Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Ботевград, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на шестнадесети април две
хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ АНД №21 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
М.С.К. с ЕГН**********
***, чрез адв.Г.Г. от САК е обжалвал в
законния срок наказателно постановление
№***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция
ОДМВР - С., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с което
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00лева. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но в депозирана молба по ел. поща
адв.Г. сочи, че поддържа молбата срещу цитираното НП.
Въззивната страна – ОДМВР - С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН
№***г.; ЗППАМ № ***г.; пълномощно;
заповед №***г. на Министъра на МВР; заповед № 517з-50/05.01.2018г. на
Министъра на МВР; заповед № РД-11-1668/22.11.2018г. на АПИ; протокол № ***г.
със скици; справка за нарушител/водач на
М. С. К., пощенски плик – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Я.Й.К.– актосъставител, на длъжност
“мл. автоконтрольор ” ОДМВР- С., Сектор „ПП” и Л.Е.Е., се установява следната фактическа
обстановка:
На 16.12.2018г.
около 16.00ч. неустановени по делото полицейски служители при ОДМВР – С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала
„Хемус”, като в участъка от 36-ти до 40-ти
км. в пътното платно, в посока гр.С.,
спрели за проверка около 30 товарни автомобила, сред които и движещия се по
същото платно влекач м.“Мерцедес Актрос”
с рег.№***, управляван от жалбоподателя М.С.К.. Тъй като полицейски служители
знаели, че в района на 47-ми км. на АМ Хемус е поставен знак В-4 с
оглед въведена временна организация за движение
на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***г., а управляваното ППС от К. било с
максимално допустима техническа маса над 12т. те изискали СРМПС и контролния
талон към него, както и СРМПС. Тогава
жалбоподателят не представил КТ към СУМПС. Полицейските служители, които
спрели К. и останалите не им съставили АУАН, а им взели документите и ги предоставили
на свидетелите Л.Е.Е. и Я.Й.К. –
полицейски служители при ОДМВР – С., които започнали работа в 20.00ч. На
17.12.2018г. в 01.29ч. св.К., в присъствието на св.Е. съставил на К. АУАН
№***, която дата и час била посочена в акта като време на
извършване на описаните две нарушения, а именно че на АМ „Хемус” в района на
40-ти км. управлява МПС с технически
максимално допустима маса 18т. като
навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на товарни
автомобили, въведена с пътен знак В4 и че не представя КТ към СУМПС.
Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №***от ***г., от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна
полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Е. и К.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. От съставения АУАН и показанията на свидетелите К.
и Е., е видно че те не са очевидци на
нарушенията, вменени на К. с атакуваното НП, както и че същото е било
установено от техни колеги на 16.12.2018г. и че на 17.12.2018г. в 01.29ч.,
както е отбелязано в съставения АУАН като време на извършването на нарушението,
фактически жалбоподателят не е бил извършил нарушение по ЗДвП. В
производството по делото /нито в извънсъдебната фаза, нито в съдебното следствие/ АНО не сочи свидетели очевидци на вменените на К.
нарушения на ЗДвП, които да потвърдят констатациите в АУАН и съответно
твърдените факти и обстоятелства в НП, с
оглед на което съдът счита,
че по делото липсват, доказателства, от които по
несъмнен начин да се направи извод, че жалбподоталят на посочените в атакувания
акт място и време е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушенията по
чл.6, т.1 и чл.100, ал.1 т.1 от
ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция
ОДМВР - С., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР против М.С.К. с ЕГН********** ***, като неправилно и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :