№ 2292
гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110140698 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 40698 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на подадена от К. КР. В.
искова молба, с която е предявен частичен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК срещу „ЕМ“ ЕООД за сумата 441,49 лева – част от вземане, претендирано като
произтичащо от договор за кредит, сключен между ищеца и „БНП Париба пърънъл файненс“
ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени в полза на „ЕМ“ ЕООД с договор за цесия,
което вземане възлиза в общ размер 1691,89 лева. Ищецът твърди, че посочената сума е
недъжима и погасена погасена да давност, поради което моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че не я дължи на ответника.
Като разгледа исковата молба, както и приложените към нея доказателства
настоящият съдебен състав намира, че не е местно компетентен да се произнесе по
предявения иск с оглед на следните доводи:
Съгласно нормата на чл. 113 ГПК в редакцията след изм., обн. в ДВ 65 от 2018 г.
(в сила от 7.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Същата регламентира местна подсъдност по исковете, свързани с
потребителски спорове, за която съдът следи служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК.
Последният има правомощие да повдига и да се произнася по този въпрос до приключване
на първото по делото открито съдебно заседание. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е
предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между
търговци и потребители – в този смисъл са Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д. №
1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на
ВКС, II т.о. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно
вида на търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора
да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото
1
лице, което отговаря на посочените условия не губи качеството си потребител, когато
вземането, произтичащо от потребителския договор, е прехвърлено от кредитора в полза на
трето лице, тоест в случаите, при които ответникът е правоприемник на вземане, възникнало
въз основа на потребителски договор (включително цесионер). В този смисъл е Определение
№ 160/ 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV г. о. При липса на изрично
посочени в чл. 113 ГПК ограничения следва да се приеме, че разпоредбата намира
приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/ доставчика, свързани със
съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по
него.
В настоящия случай от изложеното в исковата молба е видно, че вземането 1691,89
лева, част от което е предмет на настоящото производство, се претендира от ответника като
произтичащо от договор за кредит, сключен между ищеца и „БНП Париба пърънъл файненс“
ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени в полза на „ЕМ“ ЕООД с договор за цесия.
Следователно вземането се претендира като произтичащо от потребителски договор, по
който страна е К. КР. В.. Последният се явява потребител на финансова услуга, поради което
по отношение на повдигнатия спор по чл. 124, ал. 1 ГПК, целящ установяване със сила на
пресъдено нещо, че К. КР. В. не дължи на „ЕМ“ ЕООД процесната сума, приложение
следва да намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при
потребителски спорове. Без значение е, че ответникът е цесионер на вземанията, тъй като с
оглед на изложеното по-горе водещият критерий за определяне дали даден спор е
потребителски е правоотношението, от което е възникнало спорното вземане. Видно от
служебно направена справка за адресна регистрация на К. КР. В. същият има регистриран
настоящ адрес в гр. Мартен, Община Русе. Следователно местно компетентен да разгледа и
да се произнесе по предявения иск съгласно чл. 113 ГПК е Районен съд – Русе, а не
Софийски районен съд. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството
по делото пред Софийски районен съд да бъде прекратено, а последното изпратено по
подсъдност на Районен съд – Русе.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав, производство по
гр.дело № 40698/ 2021 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд – Русе.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2