О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер VІ -
260887 17.11.2020 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, шести въззивен състав
На седемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година
в закрито съдебно заседание на основание
чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа въззивно гражданско дело номер 2685 по описа за 2020 година
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик
В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,представлявана
от директора Калоян Калоянов,подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт
Гергана Владимирова,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение №
260403 от 15.10.2020г. постановено по гр.д.№ 3952/2020г.по описа на БРС,с което
въззивната ОД на МВР гр.Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия Т.П.П. с
ЕГН-********** ***- адв.Станко Кралев, сумата от 1444.13 лева,представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 185.47 часа положен от въззиваемия и
неплатен нощен труд през периода
16.07.2017г.-16.07.2020г.преизчислен като извънреден труд,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 17.07.2020г.до
окончателното и изплащане и 390 лева разноски по делото.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за въззивното обжалване.Препис от въззивната жалба е връчен
надлежно на въззиваемата страна,която е депозирала писмен отговор в срок.
Във въззивната жалба
са изложени оплаквания за необоснованост
и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в
противоречие с материалния закон се явява крайният извод на съда,че е налице
разлика между действително положения нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и
изплатен от ОДМВР-Бургас.Несъобразено със специалната нормативна уредба е и
заключението на съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва
да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден
труд.За да обоснове този извод,районният съд е приел,че е налице празнота в
специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ.Съдът не е отчел,че
страните са обвързани от служебно правоотношение,регламентирано в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение,а в ЗМВР липсва
препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното приложение на КТ и
НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др.С оглед на
това,размерът на допълнителното трудово възнаграждение също следва да се
определи по специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него
наредби и заповеди на министъра на МВР.Прави се оплакване,че
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за неприложимост на НСОРЗ и
на друго самостоятелно основание-че не са налице две от четирите кумулативно
изискуеми предпоставки ,предвидени в чл.9 ал.1 на тази наредба- продължителността
на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното,както и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Мотивите на съда за
приложение на коефициент 1.143 не са съобразени с целта на коефициента- да се
определи така възнаграждението на работника,че за положен от него нощен труд до
7 часа,той да получи възнаграждение за 8 часа труд,като в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.Извънреден труд би
бил налице само ако работниците действително работят извън установеното за тях
работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в
дневен създават неточно разбиране за извънреден труд и претенцията за
преизчисление с коефициент 1.143 е незаконосъобразна.Моли за отмяна на
решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция.
Решението е оспорено и в частта за разноските,като се сочи,че в последното съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.По това възражение БРС не се е произнесъл,а е присъдил разноски в полза на ищеца включващи целия размер на адвокатското възнаграждение.Прави искане за изменение на решението в частта за разноските,при уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и редуцирането му до 100 лева.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият П., чрез пълномощника си адв.К. въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Изложени са правни доводи относно липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената стойност на извънреден труд от 185.47 часа,както е приел БРС въз основа на доказателствата,събрани по делото.Претендира разноски,прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Въззивната жалба в
частта,с която е оспорено решението на БРС досежно разноските има характера на
молба за изменение на решението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК. Ето защо,въззивното производство следва да бъде прекратено,а делото-върнато
на БРС за произнасяне по това искане на въззивната ОД на МВР-Бургас по реда на
чл.248 ГПК. След приключване на производството по изменение на решението в
частта за разноските,делото следва да се върне на БОС за разглеждане на
въззивната жалба по съществото на спора и по евентуално постъпили жалби срещу
съдебния акт по чл.248 ГПК.
С оглед
на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА въззивното
производство по в.гр.д.№2685/2020г.по описа на БОС.
ВРЪЩА делото на БРС за
произнасяне по реда на чл.248 ГПК на искането на въззивника ОД на МВР –Бургас за
изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски,инкорпорирано
във въззивната жалба.
След приключване на
производството по чл.248 ГПК делото да се върне на БОС за разглеждане на
въззивната жалба и на евентуално постъпили жалби срещу съдебния акт постановен
по реда на чл.248 ГПК.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: