Решение по дело №583/2019 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към решение по НАХД №  583/2019 год.

на Районен съд гр.Варна 3-ти  наказателен състав.

 

 

По отношение на обвиняемия И.Н.И. ***  е внесено Постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б.»б» пр.2 от НК за това, че на 14.02.2018г. в гр.Варна при управление на МПС л.а. „Ауди A3" с рег. № В0215ВТ нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл.20 ал.2 от ЗДвП „ „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат , когато възникне опасност за движението" и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Н.Ж. изразяваща се в счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от 4 месеца и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за 1,5месеца

Предлага се обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78А от НК.

В съдебно заседание представител на РП-Варна не се явява.

Пред съда обвиняемия И.  не оспори фактологията, изложена в постановлението на РП-Варна. С последната си дума поиска да не му бъде налагано наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като  с това си изкарвал прехраната.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.02.2018 г. малко преди 19:00 часа обвиняемият И.И. управлявал собствения си л.а. „Ауди A3" с рег.№ В 0215 ВТ по ул. „Вяра" в гр. Варна. По това време на деня било мрачно и пръскал ситен дъжд. Пътната настилка била мокра, но видимостта била добра заради работещото улично осветление. Обвиняемият И. управлявайки автомобила се движел към бул. „Цар Освободител" с несъобразената с пътно- метереологичните условия /дъждовно време/ скорост от 40 км. За момент той се разсеял и изпуснал контрола върху автомобила. Неочаквано за И. на около половин метър пред автомобила видял пресичащата ул."Вяра" свидетелка И.Н.Ж.. Същата вървейки с бавен ход, пресичала улицата от ляво на дясно по посока на движение на автомобила. Виждайки я в последния момент обв. И. не можал да реагира, не задействал спирачките на колата и ударил свидетелката Ж. с предната дясната част на автомобила. Вследствие на удара свидетелката паднала по средата на платното на около 6 м. преди установената на местопроизшествието пешеходна пътека. Ж. била ударена с предната дясна част на горепосочения л.а. „Ауди A3" с ДК №В 0215 ВТ. От удара били счупени предния десен фар и страничното дясно огледало за обратно виждане. Свидетелката получила травматични увреждания. По - късно при преглед в лечебно заведение се установило,че имала счупване на тялото на 9 ти прешлен на гръбначния стълб, счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, ожулвания и кръвонасядания по дясната подбедрица .

Веднага след инцидента обвиняемият И. спрял автомобила, слязъл и отишъл при пострадалата , след което се обадил на „Бърза помощ“.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че вследствие на удара от автомобила пострадалата И.Н.Ж. получила телесни увреждания, изразяващи се в: счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен, като счупването е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от време от 4 до 6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес; счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, определило трайно затруднение на движенията на десния долен долен крайник за 1-1,5месеца при липса на усложнения.

Видно от заключението на автотехническата експертиза при управлението на л.а. „Ауди A3" с ДК№ В 0215 ВТ обвиняемият И. се движел със скорост от 37,5км в час, а пешеходката Ж. се е движела с 3,3км в час. Зоната на видимост на И. преди да удари Ж. била 34,4метра. Водачът е разполагал с техническата възможност да избегне удара, но не го сторил поради невнимание и несъобразена скорост . Ударът е определен на около 6 м преди пешеходната пътека.

Химическата експертиза не е установила алкохол във взетата от Ив.И. кръвна проба.

Обвиняемият И.И. е с чисто съдебно минало, наказван е  15 пъти за нарушения на ЗДвП за период от 9 години.

  Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства: леконичните обяснения на обвиняемия, заключенията на химическата, медицинската и автотехническа експертизи, справките за нарушител и за съдимост, и останалите писмени доказателства, които ценени поотделно и в съвкупност са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи

  След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че обвиняемия И.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343а ал.1 б."б" от НК и причиняването на травматични увреждания на физическо лице –средна телесна повреда. Извършено е чрез действие.

  Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно използване на транспортните средства.

  От субективна страна - деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост – обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая като  водач на ППС е следвало да контролира непрекъснато превозното средство, което е управлявал, а при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре , когато възникне опасност за движението. В случая опасността е била пресичащата  свидетелка. Съдът не счита, че  е налице  съпричиняване на  вредоносния резултат от пешеходеца по следните съображения: Видно от  заключението на СТЕ водачът на автомобила е могъл да забележи свид. Ж. още когато е предприела пресичане на платното за движение. Освен това  не е било възможно тя да  напусне коридора на автомобила, и произшествието е било непредотвратимо чрез спиране на автомобила преди мястото на удара.

  Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на обв.И., и направеното признание на вина по време на съдебното следствие.

  Съдът не констатира отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства .

  Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл.78А от НК, по отношение на обвиняемия го освободи от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ  като му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА". Като взе предвид сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, наличието само на смекчаващите отговорността обстоятелства и факта че не работи, но е в трудоспособна възраст, а същевременно отчете и тежкия резултат от  престъпното деяние – две средни телесни повреди на пешеходец с множество придружаващи заболявания, определи размера на глобата – в минималния, посочен в чл.78а ал.1 от НК, а именно  1000 лева.

На осн.чл.78а ал.4 от НК, съдът наложи на обвиняемия наказанието по чл.343г от НК и го лиши от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В  посочения размер то ще бъде  достатъчно да формира контрамотив у И. за извършване на  подобни и други престъпления и за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, с оглед невисоката степен на обществена опасност на дееца и вредоносния резултат на извършеното деяние- две средни телесни повреди.

Съдът намери за неоснователно искането  на обвиняемия за неприлагане на тази кумулативна  санкция, тъй като липсват доказателства, че ограничаването на правата му да управлява МПС по някакъв начин ще рефлектира върху  възможността да полага труд. В случая трябва да се отчете, че като водач на ППС към датата на  пътния инцедент той има близо десетгодишна практика, през която многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП. Отделно  от това,  трябва да се има предвид, че налагането на това наказание  цели постигането  както на  специалната, така и на генералната  превенция по отношение на останалите членове на обществото, които потенциално биха били извършители или участници в подобни деяния.

На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на обвиняемия.

      

    По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                       

 

СЪДИЯ: