М О Т И В И
НОХД № 1669/ 2016 г.
по описа на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия О.В.Ш., роден на *** г. в гр. Асеновград, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ЕГН **********, за това, че: на 28.08.2015 г. на
Републикански път II-86 /1-8/ км.9+093 (Околовръстен път – отклонението за
с.Марково) при
управление на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Венто“ с
регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение:
- чл.20 ал.2 ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл.21 ал.2 ЗДвП: Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак. чл.38 ППЗДвП: Пътните знаци са:
б) група „В“ - за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана; В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“ чл.50 (1) ППЗДвП - Забраните, въведени с пътни знаци В20, В 24,
В25, В26, В27, В28 и ВЗО важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2,
и по непредпазливост е
причинил смъртта на С. Д.
Д. ЕГН-********** - престъпление по чл.343 ал.1 б.“В“
вр.чл.342 ал.1 пр.трето от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност
на подсъдимия не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и пледира за определяне на наказание лишаване от свобода по
реда предвиден в чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК, като счита, че са налице изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства - сочи, че подсъдимият е обикновен
човек, който не е с висока степен на обществена опасност, няма обременено
съдебно минало, няма данни за предишни нарушения, изразява искрено съжаление,
има добри характеристични данни, трудово ангажиран. Като срещу тези смекчаващи
отговорността обстоятелства няма нито едно отегчаващо, а деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост, и то при по-леката форма небрежност – за
срок от една година, изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66
от НК за срок от три години.
По отношение задължителната норма на чл.343г от НК представителят на държавното
обвинение пледира отнемане на правото на подсъдимия да управлява МПС за срок от
три години. Пледира
връщане на вещественото доказателство – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с ДК№ *** на подсъдимия, на когото и да бъде
възложено заплащането на разноски.
Подсъдимият признава вината си и
съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство от разпити на свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват
от съда при
постановяване на присъдата.
Защитата споделя пледираното от държавното
обвинение, с изключение продължителността на претендираното от прокурора кумулативното наказание по чл.343г
от НК – моли то да е в занижени граници.
По делото са
конституирани, в качеството им на частни обвинители, наследниците на
пострадалия С. Д. Д. – Б.С.Д. и Д.С.Д.,
в качеството на частни обвинители в процеса, представлявани от повереника си
адв. Р.П.. Те не се противопоставят на разглеждането на делото по реда
на чл.371 т.2 от НПК. Пледират за максималност на наказанията.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият е:
О.В.Ш., роден на *** г. в гр. Асеновград, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, с ЕГН **********.
Фактическата обстановка е следната:
Подсъдимият О.В.Ш. е
правоспособен водач на МПС, който притежава
свидетелство за управление на МПС № ***, категория „В“ и „М“ и лек автомобил „Фолксваген“
модел „Венто“ с ДК№ ***.
На 28. 08. 2015 г. след полунощ, О.В.Ш. управлявал
посочения лек автомобил, като се движел по платното за движение на
Републикански път II-86 /1-8/ - (южно обходен път на гр. Пловдив), в посока от
запад на изток. Пътят бил с две ленти за движение – по една за всяка от
посоките. Подсъдимият се прибирал у дома в с. Брани поле,
обл.Пловдивска.
Скоростта на автомобила
била около 80 км/ч. Тъй като било тъмно Ш. управлявал колата на къси
светлини. Около 01 часа след полунощ подсъдимият наближил кръстовището на
околовръстния път и отбивката за село Марково, обл.Пловдивска. Разрешената
скорост, обозначена с пътен знак № 26, поставен на около 200 м. преди кръстовището
била 80 км/ч,
а на 100 метра, непосредствено преди
същото, имало
поставен пътен знак „В 26“, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. Наближавайки знак
„В 26“ с ограничение 80 км/ч,
същият не намалил скоростта на лекия автомобил, въпреки намалената видимост. Ш.
продължил със същата скорост, дори и при появата на следващия знак „В 26“,
ограничаващ скоростта до 60
км/ч.
В този момент в зоната на
кръстовището се намирал пострадалият С. Д.. Същият предприел пресичане на
Път II-86 км.
9+093 в посока юг-север в зоната на кръстовището на платното за движение, по
което се движел подсъдимия.
Движейки се не само с
превишена, но и с несъобразена скорост, въпреки наличните ограничения от
поставените пътни знаци и намалената видимост, Подсъдимият не успял да
възприеме пешеходеца на пътя и последвал удар в предната дясна част на лекия
автомобил „Фолксваген Венто“. Тъй като пострадалия в последния момент преди
удара инстинктивно се завъртял, удара за него бил задно-странично от ляво, след
което тялото на Д. преминало през предния капак, главата му се ударила в
предната дясна част на тавана и отхвръкнало настрани на платното за движение.
На около 50 м. преди кръстовището се
намирал свидетелят И. К.. Същият се движел по
банкета в същата посока като подсъдимия Ш. и стопирал коли, за да се придвижи на
автостоп. Виждайки светлините от автомобила на подсъдимия, свидетелят се
обърнал в посока към идващия автомобил. Чул удара от сблъсъка между тялото на Д.
и „Фолксваген“-а на Ш., след което веднага се затичал към мястото на ПТП-то,
където заварил подсъдимия да се обажда на тел. 112 и да съобщава за инцидента.
Не след дълго на място
пристигнал екип на МВР и Бърза помощ, които констатирали смъртта на С.Д. Д..
Дежурен разследващ
полицай извършил оглед на местопроизшествието и изготвил схема на ПТП.
Полицейските служители изпробвали за алкохол подсъдимия Ш. с техническо средство
— „Дрегер“ с фабричен номер 0248, което не отчело наличие на алкохол в издишания
въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване за кръвна проба.
Изложената фактическа
обстановка Съдът прие за установена въз основа признанията на подсъдимия
направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Ж. П. Ж., И. П. К., К. А. К., Б.С.Д., Д.С.Д. – дадени
пред орган на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и
присъединени към доказателствения материал, от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л.6-7от ДП), схема на ПТП (л.8 от ДП), фотоалбум (л. 10-26 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие (л.27-28 от ДП), фотоалбум (л.32-33 от ДП), удостоверение на
наследници (л.41 и л.50 от ДП), препис-извлечение от
акт за смърт (л.42 и л.51 от ДП), докладна записка (л.52-53 от ДП), писмо от ЦПЗ Пловдив (л.55 от ДП), копия на свидетелство
за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС (част И) на О.Ш. (л.59 от ДП), копие на застраховка
„Гражданска отговорност“ (л.60), справка от централна база КАТ (л.61 от ДП), приемо-предавателен
протокол за съхранение на МПС в сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив и контролен
талон (л.65-66 от ДП), фиш за спешна
медицинска помощ per.№ 1622310/28.08.2015 г. (л.69 от ДП), СМЕ (л.80-85 от ДП), ХЕ (л.91, л.98, л.105- 107 от ДП), СТЕ (л.115-119 от ДП), комплексна автотехническа
и медицинска експертиза (л. 167-203 от ДП), справка съдимост (л. 156 от ДП), характеристична справка (л.209 от ДП), писма от Областно пътно
управление гр.Пловдив (л.206-207 от ДП), както и от веществените доказателства цифров
носител компактдиск с видеозапис от камера за видеонаблюдение на фирма „А.“ ООД, намиращ се в
кориците на
делото - л.154 от ДП, лек автомобил „Фолксваген Венто“ с ДК№ ***, намиращ се
на съхранение
в сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив – всичко това присъединено и
ползвано от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички
изброени доказателства еднопосочно и безпротиворечиво обрисуват изложената
по-горе фактическа обстановка. Показанията на свидетеля очевидец на инцидента И. П. К. съответстват и
се допълват от показанията на Ж. П. Ж.
и К. А. К. – полицаи
пристигнали на местопроизшествието, а също и на от признанието на подсъдимия направено
както по реда на чл.371 т.2 от НПК, така и в хода на ДП (л.37) и на
установеното от СМЕ, ХЕ, СТЕ и КАТЕСМЕ. Показанията на свидетелите Б.С.Д., Д.С.Д. са показания
на наследници – съпруга и двама сина, които не очевидци. Показанията им са
относно узнаването за произшествието и отношението им към инцидента и с
пострадалия приживе.
Според заключението на
химическата експертиза, отразено в протокол № 824/01.09.2015 г. (л.91 от ДП), от представените за
изследване проби кръв на О.Ш. не се установява наличие на алкохол.
Видно от заключението на
назначената по делото химическа експертиза (л. 107 от ДП) в кръвта на подсъдимия О.В.Ш. не се установява наличие на алкалоиди, в
т.ч. опиати (морфин, хероин, кодеин), метадон и метаболита му ЕДДП, кокаин,
амфетамини, метамфетамин, МДМА (екстази), тетрадидроканабинол (марихуана),
хашиш, барбитуарати, салицилати, фенотиазини, бензодиазепинови съединения,
трициклични антидепресанти и техните метаболити в границите на чувствителността
на използваните методи.
От заключението на
изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза на труп (л.84-85 от ДП) се установява пълно
травматично прекъсване на аортата в гръдния отдел под нейната дъга, наличие на
масивен кръвоизлив в плевралната кухина – хемоторакс от около 2,5 л. течна кръв, масивно
кръвопропиване в меките тъкани около разкъсването на аортата, счупване на
гръдната кост и на всички ребра двустранно (по две линии отдясно и отляво), частично прекъсване на
гръбначния стълб между 3-4 гръден прешлен с отваряне на диска и кръвонасядане в
мускулатурата, пълно прекъсване на гръбначния стълб на нивото на първи поясен
прешлен с прекъсване на гръбначния мозък, обширни кръвонасядания в
мускулатурата на предната гръдна стена и около счупените ребра, контузия на
белите дробове, аспирация на кръв в дихателните пътища, кръвонасядания в
хилусните области на белите дробове и по хода на аортата, кръвоизлив от около
500 мл. в коремната кухина, разкъсване на слезката, разкъсвания на черния дроб,
кръвоизлив в извънперитонеалното пространство, кръвонасядане по меките черепни
покривки, многофрагментно счупване на черепните кости по черепния покрив
отдясно и по черепната основа, тънки кръвоизливи под твърдата и под меките
мозъчни обвивки и около малкия мозък, контузия на мозъка, кървав ликвор в
мозъчните стомахчета, разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата в
тилната и дясната слепоочна област, счупвания на лявата голямо и малкопищялна
кост (тибията
и фибулата), счупване
на дясната раменна кост (хумерус) и луксация на лявата раменна става, подчертана бледост на
трупа на вътрешните органи и на послесмъртните петна, охлузвания и
кръвонасядания по горните и долни крайници. Според тази СМЕ непосредствената причина
за смъртта на С. Д.
Д. е тежката и несъвместима с живота гръдна травма, с пълно
травматично прекъсване на аортата и масивен кръвоизлив в плевралната кухина –
хемоторакс от около 2,5 л. течна кръв, което е
довело до бързо настъпила остра кръвозагуба и последвала остра сърдечно-съдова
недостатъчност. При тези травматични увреждания на жизнено-важни органи
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Според СМЕ всички травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени при автомобилна травма. Всички травматични
увреждания са прижизнени, за което се съди от изразените кръвоизливи и
кръвонасядания, а така също и от аспирацията на кръв в дихателните пътища. Настъпилата смърт на С. Д. Д. е в резултат на
получените тежки травматични увреждания на жизнено-важни органи и е в пряка
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, станало на
28.08.2015 г.
Според заключението на
химическата експертиза, отразена в протокол № А- 346/09.09.2015 г. (л.98 от ДП) в изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето С. Д. Д. не се доказа наличие на етилов
алкохол в кръвта.
В хода на разследването на
02.09.2015 г. служителят на Първо РУ на МВР гр.Пловдив Л.Т. е предал с протокол (л.152 от ДП) на разследващия орган
оптичен диск, съдържащ видеозапис от камера за видеонаблюдение на фирма „А.“ ООД. В протокола е
отбелязано, че часовника на камерата показва 1 час напред. От заключението на
извършената в хода на ДП съдебно-техническа експертиза (л. 119 от ДП) се установява, че представеният за
изследване компактдиск съдържа 4 броя видеофайлове, които са цифрови
презаписи от оригиналния файл, на записан върху твърдия диск на
видеоохранителна система видеозапис. Съгласно вкопирания таймкод записите са от
дата 28.08.2015 г., обхващат времевия интервал от 00:00:00 ч. до 02:59:59 ч. и
са регистрирани от една видеокамера, обозначена като „САМ 7“, която заснема
открито пространство с преминаващи пътни превозни средства. В изследователската част
на протокола са представени експортирани снимкови кадри. При направената оценка
се установява, че техните съдържание и качество не позволяват да се установят
всички факти и обстоятелства, касаещи възникването на ПТП. Основна причина за
това е липсата на осветеност/контраст, неподходящото положение на камерата,
отдалечеността й от заснетия автомобил, ниската резолюция на заснемане.
Видно от заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 198-202 от ДП) се установява, че ударът е настъпил върху
платното за движение в зоната на кръстовището, в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира по дължина на около 34 - 38 m западно от стълб, приет
за ориентир в протокола за оглед, по широчина на около 30-31 м. южно от ориентира. Най-вероятен механизъм на
пътнотранспортното произшествие, от техническа гледна точка, според тази
експертиза е
следният:
Водачът О.В.Ш. е
управлявал л.а. "Фолксваген Венто" по платното за движение на път П-56 км 9+093 км (южно обходен на гр.
Пловдив) в посока от запад на изток, като се е движел по лентата предназначена
за движение направо през кръстовището. В същото това време пешеходеца С. Д. е бил на
платното за движение в зоната на кръстовището. Когато л.а. "Фолксваген Венто"
е достигнал на около 45 м. от пешеходеца С. Д., водачът О.Ш. е
имал възможност да забележи движещият се по платното пешеходец, но в този момент ударът вече е бил неизбежен.
Ударът е
настъпи в предната дясна част на л.а. „Фолксваген Венто" и е настъпил
задно-странично отляво на пешеходеца С. Д. След удара пешеходецът С. Д. е преминал през
предния капак на автомобила, главата му се е ударила в предната дясна част на
тавана, след което е отхвърлен и е паднал на платното за движение на мястото и
в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След удара л.а. „Фолксваген Венто” е спрял на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Скоростта на л.а.
„Фолксваген Венто” в момента на удара е била около 80 km/h., която е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходеца
при движение на къси светлини. Предвид деформацията на тавана над предното стъкло е възможно
скоростта да е била и по-висока. В случая технически съобразената
скорост с пътно-климатичните условия и конкретните условия на видимост към
пешеходеца при движение на къси светлини е била 53 km/h. Когато мястото на
удара е било извън дължината на пълния спирачен път (опасна зона), пешеходецът С. Д. е бил на
платното за движение и водачът на автомобила, ако е имал техническа
възможност да го забележи, при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да избегне удара. Водачът на автомобила би имал
техническа възможност да забележи пешеходеца С. Д. в посочения момент, ако
последния е бил с бели контрастни дрехи, ако е бил със светлотразителни елементи,
ако е имал източник на светлина, ако мястото бе осветено от улично осветление
или ако л.а. „Фолксваген Венто" се бе движил на дълги светлини. Ако нито
едно от тези условия не е било на лице, то тогава водача на л.а. „Фолксваген
Венто" е нямал техническа възможност да забележи пешеходеца С. Д., докато не го приближи на
разстояние равно на конкретната видимост към пешеходеца, която е била около 45 м.
В този момент водача на л.а. „Фолксваген Венто" вече е нямал техническа
възможност да избегне удара. Фаровете на л.а. „Фолксваген
Венто" са с крушки тип Н4. Според европейската асиметрична система на
късите светлини, средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70
- 80 m, а
на дълги светлини е над 150 м. В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност
при движение на къси светлини е била 76 km/h, а при движение на дълги светлини е
била 121 km/h.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Венто" (80 km/h) е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при
движение на къси светлини и е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на
дълги светлини. Според комплексната експертиза без да е провеждано микроскопско
изследване и само на база на визуален оглед на крушката на десния фар може да
се определи, че най-вероятно л.а. „Фолксваген Венто" към момента на удара
е бил на къси светлини, тъй като при удара и счупването на балона на крушката,
нажежаемата жичка за къси светлини е била нагрята и се е окислила от кислорода
във въздуха при което е добила синкав цвят.
Заключението на
КСМАТЕ е, че основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че пешеходецът С. Д. се е намирал на
платното за движение в зоната на кръстовище на неосветен участък, извън населено място на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Ако се приеме, че
пешеходеца С. Д.
не е бил предвидимо препятствие, то водача на л.а. „Фолксваген Венто" – О.Ш.
се е движел със скорост, която е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.
Ако водача бе реагирал на разстоянието на което осветяват късите светлини, т.е.
на около 75 м, скоростта на
автомобила в момента на удара, според тази КСМАТЕ би била около 29 km/h. Ако се приеме, че
пешеходецът С. Д. е бил предвидимо
препятствие, то водачът на л.а. „Фолксваген Венто" О.Ш. се е движел със
скорост, която
е била технически несъобразена в конкретната пътно- климатична обстановка и
конкретните условия на видимост към пешеходеца при движение на къси светлини.
Заключенията на
СМЕ, ХЕ, СТЕ и на КАТСМЕ са прочетени по реда на чл.283 от НПК и приобщени към
доказателствения материал. Съдът възприема заключенията им, като ги намира за
подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия опит и специални
знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно изготвени -
съобразно обектите на изследване.
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването
на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на
свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както по
назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени, предявени и
присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в съдебното следствие. Съдът прецени, че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
съкратеното съдебно следствие се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира други доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на изложеното,
съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че
подсъдимият Д. Р. К., е
извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.“В“ вр.чл.342 ал.1 пр.трето от НК, като на
28.08.2015г.
на Републикански път II-86 /1-8/ км.9+093 /Околовръстен път - отклонението за
с.Марково/, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген
Венто“ с регистрационен номер РВ 2216 АМ е нарушил правилата за движение:
чл.20 ал.2 ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
чл.21 ал.2 ЗДвП: Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
чл.38 ППЗДвП: Пътните
знаци са:
б) група „В“ – за въвеждане на забрана
и за отменяне на въведена забрана; В26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“ чл.50 (1) ППЗДвП – Забраните, въведени с пътни знаци В20, В 24,
В25, В26, В27, В28 и ВЗО важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на С. Д.
Д..
От обективна страна коментираните
по-горе доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват обективните
елементи на престъплението чл.343 ал.1 б.“В“ вр.чл.342 ал.1
пр.трето от НК и нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, като управлява автомобила,
съобразно ограниченията на скоростта, указани със задължителни пътни знаци, което
би му дало възможност да намали скоростта и спре своевременно. Налице е субективна съставомерност на извършеното.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да бъдат
взети предвид са чистото му съдебно минало, съзнаването на вината и
отговорността, искреното съжаление за това което е причинил, липсата на каквито
и да било други констатирани предишни нарушения на правилата за движение по
пътищата, трудовата му ангажираност.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство не се установи.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът прилага
императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда
на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в границите
определени от закона и въз основа на критериите по чл.54 от НК. Съпоставяйки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в личността на подсъдимия и определи
наказанието лишаване от свобода в минималния размер предвиден в закона срок -
две години. Така определеното наказание, по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът
намали с една трета и наложи наказание в размер на една години и четири месеца.
По отношение претенцията на защитата и предираното от държавното обвинение
приложение на чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК, съдът намери, че действително по
отношение на подсъдимия се установиха само смекчаващи отговорността
обстоятелства, които го обрисуват като обикновен и без обществена опасност
шофьор, но нито едно от тях не е изключително, нито пък са толкова многобройни,
спрямо обществения морал и поведение, че да обосновават приложение на чл.55 от НК.
Не може да се възприеме и тезата на частното обвинение, че на подсъдимия
следва да се определи наказание в предвидения от закона максимум – това
предполага изключително висока степен на обществена опасност и на дееца и
деянието, каквито по делото не се установиха.
По отношение кумулативно
предвиденото в закона наказание по чл.343г от НК, съдът прецени, че за
постигане целите на чл.36 от НК и най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект
върху подсъдимия, то следва да бъде наложено за срок от две години.
По отношение
начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че са
налице формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане,
а и с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално и приложи института на условното осъждане, като постанови изтърпяването
на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и два
месеца да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
По отношение веществените доказателства, съдът прецени, че цифровият
носител от камера за видеонаблюдение на „А.”ООД следва да остане по делото, а
лекият автомобил – да се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в сила
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото
разноски в размер на 1634,30 лв.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: