Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от
съдията Йорданова бр. гр. дело № 1264 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 329 ГПК.
С. Д. А. ЕГН ********** *** е предявила иск за развод
по чл. 49 СК срещу Н.А., роден на *** г., гражданин на Индия.
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 07.06.2009
г., като по време на брака си имат родено едно дете – М.А. ЕГН **********. През
2012 г. ответникът напуснал семейното жилище и от тогава съпрузите са във
фактическа раздяла. Иска се прекратяването на гражданския брак като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася за вината за разстройството на
брака. Предявява иск за предоставяне упражняването на родителските права и
издръжката на детето. Предявява иск за предоставяне ползването на семейното
жилище, както и иск за възстановяване на предбрачното си фамилно име.
Ответникът е призован по реда на чл. 48 ГПК чрез
публично обявление – чрез публикация в неофициален раздел на “Държавен вестник”
бр. 92/2017 г. В двуседмичния срок от публикацията той не се е явил, за да
получи книжата /препис от искова молба и доказателствата/ в канцеларията на
съда. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ГПК, на ответника Н.А.
му бе предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.
В срока по чл. 131 ГПК особеният му представител адв. К.
не оспорва иска за развод.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Страните
са сключили брак на 07.06.2009 г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 296/07.06.2009 г. на Столична община, Район „Красно село“.
Съобразно
представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца от 18.09.2017
г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
417/22.12.2011 г. страните имат родено по време на брака си едно малолетно дете
– Ма.А. ЕГН **********, роден в Л., Великобритания. „
От
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том I,
рег. № 2878, дело № 58/2012 г. на Нотариус В. Г., рег. № 340 в Регистъра на
Нотариалната камара, се установява, че семейното жилище, находящо се в гр.
София, ул. „Одрин“ № 141, ет. 3, ап. 3 е лична собственост на съпругата.
От показанията на св. С.Д., който е съученик и приятел
на ищцата, се установява, че познава
страните, като двамата след сключването на брака си първоначално живели в
България, а впоследствие се преместили във Великобритания. При едно от
завръщането си в България преди 6-7 години С. му споделила, че Н. е напуснал
семейството и знае, че оттогава двамата не живеят заедно и не поддържат връзка
помежду си. Според св. Д.Н. контактувал с детето веднъж годишно, като го
посещава във Великобритания, но не дава издръжка.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От твърденията на ищцата, които не са оспорени от
ответника и които са подкрепени от показанията на разпитания свидетел, се
установи, че съпрузите са разделени от няколко години и не живеят заедно в общо
домакинство.
Предвид продължителния период на фактическа раздяла
съдът приема, че в действителност бракът между страните е лишен от съдържание.
Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение, липса на
привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи усилия за
развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването на брака,
поради което и същият следва да бъде прекратен.
Макар и да са събрани
доказателства относно конкретните причини за това състояние и за вината за
разстройството на брака, предвид обстоятелството, че не е поискано от съда да
посочи чия е вината за това разстройство, то съдът не дължи подобно
произнасяне.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. В семейното жилище е собственост на
ищцата и тя е направила искане за предоставяне неговото ползване, като съдът не
намира основание да не уважи това нейно искане.
По отношение на
фамилното име, с оглед направеното искане на ищцата, съдът намира, че следва да
постанови след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи предбрачното
си фамилно име – Р..
По отношение на родителските права,
личните контакти и издръжката:
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
запазването интересите на роденото по време на брака дете, съдът намира, че
следва родителските права да бъдат присъдени на майката, която след
фактическата раздяла със съпруга си е осъществявала всички необходими грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетния Марко. Ищцата притежава необходимия
родителски капацитет и би могла да създаде отлични условия за отглеждането на
детето си. Именно с цел защитата на интересите на детето, съдът намира, че
следва да възложи на ищцата упражняването на родителските права по отношение на
М. А., при която то следва да живее.
Предвид обстоятелството,
че макар и да е с неустановено местоживеене, ответникът не следва да бъде лишен
от възможността да осъществява лични контакти с детето си, поради което съдът
приема, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, както и 10
дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Доколкото по делото няма данни бащата да
осъществява редовно лични контакти с детето понастоящем, то до навършване на 10
годишна възраст на детето тези контакти на бащата следва да бъдат осъществявани
в присъствието на майката, а след това – самостоятелно.
Доколкото родителят,
комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на роденото
от брака малолетно дете, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва
да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.
Всеки от родителите
дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, като минималният размер към настоящият
момент е 127,00 лв. месечно. Съдът не е
обвързан от максимален размер и следва да я определи съобразно конкретните
доказателства по делото, съобразявайки интересите на децата и доходите на
родителя. Това са и основните критерии при определяне размера на дължимата
издръжка – нуждите на децата, и на второ място – възможностите на родителя. В
случая, доколкото по делото безспорно се установи, че страните не живеят заедно
и грижите за детето се полагат от неговата майка, при която то живее,
ответникът следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на
издръжка. Ето защо съдът намира, че претенцията по чл. 143 СК е доказана по
своето основание.
По отношение на размера
на дължимата издръжка, съдът съобрази , че съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Макар и да не са събрани доказателства относно дохода и
имуществото на ответника, предвид нуждите на детето и икономическата обстановка
в страната, както и предвид обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна
възраст, то съдът приема, че размерът на предявената от страна на ищцата претенция
е основателен. В ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. В случая претендираната от ищцата издръжка е в размер на по-малко от
половината от минималната работна заплата в страната, която съгласно
Постановление на Министерския съвет № 316/20.12.2017 г. за определяне
на нов размер на минималната работна заплата за страната е 510,00 лева. В този
смисъл настоящият състав приема, че претендираният от ищцата размер на издръжката
от 200 лева е справедлив и тя би могла да бъде изплащана без особени
затруднения от ответника.
Относно
държавните такси и разноските
Ищцата не претендира разноски и след като съдът не се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака такива не следва да
бъдат присъждани. На нея следва да бъде възложено заплащането на окончателната
държавна такса по развода в съответствие с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) в размер на 20,00
лева.
Съобразно изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса върху издръжката в размер на 288,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА МЕЖДУ С. Д.А. ЕГН ********** ***
и Н.А., роден на *** г., гражданин на Индия КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. София, ул.
„Одрин“ № 141, ап. 3 на С. Д. А. ЕГН ********** *** .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата С. Д. А. ЕГН ********** ***
да носи предбрачното си фамилно име
Р..
ПРЕДОСТАВЯ на
С. Д. А. ЕГН ********** *** упражняването
на родителските права по отношение на детето М. А. ЕГН **********,
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата Н.А., роден на ***, гражданин на Индия с детето М.
А. ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10,00 часа 18,00 часа, както и 10 дни през лятото, в период, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н.А.,
роден на ***, гражданин на Индия ДА ЗАПЛАЩА В ПОЛЗА НА Марко А. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законна представителка С. Д. А. ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста лева), считано от 17.10.2017 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в тази част на
решението.
ОСЪЖДА С. ДАНАИЛОВА А. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ихтиманския районен съд държавна такса по развода
в размер на 20,00 /двадесет/ лева, ведно с пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно.
ОСЪЖДА Н.А., роден на ***, гражданин
на Индия ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ихтиманския районен съд държавна такса по
издръжката в размер на 288,00 (двеста осемдесет и осем лева), ведно с пет лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)