РЕШЕНИЕ
№…… 05.03.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно търговско дело №21 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №1381/17.10.2019г.,
постановено по гр.д.№5155, по описа на РС- П., по иска на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“, обл.П., местност
„Т.М.“, кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н., против „Е. 2012“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.К.“ №11, ет.4,
представлявано от управителя Г.И.И., с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД е
прието за установено, че „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК
********* сумите: от 903,65лв.- главница, представляваща неиздължена част по
фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба на козметични
продукти, сумата от 275,22лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от
09.10.2015г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №2256 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 11.10.2018г. по ч.гр.дело №4080/2018г. по описа
на РС- П., като е отхвърлена претенцията за установяване на вземане за
мораторна лихва над размер от 275,22лв. и до претендирания размер от 433,45лв.,
както и за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2015г., като неоснователна.
Осъден е „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.К.“ №11, ет.4,
представлявано от управителя Г.И.И., да заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“, обл.П., местност „Т.М.“,
кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н. разноски в заповедното и в
исковото производство в размер общо на 511,36лв.
Осъден е „Б.Ф.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“, обл.П., местност
„Т.М.“, кв.28, №42 да заплати на „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“А.К.“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г.И.И.
разноски по делото в размер общо на 86,39лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.М., в качеството й на пълномощник на „Е.- 2012“ ЕООД, с
управител Г.И., в частта, в която е
прието за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „Б.Ф.“ ООС
сумата от 903,65лв- главница и сумата от 275,22лв.- лихва, ведно със законната
лихва.
Твърди се, че изводите за
дължимост на плащане към ищеца, първоинстанционният съд погрешно прави не въз
основа на данните по делото, тъй като в конкретния случай не е проведено пълно
и главно доказване от страна на ищеца, а само и единствено на предположение за
факти.
Сочи се, че ищецът не е доказал дължимостта на
плащане, тъй като не е установено стоките по процесните фактури да са получени.
Извършеното плащане на 200лв., без основание не доказва частично плащане по
процесната фактура, при положение, че тя не е получена и заведена в
счетоводството на ответника, няма получени стоки. Сама по себе си, фактурата не
е основание за плащане на цената на една стока.
Твърди се, че дори и да се
приеме наличие на частично плащане хипотетично, по делото не се установява
прехвърляне на правото на собственост върху стоките и съгласите за цената им.
Визира се, че съдът се е
произнесъл и по недопустима искова молба.
В тази връзка се излагат
съображения.
Моли се да се отмени решението
на първата инстанция, като незаконосъобразно и неправилно в обжалваната му
част. Алтернативно същото да бъде обезсилено, като недопустимо.
Моли се за присъждане на
разноските в настоящото производство.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Б.Ф.“ ООД.
В съдебно заседание,
жалбоподателят „Е.- 2012“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се
явява. Същият се представлява от адв.М.. От страна на последната се поддържа
подадената въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена по изложените в нея
съображения, като се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, в
която е уважена претенцията, като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл
излага доводи.
Моли се за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата- „Б.Ф.“
ООД, редовно призован, законен представител не се явява. От пълномощникът на
последния е постъпила писмена молба, в която се моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Към молбата е приложена писмена защита, в която е
поискано да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и недоказана,
като се потвърди изцяло първоинстанционното решение. Изложени са доводи в този
смисъл.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки
правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на
обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по
останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по повод на подадена искова молба от „Б.Ф.“ ООД,
представлявано от управителя Б.Н.Н. против „Е.- 2012“ ЕООД, представлявано от
управителя Г.И.И., с която е предявен установителен иск, с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318, ал.1
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди
се в същата от страна на ищецът, че на 08.10.2018г. от негова страна е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№22304 срещу ответника „Е.- 2012“ ЕООД, за сумата от 903,65лв.-
главница, представляваща неиздължена част от фактура №********** от 18.12.2013г.
за продажба и доставка на козметични продукти и сумата от 433,45лв.- законна
лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г.- датата на
подаване на заявлението.
Сочи се, че по така подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№4080/2018г. по описа на РС- П.. С разпореждане
от 11.10.2018г. по същото дело е уважено искането, като е издадена Заповед за
изпълнение №2256 от 11.10.2018г. срещу длъжника „Е.- 2012“ ЕООД за сумата от
903,65лв.- главница по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични
продукти, 433,45лв.- законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г.
до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на
28лв.- ДТ и 300лв.- адвокатски хонорар.
Визира
се, че в срока по чл.414 от ГПК, ответникът „Е.- 2012“ ЕООД е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което със
съобщение, получено от дружеството им на 05.12.2018г., съдията докладчик по
ч.гр.д.№4080/2018г. по описа на РС- П. е указал на „Б.Ф.“ ООД, че може да
предяви иск относно вземането си в месечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Това е реализирано в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК, като е предявен иск за установяване на вземането на „Б.Ф.“ ООД за
неиздължена част от фактура №********** от 18.12.2013г. за продажба и доставка
на козметични продукти срещу „Е.- 2012“ ЕООД, гр.П. за сумата от 903,65лв.- главница
по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични продукти, 433,45лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв.- ДТ и 300 лв. -
адвокатски хонорар.
Твърди,
че вземането произтича от това, че на 18.12.2013г., „Б.Ф.“ ООД е издало фактура
№********** за продажба и доставка на козметични продукти към ответника „Е.- 2012“
ЕООД общо за сумата от 1103,65лв., като част от тази сума в размер на 200лв. е
заплатена от страна на ответникът.
Искането
е да бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника “Е.- 2012“ ЕООД, че дължи сумите: от 903,65лв.- главница, на „Б.Ф.“
ООД, представляваща неиздължената част по фактура №********** от 18.12.2013г.
за доставка и продажба на козметични продукти, сумата от 433,45лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв.-
ДТ и 300лв.- адвокатски хонорар. Моли се за присъждане на разноски в размер на
28лв. - държавна такса за производство пред районния съд.
С допълнителна молба, ищецът уточнява,
че поради техническа грешка в исковата молба е посочен номера на продажбата
№********** от 18.12.2013г. на същите стоки, вместо номера на фактурата №**********
от 18.12.2013г. В тази връзка се моли от негова страна, като номер на фактурата
да се чете №********** от 18.12.2013г., вместо №********** от 18.12.2013г.,
което е номерът на продажбата на същите стоки по електронната програма за
издаване на електронни фактури
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответникът- „Е.-
2012“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.М..
В същият се изразява становище
в насока, че исковата молба е недопустима и не следва да бъде разглеждане по
същество. В този смисъл се сочи, че същата не отговаря на изискванията на
чл.127, т.4 от ГПК.
По отношение на основателността
на исковата молба се твърди, че фактурата сама по себе си не може да докаже
стопанската операция. Оспорва се изцяло процесната фактура, като се приема, че
тя не доказва наличието на извършена доставка и дължимо плащане по нея. В тази
насока се излагат съображения.
В писмения отговор е направено възражение
за изтекла погасителна давност на законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2014г. до 08.10.2015г., тъй като тя се погасява с по- кратката три
годишна давност, съгласно чл.111, б.в от ЗЗД.
Възразява се против така
определения размер на лихвата, тъй като считано от 18.10.2018г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, лихвата може да се
търси три години назад, след което не може да бъде търсена принудително и при
възражение за плащане същата не е дължима на основание изтекла погасителна
давност.
Моли се да бъде приета исковата
молба за недопустима, алтернативно за неоснователна и недоказана.
От фактическа страна, съдът приема за установено от следното:
Видно от Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с вх.№22304/08.10.2018г. се установява,
че ищцовото дружество „Б.Ф.“ ООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник.
Видно от издадената от районния
съд, Заповед №2256 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
11.10.2018год. е разпоредено ответникът- длъжник да заплати на ищеца- заявител
и кредитор сумата от 903,65лв.- главница по неизплатена фактура за доставка на
козметични продукти, 433,45лв.- законна лихва за периода от 18.01.2014г. до
08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-
08.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски в размер на 28лв.- държавна такса и 300лв.- адвокатски хонорар.
Посочено е, че вземането произтича от неизплатена фактура за доставка на
козметични продукти- фактура №********** от 18.12.2013г.
От Възражение с
вх.№26210/22.11.2018г. се установява, че срещу така издадената заповед от
страна на ответното дружество, чрез пълномощника си, е направено възражение в
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, не дължи посочената сума по
посочената фактура, няма задължения към това лице в това число главница, лихва
и разноски, както са посочени.
Видно
от Фактура №********** от 18.12.2013г., е
че доставчик на козметични продукти е ищецът и записан като доставчик „Б.Ф.“
ООД, като получател е ответното дружество- „Техномаркет 2012“ ЕООД. Фактурата е
издадена като електронна такава, съгласно чл.7, ал.1 и чл.8 от Закона за
счетовдството и чл.114 от ЗЗД. Предвид това подписът и печатът не са
задължителни реквизити и са заменени с идентификационен код. Последната е на
обща стойност 1103,65лв., с включен ДДС. Като начин на плащане в нея е отразено-
по банков път.
Видно
от Отчет по сметка от 30.04.2014г. се установява, че на 30.04.2014г. по сметка
на „Б.Ф.“ ООД от страна на наредителя „Е.“ ООД е преведена сума от 200лв. по
фактура *********/181213.
От Продажба №********** от
18.12.2013г. се установява, че като доставчик на козметични продукти е посочен
„Б.Ф.“ ООД, а получател на същите е „Техномаркет 2012“ ЕООД. Визираните
козметични продукти, са идентични с тези по цитираната по- горе фактура, като
посочената сума за плащане е 1103,65лв.
Видно от заключението на
съдебно- икономическата експертиза изготвена от вещото лице Лавчиева се
установява, че мораторните лихви з забава на главница от 903,65лв. са: за
периода 18.01.2014г.- 08.10.2018г. равно на 433,42лв.; за периода 18.01.2014г.-
08.10.2015г. равно на 158,20лв. и з а периода 09.10.2015г.- 08.10.2018г. равно
на 275, 22лв.
От допълнителното заключение на
съдебно икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца
не се съхранява архив на търговска и складова документация от 2013г. По данни
на търговския им представител, от началото на 2013г. до момента продажбите по
разноса /доставки до обекта на клиента/ се извършват по един и същи начин: При
предаването на стоката в обекта се изготвя търговски документ, представляващ
кочан от химизирани екземпляри, формат А4, на който е разпечатан асортимента на
ищеца по артикули и цената на всеки един артикул. Колоните „количество“ и „обща
стойност“ са празни полета, които доставчикът попълва ръчно при предаването на
стоката. При отчитането си в склада, доставчикът на стоката предава екземпляра,
от който се генерира в складовия софтуер документ с име „продажба“, въз основа,
на който се издават фактури.
Установява се, че приложения по
делото образец „продажба с №**********/18.12.2013г. съответства по видове
артикули, брой и цена на описаните такива във фактура №**********/18.12.2013г. При
ответникът извършеното на 30.04.2014г. банково плащане към ищеца в размер на
200лв. не е осчетоводено като плащане, към която и да е фактура. То е отразено
като платена сума без документ/основание. В счетоводството на ответника не е
осчетоводена процесната фактура. Между страните по делото няма търговска сделка
по други фактури, освен процесната, с уговорено плащане- по банков път.
Осчетоводените и при двете страни фактури са разплатени в брой. При ищецът
извършеното банково плащане на 30.04.2014г. от ответника е отразено като
частично погасяване на задължение по фактура №**********/18.12.2013г.
Издадената от ищеца фактура с номер ********** /номерът, цитиран от ответника в
банковото плащане/ е от дата 09.09.2013г. и е с получател ЕТ „Г.- Р.И.“, гр.П.Б..
Фактурата е за 453,55лв. През периода 01.12.2013г.- 01.07.2014г., ответникът е
осчетоводил следните стопански операции с контрагент ищеца. Покупка на стока с
фактура №**********/26.02.2014г. на стойност 188,35лв., платени в брой; Покупка
на стока с фактура №**********/07.04.2014г. на стойност 23,20лв., платени в
брой; Покупка на стока с фактура №**********/16.06.2014г. на стойност 87,04лв.,
платени в брой.
При тези данни, настоящата инстанция от
правна страна намира следното:
В изпълнение разпоредбата на
чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната
жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването
допустимо.
В тази връзка следва да бъде
посочено, че предмет на въззивен контрол е решението в неговата обжалвана част
в която е прието за установено, че „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Б.Ф.“
ООД, ЕИК ********* сумите: от 903,65лв.- главница, представляваща неиздължена
част по фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба на
козметични продукти, сумата от 275,22лв.- мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.10.2015г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №2256 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.10.2018г. по ч.гр.дело №4080/2018г.
по описа на РС- П..
В частта в която е отхвърлена
претенцията за установяване на вземане за мораторна лихва над размер от
275,22лв. и до претендирания размер от 433,45лв., както и за периода от
18.01.2014г. до 08.10.2015г., като неоснователна, решението на
първоинстанцинния съд не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е
и влязло в законна сила.
С въззивната жалба е направено
възражение в насока на недопустимост на исковата молба, последицата от което е
основание за искане за обезсилване на решението в обжалваната му част, като
недопустимо.
Същото се основава на наличие
на различни обстоятелства, от които произтича вземането в заповедното и
исковото производство.
Това възражение не се приема от
настоящата инстанция за основателно. в тази насока следва да бъде посочено, че
действително се установява разлика в заповедното производство, където е посочено,
че вземането произтича от фактура №********** от 18.12.2013г., а в исковото
производство се визира фактура
№10000215650 от 18.12.2013г. В случая не може да се игнорира
обстоятелството, че с исковата молба е приложена Продажба №********** от
18.12.2013г.
В тази връзка и при данните
изложени от вещото лице, касаещи именно приложения по делото образец „продажба
с №**********/18.12.2013г., който съответства по видове артикули, брой и цена
на описаните такива във фактура №**********/18.12.2013г., няма основание да
бъде прието, че се касае за различни документи, респ. да са налице различни
основания претендирани за плащане от страна на ищцовата страна, съответно да е
налице липса на идентичност на вземането по заповедното производство с това на
исковото.
В конкретният казус
първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът дължи на сумите по
сключен между тях договор за търговска продажба, за който е издадена процесната
фактура от 18.12.2013г. и документ, наречен „продажба“ от същата дата.
Тези доводи в конкретният казус
не могат да бъдат приети за обосновани на база на събрания доказателствен
материал и обуславящи приемане на основателност на предявения иск, в размера
както е уважен от първата инстанция.
Както бе отразено по- горе,
няма основание да не се приеме, че издадената фактура продажба с
№**********/18.12.2013г., съответства по видове артикули, брой и цена на
описаните такива във фактура №**********/18.12.2013г., с оглед на което следва
същите да бъдат приемани в едно цяло.
Спорен е моментът, дължима ли е
претендираната сума от 903,65лв.- главница и представляваща неиздължена част по
фактура №********** от 18.12.2013г., съответно сумата от 275,22лв.- мораторна
лихва върху тази главница за периода от 09.10.2015г. до 08.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
08.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
Настоящата инстанция не намира
основание за дължимост на претендираните суми и по- конкретно в случая за тези,
които са уважени от първоинстанционния съд.
Не може да има спор по делото,
че има преведена по сметка на ищеца от страна на ответника сума в размер на
200лв. Този факт се установява, както от приложения отчет по сметка от
30.04.2014г., така и от данните изложени от вещото лице. Това плащане в
настоящия случай обаче не може да бъде прието, че доказва дължимост на
претендираните с посочената по- горе фактура парични суми.
В заключението си вещото лице
визира, че при ищецът има извършено банково плащане на 30.04.2014г. от
ответника което е отразено като частично погасяване на задължение по фактура
№**********/18.12.2013г. Проблемът който се явява, е че по издадената от ищеца
фактура с номер ********** /номерът, цитиран от ответника в банковото плащане/ реално
е от дата 09.09.2013г. и е с получател ЕТ „Г.- Р.И.“, гр.П.Б.. Фактурата е за
453,55лв. В обясненията си вещото лице е посочило, че в счетоводството на
ответника тази сумата стои надвнесена и не се отнася към нито една фактура. Тези
установени данни реално по никакъв начин не установяват връзка на платените
200лв. с процесната фактура по която се претендират дължими се суми. На
практика същите категорично опровергават направените предположения от районния
съд в насока, че плащането на въпросните 200лв. установяват дължимост от страна
на ответника, съответно, че след като няма други издадени фактури в определен
период от време, то следва да се приема, че именно тази сума е относима към
въпросната.
В случая без правно значение
следва да се приема извода констатацията за наличие на бездействие от страна на
ответника повече от четири години след извършване на това плащане от 200лв.,
съответно да се приема, че е налице признание на задължението.
Няма основание да се игнорира и
липсата на доказателства относно наличието на доставка на вещите описани в
процесната фактура и продажба от 18.12.2013г. След като липсват такива, то не е
и налице основание за плащане.
В тази насока не може да се
игнорират обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание, че плащането
на сума по задължение или без такова не кореспондира с никакви материални
сметки, последните които следва да кореспондират с доставките и фактурите, тъй
като в тях е налично основание за завеждане на стока и услуга.
След като не могат да бъдат
приети за обосновани изводите на съда, че с извършеното частично плащане на
част от сумата по фактурата е налице признание на задължението по нея от страна
на ответника, както и за получаване на стоките по същата, то следва да се
приеме, че предявения иск, в частта в която е уважен е недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Предвид
на това, решението в неговата обжалвана част следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като в последица от това
се отхвърли предявения иск, така както е уважен от първата инстанция.
С оглед този изход на делото, следва
да се отмени и решението в частта относно присъдените разноски в тежест на „Е.“
ЕООД в размер на 511,36лв.
В тежест на ищцовата страна
следва да се присъдят и претендираните от страна на „Е. 2012“ ЕООД за
въззивната инстанция разноски, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК в размер на 450лв., от които 400лв.- адвокатско възнаграждение,
както и 50лв.- ДТ.
Настоящата инстанция не намира
за основателно направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение, тъй като намира, че то е съобразено с разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения и не надвишава значително законоустановения минимум.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение
№1381/17.10.2019г., постановено по гр.д.№5155/18г., по описа на РС- П., в частта в която, по иска на „Б.Ф.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“, обл.П.,
местност „Т.М.“, кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н., против „Е.
2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.К.“
№11, ет.4, представлявано от управителя Г.И.И., с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД е прието за установено, че „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на
„Б.Ф.“ ООД, ЕИК ********* сумите: от 903,65лв.- главница, представляваща
неиздължена част по фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба
на козметични продукти, сумата от 275,22лв.- мораторна лихва върху главницата
за периода от 09.10.2015г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №2256 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.10.2018г. по ч.гр.д.№4080/2018г. по
описа на РС- П., както и в частта в
която „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“А.К.“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г.И.И. е осъден да заплати на
„Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“,
обл.П., местност „Т.М.“, кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н.
разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 511,36лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ц.,
обл.П., местност „Т.М.“, кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н.,
против „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“А.К.“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г.И.И. иск, с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с
чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, в
частта с която се иска да се приеме за установено, че „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ********* сумите: от 903,65лв.- главница, представляваща
неиздължена част по фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба
на козметични продукти, сумата от 275,22лв.- мораторна лихва върху главницата
за периода от 09.10.2015г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №2256 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.10.2018г. по ч.гр.дело №4080/2018г.
по описа на РС- П., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Ф.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ц., общ.“М.“, обл.П.,
местност „Т.М.“, кв.28, №42, представлявано от управителя Б.Н.Н., да
ЗАПЛАТИ на „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.К.“ №11, ет.4, представлявано
от управителя Г.И.И. „Е. 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“А.К.“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г.И.И. съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на 450лв., от които
400лв.- адвокатско възнаграждение, както и 50лв.- ДТ.
Решение №1381/17.10.2019г.,
постановено по гр.д.№5155/18г., по описа на РС- П., в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.