Р
Е Ш Е
Н И Е №
260134
гр.Сливен, 02.04.2021 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1274
по описа за
Производството е по повод жалба от Н.К.С. ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0804-002317 от 27.07.2020 год. на
началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което му е
наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ за
нарушение на чл. 483 ал.1
т.1 КЗ.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административно - наказващият
орган, редовно призован не се представлява в с.з., не е взел и становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.06.2020 г. в 16.48 ч. в Община
Сливен на път София-София регион –Пазарджик-Пловдив- Стара Загора – Сливен –
Ямбол-Бургас свидетелите И.Б. и А.А. – полицейски служители при РУ Сливен
спрели за проверка товарен автомобил „Рено 440“ – влекач с рег. № Е****МТ с
прикачено полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № Е****ЕВ, собственост на „СО-ко
транс“ ЕООД със законен представител Н.К.С.. Товарният
автомобил бил управляван от Н.С. в посока гр. Бургас. След извършена проверка в
системата за отдалечен достъп на МВР на влекача и полуремаркето полицейските
служители установили, че няма данни за сключена задължителна застраховка „гражданска
застраховка на автомобилистите“. За управлението на цитирания влекач с
прикачено полуремарке на С. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което на физическото лице Н.К.С. за нарушение
на 483, ал.1, т.1 от КЗ била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като непротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а
разгледана по същество е и основателна.
Видно от разпоредбата на чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
Както в
обжалваното наказателното постановление, така и в АУАН, въз основа на който е
издадено е посочено, че нарушението, което е извършил жалбоподателя по чл. 483,
ал.1, т.1 е в качеството му на едноличен търговец или юридическо лице, тоест не
и в качеството на физическо лице. Същевременно обаче видно от начина на
изписване на субекта, спрямо който се налага административното наказание – чрез
изписване на трите имена Н.К.С., с посочен единен граждански номер и адрес, без
да се посочи, че административното наказание и то посочено като „имуществена
санкция“ по чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ се налага на С. в качеството му на законен
представител на представляваното от него дружество, собственик на процесните ППС,
настоящата съдебна инстанция заключава, че административното наказание е
наложено на жалбоподателя в качеството му на физическо лице. По този начин в обжалваното
постановление недопустимо са смесени субектите на нарушението, което от своя
страна съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице и влече
след себе си незаконосъобразност на издадения акт.
За пълнота на изложението, следва да се
отбележи и, че нито от съдържанието на АУАН, нито от това на обжалваното
наказателно постановление, нито дори от събраните гласни доказателства, става
ясно за липсата на сключена застраховка за кое пътнотранспортно средство –
влекач или полуремарке или и за двете е санкциониран жалбоподателят, което го поставя
в невъзможност да организира в пълнота и адекватно защитата си и което само по
себе си също е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
С оглед изхода на спора и направеното искане
за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, съдът намира, че следва
да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя сторените от него по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, но не в претедирания размер от
400 лева, а в минималния такъв определен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
Мотивиран
при изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0804-002317 от 27.07.2020 год. на
началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Н.К.С.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ за
нарушение на чл. 483 ал.1
т.1 КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.С. ЕГН **********
сумата от 370.00 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: