Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. СОФИЯ, 03.01.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. БЕТИНА БОШНАКОВА
при участието на
секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова като
разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. № 3817/2021Г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ЕАД срещу решение № 20263443/29.11.2020г. постановено по гр.д. № 4830/2020г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, с което са уважени предявените от С.Д.В. и
от Б.Г.Й. искове с правно
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД съответно за сумите
3928,62 лв. и 1047,17 лв.,
представляващи обезщетение за ползването без основание на част от собствения им
недвижим имот, находящ се в гр. София, район Лозенец III част, ул. *****чрез
премнаващ топлофикационен тунел и за
периода 01.01.2015г. – 30.01.2020г.
Във въззивната жалба са наведени
доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото от първроинстанционния
съд, следствие на което се твърди да е достигнал до погрешни фактически и
правни изводи и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че ползването
на топлофикационния тунел е на годно правно основание, освен това по никакъв
начин не ограничава правата на собствениците, дори напротив същите са се
облагодетелствали от него, доколкото посредством същия е захранена сградата,
находяща се в процесния имот. Посочва, че дори и да са собственици на
постройките и имота в повърхностната му част, то на нивото на топлофикационния
тунел, ищците нямат собственически права. Въззивникът моли решението да бъде
отменено и постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемите страни С.Д.В. и
от Б.Г.Й. в срока по чл.263
ал.1 от ГПК депозират отговор на въззивната жалба, в който оспорват доводите във
въззивната жалба, съответно считат, че както фактическите, така и правните изводи
на районният съд са съобразени с доказателствата по делото и представляват
правилно приложение на закона.
Молят решението да бъде
потвърдено и присъдени в тяхна полза разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо.
Досежно
правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба
доводи за основателни по следните мотиви:
Първоинстанционният е
бил сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, както следва:
-от С.Д.В. за сумата
от 3928,62 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване чрез преминаване на топлофикационен тунел
през собствените й 250/600 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ ХVI-540,541 от кв.131 по дворищно-регулационния план на
гр.София, местност Лозенец – III част,целият с площ 600 кв.м. и с адрес: гр. София,
район Лозенец, ул. *****, с идентификатор №68134.902.749 за периода от
01.01.2015г.- 31.10.2015г. и 01.12.2018г.
– 31.01.2020г., а за периода 01.11.2015г. – 30.11.2018г. за 150/600 ид.ч.;
-от Б.Г.Й. за сумата
от 1047,17 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване чрез преминаване на топлофикационен тунел
през собствените й 50/600 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ ХVI-540,541
от кв.131 по дворищнорегулационния план
на гр.- София, местност Лозенец – III част,целият с площ 600 кв.м. и с адрес: гр. София,
район Лозенец, ул. *****, с идентификатор №68134.902.749 за периода от
01.01.2015г.- 31.01.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД вън от случаите на чл.55-58 от ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Предвид и задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979г.- т.6, кумулативните материални предпоставки за уважаване на предявения иск са: 1.обогатяване
на ответника чрез увеличаване на имуществото му/спестяване на разходи, 2. обедняване
на ищеца и 3. настъпването на общ
факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и
обогатяването на ответницата. /доколкото връзката не е
причинна/.
Горните предпоставки,
следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване –
чл.154 ал.1 от ГПК.
Като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1
т.4-5 от ГПК с доклада по делото /определение № 98418/22.05.2020г. и допълнен и
обявен за окончателен в първо съдебно заседание при първоинстанционното
разглеждане на делото/, са обявени следните обстоятелства: С.Д.В. и Б.Г.Й. са
съсобственици на 300/600 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ ХVI-540,541
от кв.131 по дворищнорегулационния план
на гр.- София, местност Лозенец – III част, целият с площ 600 кв.м. и с адрес: гр.
София, район Лозенец, ул. *****, с идентификатор №68134.902.749, съответно
250/600 ид.ч. за С.В. и 50/600 ид.ч. за Б. Й. за периода от 01.01.2015г.- 31.01.2020г.
От представените писмени
доказателства – нотариални актове л.11-18 от делото на СРС, както и от приложеното определение по ч.гр.д.
№ 888/2017г. на ВКС, I, ГО, а и не е спорно между страните, че за периода
01.11.2015г. – 30.11.2018г. С.В. се е легитимирала като собственик 150/600 ид.ч
от процесния недвижим имот, подробно индивидуализиран в горното изложение.
От приетите като доказателства по
делото чертежи „надлъжен профил и строителен план“ и „монтажен план с
отклонение камера №VIII, „кофражен план на фундаментна плоча и ивични основи“, справка за
дълготраен актив на ответника, както и от заключението по СОЕ, което настоящата
инстанция кредитира като обективно и достоверно, се установява, че през процесния недвижим имот преминаващия
топлофикационен тунел е с площ 202 кв.м., от които 83 кв.м. топлофикационен
тунел и 119 кв.м. сервитут. Тук е
необходимо да се направи уточнението, че както в исковата молба, така и
изрично с уточнението й направено в хода на въззивното производство, вкл. и
скица на л.78 от въззивното дело, предмет на
спора е за ползване на неучредено по надлежни ред сервитутно право
относно топлофикационния тунел, преминаващ през имота, но не и присъединителен
провод /за който в първоинстанционнто производство също са събирани
доказателства, вкл. и разрешение за ползването му от 2005г., а и се установява,
че същия не засяга процесния имот/.
От гореизброените
доказателства, безпротиворечиво се установява, че топлофикационния тунел е
проектиран през 1982г., реално изграден през 1985г. – 1986г., но без учредяване
на сервитут и специално разрешение за ползване /не са намерени такава
документация нито от вещото лице след съответните справки, нито ответника успя
да се снабди въз основа на многобройните му издавани съдебни удостоверения/ и
заведен в дълготрайните материални активи на ответното топлофикацинно дружество
през 1986г.
Следва да се има
предвид, че в случая спорът касае т.нар- сервитутни права вкл. и начин на
учредяване и условия за съществуването му.
В Закона за
собствеността, който определя вида и
съдържанието на вещните права липсва обща уредба на сервитутите, като
самостоятелен вид ограничено вещно право /същите са споменати само в нормата на
чл.75 ЗС в контекста на владелческата защита/. Законодателят е приел подхода в
различни нормативни актове да се урежда съдържанието на конкретен поземлен
сервитут, приложим по отношение на господстващ и служещ имот, собственост на
различни лица. В мотивите към т.4 от ТР №7/25.04.2013г. по т.д. № 4/2012г. на
СГТК на ВКС е разяснено, че сервитутите като вещни права могат да съществуват
само доколкото са изрично предвидени в закон.
По настоящем една от
хипотезите на изрично предвидени сервитутни права са посочени в разпоредбата на
чл.64 от ЗЕ и касаеща линейни енергийни обекти,
какъвто несъмнено не явява топлофикационния тунел - §1 т.23 от ДР към
ЗЕ. Кумулативните предпоставки, които обуславят възникването на сервитутното
право в полза на енергийното предприятие са: предвиждане в подробния
устройствен план /влезнало в сила/ и еднократно заплащане на обезщетение.
Няма спор от изложената
до тук фактология, че процесния топлофикационен тунел е изграден без да има
предвиждане в ПУП и съответно направено изменение влезнало в сила в същия, нито
има данни за заплащано еднократно обезщетение.
В конкретният случай обаче, цитираната уредба по чл.64 от ЗЕ е неприложима,
доколкото същата касае, както изрично е посочено в ал.1 „изграждане на нови“
енергийни обекти.
Тази норма не регулира спорното правоотношение, тъй като
е приета много след процесния период, а липсва придадено обратно действие, което е изключение и следва да
бъде изрично посочено –чл.14 ал.1 и ал.2 ЗНА.
От изложената
фактическа обстановка се установява, че топлофикационния тунел като енергиен
обект е изграден още през 1985-1986г. т.е.
изграден е при действието на Закона за електростопанството от 1975г.
/отм 1999г./.Следователно съгласно чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ /отм, но действал в
периода 1999-2003г./ топлофикационният
тунел има качеството на "заварен енергиен обект“ и за топлофикационното
дружество е възникнало сервитутно право, запазило и действието си по Закона за
енергетиката /в сила от 2003г./, съобразно §26 ал.1 от ПЗП на ЗЕ. Разпоредбата
не предвижда за възникването на
сервитутното право по закон осъществяването на други юридически предпоставки –
предвиждания, съгласувания, изплащания на обезщетения т.е. собственикът на имота следва да търпи
произтичащите от това сервитутно право ограничения.
От друга страна
липсата на съхранение на всички строителни книжа /част от тях са запазени и
представени по делото – одобрени екзекутивна документация/, както констатира и
вещото лице, не може да обуслови извод за изграждането им в нарушение на
законовите изисквания, като дори и изградени без строителни книжа, те са
търпими строежи по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ /в т.см. опр. №
50132/31.03.2023г. по гр.д. № 3319/2022г. на II г.о. на ВКС/.
Предвид горното,
обезщетение по чл.59 от ЗЗД на собствениците на земята не се дължи, тъй като
има надлежно учредено въз основа на закона сервитутно право т.е ползва се на
правно основание. /в т. см. решение № 440-2011-IV ГО, р.47-2013
IV ГО, опр.№431/17.05.2017г. по гр.д.
№ 320/2017г. на III г.о. на ВКС,
опр.2972/11.10.2023г. по гр.д. № 314/2023г. на II г.о. на ВКС, опр. 140/07.04.2020г. по гр.д. № 3767/2019г. на I г.о. на ВКС, Р № 97/28.04.2014г. по гр.д. № 5931/2013г. на ВКС, I г.о./.
Следователно, поради
липса на материалните предпоставки по чл.59 от ЗЗД предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
решението на СРС следва да бъде отменено
и постановено
ново, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
По разноските
В първоинстанционното производство:
-на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат
присъдени направените по делото разноски – претгендирано юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Във въззивното производство:
-на
въззивника – съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК съобразно изявлението на процесуалният
представител в последно съдебно
заседание – държавна такса по въззивната жалба – 109,57 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. или общо 209,57 лв.
С
оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
въззивното решение, не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20263443/29.11.2020г. постановено по гр.д. № 4830/2020г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 27 състав И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Д.В. с ЕГН: ********** и с адрес *** срещу „Т.С.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 3928,62 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване чрез преминаване на топлофикационен тунел през собствените й 250/600
идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ ХVI-540,541 от кв.131 по дворищнорегулационния план на гр.-
София, местност Лозенец – III част,целият с площ 600 кв.м. и с адрес: гр. София,
район Лозенец, ул. *****, с идентификатор №68134.902.749 за периода от
01.01.2015г.- 31.10.2015г. и
01.12.2018г. – 31.01.2020г., а за периода 01.11.2015г. – 30.11.2018г. за
150/600 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.Г.Й. с ЕГН: ********** и с адрес *** срещу „Т.С.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1047,17 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване чрез преминаване на
топлофикационен тунел през собствените й 50/600 идеални части от недвижим имот,
представляващ УПИ ХVI-540,541 от кв.131 по
дворищнорегулационния план на гр.- София, местност Лозенец – III част,целият с
площ 600 кв.м. и с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. *****, с идентификатор
№68134.902.749 за периода от 01.01.2015г.- 31.01.2020г.
ОСЪЖДА С.Д.В.
с ЕГН: ********** и с адрес *** и
Б.Г.Й. с ЕГН: ********** и с адрес ***
да заплатят на „Т.С.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***,
разделно, всеки по ½ част, както следва:
-на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по гр.д. № 4830/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
27 състав в размер 100,00 лв. /сто лева/;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото въззивно производство в размер на 209,57
лв. /двеста и девет лева и петдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.