№ 158
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Б. Рангелова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248
ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от адв. П., в качеството му на защитник на
подсъдимия Г. В. Й., срещу протоколно определение №467/11.04.2022г., постановено
по НОХД № 93/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на делото и връщането му в досъдебната фаза на
процеса, поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, с искане да се отмени и да се постанови ново определение, с което съдебното
производството да бъде прекратено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, а делото - да се върне в досъдебната фаза за отстраняването им.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
в контекста на очертаната в нея аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по НОХД №93/2022г. по описа на ОС – Пловдив е образувано на
базата на внесен обвинителен акт срещу Г. В. Й. за престъпление по чл.249, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
1
В проведеното разпоредително заседание е било наведено от защитника на
подсъдимия само едно възражение срещу годността на процесуалния документ,
поставящ началото на съдебната фаза на процеса, с което е мотивирано искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза
за отстраняване на допуснати съществени, неотстраними процесуални нарушения.
Прочитът на мотивите към съдебния акт говори, че оплакването е получило своя ясен,
обоснован, задълбочен и, което е най – същественото, законосъобразен отговор.
Виждането на окръжния съд се споделя от този въззивен състав, защото съответства на
относимите към анализираните въпроси норми от процесуалния закон, на съдебната
практика и теоретичните постановки, важими за спорния въпрос.
Защитникът на подсъдимия вижда неяснота и противоречивост във фактически
изложената обвинителна теза относно механизма на извършване на деянието и в
частност относно начина и лицето, чрез което подсъдимият Й. се е снабдил с предмета
на престъплението – дебитна карта, издадена от Б.“ с титуляр Д.М..
Оплакването не може да се сподели. Ясно, подредено и последователно,
прокурорът е посочил фактите, относими към всички елементи от инкриминираното
деяние, с което е изпълнил стриктно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. По
отношение на механизма на извършване на деянието безпротиворечиво е посочено, че
подсъдимият се е снабдил с предмета на престъплението – дебитна карта с титуляр М.,
от лицето Г.П., която му я е предоставила за ползване ведно с пин – кода към нея.
Описано е по-нататък кога, къде и как Й. е ползвал този платежен инструмент, че не е
имал разрешение от титуляря на сметката, отразени са и получените при извършените
транзакциите суми, разходването им за лични нужди. Това са елементите от състава на
престъплението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, които фактически коректно,
ясно и в пълнота са изложени в обвинителния акт, следвани от правната им
квалификация, възприета от държавното обвинение. Към момента на внасяне на
обвинителния акт в съда не е установен по категоричен начин механизма на
снабдяване на Г.П. с банкоматната карта, защото материалите в тази връзка са
отделени в друго производство. В този смисъл, не противоречиво, а напълно
обективно, прокурорът е отразил, че не е установен начина на снабдяване на П. с
банкоматната карта. Но, съдбата на П., както и механизма и начина, по който тя се е
снабдила с платежният инструмент е без никакво значение за образуваното спрямо
Г.Й. наказателно производство, защото П. не е привлечена като съучастник –
съизвършител, помагач, подбудител на Й. и нейната предхождаща инкриминираната
деятелност не е обвързана фактически от обвинението с деятелността на Й.. От
значение за настоящето производство са фактите по придобиване на владението върху
банкоматната карта от Й. и използването й без разрешение на титуляря на сметката и
тези факти ясно, точно и в пълнота са отразени в обвинителния акт. Дали те ще
намерят потвърждение в хода на съдебното следствие е отделен въпрос, но порок на
2
обвинението, който да води до невъзможност Й. да разбере в какво се обвинява, не е
налице.
Всичко изложено до тук мотивира и този съдебен състав да счете, че
съществени, неотстраними процесуални нарушения не са били допуснати в
досъдебната фаза на процеса и като е стигнал до същия извод окръжният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №467/11.04.2022г., постановено по
НОХД № 93/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3