Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1141             Година  2015, 04.06          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 12.01.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1649 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

        Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Д.С.Н. *** срещу решение №РД-94 от 13.05.2014г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу раз­пореж­дане №5311 204602, взето с Протокол №ПР-403/26.03.2014г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускането на лична пен­сия за осигу­рителен стаж и възраст по негово заявление вх. №МП – 79841/17.12.2013г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­разност, поради което настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за не­ос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

   С оспорваното решение Директорът на ТП на НОИ – Плов­див е отхвър­лил като неоснователно обжалвано от страна на Н. разпореж­дане, из­да­де­но от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е отказано да се отпус­не на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и въз­­раст по негово заявление вх. №МП – 79841/17.12.2013г., тъй като е приел, че от представе­ни­те, вкл. и до­пъл­нително пред него писмени доказателства, не се установява то да отго­варя на изискването на §4 ал.1 от ПЗР на КСО/в приложимата му редак­ция/ - за работа при условията на втора категория труд за поне 15 години към датата на по­даване на заявле­нието за отпускане на този вид лична пенсия.

 От своя страна оспорващият твърди, че ответникът необосновано не е за­чел като положен при условията на втора категория стажа му за времето от: 06.02.1975г. – 31.03.1976г.; 01.04.1976г. – 27.09.1984г. и от 25.09.1985г. до 05.10.1988г. на различни длъжности при работодателя СМК – Управление “Ме­ха­ни­зация и автотранспорт” – Пловдив.

От представената като пълна административна преписка се установява, че със заявление вх. №МП – 79841/17.12.2013г. Н. поискал от ТП на НОИ – Плов­­див отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при усло­вията и предпоставките на действащата тогава редакция на § 4 ал.1 ПЗР на КСО.

Съгласно последната новела “До 31 декември 2014г. включително лица­та, които са работили... 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст... 100 за мъжете” и са изпълнили в случая условията на т.2, което за Н. към датата на входиране на искането за отпускане на пенсията означава – да е на­вършил 57 г. и 8 месеца.

В казуса с оспорващия единствен спорен е въпроса с достигане на изиск­ва­нето за работа за период поне от 15 години при условията на втора катего­рия, тъй като при него е прието от ответника, че отработени са само 11г. 09 м. и 16 дни. Т.е. безспор­но е нали­чие­то на възрастта/лицето има навърше­ни към да­­та­та на входиране на заявле­нието 60 години и 27 дни/, а също така и на изис­куемия се сбор от 100.

С жалбата си до съда Н. счита, че за посочените там периоди необос­новано пенсионният орган, а и ответника при осъщественото задължи­тел­но административно обжалване, не са изследвали всички възможности за отнасяне на същите към втора категория на труд и по-специално се настоява /едва при съдебното обжалване/, че изпълняваните функции попадат в обхвата на т.26 от отменения, но приложим Правилник за категоризиране труда при пен­сиониране/ПКТП/. Сочи в тази връзка, че конкретните трудови функции са из­пъл­ня­вани от Н. при работодателя СМК – Управление “Механизация и автотранспорт” – Пловдив и удовлетворяват нормативното изискване:трудът да е положен в отрасъл “Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали”/наименование на раздела, в който попада т.26/, като се сочи, че по същество работникът е бил все “машинист” на строителни машини. 

В тази връзка при съдебното дирене се представиха от приемника на посочените работодатели за спорните периоди всички писмени доказателства, част от ЛТД на оспорващия, включващи заповеди за назначаване и преназнача­ване, молби на лицето в тази връзка, допълнителни споразумения, връчени длъжностни характеристики, а също така и заверени преписи от самите разчет­но-платежни ведомости за периода 1976г. – 1990г. Прието бе и пълното и неос­по­рено във фактическите си констатации заключение на в.л. М. по назначената съдебно-техническата експертиза.

В тази връзка от фактическа страна безспорно се установи, че през пър­вия спорен период: 06.02.1975г. – 31.03.1976г. Н. е работил в Домост­рои­телен комбинат/ДК/ - Пловдив на длъжност “шофьор”/посочена в предста­ве­на­та в оригинал трудова книжка/,като постъпването на 06.02.1075г. е оформено с печат на ДСО “Гражданско строителство” – София, Домостроителен комбинат – Пловдив.

В представеното по делото в оригинал УП-30 от дата 15.05.2000г. на пра­во­приемника на този работодател “Домостроене 1”АД гр.Пловдив се установя­ва, че конкретната трудова функция на Н. е била: да управлява “ЗИЛ – 6 т.”, като издателят на документа е предложил стажа да се зачете като поло­жен при условията на трета категория/шофьор до 12 т./.

Със Заповед от 27.04.1976г. на Началник Район на СУ”Механизация и автотранспорт”, представляващо самостоятелно поделение/управление/ към СМК /Строително монтажен комбинат/ – Пловдив,лицето е било “преназначено” от “ДК”/очевидно Домостроителния комбинат/ в поделението към СМК на длъж­ност “шофьор ЗИЛ 555” и така с последващи заповеди до дата 27.09.1984г., когато със Заповед на Директора на управлението е преназначен на длъжност “сменник на Шкода бет. 16 т.”/за период от 11 м. и 28 дни, който период е бил зачетен от пенсионния орган като положен при условията на втора категория на основание т.53а ПКТП/отм.//.

С нова Заповед от дата 24.09.1985г. Н. е преназначен на длъж­ност “сменник на автобус Чавдар 18 местен”, считано от 25.09.1985г. и така до 05.10.1988г., когато с друга Заповед бил преназначен на длъжност “шофьор ГАЗ-53”, като след 01.07.1989г. заповедите или допълнителните споразуме­ния са сключвани на длъжността “шофьор” и последващо “шофьор и снабдител”.

В тази връзка правоприемникът на този работодател “Холсим България” АД е издал общо три броя УП – 3/ първо от дата 13.11.2013г., второ от дата 24.01.2014г. и трето от дата 06.03.2014г., където спорният стаж е отразен по един и същи начин като период от време и заемана длъжност, но е променено предложението за категоризирането му и по-специално този по вписаната т.3 – шофьор от вътрешноведомствен транспорт на предприятието.

Всъщност издаването на нови УП е било предопределено от констата­ции­те, отразени в Протокол от дата 11.03.2014г. на служители на ТП на НОИ – Пловдив, извършили проверка при този осигурител с оглед направеното пред­ло­жение за категоризирани труда при пенсиониране на Н./в частта по т.2/.

В цитирания Констативен Протокол е установено, че в периода м. сеп­темв­ри 1985г. до януари 1990г. всъщност жалбоподателят е бил включен във ведомостите за заплати на бригада “шофьори” на УМА към СМК – Пловдив, каквото всъщност е било и положението и за периода от 01.04.1976г. до 27.09. 1984г. по представените и за тези години разчетно-платежни ведомости по де­ло­то/работникът е посочен като част от “шофьори, І-ва автоколона” на Район “Механизация и автотранспорт” при СМК – Пловдив към Министерство на строе­­жите.

Всичко това дава безспорни доказателства, че трудът на Н. е по­ложен именно в отрасъл “строителство и строителна индустрия”, както изисква мястото на т.26 от отменения ПКТП, тъй като Домостроителният и впоследст­вие Строително монтажният комбинати са все предприятия, занимавали се през тези години основно със строителство.

Следващият особено съществен момент е дали всъщност посочените изпъл­нявани трудови функции в строителното предприятие/поделението му по “Механизация и автотранспорт”/ могат да определят Н. като лице, из­пълнявало длъжности “машинист на строителни или пътни машини”.

В тази връзка следва да се посочи, че още с решение №4443 от 07.05. 2007г. на ВАС по адм. д. № 1651/2007г., VI отд. е прието, че машинистите на всички видове строителни и пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т.26 ПКТП/отм./, но само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия и фирми, а освен това е необходимо тези машини да се използват именно като строителни или пътни в посочения отра­съл. Именно с оглед на това и в този влаган смисъл тези машини следва да се счи­тат за строителни по смисъла на т.26 ПКТП/отм/. Подобни са били и изводи­те на друг състав на ВАС на РБ, направени в решение №3037 от 4.03.2013г. на ВАС по адм. д. №14893/2012г., VI отд., където изрично е посочено, че приложе­ният списък към т.26 ПКТП/отм./ на видовете строителни и пътни машини не е задължителен, а е указателен, поради което от втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени в този списък. 

В този ред на мисли е необходимо да се анализира какви са били конк­рет­но “машините”, управлявани от Н. за спорните периоди.

Както вече се посочи за времето от 1975 – до 1988г./без управлението на 16 тонната Шкода-бетоновоз/ жалбоподателят е  бил все на длъжност “шофьор” последователно на: “ЗИЛ 6 т.”, “ЗИЛ 555 и “ГАЗ 53”, а също така и на “автобус “Чавдар 18 местен”.

По начало самата длъжност “шофьор” сочи, че лицето е управлявало те­зи машини/тъй като превозните средства са също вид машини/.

Освен това, за изброените превозни средства следва да се посочи, че те принципно, а и съобразно изводите на в.л. М. са се ползвали за транс­порт, но не и пряко в строителните дейности на отделните обекти, т.е. за из­върш­ване на конкретни строителни дейности.

Така в цитираните две съдебни решения на ВАС на РБ е даден пример с машинисти на трактор/”трактористи”/ в строителни фирми, при които обаче трак­торът, поради особеностите му като машина, е могъл да се използва не са­мо като транспортно средство, а основното му предназначение е било да из­върш­ва дейности като: изкопни и подравнителни работи, преместване на пръст, работа в блатисти местности, комунална дейност и др., но за да бъде осъщест­вена всяка от тези работи към трактора се е монтирало съответното специално приспособление/хидравлична кофа, лебедка, булдозерен нож и др./. 

В настоящия случай обаче посочените превозни средства, макар и би­дей­ки машини, използвани в сектор “Строителство”, сами по себе си не предс­тав­ля­ват “строителни или пътни машини”, тъй като с тях не могат да се осъ­щест­вяват функции от изброените или от вида, посочени в примерния списък по т.26, цитиран по горе, който включва: автобетонпомпи, кабел-кран, едноко­фов багер, булдозери/различни модификации/, товарачни машини, валяк, авто­грей­дер, каналокопател-каналочистач, компресор, подемник-строителен, мач­тов подемчик, хидравлична инсталация-пълзящ кофраж, асфалтосмесител, раз­ливни машини, метачни машини, машини за фризоване на асфалтови нас­тилки, пилотонабивна машина-сонетка, шлицова машина, сонди и високопро­бив­ни сонди, инжектор и др. 

От посоченото в края “...и др.” обаче не може да се направи извода, който обосновава в конкретния случай защитата на жалбоподателя, тъй като управ­ля­ва­ните от него машини са представлявали само “транспортни средства”.

В тази връзка е видно и от цитирания вече Констативен Протокол на длъж­ностни лица от ТП на НОИ – Пловдив, че изплащателните ведомости за периода са се водили по бригади, като са били налични и следните, освен “шоф­ьо­ри” на жалбоподателя, а именно: “трактористи”, “кулокранове”, “автокра­нисти”, “багери”, “компресори”, “бетонопомпи”, “сапани” и др., чиито машинисти в пълна степен биха отговаряли на условията на т.26 ПКТП/отм./ след като са управлявали такива машини в този сектор.

Безалтернативността на извода следва и от факта, че в периода 1985г. – 1988г. Н. е управлявал малък автобус “Чавдар” за нуждите на вътреш­но­ведомствения транспорт на комбината, при което следвайки логиката на за­щит­ната му теза, трудът му би се явил също положен в хипотезата на т.26 “машинист на строителна машина”, който извод не може да се сподели от този състав на Съда.

Показателно в тази връзка е наименованието на самото обособено в рам­­ките на СМК поделение, а именно УМА – Управление “ Механизация и авто­транс­порт”, т.е. дейността на управлението е била двупосочна – от една страна механизация, изпълнявана, вкл. и със строителни машини от вида, посочен в при­мерния списък по т.26 ПКТП/отм./, а от друга – транспорт, осъществяван от няколкото бригади “шофьори”.

Или следва да се обобщи, че превозването на строителни материали и на работници и служители в случая не дава качеството на превозните средства, управлявани от Н., за да се причислят те в категорията на “строителни и пътни машини”, поради което и на същия като техен “машинист” труда да мо­же да се причисли към втора категория по записа на т.26 от отменения ПКТП.

Консеквентно това обосновава и извода на този състав на съда – за неос­но­вателност на оспорването, а жалбата като такава следва да бъде отхвър­лена.

Жалбоподателят ще следва за заплати  на ответника разноски в раз­мер на 350 лева за осъществената защита от юрисконсулт по делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Н. *** срещу решение №РД-94 от 13.05.2014г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу раз­пореж­дане №5311 204602, взето с Протокол №ПР-403/26.03.2014г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускането на лична пен­сия за осигури­телен стаж и възраст по негово заявление вх. №МП – 79841/17.12.2013г., ка­то НЕОС­НО­ВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.С.Н. *** да заплати на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Каравелов” №7 сумата от 350/триста и петде­сет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :