Решение по дело №1007/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 190
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20183230201007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Д., 17.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1007 по описа на Д.кия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ю.Д.М. от Адвокатска колегия - Д., ул. „***, срещу Наказателно постановление № 11-01-131/09.08.2018 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с месторабота към датата на извършване на нарушението: „****” АД – гр. Д., област Д., на длъжност изпълнителен директор, за нарушение по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм.  и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 133, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ и Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1345.89 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-131/20.02.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражения” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. От друга страна въобще не може да се говори за процесуално нарушение, още повече – съществено, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН повелява, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящия случай, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършването на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като в настоящия случай тя е шест месеца от откриване нарушителя и три години от извършване на нарушението, съгласно чл. 261, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, която норма се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения /ЗАНН/ и като такава следва да намери приложение.

В конкретния случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 05.01.2016 г. /датата, на която с фактура № **********/05.01.2016 г., издадена от „***” ЕООД, гр. Д. е документирана първата извършена доставка на ел. материали за 2016 г./, като АУАН е бил съставен при извършване на финансова инспекция на „***” АД – гр. Д., възложена със Заповед № ФК-10-1167 от 28.11.2017 г., в хода на която са били представени справка за отговорните длъжностни лица при „***” АД за периода от 01.01.2015 г. до 04.12.2017 г. с изх. № *** – 5907-42/13.02.2018 г., справка с изх. № ***-5907-46/16.02.2018 г. за доставените и фактурирани електроматериали във „***” Д. през 2016 г., справка с изх. № ***-5907-45/16.02.2018 г. за доставените и фактурирани електроматериали във „***” Д. през 2015 г. услуги за инкасиране на суми в брой срещу издаден касов бон за заплащане на *** услуги от абонати на възложителя и фактура № **********/05.01.2016 г., издадена от „***” ЕООД, гр. Д..

В процесния случай нарушението е констатирано при извършена проверка във „***” – гр. Д. относно издадените заповеди и др. документи за делегиране на правомощия за организиране и/или възлагане на обществени поръчки в дружеството по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗОП /отм./ и чл. 7, ал. 1 от ЗОП и проведените в дружеството през 2016 г. обществени поръчки. Резултатът от проверката е бил обективиран в констативен протокол от 16.02.2018 г. /л. 116 от делото/. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от 16.02.2018 г. е открит и нарушителят.

При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя /16.02.2018 г./, датата на извършване на нарушението /05.01.2016 г./ и датата на образуване на административно наказателното производство /20.02.2018 г./, се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, която е и приложимата правна норма в случая.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че административно-наказателната му отговорност е била реализирана извън законоустановените срокове.

Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП и приложената по делото Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г., съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

За периода от 21.04.2008 г. до 03.02.2016 г. „***” – гр. Д. е еднолично дружество с ограничена отговорност, от 04.02.2016 г. чрез промяна в организационно-правната форма е регистрирано като дружество с ограничена отговорност, а считано от 24.08.2016 г. е преобразувано в акционерно дружество. Към 04.12.2017 г. дружеството е с основен капитал 2 445 646 лв., състоящ се от същия брой поименни безналични акции, с номинал 1 лев. Собственик на капитала на „***” АД – гр. Д. е държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството със 75.39 на сто от капитала на дружеството и „***” ЕАД - гр. Б. с 24.61 на сто от капитала.

Предметът на дейност на дружеството е: поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, реконструкция и модернизация на стопанисваните основни фондове, провеждане на химико-бактериологичен контрол на качествата на питейната и отпадъчната вода, съгласно БДС, инженерингова дейност, проучване, проектиране, изследване, инвестиране и строителство на *** обекти, автоматизирани системи за управление на *** мрежи и съоръжения в страната и в чужбина и съвместни дейности с наши и чуждестранни фирми, производство, ремонт и възстановяване на *** апаратури, фасонни части, сервизна дейност, проверка, поддържане и ремонт на измервателни уреди за питейна вода, извършване на пуско-накладьчна дейност на ел. съоръжения, *** и транспортни услуги на населението и на фирми с основна сфера на дейност, покупка на стоки или вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, стоков контрол, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни или други услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, специализирани услуги с наличната техника и апаратура, отдаване под наем на недвижимо имущество и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.

Дружеството е секторен възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл. 7, т. 5 във връзка с чл. 7б от Закона за обществените поръчки (отм). Дейностите по предмета на дружеството съответстват на дейностите по чл. 7б от ЗОП, определени като дейности, свързани с питейна вода.

„***” АД - гр. Д. е със седалище: гр. Д., бул. „***. Същото е вписано в Търговския регистър под ЕИК: ***. Управител на „***” – гр. Д. за периода от 11.03.2015 г. до 24.08.2016 г. /управляваш и представляващ дружеството по силата на договори за възлагане управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала, сключен с Министъра на регионалното развитите и благоустройството, и дружествен договор/ е П.А.К., а от 24.08.2016 г. до 21.03.2017 г. П.А.К. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор /договор за възлагане на управление от 04.08.2016 г./.

При извършената финансова инспекция от справка изх. № ***-5907-46/16.02.2018 г., изготвена от длъжностни лица на „***“ АД, гр. Д., се установило, че в периода от 05.01.2016 г. до 31.12.2016 г. във „***“, гр. Д. са доставени електроматериали на обща стойност 134 588.82 лв. без ДДС. Първата фактура № **********/05.01.2016 г. е на „***“ ЕООД, гр. Д., включваща доставени лампа 75 вата, лента Бишоп, общо за 51.24 лв. без ДДС. Всички закупени електроматериали са заприходени в складовете на дружеството, с номенклатурен номер/код за всеки вид, номер на фактурата, доставчик, ед. Цена, количество и стойност.

Стойността на извършените през 2016 г. доставки на електроматериали в размер на 134 588.82 лв. без ДДС попада в стойностния праг на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП (отм,), съгласно който, когато обществените поръчки за доставка имат стойност по-висока от 66 000 лв. без ДДС, възложителите задължително прилагат процедурите по закона.

При извършената финансова инспекция се установило, че през 2016 г. с решение № РД-03-ОП-16 от 08.04.2016 г. на инж. П.А.К. - управител на „***” ООД, гр. Д., на основание чл. 103 ал. 1 от ЗОП /отм./ е открита процедура за възлагане на обществена поръчка /№ в АОП 01060-2016-0001/, с предмет „Доставка на електроматериали за нуждите на *** ООД, гр. Д.“. Видът на процедурата е „открита процедура” с прогнозна стойност 400 000 лв., за срок от 24 месеца. Процедурата е прекратена с решение № РД-03-ОП-25/09.06.2016 г. на инж. П.А.К. - управител на „*** ООД, гр. Д., на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.), поради това, че не е подадена нито една оферта.

Според чл. 103, ал. 1 от ЗОП, възложителите по чл. 7, т. 5 „вземат решения за възлагане на обществена поръчка, чрез открита, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление”.

При извършената проверка във „***” АД гр. Д. не се е установило наличие на документи за проведена процедура със същия предмет, след прекратяване на горепосочената такава.

            Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства: справка за отговорните длъжностни лица при „***” АД за периода от 01.01.2015 г. до 04.12.2017 г. с изх. № *** – 5907-42/13.02.2018 г., справка с изх. № ***-5907-46/16.02.2018 г. за доставените и фактурирани електроматериали във „***” Д. през 2016 г., справка с изх. № ***-5907-45/16.02.2018 г. за доставените и фактурирани електроматериали във „***” Д. през 2015 г. услуги за инкасиране на суми в брой срещу издаден касов бон за заплащане на *** услуги от абонати на възложителя и фактура № **********/05.01.2016 г., издадена от „***” ЕООД, гр. Д. и Констативен протокол.

При така установената фактическа обстановка, която съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства и която не се оспорва, наказващият орган е приел, че към 05.01.2016г. /датата на първата фактура № **********/05.01.2016 г. на **** ЕООД Дч/ в гр.Д., във „***“ ЕООД - гр.Д., П.А.К. в качеството си на управител на "*** " ЕООД, гр.Д. - възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.5, във връзка с чл.7 б от Закона за обществените поръчки /ЗОП/(отм.) и лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП /отм./ не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на електроматериали по реда на ЗОП /отм./, въпреки че са били налице всички законови основания за това. За периода от 05.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в гр. Д., във „***“ гр. Д. са възложени доставки на електроматериали общо в размер на 134 588.82 лева без ДДС, въз основа на фактури, издадени от различни доставчици, с което е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм.  и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).

Съдът, за да се произнесе по доводите на страните взе предвид следното:

За да възникне основание за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, следва задължително да са налице кумулативните изисквания по отношение на обект, субект и стойност на обществената поръчка.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОП, възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях, а когато възложителят е колективен орган или юридическо лице, на основание ал. 3 от същия член, тези правомощия се осъществяват от лицето, което го представлява.

„***” - гр. Д. е секторен възложител на обществени поръчки по чл. 7, т. 5 от ЗОП /отм./, извършващ дейност по чл. 7б от ЗОП /отм./. Управителят на „***” ЕООД - гр. Д., като представляващ търговското дружество по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗОП /отм./ е задължен да организира и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключва договорите за тях. През проверявания период, управителят на дружеството - П.А.К. не е упълномощавал други длъжностни лица да организират и провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях, на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОП (отм.)

Доставката на електроматериали /с основен CPV код 31681410 електроматериали/ е обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. По своето естество и начин на извършване /доставките са осъществени въз основа на заявки, поетапно през един продължителен период от време / имат характера на периодично повтарящи се доставки, поради което относима към изчисляване на стойността на обществената поръчка е нормата на чл. 15, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗОП /отм./. Съгласно цитираната разпоредба, при периодично повтарящи се договори за доставки, стойността на обществената поръчка се изчислява на база очакваната стойност на доставката и/или услугите през следващите 12 месеца след първата доставка или услуга или за срока на доставките и/или услугите, когато той е по-дълъг от 12 месеца.

За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. вкл., съгласно изготвена справка изх. № ***-5907-45/16.02.2018 г, във „***“ АД, гр. Д. са осъществени доставки на елекроматериали на обща стойност 130 442.12 лв. без ДДС, попадащи в стойностния праг на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП (отм.), съгласно който, когато обществените поръчки за доставка имат стойност по-висока от 66 000 лв. без ДДС, възложителите задължително прилагат процедурите по закона. Според чл. 103, ал. 1 от ЗОП, тези по чл. 7, т. 5 „вземат решения за възлагане на обществена поръчка, чрез открита, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление”.

Предвид текста на чл. 15, ал. 2, т. 2, б. „а” от ЗОП /отм./ и с оглед стойността на извършените разходи за доставка на електроматериали за предходната 2015 г. в размер на 130 442,12 лв. без ДДС, попадащи в стойностния праг по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП/отм./, за възложителя е било задължително да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка.

Ето защо, съдът намира, че са били налице трите предпоставки - обект, субект и стойност, предвидени в ЗОП, задължаващи управителя на „***” - гр. Д., в качеството си на представляващ възложител на обществени поръчки по чл. 7, т. 5 от ЗОП /отм./ да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на електроматериали през 2016г. вместо да възлага същите по реда на директното възлагане.

Като не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на електроматериали през 2016 г. по реда на ЗОП /отм./, П.А.К., в качеството си на управител на „***” - гр. Д. – възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 7, т. 5 във вр. с чл. 7б от ЗОП и лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП /отм./ с виновното си поведение /бездействие/ е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).

Неизпълнението на това задължение води до извършване на административно нарушение и прилагане на съответната санкционна норма, като обстоятелството, че по предходна поръчка със сходен предмет не е имало подадени оферти е правноирелевантно, доколкото след прекратяване на ОП за жалбоподателя е възникнало ново задължение за обявяването й по реда на ЗОП, респ. прилагане на останалите предвидени механизми в закона.

Извършвайки проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, съдебният състав, имайки предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, установи следното:

Съгласно принципа, прокламиран в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя /чл. 3, ал. 2 от ЗАНН/.

Както вече бе посочено, с виновното си поведение /бездействие/ П.А.К. е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), тъй като е бил длъжен да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка по реда ЗОП /отм./

За това нарушение предвиденото наказание съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./, действала към момента на извършването му е глоба в размер от 1 500 до 5 000 лв.

Аналогично задължение е предвидено и в действащия към момента чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Така например, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. От своя страна разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП вменява в задължение на възложителите да прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.

От друга страна, с нормата на чл. 256, ал. 1 от новия ЗОП /Обн. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, за нарушението по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП е предвидено наказание глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.

Следователно, наказуемостта на деянието не е отпаднала.

За това нарушение, съобразно новата правна уредба, би следвало да бъде наложена глоба в размер на 1 345.89 лв., предвид че стойността на разхода е 134 588.82 лв.

При така извършената съпоставка на приложимите санкционни разпоредби, в конкретния казус по-благоприятна санкционна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се явява нормата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /Обн. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./,  тъй като предвижда по-благоприятно наказание, а именно – глоба в размер на 1 345.89 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган правилно е приложил закона, налагайки на П.А.К. административно наказание глоба в размер на 1 345.89 лв.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административно-наказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗОП, респ., всяко първо нарушение при осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения – осигуряване на ефективност при разходването на средствата, свързани с извършването на дейности в сектора на водоснабдяването, както и с оглед съблюдаване принципите, прокламирани в чл. 2 от ЗОП, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-131/09.08.2018 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с месторабота към датата на извършване на нарушението: „***” АД – гр. Д., област Д., на длъжност изпълнителен директор, за нарушение по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм.  и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 133, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ и Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 345.89 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Д. в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: