О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №969
гр.Пловдив 26.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в
закрито заседание на 26.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 849 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит
България“ЕООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 3674/2020г. на ПдРС, ХVІІІ
гр.с., против определение № 3668/17.03.2020г., с което производството по делото
е прекратено и е обезсилена издадена в полза на жалбоподателя заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като първоинстанционният съд погрешно приел, че не е налице идентитет между
заповедното и исковото производство. Всички вземания, които се претендирали със
заявлението по чл.410 от ГПК произтичали от договор за потребителски кредит №
**********. Същите вземания се претендирали и с исковата молба, с която е
предявен искът по чл.422 от ГПК, като същите били конкретизирани по отделни
компоненти.
ПОС, ХІV
гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Видно от приложеното по първоинстанционното дело ч.гр.д.№ 19158/2019г. на ПдРС, ІІІ бр.с., последното е образувано по заявление от „Профи кредит България“ЕООД против В.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1397,52 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г., 489,99 лева- договорно възнаграждение за периода 25.05.2018г.- 16.08.2019г., 924 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 465,36 лева- лихви за забавено плащане за периода 14.06.2016г.- 07.06.2019г., ведно със законните лихви, считано от датата на подаване на заявлението. Издадена е заповед за изпълнение № 10758/03.12.2019г. за горепосочените вземания. От длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК в срок, поради което на кредитора е дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение за горното указание е върчено на кредитора на 05.02.2020г.. Исковата молба, с която е предявен искът по чл.422 от ГПК, е подадена на 02.03.2020г., т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
В подадената от „Профи кредит България“ЕООД е
посочена обща цена на иска в размер от 3276,87 лева, включваща 1397,52 лева-
главница, 489,99 лева- договорно
възнаграждение, 924 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и 465,36 лева- лихви за забавено плащане. С петитума на исковата молба
са претендирани същите суми.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че не е налице идентичност на основанието, на което се претендират горепосочените вземания, а именно, че по заявлението те се претендират по договор за потребителски кредит от 20.04.2016г., а в исковото производство на основание на договор за потребителски кредит от 16.04.2016г.. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на дата 16.04.2016г. В.С. е подал искане за отпускане на потребителски кредит. Договорът бил сключен на 18.04.2016г., а на 20.04.2016г. му била преведена по банков път договорената сума по кредита в размер от 2300 лева. Тези обстоятелства не е са отразени в заявлението- в точки 9 и 12 от същото изрично като дата на сключване на договора се сочи 20.04.2016г., поради което не е налице основание да се приеме, че в издадената по ч.гр.д.№ 19158/2019г. заповед за изпълнение на парично задължение е допусната очевидна фактическа грешка относно датата на сключване на договора. Несъмнено вземанията се претендират по приложения към исковата молба в заверено копие договор за потребителски кредит № **********, който, видно от съдържанието му, действително е от дата 18.04.2016г.. Доколкото обаче не е налице процесуална възможност отразената в заповедта за изпълнение дата на сключване на договора да бъде поправена, то от чисто формална страна не би могло да се достигне до пълна идентичност между предмета на заповедното и на исковото производство. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел предявеният иск по чл.422 от ГПК за недопустим и като последица от прекратяването на исковото производство е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3668/17.03.2020г., с което производството по гр.д.№ 3674/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е прекратено и е обезсилена издадена в полза на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: