МОТИВИ по НОХД
№ 30 229/11 г. по описа на РС – М.
Подсъдимият А.Т.М. е обвинен в това, че
на 12.10.2010 г. в района на гр. М. на път 11-81 км. 89+200 без надлежно
разрешително и в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП “забранява се производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекстортът, пренасянето, превозването,
предлагането, придобиването, използването и притежанието на растения, наркотични
вещества и техните препарати от приложение № 1” държал наркотични вещества
както следва: коноп с активно действащ компонент ТХТ/ тетрахидроканабинол/ 6 %
с общо тегло 0.365 грама на обща стойност от 2.19 лева, като горното вещество
представлява високорисково наркотично вещество съгласно приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2/ растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина/ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки конкретно по
вид и размер наказание.
Подсъдимият
М. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите и вещите лица. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. М. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. М., също изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за прилагане
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по
– точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
С Решение по НАХД №6030/2009 г. на РС Варна подс. М. е бил признат за
виновен за деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК извършено на 24.07.2009
г., като на основание чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева. Решението
е влязло в сила на 23.03.2010 г.
На 12.10.2010 г. св. К. П. заедно с колегата си св. Ц. Ц. - служители на
МВР М. били на работна смяна. Към 17.30 часа на път ІІ-81 км 89+200 спрели за
проверка движещ се лек автомобил марка “Ф. Г.” с ДК № XXXX управляван от подс. М.. При проверката се
установява че освен водача М., в автомобила била и св. П. Н. от гр. В.. При
извършената проверка от служителите на полицията на лекия автомобил за наличие
на забранени предмети - оръжие и наркотици, в джоба на предната лява врата на л.
а. била открита кибритена кутия с три кибритени клечки и две снопчена с
различна големина на зелена изсушена тревна маса. Заради горното л. а. бил
транспортиран до РУП М., където с протокол за доброволно предаване подс. М.
предал на органите на полицията кибритената кутия със съдържанието в нея - суха
зелена тревна маса, като по отношение на същата подсъдимия отразил в протокола,
че марихуаната е негова - за лична употреба. При проверката е измерено
количеството наркотично вещество и е установено, че същото е с тегло от 0.373
грама.
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена
специализирана физико - химическа експертиза за установяване на веществото, като
съгласно заключението на вещото лице съдържанието на предоставения за
изследване обект № 1 с нето тегло 0.365 гр. представлява коноп /канабис/ със
съдържание на тетрахидроканабинол в количество 6 %, и същото е наркотично
вещество, нямащо легална употреба, пазар и производство и е поставено под
забрана съгласно ЗКНВП. Съгласно заключението на изготвената фармацевтично - оценителна
експертиза пазарната стойност на наркотичното вещество е в размер на 2.19 лева.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените
самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които
го подкрепят.
Независимо от вида на производството, при липсата на
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът приложи
закон за по - леко наказуемо престъпление, уточнявайки, че процесното деяние е
извършено от подс. М. при условията на маловажен случай / чл. 354а, ал. 5 вр. с
ал. 3, т. 1 НК/ признавайки подс. М. за
невинен и оправдавайки го по обвинението за извършено деяние по основния състав
на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Съдът имайки предвид данните по делото, незначителността
като грамаж и стойност на предмета на престъплението и оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за разкриване на
обективната истина, младата възраст на подсъдимия и неговата зависимост от
наркотични вещества, намира, че е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК като
деянието е маловажно поради своята по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обикновените случаи на престъпление от вида на процесния. Деянието
по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК е доказано по несъмнен начин
съгласно чл. 303, ал. 2 НПК, без да са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът
не споделя доводите на защита и не намира, че е налице хипотезата на чл. 9, ал.
2 от НК, приемайки, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5
от НК. Съдът изхождайки от значимостта на обществените отношения засегнати с
деянието и имайки предвид конкретните характеристични данни на подс. М., намира,
че липсват условия за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. А.Т.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК:
- на 12.10.2010
г. в района на гр. М. на път ІІ-81 км 89+200 при условията на маловажен случай,
без надлежно разрешително в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП “забранява се производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, пренасянето, превозването,
предлагането, придобиването, използването и притежанието на растения, наркотични
вещества и техните препарати от приложение № 1”
държал високорисково наркотично вещество - коноп /канабис/ с активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 6 % с общо нето тегло 0.365 грама на стойност от 2.19
лева.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. М. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са незачитане разрешителния режим за подобен род
дейност и зависимостта на подсъдимия от наркотични вещества.
Имайки предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия М. за
извършеното от него деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, и му
наложи съответно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /
петстотин / лева.
При
определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 58а, ал. 5 вр. с чл. 47, ал. 1 от НК. С оглед вида на производството съдът спази изискванията на чл. 58а, ал. 5 НК определяйки наказанието глоба съобразявайки разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК. Съдът намира, че средния размер глоба по чл. 354а, ал. 5 НК съответства на
целите на чл. 36 НК и е съответно наказание по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Размерът
на глобата бе съобразен с данните за имотното състояние и доходите на
подсъдимия, който не работи и не притежава собствен дом живеейки в дома на
родителите му.
Съдът
не приложи чл. 78а НК тъй като вече е бил прилаган към 12.10.2010 г. с влязло в
сила съдебно решение на 23.03.2010 г. по НАХД №6030/09 г. на РС Варна за
подобно на процесното деяние.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предмета на
престъплението – 0.365 грама високорисково наркотично вещество – коноп
/канабис/, предаден на Агенция “Митници” с приемателно – предавателен протокол № 20006/10.03.2011 г., се ОТНЕМА в полза на държавата.
На основание чл. 92, ал. 1 и следващи от ЗКНВП
след влизане в сила на настоящата присъда, предмета на престъплението посочен
по – горе, следва да се УНИЩОЖИ от Агенция “Митници”.
След влизане в сила на настоящата присъда приложените по
делото като веществени доказателства – опаковки - да се УНИЩОЖАТ.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия А.Т.М. да заплати по
сметка на ВСС сумите - 141 /сто четиридесет и един/ лева деловодни разноски -
изплатени възнаграждения и разноски на вещи лица и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: