Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 06.08.2020 г. гр. Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Гергана
Стоянова
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1281
по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът твърди, че на 17.02.2015 г.
между „УниКредит Булбанк" АД - кредитор, от една страна, и Д.Д.Д. е
подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 (по-долу за краткост
договора). Страните са постигнали споразумение доверителят ми да предостави
потребителски кредит (усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка) в размер
на 1300.00 лева.
Кредитополучателят
се е задължил да погасява (възстановява) отпуснатата и използвана от него сума,
ведно с дължимите лихви по посочената в чл. 7 от договора банкова сметка. ***,
усвояването, т.е. ползването на суми по кредита, е свободно, погасяването -
също. Задължение на кредитополучателя е да погасява кредита, в случай че ползва
средства от същия. Ето защо, при кредити, усвоявани чрез овърдрафт, не се
изготвя, респ. няма погасителен план. нито са индивидуализирани размери на
погасителни вноски.
Страните по
договора са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и
таксите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 и чл. 5). Определен е
и крайният срок за погасяване на кредита - 17.02.2016 г. С оглед вида на
кредитния лродукт - овърдрафт, в чл. 12.1. е предвидена възможност за
удължаване на този срок многократно с период от още една година, в случай че
кредитополучателят спазва условията по договора. Освен основните права и
задължения на договарящите, банковата сделка регламентира и допълнителни
условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от
страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора са посочени и случаите, в
които кредитът става предсрочно изискуем.
Твърди, че договорът за банков кредит съдържа всички задължителни
реквизити за действителност, установени в действащото законодателство.
Следователно, съглашението е породило валидно правоотношение, обвързващо
страните с произтичащите от него облигационни последици.В изпълнение на
основното си задължение по договора, ищецът е предоставил за ползване на
кредитополучателя паричната сума по банковата сметка, посочена в чл, 6,1. от
договора, която видно от чл. 2 от договора, кредитополучателят е използвал за
рефинансиране на друг кредитен продукт (овърдравт в размер на 1000 лева) и
текущи нужди. Видно било от приложената към настоящата справка „Информация
за сметка за периода от 12.09.2013 г. дo 04.07.2019 г. индикираща входящи и изходящи трансфери, кредитополучателят изцяло е
усвоил отпуснатия кредит. От друга страна, кридитополучателят не е изпълнил
надлежно основното си задължение да възстановява изцяло и в срок ползваните от
него суми.
С оглед
неизпълнението, ищецът се е възползвал от правото си, съгласно чл. 17 от договора,
да обяви предоставената на кредитополучателя и използвана от него сума за
предсрочно изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите
суми ~ главница, лихви и неустойки, включително такси и разноски. Датата, на
която кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем -23.4.2018г., е посочена
в документа по чл. 417 ГПК (приложен в оригинал по ч.гр.д. 601/2018 г, на PC Димитровград).Поради
неизпълнението на длъжника на 24.08.2017 г. е осчетоводена, като непогасена,
цялата използвана сума от кредита в размер на 1300 лева (главница). Също така, за периода от 17.03,2017 г. до 24.08.2017 г. били осчетоводени
осем изцяло непогасеки вноски по дължимата
възнаградителна лихва в размер на 174.72 лева.Поради не
издължаването в срок на дължимите суми (по главница и договорна лихва) по
кредита, за съответните периоди на допусната забава е начислена лихва върху
просрочена главница (в общ размер на 108.51 лева) на основание чл. 11.1, във
връзка с чл. 4 от договора, неустойка за просрочена лихва (в общ размер на
11.75 лева) на основание чл. 11.3., във връзка с чл. 5.5. от договора, както и
неустойка за просрочена главница (в общ размер на 87.39 лева) на основание чл.
11.3, във връзка с чл. 5.5. от договора.Ищецът упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящия иск /т.е.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, за което бил уведомил
кредитополучателя чрез Нотарилна покана .
С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда, да
признае за установено, че Д.Д.Д., с ЕГН **********, дължи на ищеца „Уни Кредит
Булбанк" АД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение N° 331 от 24.4.18г. по ч.гр.д. 601/2018 г. на PC Димитровград:
1.
1
300.00 лева (хиляда и триста лева) - главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.02.2015 г.;
2.
174.72
лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) - договорена /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода
от
17.03.2017 г. до 24.08.2017 г.;
3.
108.51
лева (сто и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва
върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г, до
23.04.2018 г;
4.
11,75
лева (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) -
неустойка за просрочена лихва по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г.
до 23.04.2018
г.;
5.
87,39
лева (осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки)
- неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.08.2017
г. до 23.04.2018 г.
6.
Законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с
вх. № 5285/23.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В случай че уважи така предявения иск, ответницата да бъде осъдена да
заплати и всички разноски по настоящото производство, в това число заплатените
при подаване на настоящата държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 417.32 лева. Моли да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в предходно
развилото се заповедно производство по ч.гр.д. 601/2018 г. на Районен съд
Димитровград, в общ размер на 393.65 лева, от които 33.65 лв. - държавна такса,
и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение (в този смисъл т.12 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТКна ВКС).
Моли при
условията на евентуалност, в случай че съдът прецени за неоснователен
предявения от ищеца установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, поради липса
на осъществена предпоставка, обуславяща настъпването и действието на обявената
от ищеца предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника Д.Д.Д., с ЕГН **********,
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.2.15г.,
моли да се счита настоящата искова молба за валидно
волеизявление на ищеца, че считано от 24.08.2017 г. (поради
липсата на погасени и изискуеми вноски към тази дата, довели до наличие на
обективния факт на неплащането) задълженията
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.02.2015 г. са
изцяло и предсрочно изискуеми в заявения размер, а с факта на получаването на
настоящата искова молба от длъжника Д.Д.Д. да се счита за удостоверено наличието на необходимата
предпоставка за пораждане на действието на предсрочната изискуемост на кредита.
В тази връзка и във връзка с установените по делото фактически обстоятелства и
релевантни правни изводи, въз основа на представените и събрани по надлежния
ред доказателства:
МОЛИ ДА се
осъди ДЛЪЖНИКА Д.Д.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД ДЪЛЖИМИТЕ ПОРАДИ ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, УСВОЯВАН ЧРЕЗ ОВЪРДРАФТ ПО РАЗПЛАЩАТЕЛНА
СМЕТКА № 457/0024/33285574
ОТ 17.2.15г., СУМИ В РАЗМЕР НА;
1.
1
300.00 лева (хиляда и триста лева) - главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 457/0024/33285574 от 17.02.2015 г;
2.
174.72
лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) - договорена /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода
от
17.03.2017
г. до 24.08.2017 г.;
3.
108.51
лева (сто и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва
върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 24,08.2017 г. до
23.04.2018
г.;
4.
11.75
лева (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) -
неустойка за просрочена лихва по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г.
до
23.04.2018
г.;
5.
87.39
лева (осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки)
- неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от
24.08.2017
г. до 23.04.2018 г.
6.
Законна
лихва върху главницата от дата на подаване на настоящия иск
при условия на евентуалност до окончателното изплащане на сумата.
В случай че се уважи предявения евентуален иск, ответникът следвало да
бъде осъден да заплати и направените от страна на ищеца разноски по настоящото
производство, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена
държавна такса.
Назначеният от съда особен представител
е депозирал отговор, съгласно съдържанието на който се оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер като неоснователна.От приложените към исковата
молба документи не било видно, че на Д.Д.Д. е отпуснат кредит и тя се е
възползвала от описаните в исковата молба суми. Оспорва всички представени от
ищеца документи, които не съдържат подпис на ответницата и изхождат единствено
от ищеца по делото. Изцяло оспорва и всички описани в исковата молба акцесорни
искове по размер и основание и счита същите за недължими. От представените
документи не ставало ясно периодите на отпущане и погасяване на кредита, но
доколкото документа е наименуван „Информация за сметка за период 12.09.2013
- 04.07.2019 година давал
основание да направи и възражение за изтекла погасителна давност за главницата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 601/2018
г. по описа на ДРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по
чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че
ответницата дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице.
Безспорно
се установи по делото, че „Уникредит
Булбанк” АД и ответницата са сключили Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице от 17.2.2015г. Установява се и че кредита е
изцяло усвоен на 17.2.2015г. Поетото от
банката задължение по договор за кредит за отпускане на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента
на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказването на този
факт не е необходимо издаването на нарочен документ. В този смисъл е Решение №
125 от 12.07.2013г. по т.д.№ 910/2012г. II т.о., постановено по реда на чл.290
от ГПК и задължително за прилагане от съда. В настоящия случай вещото лице в заключението си по експертизата
(л. 102 от делото) е категорично, че сумата по предоставен банков потребителски
кредит от 1300 лева поппроцесния договор е предоставена на 17.2.2015г.Или съдът
намира, че основното задължение на банката за предоставяне на кредита е
изпълнено.
Между страните в чл.17 от договора била договорена и
изричната възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. В
същия текст е договорено, че не е необходимо изрично допълнително волеизявление
от страна кредитора, както и не е необходимо същият да уведомява кредитолучателя,
нито да изплаща покана до него.
Видно
от ч.гр.д.№601/2018г. на ДРС, банката е упражнила правото си да направи целия
остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по делото, че към 23.4.18г.
– датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, такова изявление от банката, което да е
достигнало до знанието на длъжника липсва.
В
т.18 от цитираното тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса за
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков кредит,
като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целия
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването й
играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на длъжника представлява
елемент от фактическия състав, без който тя не може да настъпи.
Съгласно чл.50 ЗННД при връчването се
спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. При връчване на съобщения и книжа от
нотариус, се прилагат разпоредбите на чл. 37-58 ГПК /виж определение № 141 от
2.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г., ВКС, ТК, I т. о. и определение № 517 от
5.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 187/2011 г., II т. о./.
Видно от
подробното удостоверяване както в разписките към уведомленията, така и в тази
към самата покана – действията по връчването не са прецизно и надлежно
изпълнени. Ответникът е бил търсен на посочения в договора и единствен известен
адрес. Посещенията не са в период повече
от един месец /10.1.18 г. – 28.1.18 г./.
ВКС е приел
решение, уеднаквявящо съдебната практика по отношение на предпоствките
за връчване на съобшеиие по реда на чл. 47 ГПК.
В
Решение №233/03.07.2014 г. по гр. д. №7723/2013 г., ВКС, ГУ ГО, решаващият
състав на Върховния касационен съд дава отговор на пропесуалноправняя въпрос -
какви са предпоставкнте за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК. Съответно, ВКС приема следното: когато при първото посещение на посочения по
делото адрес на ответника връчителят на номера адресата или друго лице, което е
съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът
пребивава там. Ако връчителят намери сведения било, че ответникът живее на
адреса, било че от известно време или никого не е пребивавал там, той трябва да
ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че
ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В
случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва
да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там, за да направи
следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При
последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата
на поставянето му и го подписва."
Съгласно Решение № 4 от 24.03.2017 г., постановено от Върховннят
касационен съд на Републикя България, Второ гражданско отделение, по гр. дело №
4649/2016 г.: Налице
са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото.
Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника
връчителят не намери адресата или лице, което е съгласно да приеме съобщението,
той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. При получени
сведения, че лицето не живее на адреса, съдът следва да даде указания на ищеца
да представи адресна справка съгласно чл.47, ал.4 ГПК.
В разглеждания случай връчителят е
поставил уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, без да е установено, че ответникът не може да бъде
намерен там. Уведомлението е поставено
на входната врата на посочения адрес.
Видно
от Разписката за връчване на нотариус, в последната липсват и не са събрани
никакви сведения от съседи за това живее ли адресатът на адреса, ако не - защо
отсъства от адреса, нито е направен какъвто и да е опит от страна на връчителя
да бъде връчена поканата на друго лице, съгласно да я получи и предаде на
адресата .
Предвид
обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за
изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на
установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното
производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство
в исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по
основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в
заявлението въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№601/2018г.
на ДРС заявителя изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е
извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването
именно на това вземане – по размер и
основание (настъпила предсрочна изискуемост). При положение, че предмет на
заявлението не са отделни вноски по кредита, изискуеми и неплатени към датата
на подаване на заявлението, то съдът е
недопустимо да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като
това означава въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била
издадена заповедта. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№
888/2014г. на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за
прилагане.
Поради
това предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни, поради това, че длъжникът не е уведомен изрично за предсрочната
изискуемост на банковия кредит, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
По отношение допустимостта на
осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в
условията на евентуалност:
Уведомлението
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта
за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалния
иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода
на делото по главния иск. В случая предвид отхвърляне на главния иск, съдът
дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.
За
установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан
правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е
безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на задължението по договора
също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе.Тъй като
по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се
направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към
датата на депозиране на исковата молба, длъжникът – ответник не е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предвид, че за изричното
волеизявление законодателя не е въвел изискване за форма, то волеизявлението на
кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем може да бъде
направено и в заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. В настоящия
случай съдът намира, че такова изявление в заявлението е обективирано, но не е
достигнало до знанието на длъжника – ответник с връчването на издадената
заповед за незабавно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, като това е
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител, а такава съгласно съобщение от ЧСИ /л.55 от ч.г.д.№601/18г./не е
била връчена надлежно.
Допустимо
е обаче обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит с връчване
на исковата молба на особен представител на длъжника /в този смисъл решение
№198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о./. Следователно предсрочната изискуемост по процесния
кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на
особения представител на ответника, което е осъществено
на 28.10.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно константната съдебна практика и
задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба се счита
за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между
страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл са и решенията по чл.290 от ГПК
№ 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО и решение № 156 от 30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г., II ТО. Специфичното в случая е,
че исковата молба не е връчена лично на ответника, а на назначен му от съда по
реда на чл.47 ГПК особен представител. Особеният представител, назначен от съда
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК надлежно приема изявления от името и за сметка на
страната, на която е назначен от съда да представлява. /така и опр.№736/2016г.
по т.дело №2352/2015г. на Второ т.о. ВКС/ В цитираното по-горе решение на ВКС,
Първо т.о. рег.№198/2019г. е отговорено именно на този въпрос като съдът
приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици. Съдът заключава, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката -ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Съобразно настъпилата предсрочна
изискуемост ответникът дължи заплащане на 1 300.00 лева (хиляда и
триста лева) - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от
17.02.2015 г;174.72
лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) - договорена /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода
от 17.3.2017г. до 24.08.2017 г.;108.51 лева (сто и осем
лева и петдесет и една стотинки) - лихва върху просрочена главница по договора
за кредит за периода от 24,08.2017 г. до 23.4.2019г.;11.75 лева (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) - неустойка за просрочена
лихва по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г. до 23.4.2019г.; 87.39 лева (осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) - неустойка за
просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.8.17г. до 23.04.2018
г.
Поради
изложените по-горе мотиви относно възприемане настъпилата с връчване на препис
от исковата молба, изискуемост на цялото задължение по договора, съдът не дължи
обсъждане на заключението в частите, в които се изследват падежирали вноски и
предсрочно изискуеми. При обявяване на предсрочната изискуемост ответникът
дължи всички задължения по договора.
Съгласно заключението, изслушано пред ДРС, общият размер на дължимата сума по овърдрафт е
1682,37лв./хиляда шестстотин осемдесет и два лева и 37
стотинки/, от които:Главница по кредита към 23.04.2018г. - 1300 лв., договорна възнаградителна лихва - 174,72 лв. за периода
17.03.2017г. - 24.08.2017г.., лихва по просрочена главница -108,51 лв. за периода 24.08.2017г. -
23.04.2018г, неустойка по
просрочена лихва - 11,75 лв. за периода 24.8.17г.-23.04.2018г.,неустойка
за просрочена главница - 87,39 лв. за периода 24.8.17г.- 23.04.2018г.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че следва да уважи исковата претенция на ищеца и
да осъди ответницата да заплати сумата от 1682,37лв./хиляда
шестстотин осемдесет и два лева и 37 стотинки/, от които: 1300/хиляда и триста/ лева-Главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.2.15г., договорна възнаградителна лихва - 174,72 лв. за периода 17.03.2017г. -
24.08.2017г.., лихва по просрочена главница -108,51 лв. за периода 24.08.2017г. -
23.04.2018г, неустойка по
просрочена лихва - 11,75 лв. за периода 24.8.17г.-23.04.2018г.,неустойка
за просрочена главница - 87,39 лв. за периода 24.8.17г.- 23.04.2018г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.7.2019г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира
разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в
заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се
уважават, поради отхвърлянето на установителните искове.
По отношение на
разноските направени по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове от ищеца, съдът намира, че следва да бъдат уважени в пълен размер.
Ответникът не прави
искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен
представител и съдът не следва да се произнася.
В
този случай в полза на ищеца по делото следва да се присъдят разноски в общ размер
на 1203.47 лева, от които 218.35 лева за държавна такса, 220,00 лева за
депозит за вещо лице, 417.32 лева- адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 347.80 лева-внесен депозит за възнаграждение на особен
представител.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, пл.“ Света Неделя“ №7, ЕИК831919536,
чрез адв. К.И.-***, пл.“Св.Неделя“№4, ет.4, против Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между
страните за съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 331/24.4.2018 г. по ч.гр. д. № 601/2018 г. по описа на ДРС, за
сумите както следва: 1
300.00 лева (хиляда и триста лева) - главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.02.2015 г.; 174.72 лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) - договорена
/възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода от 17.3.2017г. до
24.08.2017 г.; 108.51
лева (сто и осем лева и петдесет и една стотинки) - лихва
върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г, до
23.4.2018г; 11,75
лева (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) -
неустойка за просрочена лихва по договора за кредит за периода от 24.08.2017 г.
до 23.04.2018г.; 87,39
лева (осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки)
- неустойка за просрочена главница по договора за кредит за периода от
24.08.2017 г. до 23.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление с вх. № 5285/23.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, пл.“ Света Неделя“ №7,
ЕИК831919536, чрез адв. К.И.-***, пл.“Св.неделя“№4, ет.4, сума в размер на 1300/хиляда и триста/ лева-Главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 457/0024/33285574 от 17.2.15г.,
договорна възнаградителна лихва - 174,72 лв. за периода 17.03.2017г. -
24.08.2017г., лихва по просрочена главница -108,51 лв. за периода 24.08.2017г. -
23.04.2018г, неустойка по
просрочена лихва - 11,75 лв. за периода 24.8.17г.-23.04.2018г.,неустойка
за просрочена главница - 87,39 лв. за периода 24.8.17г.- 23.04.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.7.2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** ***,
да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Възраждане“, пл.“ Света Неделя“ №7, ЕИК831919536, чрез адв. К.И.-***,
пл.“Св.Неделя“№4, ет.4, направени по делото разноски в общ размер на 1203.47/хиляда
двеста и три лева и 47 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковския
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 06.08.2020 г.
Секретар: Д.Петрова