РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Горна Оряховица, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102008 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Електроразпределение Север” АД твърди, че ответникът П. Р.
Ч. е потребител на електрическа енергия като собственик на обект в *** от
2006 г. Твърди се, че ответникът е подал заявление пред ответника за промяна
на партидата на 29.04.2020 г. При проверка на 17.06.2019 г. ответникът
установил, че за периода от 15.05.2015 г. до 17.06.2019 г. в посочения обект
била доставена, но неотчетена електрическа енергия от 33 889 квтч и с
фактура № **********/21.02.2020 г. начислил цената за мрежовите услуги
достъп и пренос от 5 579,17 лв. Твърди, че фактурата не била заплатена на
падежа – 02.03.2020 г., поради което ответникът дължал и 816,73 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва до 07.09.2021 г. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи посочените суми, за които е издадена заповед № 915/24.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1792/2021 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ответникът П. Р. Ч. признава, че е потребител на електрическа енергия
за посочения обект, но оспорва да е доставена електрическа енергия в
посоченото количество и счита, че не дължи претендираната сума. Възразява
за изтекла погасителна давност за вземанията за периода преди 17.06.2016 г.
1
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство е процесуално допустимо съгласно указаното
в Определение № 330/12.04.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 24/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, че предметът на заповедното и на
исковото производство е идентичен и съставлява вземането по фактура №
**********/21.02.2020 г., индивидуализирано чрез посочените в нея страни,
основание и размер. С оглед съдържанието на тези указания, релевантните са
спора факти се свеждат до установяване, че ответникът е ползвател на
електроразпределителните мрежи на ищеца за снабдяване с електрическа
енергия през при публично известни общи условия и че през процесния
период са предоставени услугите за потребеното количество електрическа
енергия посочено във фактурата. Доколкото хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ
също изисква реално измерване (отчет) на преизчислените количества
електрическа енергия, включените в предмета на доказване
материалноправни предпоставки за възникване на спорното право са
идентични.
Между страните не се спори, че ответникът е собственик на обекта на
адрес ***, за който е разкрита партида с клиентски номер *** и абонатен
номер *** от 2006 г., в т.ч. и през процесния период от 15.05.2015 г. до
17.06.2019 г. Съгласно действалите към този период Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север” АД (по-долу Общите условия)
„ползвател на мрежата” е физическо или юридическо лице, снабдявано с
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител, а чл.4, ал.1 от действалите към процесния период Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про
продажби” АД постановява, че потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД.
Така с придобИ.ето на собствеността върху имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ищеца, ответникът е станал ползвател на
мрежата по смисъла на чл.4, т.7 от Общите условия, съответно потребител на
енергийни услуги по смисъла на т.41Б, б.“б“ от § 1 ДР на ЗЕ и страна по
правоотношението с ищеца. За посочения извод е без значение, че ответникът
е изпълнил задължението си да заяви промяната в собствеността едва на
29.04.2020 г.
Спорен по делото се явява въпроса дали количеството електрическа
енергия, за което са начислени таксите, посочени във фактурата, е измерено в
обекта на ответника, каквато е и предпоставката за приложение на чл.55, ал.1
ПИКЕЕ. Посоченото не следва пряко от показанията на тарифа Т3 и Т4 на
2
средството за търговско измерване (по-долу СТИ), доколкото съгласно
констативно-съобразителната част на първоначалната експертиза и
показанията по тарифите, отразени в протокола на БИМ и двете експертизи,
тези две тарифи не са активни, не са настроени да извършват отчет на
потреблението и не се визуализират на дисплея на електромера, нито се
включват в сумарния регистър. В констативно-съобразителната част на
първоначалната експертиза и при изслушването й, вещото лице посочва, че
електромерът е параметризиран фабрично от завода-производител на
01.01.2015 г., няма данни да е препараметризиран и тарифната схема е
зададена с фабричната параметризация. Съгласно нея няма зададени графици
за работа на тези две тарифи, т.е. софтуерът на електромера не е настроен да
записва в регистрите Т3 и Т4 преминала електрическа енергия, което
съгласно заключението означава, че наличието на цифрови показания не е в
следствие на външна намеса в тарифната схема на електромера и показанията
по невизуализираните на дисплея регистри не представляват реално
потребена и преминала електрическа енергия. Наличието на такива показания
прави електромера неизправен – негоден да се ползва като СТИ, но без да е
въздействано върху хардуера или софтуера му. Вещото лице Н. уточнява, че
за да бъде променена вътрешната схема на електромера е необходимо да бъде
разлепен капакът му, каквито следи няма, в т.ч. и след проверката на БИМ.
Изслушаните допълнителни експертизи от вещо лице-софтуерен
специалист не установяват данни в паметта на електромера – файлове, логове
и пр., сочещи извършена препараметризация след фабричната, в т.ч. задаване
на нова тарифна схема, както и извършена промяна на датата на последна
параметризация. Вещото лице посочи точната дата на производство на
електромера – 29.04.2015 г., заедно с общо 2504 броя други елекромери от
същия тип и модел. Датата на параметризация – 01.01.2015 г., 00:00 часа,
прехожда датата на производство, което е технологично невъзможно. Не се
установи причината за тази разлика поради липса на достатъчно надеждна
информация (задача № 2 от втората допълнителна експертиза), но вещото
лице изясни, че съществува практика електромерите да се настройват заедно
на партиди с еднаква предварително зададена дата. Предвид посоченото, в
т.ч. и заключението по задача № 2, обсъжданата разлика в двете дати не
доказва софтуерна манипулация на електромера, както претендира ищецът, а
още по-малко установява, че се касае за промяна на тарифната схема чрез
настройване на регистрите Т3 и Т4 за отчет. Съгласно заключението,
единственото, което индицира на възможна софтуерна намеса са самите
показания в тарифите, но дали има такава манипулация и кога е направена не
може да се установи поради липсата на функционалност на СТИ за запис на
изминали събития за самоотчет. При изслушването си вещото лице-софтуерен
специалист посочва, че ако е извършена софтуерна намеса, тя може да се
изразява както в отчитане по тези две тарифи (т.е. промяна в тарифната
схема), така и само в наличие на цифрови показания, поради което не може с
категоричност да даде заключение, че цифровите показания съставляват отчет
3
за потребление. Това изключва извод за проведено пълно доказване от ищеца,
че са измерени количества електрическа енергия в посочения във фактурата
размер.
С оглед изложеното и доколкото не се установи твърдяното количество
електрическа енергия да е потребено от ответника, вземането на ищеца
съгласно фактурата не съществува. Това изключва обсъждането на
възражението на ответника за погасяването му по давност. Искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право да му се присъдят сторените от него разноски. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да са сторени
разноски от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които му се
следват.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Е, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Ат.Ан.К.,
Хр.П.Хр. и П.ВА. иск да се приеме за установено по реда на чл.422, ал.1
ГПК, че П. Р. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи
сумата от 5 579,17 лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща начислена с фактура №
**********/21.02.2020 г. цена на мрежовите услуги достъп и пренос за
доставена, но неотчетена електрическа енергия от 33 889 квтч в периода от
15.05.2015 г. до 17.06.2019 г. в обект на адрес ***, за който е разкрита партида
с клиентски номер *** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
тази сума от 23.09.2021 г. до окончателното й плащане и сумата от 816,73 лв.
/осемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в размер
на законната лихва за периода от падежа на фактурата – 02.03.2020 г. до
07.09.2021 г., за които е издадена заповед № 915/24.09.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 1792/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс“ - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет Ат.Ан.К., Хр.П.Хр. и П.ВА. да заплати на П. Р. Ч.,
4
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
адвокастко възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5