№ 42
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600004 по описа за
2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Д. БЛ. П. се явява лично и със служебния си
защитник адв. Й.А..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. А.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата. Няма
да соча нови доказателства.
Адв. А.: – Оспорвам жалбата. Няма да соча нови доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да постановите
Вашето решение, като потвърдите присъдата на Районен съд – Велинград, с
която П. е осъден първо на осем месеца лишаване от свобода за престъпление
по чл. 316 от НК и след това му е определено едно общо наказание в размер
на една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим.
С жалбата единствено съм съгласен, че в случая чл. 88а е налице.
Въпросната реабилитация е настъпила, тъй като са изтекли сроковете.
Последната присъда мисля, че беше изтърпяна 2011 г., изтекли са повече от
пет години от това изтърпяване, като същото се отнася и за предишните
присъди, но това по никакъв начин не влияе на вида и размера на
наказанието, което е наложено на подсъдимия, напротив – ако се взрете в
делото ще видите, че малко след настъпилата реабилитация по чл. 88а, той е
извършил друго престъпление – става дума за престъпление против
собствеността, за което впоследствие е осъден на една година и два месеца
условно с приложението на чл. 66 от НК.
Тези предишни осъждания, по които действително има реабилитация,
следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства. Тоест
правилно Районен съд гр. Велинград, след като го е осъдил на осем месеца
лишаване от свобода, след това е определил едно общо наказание в размер на
една година и два месеца лишаване от свобода.
Считам, че така определеното наказание е правилно и законосъобразно,
най-вече заради самото превъзпитание на подсъдимия по настоящото дело.
Същият е осъждан преди това многократно, има няколко присъди, но въпреки
това тези предишни осъждания, дори ефективното осъждане не са изиграли
своята възпитателна роля.
Тоест ще Ви моля да потвърдите присъдата на Районен съд гр.
Велинград, с която е определено едно общо наказание в размер на една
година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Адв. А.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите
въззивната жалба и да отмените атакуваната първоинстанционна присъда
2
като неправилна по съображения, които много подробно съм изложил в
самата въззивна жалба.
Само ще маркирам най-важното: Както и обвинението на настоящата
инстанция, аз също съм на мнение, че подсъдимият е реабилитиран по право
при условията на чл. 88а към датата на инкриминираното деяние.
Реабилитацията, както на всички ни е известно, заличава всички негативни
последици от предишните осъждания на подсъдимия, следователно той към
датата на извършване на престъплението е със статут на неосъждан.
Неправилно Велинградският съд не прие, че не са налице условията на
чл. 88а и лицето не е реабилитирано. Като се съобразят датите в
свидетелството за съдимост е видно, че към септември месец 2016 г.
подсъдимият е реабилитиран по право, затова 2020 г., когато е извършил това
престъпление, той е със статут на неосъждано лице.
Самото производството пред първоинстанционния съд се разви по реда
на Глава 27 от НПК, тоест подсъдимият призна всички факти в обвинителния
акт и не се разпитваха нито вещи лица, нито свидетели, което от своя страна
трябваше да мотивира първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4. Съдът приложи същата разпоредба, но ал. 1, което не е
правилно в случая, защото НПК казва, че трябва да се приложи по-
благоприятният член за дееца, ако са налице условията на чл. 58а, ал. 1 до ал.
3, измежду тях и тази на разпоредбата на чл. 55 от НК, тоест да замени
предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация. Всичко това беше
налице и е налице, така че считам, че първоинстанционната присъда следваше
да бъде по силата на разпоредбите на НПК и трябваше да се приложи чл. 55,
защото е по-благоприятен за дееца. Ако беше приложена правилната
разпоредба, трябваше предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде
заменено с пробация и тогава кумулацията на двете последни присъди
нямаше да бъде ефективна.
Считам, че като не се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК,
която трябваше да се приложи при дадените обстоятелства, на подсъдимия
бяха нарушени правата, затова тази ефективна присъда в крайна сметка не е
нито оправдание за обвинението, което е извършил и е несъразмерно тежка.
Затова Ви моля като съобразите всички тези факти, да отмените
присъдата на Районен съд – Велинград и да постановите такава при условията
3
на чл. 58а, ал. 4 от НК с приложението на чл. 55 от НК, съгласно които
разпоредби да замените предвиденото наказание лишаване от свобода с
пробация и евентуално с последващата кумулация на последните две
присъди, да наложите по-тежката от тях, която е условната присъда от година
и два месеца. В този смисъл моля за Вашето решение и нова присъда.
Прокурорът /реплика/: Само искам да кажа, че чл. 55 може да се
приложи когато са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. В случая такива не са налице. Признаването на фактите
и обстоятелствата е едно от условията съдът да премине към съкратено
съдебно следствие.
Адв. А. /дуплика/: Защо да не са налице основанията на чл. 55 от НК?
Лицето е със статут на неосъждано, признал си е вината, процесуалното му
поведение подсказва, че съжалява – както на досъдебното производство, така
и в съдебното производство призна всичко. Като оставим настрана, че той е
бил осъждан много преди това деяние, но си е платил към обществото това,
което е трябвало да плати, включително с излежаното в Затвора наказание,
към датата на извършване на това престъпление той е неосъждан. Няма
утежняващи вината обстоятелства, а напротив – има смекчаващи вината
такива, а именно пълно признание и статут на неосъждан. Затова Ви моля да
уважите нашето искане.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Д.П.: Съжалявам за това
престъпление, което съм извършил, затова Ви моля да ми отмените
ефективното наказание. Нямам друго какво да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Д.П.: Моля да ми отмените
ефективното наказание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4