Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 25.03.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 февруари
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 1510 по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата
молба, че на 01.10.2017г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2768845/15.03.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
уведомително писмо с Изх. № У ПЦ-П-ИА М/2768845 от 02.10.2017 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 18.02.2019 г.
до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2768845 за извършената цесия чрез куриер, получено на 21.02.2019 год.
Към настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2768845 от 17.02.2019 г., което да
връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение N9 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД. прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. От друга страна
счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли, съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока сочи Определение № 987/18.07.2011
г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/201Зг., ТК.
В молбата се твърди също, че на 15.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.В.И. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2768845, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Съгласно клаузите
на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата
на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1199,52 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 199,52 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 13.03.2018 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 99,96 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
17.04.2017 г, а падежът на последната погасителна вноска е 13.03.2018 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и
че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем и съгласно Тарифа за таксите
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнитепни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните разпоредби, на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
Съгласно чл. 4 от клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания, да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв., да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсиат договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договоря за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 897,36 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74,78 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 174,74
лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите
на чл. 8 от сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 18.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 59,12
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като
до момента била платена само сумата от 175,00 лв., с която били погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 75,04 лв., договорна лихва: 29,16 лв.,
главница – 70.80лв. Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 13.03.2018г.,
поради което не е обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка, ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по която била издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми по ч.гр.д. № 2815/2018г. по описа на СтРС. Тъй като длъжникът не
бил намерен, заповедта била връчена на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, вследствие на
което предявява настоящия установителен иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на длъжника Д.В.И. ЕГН **********,***, че същата му
дължи сумите, както следва: 929,20 лв.,
представляващи главница по договор за паричен заем; 170,36 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 17.05.2017 г. до 13.03.2018 г.; 822,32 лв., представляваща неустойка по договора за
кредит за периода от 17,05.2017 г. до 13.03.2018 г.; 36,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 59,12 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.05.2017 до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на
направените разноски в заповедното производства и на тези, сторени в настоящото
производство.
В законоопределения
срок, назначеният на ответницата Д.В.И.
особен представител, е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита
исковете за допустими, а по отношение на основателността им, счита същите за
неоснователни и недоказани, като излага следните съображения:
Претенцията на
ищцовото дружество за заплащане от ответника на претендираните суми, се
основавала на неверни твърдения, недоказани факти и обстоятелства, поради което
предявените искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и като такива
следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Респективно акцесорните искове за лихви,
неустойки, такси и разноски също били неоснователни и като такива следвало да
бъдат отхвърлени изцяло.
Счита, че ищецът
невярно и необосновано твърди, че „На 15.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.В.И. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2768845, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора.". В тази връзка,
заявява, че заемополучателят Д.В.И., не е получила сумите, които е следвало да
й бъдат предоставени от ищеца по Договор за паричен заем с № 2768845 от
15.03.2017 г.
Според особения
представител на ответницата, неверни, недоказани и необосновани са твърденията
на ищеца, че „Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие,
че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора”. Неверни, недоказани и необосновани са твърденията на ищеца, че
„Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1199,52 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 199,52 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 13.03.2018 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 99,96 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
17.04.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 13.03.2018 г."
Неверни, недоказани
и необосновани били твърденията на
ищеца, че „На основание сключения Договор за паричен заем и съгласно Тарифа за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява
за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв."С оглед на това, изцяло
неоснователно и необосновано, ищецът претендирал, че ответникът му дължи
„начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 36,00 лв. В този
смисъл никъде в представения от ищеца договор за паричен заем, заемополучателят
не се е съгласил да му бъде начислена такава такса, нито се е задължил да
заплати така едностранно определената и начислена от заемодателя такса.
Наред с това, видно
от представения от ищеца договор за паричен заем и приложената към исковата
молба Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, безспорно се
установявало, че ответникът по никакъв начин не е запознат с така приложената
тарифа и не е заявил по никакъв начин съгласие, че е запознат с конкретната
тарифа, нито се е задължавал да заплаща едностранно начислени от страна на
заемодателя такси по представената тарифа.От съдържанието на приложената към
исковата молба Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД по никакъв начин
не се установявало, че заемополучателят е запознат със същата, като по никакъв
начин не се установява, че заемополучателят е съгласен да му бъдат едностранно
вменени от заемодателя задължения за заплащане на такси по представената
тарифа.
Неверни, недоказани
и необосновани били твърденията на ищеца, че „Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 897,36 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74,78
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
размер на 174,74 лева.” В този смисъл, както безспорно се установявало от
приложения към исковата молба договор за паричен заем, заемополучателя по
договора не се е задължавал да заплаща на заемодателя погасителна вноска в
размер на 174,74 лева.
Неверни, недоказани
и необосновани били твърденията на ищеца, че „На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на чл. 8 от сключения
договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 18.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 59,12 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.”
Както самият ищец
сочи, претендираната от него лихва за забава била изчислена „за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва", т.е. начислена била и се претендирала лихва за забава върху
договорна лихва, което е изцяло недопустимо.
С оглед на изложеното,
процесният Договор за паричен заем № 2768845 от 15.03.2017 г. бил сключен в
противоречие на общите изисквания, регламентирани в чл. 5 от Закона за
потребителския кредит.
В този смисъл,
процесния договор бил сключен в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който „Преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит.” В настоящия случай, изцяло липсвали доказателства,
кредиторът по договора за заем да е предоставил своевременно на потребителя
съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит.Наред с това, процесния договор бил сключен в
нарушение на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който
„Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на
потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
С оглед на това,
очевидно било, че направеното заявление в началото на договора, в следния
смисъл „С подписването на настоящия договор Заемателят удостоверява, че е
получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата
на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.”, е изцяло
несъстоятелно, незаконосъобразно и недействително. Текстът на това
удостоверяване в договора бил неверен, още повече, че със същото се
удостоверяват минали обстоятелства, които в действителност не са се
осъществили, като посочените в заявлението обстоятелства, не отговарят на
обективната действителност, поради което същите не могат да се приемат като
случили се.Това удостоверяване, по същество се явявало клауза от договора,
която е нищожна, като противоречаща на закона - чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 6,
ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за счетоводството, тъй като
изплащането на парични суми от заемодателя се извършва при издаване на
съответните първични счетоводни документи, съгласно Закона за счетоводството,
при текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на
документи по този закон. А в случая, след като било договорено изплащането да
става в брой, плащането на заемната сума следвало да се установява със
съответните първични счетоводни документи.
Предвид изложеното,
според ответника, изцяло неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че
„Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството".
Сочи, че неверни и
недоказани са твърденията на ищеца, че „На 01.10.2017 г. е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2768845/15.03.2017 г. , е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.".
Оспорва също
твърденията на ищеца, за надлежното съобщаване до длъжника за извършената
цесия.
С оглед на
гореизложеното, особеният представител на ответника, счита предявения
установителен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв подлежи на
отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на заплатеното юрисконсултско
възнаграждение от ищеца в заповедното и в настоящото производство. Претендира
за направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител, като с писмена молба заявява, че
поддържа предявения иск. Претендира за разноски по
делото. Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който
пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2815/2018 г.,
по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1559/04.06.2018
г., с която е разпоредено длъжникът Д.В.И. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София, сумата 929.20 лв. - главница, 170.36 лв. -
договорна лихва за периода 17.05.2017г. до 13.03.2018г., 36 лв. такса разходи,
822.32 лв. – неустойка за неизпълнение за договорно задължение за периода
17.05.2017г. – 13.03.2018г., 59.12 лв. – обезщетение за забава за периода
18.05.2017г. – 30.05.2018г.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2018г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 2768845/15.03.2017г.
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.И..
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника за издадената заповед
за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е указано че може в
едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване
на вземането си. При спазване на зdконовия срок, заявителят предявява настоящия установителен иск.
Видно от представения по делото
Договор за паричен заем №2768845/15.03.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД гр. София и Д.И., „Изи
Асет Мениджмънт” АД се е задължило да предостави на ответницата паричен заем в
размер на 1000 лв., със срок на връщане 12 месеца. Посочени са конкретно датите
на плащане на всяка от погасителна вноска, в размер на по 99.96 лв. В чл. 2,
т.6 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%, в т.8
– годишен процент на разходите – 41.08%. Общият размер на всички плащания
възлиза на 1199.52 лв. В чл. 3 от договора се посочва, че с подписването на
договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и
в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съотв. получената заемна сума.
В чл.4 от Договора се съдържа задължение на заемателя в 3-дневен срок, от
подписване на договора за заем, да предостави на Заемодателя обезпечения, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Видно от чл.8 от договора за заем, при забава в плащането на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателят законна лихва за всеки
ден забава.
С договор за цесия, сключен на 16.11.2010 г. заемодателят по договора -
„Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
всички ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, по които физическите лица не изпълняват задълженията си, описани в
Приложение № 1, неразделна част от този договор. Видно от Приложение № 1 към
договора за цесия, в списъка на длъжниците фигурира вземането на ответницата по
процесния договор за паричен заем с общо дължима сума по кредита 2096.88 лв. С
пълномощно «Изи Асет Мениджмънт» АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София да извърши
уведомяване на всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало.
Представено е Уведомително писмо от 02.10.2017г. за извършената цесия, с
подател «Изи Асет Мениджмънт» АД,
адресирано до ответницата, като обратната разписка е върната от „Български
пощи“ ЕАД, с посочване, че пратката не е потърсена. Ищецът представя доказателства за повторно връчване, като видно от
обратната разписка, уведомлението е връчено на ответницата на 21.02.2019г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че по процесния договор,
преди датата на извършване на цесията, ответницата е платила сумата от 175 лв.,
като след това няма извършвани плащания. Вещото лице посочва, че неплатеният от
ответницата остатък по процесния договор за заем, е както следва: 929.20 лв. –
главница; 170.36 лв. – договорна лихва; 822.32 лв. – неустойка; 36 лв. – такси/разходи
за събиране на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния
случай вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено чрез цесия,
поради което в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по
него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че
между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който
на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че
цесията е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания
ответник да престира определена парична сума – по договора за кредит, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за
неизпълнено от длъжника задължение по
договора.
Следва да се има предвид, че ищецът претендира да е носител на процесното вземане, придобито от «Изи Асет
Мениджмънт» АД чрез сключен договор за цесия , което означава, че не предявява
чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
По делото са представени безспорни доказателства за
извършено надлежно уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на
вземането. Налице е валидно съобщаване,както когато то е направено лично от
цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента лице,като
няма пречка това лице да е и
цесионерът.Ще е налице валидно съобщаване и в случая,когато то е извършено от
цесионера,действащ по пълномощие на цедента,тъй като не се касае за
лично,непрехвърлимо действие,което може да бъде извършено само и единствено от
стария кредитор.Не може да се игнорира института на упълномощаването като
способ и начин да се постигне в крайна сметка целта,преследвана от цесията,а
именно да се обвърже валидно длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на
прехвърленото вземане.Затова следва да се приеме,че съобщение, извършено от
цесионера,като пълномощник на цедента, е правно валидно,действително и поражда
правните си последици.
Като взе горното, съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се явява кредитор на Д.И..
В случая, възникналото
облигационно правоотношение между страните е на основание договор за заем, съобразно
който «Изи Асет Мениджмънт» АД - цедент, е изпълнил
задължението си по договора за предоставяне на заемната сума, срещу
задължението на заемателя да върне кредита по реда и условията,уговорени в
договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за
уговорената замена сума, на което в
правната сфера на заемателя съответства задължение за връщането й.
Представеният договор за заем е сключен в писмена форма, в разбираем и четлив вид, като същият договор е
надлежно подписан, собственоръчно от всяка от страните по него. От тук може да се направи
категоричен извод, че Д.И. се е запознала с цялостното съдържание, преди да
положи подписа си, т.е. да сключи процесния договор.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че
заемната сума не е получена. В чл. 3 от договора се посочва,
че с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съотв. получената заемна сума. Освен посочената
клауза, която служи като доказателство за усвояване на сумата по заема, следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че до извършването на цесията,
ответницата е платила сума по кредита в размер на 175 лв., с което предприето
действие по плащане, всъщност, последната потвърждава получаване на заемна
сума.
От доказателствата по делото се установява, че ответницата не е плащала
погасителните си вноски. Т.е. същата дължи плащането на дължимата главница по кредита,
както и на лихвата за забава, така както е договорена, за всеки ден забава. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, сумата за
главница възлиза на 929.20 лв., а за договорната лихва 170.36 лв. Тези суми се
явяват дължими, поради което предявеният
установителния иск, по отношение на тези претендирани суми, се явява
основателен и доказан. Към главницата следва да бъде присъдена и законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда да
оконочателното й изплащане.
На осн. Чл.86 от ЗЗД, ответницата дължи и обезщетение за забава за периода
18.05.2017г. /датата на падежа на първата неплатена вноска/ до
30.05.2018г./датата на подаване на заявлението в съда/, чийто размер, изчислен
от вещото лице по съдебно икономическата експертиза, възлиза на 59.12 лв./ в
какъвто размер е и ищцовата претенция/.
Относно претендираната
неустойка и такси за извънсъдебно събиране:
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е
ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
В чл.4 от договора за заем е уговорено, че в случай, че заемателят, в
тридневен срок от подписването на договора, не предостави обезпечения - две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на посочените изисквания или банкова гаранция с
бенефициер, дължи неустойка в размер на 897.36 лв., която при разсрочено плащане се прибавя към
всяка от месечните вноски в размер на 74.78 лв.
В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на заемополучателя,
отнасящо се до обезпечаване задължението си - осигуряване на поръчители, може
да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори
само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по
договора за заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение.
Уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така
и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга
на длъжника и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на
поръчител.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на
сумата по кредита:
Ищецът твърди, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай
че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Представена
е Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която са посочени таксите и разходите
по събирането на кредита. Конкретно в договора за заем, липсва уговорена клауза
за плащане на такива такси и разходи, като единствено в чл. 9 е уговорено, че
при неизпълнение от страна на заемателя на задължението си за плащане на
дължимите погасителни вноски, заемодателят има право на действия по събиране на
вземането, което от своя страна може да доведе до значително повишаване размера
на дължимите суми от страна на заемателя.
Съдът намира, че така направената
договорка, от която произтича вземането за такса за разходи противоречи на чл.
33, ал. 1 ЗПК. Твърденията на ищеца сочат, че уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/.
Ето защо, валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за
разходи в размер на 36 лв., води до извод за нейната нищожност. Освен това,
конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с
императивен характер. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал.
1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се направи несъмнен извод за
такъв характер на начислената такса, доколкото не се изброяват извършените
дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Предвид изложеното, съдът приема, че договорените неустойка и такси разходи
по договора за заем са в противоречие със закона, добрите нрави и заобикалят
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са
договорили размера на неустойката и таксите за разходи за събиране са нищожни.
Те не пораждат права за кредитора. Поради това съдът, счита, че предявеният
установителен иск в тази част следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 929.20 лв., представляваща главница
по Договор за заем № 2768845/15.03.2017г., договорна лихва в размер на 170.36
лв., дължима за периода 17.05.2017г. до 13.03.2018г., обезщетение за забава в
размер на 59.12 лв., дължимо за периода 18.05.2017г. до 30.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.05.2018г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1559/04.06.2018г. по ч.гр.дело № 2815/2018г., по описа на СтРС.
Предявеният по чл. 422 от ГПК установителен иск – за сумата от 822.32 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
17.05.2017г. – 13.03.2018г., и за сумата от 36 лв., представляваща такса
разходи, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените в заповедното и в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Особения представител на
ответницата е направил възражение за прекомерност на платеното в заповедното и
в настоящото производство юрисконсутско възнаграждение.
Съгл.разп на 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.Съобрзано
чл. 25, ал.1 от НЗПП,
за защита в заповедно
производство на юриста на дружеството монополист следва
да се присъждат от 50 до 150 лв., а за
исков процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300
лв.В случая, производството не се
отличава с правна и фактическа сложност, като определеното в заповедното
производство възнаграждение за юрисконсулт от 75 лв. е напълно адекватно и
съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да бъде
определено към средния размер – 200 лв., изхождайки от материалния интерес,
фактическата и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, предприетите
процесуални действия в хода на производството.
С оглед на горното, дължимите от
ответницата на ищеца разноски възлизат,
както следва: в заповедното производство – 57.45 лв. /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/, а в настоящото производство сумата от 494.91
лв./за държавна такса, възнагр. за особен представител на ответницата и
възнагр. за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.И., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д- р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, сумата от 929.20 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението 30.05.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 170.36 лв. - договорна лихва за периода 17.05.2017г. до 13.03.2018г.,
сумата от 59.12 лв. – обезщетение за
забава за периода 18.05.2017г. – 30.05.2018г., по договор за паричен заем № 2768845/15.03.2017г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.И., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1559/04.06.2018 г. по ч. гр.д. №
2815/2018г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. Д- р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, представлявано
от Николина Станчева и Мартин Деспов, против Д.В.И., ЕГН **********, иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 36 лв. такса разходи, и
за сумата от 822.32 лв. – неустойка за неизпълнение за договорно задължение за
периода 17.05.2017г. – 13.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Д- р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, сумата от 57.45 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
сумата от 494.91 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :