Мотиви към Решение по АНД № 4153 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен
състав.
Производство по реда на чл. 4 и сл. от
Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано е по Акт № 15 от 06.07.2019
г. за констатиране на проява на дребно хулиганство, съставен от С.Д. Ч. – ** **
в 01 РУ при ОД на МВР - Пловдив, против лицето Г.Й.Т., ЕГН: **********.
В съдебно заседание нарушителят Т. се
явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава
обяснения, в които оспорва описаната в акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство фактическа обстановка и твърди, че не е извършил вменените му във
вина деяния. В хода на съдебните прения посочва, че нищо лошо не е направил, но
така също и че съжалявал. С последната си дума моли за минимално наказание.
Районна прокуратура – Пловдив, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Г.Й.Т. е роден на *** ***, б., български
гражданин, живущ ***, без образование,
неженен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********.
На 06.07.2019 г. около 12:30 часа в с. Б.,
обл. Пловдив нарушителят Г.Й.Т. отишъл пред магазина за строителни материали,
намиращ се в центъра на селото на ул. „Н.“ № **. Като продавач в магазина по
това време работила св. Л.Д.К, която била седнала пред магазина. Нарушителят Т.
бил употребил алкохол и носил бутилка с бира със себе си, както и два ножа,
които държал в предния джоб на работния си гащеризон. Когато Т. се приближил до
св.К, й казал, че иска да я заведе на море, след което продължил да й говори,
като тя възприела думите му като сексуални предложения. Свидетелката казала на
нарушителя да си тръгва, защото иначе щяла да извика полиция, на което Т.
отговорил: „Не ми пука. Нека да дойдат, какво като дойдат и на тях ще им го **“.К
отишла до намиращата се на близо сергия, на която св. С. Т. продавала плодове. Т.
я последвал, като от време на време размахвал ножовете, поставял ги на масата и
пак си ги прибирал. Поведението му било възприето и от св. А. В.. На сергията
за плодове нарушителят хванал за ръката св.К и започнал да я дърпа. Свидетелят
В. му направил забележка да я пусне и нарушителят Т. си тръгнал, като продължил
да ходи по средата на улицата и започнал да псува. СвидетелкатаК подала сигнал
на ЕЕН 112 и на място бил изпратен автопатрул в състав ** ** А. и Т..
Нарушителят Т. бил отведен в Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, където бил
задържан за 24 часа със заповед за задържан на лице и му бил съставен Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство № 15/06.07.2019 г.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Л.Д.К, А. Д. В., С. Г.Т., от докладна
записка от С. Ч. от 06.07.2019 г., от заповед за задържане на лице с рег. №
432зз-207/06.07.2019 г., от протокол за доброволно предаване от 06.07.2019 г.
Съдът изцяло кредитора показанията на
свидетелите Л.Д.К, А. Д. В., С. Г. Т.. Същите са подробни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В показанията си
свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено за възприели
като очевидци. От тях се установяват датата и мястото на извършване на
деянието, както и конкретното поведение на нарушителя от фактическа страна,
което съставлява и изпълнителното деяние на процесната проява на дребно
хулиганство.
Съдът не дава вяра на обясненията на
нарушителя, депозирани в съдебното заседание по делото, като намира същите за
защитна версия. Обясненията се явяват категорично оборени от останалите събрани
и проверени по делото доказателствени материали, включително от показанията на
всички свидетели очевидци.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че от правна страна с действията си Г.Й.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1,
ал. 2 от УБДХ. От обективна страна
на 06.07.2019 г. около 12:30 часа в с. Б., община Р., област П. Т. е извършил
непристойна проява, изразена в оскърбително отношение към гражданите, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява
престъпление по чл. 325 от НК. По делото се установи, че на посочените време и
място нарушителят, след като е бил употребил алкохол, е отишъл при св.К и е
започнал да й отправя покани, които тя е възприела за вулгарни и несъвместими с
обществения морал, а също така я хванал за ръката и започнал да я дърпа.
Установи се и че на отправеното от св.К предупреждение към нарушителя Т., че ще
извика полиция, той й отговорил, че не му пука и е казал: „Нека да дойдат,
какво като дойдат и на тях ще им го **“. Доказа се и че през цялото време
нарушителят е носил в себе си - в предния джоб на работното си облекло, два
ножа, които е размахвал. Предвид агресивното поведение на Т. и състоянието му,
при което е бил под въздействие на алкохолно опиване, това допълнително е
породило напрежение у свидетелите. Изясни се и че след като свидетелите
изгонили Т., той тръгнал по средата на улицата, като отправял псувни. Тези му
действия са укорими и несъвместими с установените в обществото правила за
поведение и от обективна страна представляват форма на оскърбително отношение
към гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представляват престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк
умисъл. Т. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на неговите
действия и че чрез тях ще демонстрира оскърбително отношение към св.К и
присъстващите други лица, както и че те непосредствено са щели да възприемат
това му поведение. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и
спокойствие и е целял настъпването на тези, съзнавани и предвидени от себе си
последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо
място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило
общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи по-лекото от
двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието
„задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в
съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия състав и
наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху
нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите предели
за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за определяне на
наказанието, по които съображения съдът счете, че именно наказанието „глоба“ се
явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на така определеното
наказание съдът намира, че размерът на глобата не трябва да засяга прекомерно
имуществената сфера на нарушителя така, че да създава невъзможност за нейното
заплащане, но същевременно трябва да е достатъчен, за да укаже предупредителен
и превъзпитателен ефект върху наказаното лице. По тези съображения съдът
намери, че за процесната проявата на дребно хулиганство на нарушителя Г.Й.Т. следва да бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, тъй като самият факт на образуваното
производство и наложено наказание ще укажат необходимия предупредителен и
превъзпитателен ефект върху него, поради което не следва да се определя
по-тежко по вид или по размер наказание.
По отношение на веществените доказателства – 2 броя
ножове, приложени по делото и приобщени с протокол за доброволно предаване от
06.07.2019 г., находящ се на лист 13 по преписката, съдът постанови с решението
си да се отнемат в полза на държавата, като след влизане на решението в сила да
се унищожат като вещи без стойност по предвидения за това ред.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.