Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8881 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Т.С.” ЕАД, твърди, че ответникът - „Д.-К.Ц.-**
- София” ЕООД, е клиент на
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ Д.-К.Ц.,
находящ се в гр. София, ул. „********, за който са открити два абонатни номера - аб. № 2418 и аб. № 5132. Посочва,
че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено задължение,
което възниква за ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия за
стопански нужди, да сключи с ищеца писмен договор, в който да бъдат
регламентирани правата и задълженията на двете страни по сделката за продажба
на топлинна енергия, което той не е изпълнил. Въпреки липсата на сключен
договор ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от „Т.С.” ЕАД, в
описания топлоснабден имот, която за периода от м. 10.2014 г. до м. 03.2015 г.
е на стойност от 53 915, 43 лв., като не е заплащал цена за това. С оглед на
тези факти, ищецът, счита, че ответникът се е обогатил за негова сметка със
сумата от 53 915, 43 лв., представляваща спестени разходи за отопление на имот,
а той е обеднял, тъй като не е получил тази парична сума като цената за извършените
доставки на топлинна енергия. Ето защо в тежест на ответника е възникнало
задължение по силата на закона да върне сумата, с която се е обогатил, което
той не е изпълнил. Ответникът е в забава за периода от 01.12.2014 г. до
16.11.2015 г. и дължи мораторна лихва в размер на 3 926, 68 лв. Поради
изложеното ищецът моли „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД да бъде осъдено да му заплати
сумата от 53 915, 43 лв., представляваща сума, с която това дружество се
е обогатило, а ищецът е обеднял,
както и сумата от 3 926, 68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата от 53 915, 43 лв., начислено за периода от 01.12.2014 г. до
16.11.2015 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД, оспорва
предявените искове. Твърди, че не е
ползвал топла вода в процесния недвижим имот, за който е открита партида с аб.
№ 2418, за период от повече от шест години преди предявяване на исковете.
Посочва, че не е собственик и не ползва недвижимия имот, за който е открит
абонатен № 5132, който се е ползвал от заличен през 2005 г. търговец. Поради
изложеното моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че при съобразяване на посочените в исковата молба факти, на които ищецът основава главната си претенция, се налага изводът, че предмет на разглеждане е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като ищецът изрично сочи, че между страните няма подписан договор за продажба на топлинна енергия в писмена форма, която е такава за действителност на тази сделка, поради което счита, че липсва правно основание за извършената в полза на ответника доставка на топлинна енергия, което е довело до неговото обогатяване със сумата от 53 915, 43 лв. и съответно до обедняване на ищеца със същата сума, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
За да бъдат уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, в производството трябва да бъдат установени следните предпоставки: 1) наличие на обедняване на ищеца със сума в размер на 53 915, 43 лв.; 2) наличие на обогатяване на ответника със сума в размер на 53 915, 43 лв.; 3 ) липса на правно основание за настъпилото обогатяване; 4) наличие на връзка между обедняването на ищците и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, обаче, възниква за обеднялото с претендираната сума лице, само в случаите, когато няма друг иск, чрез който то да може да защити своето субективно право да възстанови настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности между неговия патримониум и този на ответника. В тази насока е изричната правна норма на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, с която е придаден субсидиарен характер на този иск, имащ извъндоговорно основание. Следователно наличието на възможност за ищеца да защити правата си чрез друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг извъндоговорен факт, например деликт, изключва възможността за този правен субект да се защити чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в този случай последният трябва да бъде отхвърлен от съда. Друг иск, който изключва правото на защита чрез този по чл. 59 ЗЗД, може да бъде такъв, който е основан на съществуващо между страните договорно правоотношение, например иск за реално изпълнение на поето от ответника договорно задължение, или за обезщетение от неизпълнение от ответника на това договорно задължение. Тези искове биха били на разположение на ищеца винаги, когато се установи, че между страните по спора съществува сключен договор и неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение от ответника на задължения, възникнали от него. Ето защо, за да бъде уважен предявения в процеса иск по чл. 59 ЗЗД, е необходимо да се установи, че между „Т.С.” ЕАД и „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД не съществуват договорни отношения и обедняването на ищеца не е причинено от неизпълнение от ответника на негово договорно задължение, защото ако такива са налице, за обеднялото лице съществува друг ред за защита, изключващ този по чл. 59 ЗЗД. С оглед на това съдът следва да отговори на въпроса дали между страните по спора е сключен договор, както и дали той обвързва страните за спорния период, през който се твърди, че е настъпило разместване на блага, за което липсва правно основание.
Ищецът посочва в исковата молба, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ Д.-К.Ц., находящ се в гр. София, ул. „********, за който са открити два абонаментни номера- аб. № 2418 и аб. № 5132, по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадено в ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, поради което и съдът дължи да се произнесе по това кога между доставчика на топлинна енергия и клиента за стопански нужди възникват договорни отношения за продажба на топлинна енергия.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ, в който е посочено, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на договор, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия. В случаите, в които страна по договора е клиент на топлинна енергия за битови нужди, този договор е сключен при публично известни общи условия, като в закона не е предвидено той да бъде обективиран в писмен документ, за да се счита, че между страните са възникнали облигационни отношения по продажба на топлинна енергия – такъв договор се счита сключен при установяване на факта, че лицето, което се твърди да е купувач на топлинна енергия има качеството на битов клиент по смисъла на това понятие съгласно законовата му дефиниция, дадена в §1, т. 2а ДР на ЗЕ, съгласно която това е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, за собствени битови нужди. В случаите, когато топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена с §1, т. 33а ДР на ЗЕ е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че това се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиента. Установяването в императивна законова норма, какъвто характер има тази на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, на специална форма, в която трябва да бъде сключен договорът за продажба на топлинна енергия между потребителя за небитови нужди и топлопреносното предприятие, означава, че тя е такава за действителност на тази сделка.
Ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия, поради което и за да е действителен сключения от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.
Освен това, при отговор на въпроса дали по делото се установява, че между страните по спора е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия, съдът е длъжен да съобрази и това, че те са търговци, поради което и този договор би имал характер на търговска сделка на основание чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, поради което и по отношение на него са приложими специалните правила, предвидени в чл. **3 ТЗ относно формата за действителност и последиците от нейното неспазване.
По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че между страните е съставен и подписан писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период от месец 10.2014 г. до месец 03.2015 г. В производството е приет писмен договор за продажба на топлинна енергия № 6987/ Ш 725, подписан от представител на ищеца и ответника, който обаче е сключен като срочен и действието му е прекратено с изтичане на уговорения срок, което е станало на 01.01.2011 г.
За да е спазена писмената форма за сключване на договора, следва да се установи, че всяка от двете насрещни страни е изразила писмено изявлението си за съгласие с всички съществени елементи от съдържанието на сделката, като не е необходимо и задължително тези изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат да се съдържат в отделни такива. Съдът намира, че от всички представени в производството доказателства може да се направи извод, че от представител на „Т.С.” ЕАД, както и от представител на „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД са направени волеизявления за съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, за който е открита партида с абонатен номер № 2418, при общите условия, при които „Т.С.” ЕАД продава топлинна енергия за стопански нужди, които са обективирани в два отделни писмени документа. Изявлението на ответното дружество, в качеството му на клиент на топлинна енергия, да сключи договор за продажба на топлинна енергия за описания недвижим имот, е направено с подписаното от негов представител заявление от 08.12.2008 г., което е адресирано до ищеца, в качеството му на топлопреносно предприятие. В този документ е изразено изричното желание на дружеството да сключи такъв договор, както и да приеме общите условия, при които ищецът продава топлинна енергия за стопански нужди, т.е. на небитови клиенти. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че това изявление за съгласие за сключване на тази сделка е оттеглено от „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД в периода от отправянето му до момента, в който такова е изразено и от насрещната страна, както и до настоящия, поради което и то продължава да поражда правно действие. Изявлението на „Т.С.” ЕАД за сключване на такъв договор е обективирано в писмо изх. на това дружество № П – 4602/ 21.10.2014 г., в който от топлофикационното дружество е изразено желание за сключване с ответника на нов договор за продажба на топлинна енергия със същия предмет като този на писмения договор № 6987/ Ш 725, който както се посочи е прекратен поради изтичане на уговорения в него срок на действие, а именно с предмет доставка на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, за който е открит абонатен номер- аб. № 2418, при прилаганите от него общи условия.
След като се доказа, че в отделни писмени документи е изразено съгласие и от двете насрещни страни за сключване на договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, за който е открит абонатен номер- аб. № 2418, при общите условия, при които „Т.С.” ЕАД продава топлинна енергия за стопански нужди, то съдът намира, че такъв договор е сключен при спазване на предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма за това.
Дори и да се приеме, че описания договор е сключен с конклудентни действия, което не е спорно между страните, в която хипотеза не би била спазена предвидената в закона писмена форма за неговата действителност, то това не влече след себе си нищожност на тази сделка на основание чл. **3, ал. 3 ТЗ и тя обвързва валидно страните по нея.
В чл. **3, ал. 3 ТЗ, която норма е приложима в случая предвид характера на сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия на търговска сделка, е предвидено, че страната не може да се позовава на нищожността поради липса на форма на търговската сделка, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В настоящия казус следва да се счете, че нито една от двете договарящи страни в нито един от момент след сключване на договора за продажба на топлинна енергия през 10.2014 г. до момента не са оспорили действителността му. Това е така, тъй като от представените в производството доказателства се установява, че всяка от тях е упражнявала права, които възникват в нейна полза именно по силата на тази сделка – ответникът е ползвал топлинна енергия в имот с аб. № 2418 за целия процесен период, което се доказва от изводите на вещото лице, изготвило допуснатата съдебно-техническа експертиза, а ищецът е претендирал да получи покупната цена за доставената на ответника топлинна енергия за спорния период, като е издавал фактури за това, което се установява от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, и дори е предявил пред съда претенцията си срещу ответника за получаване на покупната цена за потребената енергия за период преди спорния, за който пак липсва сключен писмен договор, което е видно от решение от 03.01.2017 г., постановено по т.д. № 8665/ 2014 г. по описа на СГС, VI- 20 състав.
Това, че по делото се установи, че между страните по спора съществува валиден договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, за който е открит абонатен номер- аб. № 2418, означава, че сумата, която ответникът, като клиент, не е заплатил за ползвана в този имот енергия в периода от м. 10.2014 г. до м. 03.2015 г., се дължи на ищеца на договорно основание и той може да защити своето право чрез иск за реално изпълнение на това свое договорно задължение. След като ищецът има на разположение друг осъдителен иск, с който може да предяви пред съда правото, което твърди, че притежава, то това не може да стане чрез субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, който е предмет на разглеждане в настоящото производство, и той следва да се отхвърли за сумата от 44 938, 18 лв., представляваща начислена цена за потребена топлинна енергия в имот с аб. № 2418 за периода от м. 10.2014 г. до м. 03.2015 г.
По отношение на останалата част от претенцията – тази за заплащане на сумата от 8 977, 25 лв., представляваща начислена цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 10.2014 г. до м. 03.2015 г., в имот, находящ се на същия адрес: гр. София, ул. „********, но с различен абонатен номер – с аб. № 5132, съдът намира, че по делото не се установи да е налице възможност за ищеца да защити пред съда правото си да получи тази сума чрез предявяване на друг иск, различен от този по чл. 59 ЗЗД, включително на такъв за реално изпълнение на договорно задължение. Този извод се налага при съобразяване на факта, че в производството не се представиха доказателства, от които да е видно, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за посочения имот, който не се спори, че въпреки, че се намира на същия адрес, като този, за който е открита партида с аб. № 2418, представлява различен, и самостоятелен обект и за който при ищеца е открита самостоятелна партида, с отделен абонатен номер. Ответникът оспорва да е изразил воля за сключване на договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ с топлопреносното предприятие за този недвижим имот, като не са ангажирани доказателства за обратното. Доколкото не се доказа възникването на договорни отношения между страните по спора, то разместването на имуществени блага, свързано с осъщественото ползване на доставена от ищеца топлинна енергия и незаплатената от ответника цена за това, което е настъпило без наличие на правно основание, трябва да се възстанови по реда на чл. 59 ЗЗД.
За да се приеме, че ответникът се е обогатил със сумата от 8 977, 25 лв., която съгласно твърденията на ищеца представлява покупната цена за потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, за който е открита партида с аб. № 5132, следва да се докаже, че именно той е използвал топлинна енергия в такова количество, чиято цена се равнява на искова сума. Това обстоятелство се оспорва от „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД, което дружество твърди, че изобщо не използва този имот и следователно не употребява топлинна енергия в него.
Доказването на факта, че за периода от м. 10.2014 г. до м. 03.2015 г. ответникът ползва помещенията от общата сграда, намираща се на адрес: гр. София, ул. „********, за които е открита партида с абонатен № 5132, и с оглед на това и топлинна енергия в него, е поставено в тежест на ищеца, който черпи благоприятни от това правни последици / чл. 154 ГПК/. По делото, обаче, не са представени никакви доказателства, от които да се установява това обстоятелство. Ето защо и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че този факт, за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта за това, не е осъществен. Това от своя страна означава, че „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД няма как да се е обогатил като е спестил разходи за заплащане на покупна цена на потребената топлинна енергия в описания имот за спорния период, тъй като не е ползвал такава. С оглед на това, се налага крайният извод, че по делото не се доказа да са се осъществили елементите от фактическия състав, пораждащи правото на ищеца по чл. 59 ЗЗД и предявеният иск за заплащане на сумата от 8 977, 25 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Следователно главният иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е неоснователен за пълния предявен размер от 53 915, 43 лв. Предвид неговата неоснователност, съдът трябва да отхвърли и иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който с оглед на акцесорния си характер също се явява неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и своевременно направеното искане в процеса за присъждане на направените по делото разноски, такива се следват на ответника. От страна на „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 1 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „********, обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 53 915, 43 лв. /петдесет и три хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща дължимата покупна цена за топлинна енергия, потребена за периода от месец октомври 2014 г. до месец март 2015 г., в недвижими имоти, находящи се на адрес: гр. София, ул. „********, за които са открити партиди с два абонатни номера - аб. № 2418 и аб. № 5132, с която сума „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД се е обогатил, а „Т.С.” ЕАД е обедняло, без наличие на правно основание за това, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 926, 68 лв. /три хиляди деветстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 53 915, 43 лв., начислено за периода от 01.12.2014 г. до 16.11.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.” ЕАД да заплати на „Д.-К.Ц.-** - София” ЕООД сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: