№ 2897
гр. Варна , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501892 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18147/06.07.2021 г. от ИВ. П. П., чрез адв. Ц.Б.,
срещу Определение № 2916/30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 6232/2021 г. на
Варненския районен съд, с което е спряно производството по делото до получаване на
отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен
съд - Луковит по гр. дело № 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 г. на
СЕС, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение,
тъй като нормата на чл. 631 от ГПК регламентира спиране на производството от съда,
отправил самото преюдициално запитване, а не на всички дела, образувани от националните
съдилища. Твърди се, че въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване
до съда на ЕС относно тълкуването на разпоредби от правото на ЕС – на чл. 12, б. „а“ от
Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС и на § 8 от
Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към правния спор, с който е сезиран
ВРС, и не са обуславящи за делото, тъй като спорът е относно начинът на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР. Моли се
обжалваното определение да бъде отменено.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 20828/20.07.2021 г. от
1
насрещната страна – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.
София, чрез ст. юриск. Силвия П.а. В отговора се излагат съображения за недопустимост на
депозираната жалба срещу обжалваното определение, тъй като съгласно чл. 631, ал. 1, изр.
второ от ГПК определението за спиране на производството не подлежи на обжалване, а в
посочената разпоредба не се разграничават хипотези, в които има вече отправено
преюдициално запитване от друг национален съд на държава-членка или от национален съд
на друга държава-членка, или запитване от съда по висящо гражданско дело по въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС.
В условията на евентуалност се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като спирането на
производството е на основание чл. 631, ал. 1, изр. първо от ГПК, а не поради
преюдициалност на делата. Посочва се, че в случаите, когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държавата-членка се
поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд спира производството по делото
пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. първо от ГПК. Моли се жалбата да
бъде отхвърлена като недопустима и производството да бъде прекратено, а в условията на
евентуалност – да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение да бъде
оставено в сила.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 6232/2021 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от
ИВ. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, срещу ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - гр. София, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
1368,18 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г., общо 210,49 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 266,52 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения, начислено от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е отправено
искане за спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 631, вр. чл. 633 от ГПК,
доколкото е образувано дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от РС
– Луковит за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4
ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и
2
съответствието им с националното законодателство, решението по което има значение за
спора.
С Определение № 2916 от 30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 6232/2021 г. по
описа на ВРС, първоинстанционният съд е спрял производството по делото до получаване
на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен
съд - Луковит по гр. дело № 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 г. на
СЕС, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като е приел, че на
основание чл. 633 от ГПК, решението по преюдициалното запитване ще бъде задължително
за всички държавни органи и съдилища в РБългария, доколкото СЕС е ангажиран с
произнасяне по релевантни и за двете дела въпроси (на РС-Луковит и ВРС).
Настоящият състав намира, че неправилно ВРС е спрял производството по
образуваното въз основа на искова молба на И.П. дело до получаване на отговор по
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен съд - Луковит
по гр. дело № 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 г. на СЕС.
Обжалваното определение за спиране е постановено на основание чл. 631, ал. 1 ГПК -
поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, които
ВРС е приел, че имат значение за висящото пред него производство. В хипотезата на
отправено преюдициално запитване от един национален съд на държава-членка, когато по
дело пред друг национален съд се поставят същите въпроси, за чието правилно разрешаване
е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, вторият съд не е нужно да отправя
ново преюдициално запитване, а следва да спре производството пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, но само в случаите, когато въпросите са релевантни към
предмета на делото.
В настоящия случай с решението на СЕС няма да се даде задължително тълкуване на
нормите на правото на ЕС, приложими за разрешаване на повдигнатия пред Варненския
районен съд правен спор. Предмет на производството пред ВРС е иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца парична сума, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1.143, а преюдициалното запитване касае въпросите, свързани с
тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното
законодателство и в частност – продължителността на нощния труд, полаган от полицаи и
пожарникари. Следователно отговорът на отправеното от РС - Луковит преюдициално
запитване няма да бъде от съществено значение за решаване на спора, чието разглеждане е
предмет на висящото пред ВРС производство, образувано по искова молба на ИВ. П. П., тъй
като въпросите нямат отношение към правния спор. С оглед изложеното съдът намира, че и
направеното в депозирания отговор от насрещната страна възражение за недопустимост на
3
частната жалба, свързано с необжалваемостта на определението за спиране, е неотносимо.
Цитираната практика касае случаите, когато се обжалва акт на национален съд за спиране на
производството по делото поради вече отправено преюдициално запитване от друг
национален съд по въпроси, релевантни и за висящото производство.
Обстоятелството, че Съдът на ЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, в
което се разглежда тълкуването или валидността на приложима норма от правото на ЕС, не
може автоматично да се използва като основание за спиране на производството, висящо
пред друг съд. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните
преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с
предмета на висящото пред него производство. Затова в разглежданата хипотеза
определението за спиране подлежи на обжалване, като инстанционният контрол се свежда
до това дали предстоящото преюдициално заключение на Съда на ЕС, е от значение за
решаване и на повдигнатия пред друг съд спор.
Като е приел, че изходът от спора по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е обусловен от отговора по преюдициалното запитване до Съда на
Европейския съюз, отправено от Районен съд - Луковит по гр. дело № 606/2019 г. и е спрял
производството по делото, ВРС е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен,
а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по искова молба, депозирана от ИВ. П. П..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2916/30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 6232/2021 г. на
Варненския районен съд, с което е спряно производството по делото до получаване на
отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен
4
съд - Луковит по гр. дело № 606/2019 г., по което е образувано дело № С 262/2020 г. на СЕС,
на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по искова молба,
депозирана от ИВ. П. П..
Определението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5