№ 1076
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500195 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4439/2019 г. на СГС
ответната застрахователната компания «Лев Инс» АД е осъдена да заплати на
ищцата Л. Е. Н. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 5`000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
03.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г. до
окончателното изплащане, като за разликата до претендираните общо 40`000
лева исковата претенция е отхвърлена.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Н., която
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че съдът погрешно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД
1
принцип за справедливост и така е определил занижен размер на
обезщетението, което не съответства на търпените от нея неимуществени
вреди. В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил
претърпените телесни увреждания, причинените страдания и тяхната
продължителност, неудобствата, емоционални, физически и психически,
както и социално-икономическите условия в страната. Поради това моли да
бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 40`000 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ответната ЗК «Лев Инс» АД оспорва
въззивната жалба по съображения, изложени в писмения отговор и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд
гр.София намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 и с предмет –
осъждане на ЗК «Лев Инс» АД да заплати обезщетение на Л. Е. Н. в размер на
40 000 лв. за неимуществените вреди от ПТП, реализирано на 03.11.2017 г. от
застрахован при него водач на МПС по застраховка ГО, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за
сумата от 5`000 лв., е влязло в сила. Поради основателност на предявения иск
и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите,
които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а
именно, че на 03.11.2017 г., около 20:45 ч. на ул. «Самоковско шосе», на
около 2.2 км. преди с. Кокаляне, застрахованият по застраховка ГО на
автомобилистите при ответната застрахователна компания водач И. В. Д., при
управление на лек автомобил «Ауди 80» с peг. № РВ 4608 РМ, навлязъл в
насрещната лента и виновно причинил процесното ПТП с движещия се там
«Мерцедес» модел «Виано» с peг. № ***, управляван от ищцата Л. Е. Н.. При
2
катастрофата е пострадала последната, която получила фисура (пукване) на
лъчевата кост на дясната ръка. След инцидента тя е била прегледана в ВМА и
ръката е била имобилизирана за 30 дни с гипсова лонгета. При преглед на
следващия ден при неврохирург е установено и засягане на шията. Вещото
лице – медик е установило, че пострадалата е била хоспитализирана за 5 дни –
от 06.11.2017 г. до 09.11.2017 г., в болница «СофияМед», с диагноза «Травма
на нервните коренчета на шийната област с радилукопатия» (болки в хода на
С5-С6 дефицит). Според експерта, причината за шийната контузия е рязкото
изместване на главата и шията напред, която трявма е възможен резултат от
процеснтия челен удар. Ищцата е носила шийна яка за 6-8 седмици, но според
вещото лице това е било необходимо за не повече от две седмици.
Понастоящем няма невъзстановени увреди, очаква се обратно развитие. За
претърпените неимуществени вреди от ищцата в производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на нейния зет Х. К., при когото тя прекарала
следващите три месеца от изписването ѝ от болницата.
При така изяснената фактическа обстановка пред въззивната инстанция
спорен за страните е единствено въпросът за точния размер на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият състав като съобрази вида и броя на травмите, това, че
фисурата на лъчевата кост в зоната на китката на дясната ръка е причинила
трайно затруднение в движенията на китката за срок от около 2 месеца, а
шийната контузия е наложила носенето на яка за период от 6 до 8 седмици, че
това е довело при ищцата до изпитвани в сравнително продължителен период
от време болки, неудобства, непълноценост и ограничаване във
възможностите да се движи нормално и да упражнява труд, настъпилото
пълно оздравяване, но и това, че в бъдеще могат да се появят болки в
шийната област с различен интензитет, оказаното общо отражение на
случилото се върху психиката, емоционалното равновесие и бита ищцата,
преценени и в контекста на нейната възраст към момента на ПТП – 46
години, преживяната стресова реакция, и не на последнпо място,
икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и
практиката на съдилищата в подобни случаи, намира, че справедлив паричен
еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищцата
неимуществени вреди е сумата от 10`000 лева. Поради това, че двете
3
инстанции са достигнали до различни крайни изводи относно размера на
дължимото обезщетение на Н. за претърпените от нея неимуществени вреди,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата
претенция е била отхвърлена за разликата над 5`000 лева до действително
дължимите 10`000 лева.
При този изход на делото на процесуалния представител на ищцата адв.
О. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за двете инстанции,
по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, в размер на 1 624 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4439/2019
г. на Софийски Градски съд В ЧАСТТА, в която искът на Л. Е. Н. срещу ЗК
«Лев Инс» АД с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2017 г., е
отхвърлен за сумата от 5`000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. «Симеоновско шосе» № 67А, да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ на Л. Е. Н. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:
гр. ***, ул. «***» № 38, партер, ап.2, допълнително сумата от 5`000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, реализирано на
03.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2019 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67 А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвокат В. В. О., с адрес: гр. ***, ул. «***»
№ 38, партер, ап.2, сумата от 1 624 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2020 г., постановено по гр. д.
№4439/2019 г. на Софийски Градски съд, в останалата му част.
4
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5