Р Е Ш Е Н И Е
№ 1802
град Пловдив, 11.10. 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря К.Р. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1560 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от А.Д.А., с ЕГН **********, против
Решение
№ 440 от 19.04.2021 г. по АНД № 191 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4096979 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР Пловдив, с който на А.Д.А., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2 във вр.чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
Жалбоподателят
счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е
незаконосъобразно, като от изложените доводи може да се направи извод, че се
релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно
приложение на материалния закон, поради което моли решението и електронния фиш
да бъдат отменени.
В съдебното заседание - касаторът не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР
Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата,
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената касационна
жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира касационната
жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:
За да обоснове крайния
си извод, състав на Районния Съд е
приел, че по същество по безспорен начин
е установен фактът на вмененото нарушение.
Касационната инстанция изцяло споделя изложените
съображения от районния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната
преценка на събрания доказателствен материал и в изпълнение на задължението за
мотивираност на съдебните актове. В по-общ план следва да се съобрази, че
правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.” В случая Електронният фиш
съдържа всички реквизити, съобразно посочената правна норма, включително в
обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото
нарушение. На 11.07.2020 г. в 09:16 часа на път III-565
км. 22 + 100 м. в посока от село
Шишманци към село Белозем, при ограничение от 50 км. в час, въведено с пътен
знак „В26“, с мобилно техническо средство № TFR1-M №581, било установено,
че касаторът А. управлявал автобус
„Евобус О 550“ с рег. № ***, собственост на „С. и син ДС“ ЕООД, със скорост на
движение от 79 км/ч. при разрешена ограничена скорост от 50 км/ч. За целите на
административнонаказателното производство от измерената скорост с техническото средство скорост
се приспаднала максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч. и била установена
стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП против А.А. бил
издаден процесния Електронен фиш серия К с № 4096979, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. Възоснова на събраните
доказателства, в това число
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол от
проверка № 6-32-20/07.02.2020 г.; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 329р-7635/14.07.2020 г.), съдът е направил категоричен и несъмнен извод, че административното нарушение,
състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в
населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в
обжалвания електронен фиш време и място.
Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен
и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се с доказателствена сила.
Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат
от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо. Съдът е приел, че
са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите
реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на
измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Посочената
скорост от 76 км./ч. не е проявление на техническа грешка, а се дължи на
приложен толеранс от 3 км. в час, който винаги е в полза на нарушителя.
С оглед на изложеното не са на налице касационни основания
по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК
следва да бъде оставено в сила.
В полза на ОД на МВР Пловдив се следват претендираните разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440 от 19.04.2021 г. по АНД № 191 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН **********,*** съдебните
разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: