Решение по дело №154/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 41
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20213610200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Велики Преслав, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200154 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „****“ ДЗЗД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: ****, в качеството му на работодател, представлявано от
М.Г.М. ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 27 -
0001337/21.05.2021 г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Шумен, с което за нарушение на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда,
във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена, имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, като се
излагат подробни аргументи касателно фактическите констатации, отразени в
същото, свързани с признаци на трудово договаряне, с изключение на
конкретно работно място. Сочи се, че приетата от работничката работа в
обект “****“ няма характера на трудова такава, т.к. не се касае за ежедневни
трудови задължения, а за ясни задачи, според нейните умения, поради което и
същата се явява само при повикване, което не представлявало регулярно
работно време, а ангажимент, докато се направят съответните заготовки.
Оспорва се посоченото като получено възнаграждение с периодичен
характер. Изразява се несъгласие с определяне на случая като нарушение с
висока степен на обществена опасност както и постигане на целите на чл.12
от ЗАНН с така наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
1
представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи
за които доразвива в хода и по реда на съдебните прения. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна, намира, че НП като законосъобразно и правилно,
на посочените в същото основания, следва изцяло да бъде потвърдено, като
досежно размера на така наложената санкция, сочи, че същата е малко над
минималния предвиден такъв предвид тежестта на констатираното
нарушение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че същото е над минималния предвиден.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, редовно
призована, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 05.04.2021 г. в 13:00 ч. при извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект - Бърза закуска „****" в гр. ***, св.М. и
св.В.-И. – служители в Д“ИТ“ – гр.Шумен, установили, че в горецитирания
обект работила св.К. М. ЮМ.. Същата заявила и обективирала в писмена
Декларация на осн.чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че е сключила граждански договор
с работодателя си, като този ден дошла на работа в 10:00 ч. и ще работи
докато умеси тесто до 15:00 ч., като меси тесто, прави закуски и ги продава,
за което й заплащали на час 2,50 лв. Предоставена й била и работна престилка
от Управителя. На 14.04.2021 г. работодателят представил в Дирекция „ИТ“
гр. Шумен граждански договори № 02 от 12.02.2021 г. и № 04 от 01.04.2021
г., видно от които същата работила като „помощник - кухня", като в същите
било вписано като приета за извършване работа от лицето : основно
почистване и дезинфекция; да замеси тесто 70 кг./в договора от 12.02.21 г./ и
съотв.50 кг./в договора от 01.04.21 г./;заготовки зеленчуци 20 кг/./в договора
от 12.02.21 г./;заготовка колбаси 25 кг. ./в договора от 01.04.21 г./, както и
сума в размер на 250,00 лева дължима от работодателя след приемане на
поръчката от негова страна. При проверката присъствал и представляващия
ДЗЗД – Г.М., посочил в обясненията си, че св.Ю. работи на повикване-при
нужда, със задачи вписани в договора й. В деня на проверката, предвид
констатирани и други нарушения в обекта бил съставен Протокол №
ПР2111095 за извършената проверка и дадени съответни за отстраняването
им предписания, а на 21.04.2021 г., с оглед изводите на проверяващите за
извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, касателно св.К.Ю. и
изготвен АУАН, връчен на същата дата на пълномощника Г.М., подал
възражения срещу същия в законоустановения срок. Възоснова акта било
издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което,
изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна
2
квалификация, като на жалбоподателя, за това, че при осъществяване на
дейността си е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с като е
приел на работа в горецитирания обект като „помощник - кухня" лицето К.
М. ЮМ., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма за
нарушение на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил,
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото,
времето, лицата, естеството на работа на св.Ю., като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и
достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна
необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по
начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво
конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
3
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съдът, противно на изтъкнатите от страна на жалбоподателя доводи,
които като неоснователни и не кредитира, намира и че НП е издадено, а
предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи, а
изтъкнатото е относимо и досежно представителната легитимност на
процесуалния представител на жалбоподателя – Г.М., и в частност сочената
липса на такава на същия пред Д“ИТ“-гр.Шумен, аргумент който неправилно
се извежда от приложеното по делото Пълномощно на същия, доколкото
същото обхваща и представителните правомощия на лицето.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай спор по
фактите от страните няма, като събраните доказателства са безпротиворечиви
по отношение на същите. Установеното в деня на проверката от служителите
на Д“ИТ“-гр.Шумен се потвърждава и видно от писмените събрани по делото
доказателства и всички гласни такива.
По делото не се спори по фактите, спорният въпрос е как следва да
бъдат квалифицирани отношенията между св.Ю. и „****“ ДЗЗД -
облигационни ли са те, както твърди жалбоподателя, или са трудови, както е
приел административнонаказващият орган.
В КТ липсва легална дефиниция на понятието "трудов договор", за
разлика от ЗЗД – чл. 258-269, където е регламентиран договорът за изработка.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор има за
предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в
повечето случаи неопределен срок, като се извършват повтарящи се действия,
включени в трудовата функция, а при гражданския /облигационен/ договор се
дължи конкретен трудов резултат. От това произтичат и другите разлики
между същите: при трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е
част от съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно
променяно, работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и
е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно място,
време и т. н. При договора за изработка по ЗЗД изпълнителят дължи само
"изработването на нещо", на уговорения резултат, и е независим стопански и
оперативно самостоятелен при изпълнението, като обикновено изпълнява
4
поръчката в свой обект и със собствени оръдия на труда. И при двата
договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество,
като трудовото възнаграждение е правнорегламентирано, има гарантиран
минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което
следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се
изплаща след приемане на работата.
При анализа на събраните доказателства – съдът намира, че по своя
характер и белези отношенията между св.Ю. и „****“ ДЗЗД са трудови а не
облигационни и на посочената в акта и в НП дата в посочения обект св.Ю. е
полагала труд в полза на жалбоподателя, респ. между страните са били
налице трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов
договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в
качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да
сключи писмен трудов договор с него. В случая не може да се приеме, че се
касае за граждански правоотношения между страните, доколкото не е било
налице присъщото за гражданския договор еднократно изпълнение на
определена задача срещу определено възнаграждение.
Безспорно, видно от представения по делото граждански договор от
01.04.2021 г., същият е за основно почистване и дезинфекция; да замеси
тесто.50 кг.; заготовка колбаси 25 кг., посочено е, че в срок от 5 дни след
приемане на извършената работа, на изпълнителя следва да се изплати
възнаграждение в размер на 250,00 лева, но не по-късно от 1 месец от
сключването на Договора. Установи се по делото и съдържанието на реално
осъществяваната от св.Ю. дейност – месила тесто, закуски, сандвичи, кафе,
продавала, чистела, правела каквото й кажат, като получавала почасово
заплащане и работела при повикване от работодателя си М.. Видно от
посоченото, същата е престирала работна сила, изразяваща се в повтарящи се,
еднотипни и многократни действия, част от които са с вписан обем, но реално
по отношение същите от една страна в случая липсват и доказателства, че е
налице някакъв акт, с който възложителят е приел изработеното от
изпълнителя Ю. касателно количеството омесено тесто и заготовка, а от друга
страна посочените килограми на които не удостоверяват реален и целен краен
резултат. Установи се и извършвана почасова дейност извън изработката на
посочения овеществен краен продукт, като служителката е изпълнявала
дейност с повтарящ се характер според нуждата на работодателя й неговите
5
указания, предвид й което заплащането е осъществявано почасово и
предварително договорено, но обвързано с и зависимо от работодателя й. В
този смисъл са налице основните елементи различаващи в случая
отношенията между страните, а именно - между граждански и трудови такива
- работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина,
както и йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато
при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от
насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат -
възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. Изпълнението
на работата изцяло зависи от указанията/разпоредбите на работодателя, който
определя какво и как да се изпълни, поради което се създават отношения на
неравнопоставеност. В случая тези съществени характеристики са налице, т.
е. административният орган установява зависимост, подчиненост от/на
работодател, работата изисква спазване на определена трудова дисциплина, а
не компетентно и неангажирано от работодател система от мерки, с които да
се извърши съответно възложената работа.
Константно е в съдебната практика и правната теория схващането, че
когато предмет на правоотношението не е постигнат конкретен резултат, а
самия процес на полагане на труд, когато работникът не е самостоятелен и
независим при извършване на работата, а работи под контрол, указания и
нареждания на работодателя, с място на изпълнение на дейността – обект,
посочен от работодателя и при материални условия предоставени от
последния, се касае за осъществяване на трудова функция, а не за изпълнение
на задължение по граждански договор. Тези условия, в случая са налице.
В конкретния случай, по гореизложените съображения, според
настоящия съдебен състав, е налице трудово правоотношение между между
св.Ю. и „****“ ДЗЗД с данни за всички основни елементи на това
правоотношение и със съответните конкретни параметри , т. е. налице е
предоставянето на работна сила, а чл. 1, ал. 2 от КТ изрично повелява, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, поради което е следвало с със св.Ю. да бъде
сключен трудов договор в писмена форма.
Така, предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
6
труда, от страна на работодателя „****“ ДЗЗД, е безспорно доказано, поради
което се налага и изводът, че търговското дружество - работодател
законосъобразно е санкционирано за допуснатото нарушение на трудовото
законодателство, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.
За така осъщественото административно нарушение е наложено
наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е
относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание
"глоба" или "имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „****“ ДЗЗД има качествата на
работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява
субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен над
минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената
норма. Административно-наказващият орган е наложил наказанието
имуществена санкция 2 500 лева в предвидените граници. Съдът счита обаче,
че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
същото. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона,
без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока, позовавайки се
неправилно единствено на високата обществена опасност на извършеното
нарушение, доколкото същата е отчетена от законодателя при определяне
санкционните граници на наказанието. В случая съдът намира, че не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които да предпоставят
налагане на същата над минималния предвиден размер, като не е отчетено и
че жалбоподателят не е наказван за други нарушения на трудовото
законодателство, както и че наложеното наказание се явява огромна
финансова тежест поради условията на пандемия и икономическа криза. В
такъв случай минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане
на целите по чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо
да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени
наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално
предвидения, а именно – 1 500 лева.
В настоящия случай дружеството-жалбоподател е санкционирано,
7
именно за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, което по силата на закона е
изключено от кръга на "маловажните нарушения", поради което настоящия
състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена.
С оглед на изложеното и поради същите правни съображения съдът намира,
че не следва да бъде обсъждана и възможността за приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на делото, доколкото разноски са претендирани
единствено от жалбоподателя, то и такива не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27- 0001337/21.05.2021 г.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, като
НАМАЛЯВА размера на наложената със същото на „****“ ДЗЗД ЕИК ****
имуществена санкция от 2000 /две хиляди/лева на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8