М О Т И В И
към
Присъда по НОХД № 4698 по описа за
2019 година на ПРС,
Втори нак.състав
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение
спрямо И.И.Д.
с ЕГН ********** за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК за това, че на 27.12.2018 год. в
град Пловдив, повторно, в немаловажен случай - след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – 1
брой мъжка чанта с дълга дръжка с надпис „Рийбок“ на стойност 43 лева, 1 брой
контактен ключ за лек автомобил марка „БМВ“ на стойност 11 лева и сумата от
17167,41 лева, всичко на обща стойност 17221,41 лева, от владението на С.Н.С.
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По делото не са
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
В съдебно заседание
подсъдимият И.Д. и неговият защитник -
адвокат С.П.заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на Глава
ХХVII от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определи да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. В
хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разясни на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и след като го е уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият
направи самопризнание и в съдебно заседание
заяви, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установи, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с
определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната
процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане
на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите
и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието и пледира за
доказаност от обективна и субективна страна . По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Д. да бъде наложено
наказанието предвидено в съответната санкционна норма, което наказание да бъде
намалено с една трета съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК. Представителят на
Районна прокуратура гр.Пловдив поиска от съда да се произнесе и по отношение
приложените по делото веществени доказателства, както и да присъди подсъдимият
да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Д. в съдебно заседание
признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване по реда на Глава ХХVII от НПК при условията на чл.371,
т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти.
Изразява съжаление за стореното и поддържа изцяло казаното от неговия защитник.
При упражнено право на
последна дума поиска по-снисходително отношение към него.
Защитникът
на подсъдимия адв.С.П.пледира да бъдат взети
предвид смегчаващите вината обстоятелства и наказанието на подзащитния и да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер около законодателно
определения минимум.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият И.И.Д. е роден на *** ***, б., български гражданин, разведен, безработен, основно
образование, осъждан, с ЕГН **********.
От приетата по делото
справка съдимост на подсъдимия съдът намира като установено че същия е
осъждан съгласно 8 /осем/ влезли в сила съдебни актове, като
по отношение на първите четири осъждания е реабилитиран на основание чл.88а от НК.
Наложените на подсъдимия И.Д.
наказания както следва: По НОХД № № 224/2018 г. на Районен съд гр. Карлово по
което с Протоколно определение № 57/18.04.2018г., в сила от 18.04.2018г., е
одобрено споразумение с което е признат за виновен за извършено на 20.10.2017г.
в гр.Карлово, обл.Пловдив престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1
от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК така наложеното му наказание е кумулирано с това наложено му
по НОХД № 7446/2017г. по описа на Районен съд гр.Пловдив с Присъда №41/2018г.,
в сила от 18.05.2018г. наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и
е определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода са определящи деянието предмет на разглеждане по настоящето дело като
извършено при условията на „повторност“, тъй като не са изтекли сроковете
съгласно чл.30, ал.1 от НК.
Свидетел С.С. работи като ****
във фирма „***“ ООД гр.Лясковец, с управител и собственик свидетел Д.С.. Фирмата се занимава с търговия на захар и
захарни изделия. На 27.12.2018г. около 04:00 часа, служителите на фирмата свидетелите
С.С. и
С.К. тръгнали от гр.Лясковец за гр.Пловдив с камион марка „Мерцедес“ с
рег. №****. Камиона бил натоварен със захарни изделия, които трябвало да бъдат
доставени на различни фирми в гр.Пловдив. Свидетелите С.С. и С.К. посетили
последователно бази на няколко фирми, находящи се в складовите бази на ул.„Брезовско
шосе“ в гр.Пловдив, където разтоварвали захарни изделия и получавали суми в
брой въз основа на издадени фактури. В хода на работата свидетел С.С. получил следните суми: от фирма
„Филипово груп“ ЕООД сумата от 1869,63 лева; от фирма „Братя Гарабедян“ ООД
сумата от 1185,23 лева; от ЕТ „***** – ****“ сумата от 136,42 лева; от фирма
„Ваничи 2008“ ЕООД“ сумата от 2974,10 лева;
от фирма „Дичи – НМ“ ЕООД сумата от 462,41 лева; от фирма „Крис – П.“
ЕООД сумата от 435,53 лева; и от фирма „Лозана“ ЕООД сумата от 9074,09 лева.
Всички получени суми в общ размер на 17137,41 лева свидетел С.С. слагал в
личната си мъжка чанта марка „Рийбок“, в която държал още сумата от 1000 лева
получени с касов ордер от „Димаго 1“ ООД, както и личната си карта,
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон,
дигитална карта за управление на камион, карта за преквалификация, две дебитни
карти на „Райфайзенбанк“, дебитна карта на ДСК, ключ за личния си автомобил
марка БМВ, както и сумата от 30 лева лични пари.
След като приключили работата
си във фирма „Лозана“ ЕООД, свидетелите С.С.
и С.К. се отправили към склад на фирма „Сигнал 2“, находящ се в складовите бази
на ул.„Брезовско шосе“ в гр.Пловдив. При качването си в камиона свидетел С.С.
оставил мъжката си чантичка марка „Рийбок“ в кабината на камиона, между двете
седалки, зад подлакътника. След като пристигнали до склада на фирма „Сигнал 2“
свидетелите С.С. и С.К. слезли от камиона, като оставили кабината му отключена,
а чантичката на С. останала зад подлакътника. След това започнали
товаро-разтоварни дейности.
Сутринта на 27.12.2018г. подсъдимият
И.И.Д. *** с лек автомобил „Нисан Алмера“, собственост на свидетел Н.В.. Около 06:00 часа той се намирал пред сградата
на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив. Около 09:30 часа подсъдимият И.И.Д. се
намирал в района на складовите бази на ул. „Брезовско шосе“ в гр.Пловдив. По
същото време той преминал покрай спрения товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. №****. Подсъдимият Д. решил да се качи в кабината на камиона и да отнеме
намиращи се там вещи. В изпълнение на това си решение, на 27.12.2018 г. около
09:30 часа подсъдимият Д. се качил в кабината на товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. №****, през дясната врата. Подсъдимият Д. взел мъжката
чантичка марка „Рийбок“, намираща се между двете седалки, зад подлакътника,
съдържаща сумата от 17167,41 лева, лична карта и свидетелство за управление на
моторно превозно средство с контролен талон на името на С.С., дигитална карта
за управление на камион, карта за преквалификация, две дебитни карти на
„Райфайзенбанк“, дебитна карта на ДСК, контактен ключ за лек автомобил марка
БМВ, сложил я вътре в якето си и се отдалечил от товарния автомобил.
Няколко минути по-късно свидетел
С.С. след като получил пари от фирма
„Сигнал 2“ се качил в кабината на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №****
и установил липсата на чантичката си и намиращите се в нея пари, вещи и
документи.
Във връзка с подадено
съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление е
извършен оглед на местопроизшествие за което е надлежно съставен протокол, с
което е започнато досъдебно производство № 703/2018г. по описа на 03 РУ на МВР
гр.Пловдив.
Привлечен като обвиняем И.Д.
не се признава за виновен. Заявява че няма отношение към това престъпление.
По досъдебното производство е назначена и
изготвена стоково-оценъчна експертиза / лист 40 – том 2 от ДП/ с цел определяне
стойността на инкриминираните вещи. Видно от заключението на вещото лице инж. Р.С.
/ лист 42 – том 2 от ДП/ стойността на
вещите към 27.12.2018г. е както следва: 1 брой мъжка чанта с дълга дръжка с
надпис „Рийбок“ е на стойност 43 лева, 1 брой контактен ключ за лек автомобил
марка „БМВ“ е на стойност 11 лева, като общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 54 лева.
По досъдебното производство
е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза – Протокол № 212 / лист
23 – 30 том 2 от ДП/ по която видно от
заключението на вещото лице Д.И.А. експортираните снимкови кадри извлечени от
компактдисковете обекти на експертизата и описани в т.1 и т.2 на изследователската част на
протокола са с недостатъчно съдържание и качество, и негодни за извършване на
лицево-инедтификационни изследване, от което следва че не е възможно да се
установи дали заснетото лице от видим мъжки пол е лицето И.И. Д. ЕГН **********.
Съгласно вещото лице
изображенията могат да бъдат използвани за евентуално разпознаване по
телосложение, облекло, походка.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите С.Н.С., С.Х.К.,
С.Х.Б., Х.А.А., К.Д.У., А.И.В., К.И.В., Н.Н.В. и Д.Г.С., депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по
делото. Показанията на свидетелите са
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски
показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
В хода на съдебното
следствие се допусна и осъществи разпит на свидетел за установяване на факти и
обстоятелства извън събраните в хода на ДП. За установеността на
посочените факти и обстоятелства като
свидетел даде показания С.И.Д.– майка на подсъдимия, която посочи че подсъдимия
полага грижи за нея, за непълнолетната си дъщеря, както и че самия той има
нужда от операция поради влошено здравословно състояние.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и прочетени на основание чл. 283 от НПК – протоколи за оглед на
местопроизшествие и приложени към тях
фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, заключения на вещи лица по
назначените експертизи, докладни записки, справки БДС, справка за съдимост, характеристична справка.
При постановяване на
присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза и съдебно-техническа експертиза,
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на
съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и
опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
По отношение авторството на деянието представляващо
престъпление по смисъла на НК и предмет
на разглеждане по настоящето дело съдът счита, че показанията на свидетелите А.В.,
С.Х.Б., Х.А.А. са в достатъчна степен обективни, непротиворечиви и от същите
може да се обоснове единствения извод че подсъдимия Д. е извършил
престъплението за което е бил привлечен като обвиняем. Самопризнанието на подсъдимия Д. направено в
съдебно заседание потвърждава така направеното заключение.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият И.И.Д. с
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на деянието по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК
за това, че на 27.12.2018 год. в град Пловдив, повторно, в немаловажен случай -
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е
отнел чужди движими вещи – 1 брой мъжка чанта с дълга дръжка с надпис „Рийбок“
на стойност 43 лева, 1 брой контактен ключ за лек автомобил марка „БМВ“ на
стойност 11 лева и сумата от 17167,41 лева, всичко на обща стойност 17221,41
лева, от владението на С.Н.С. ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
Д. е
реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно
посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи от владението на
пострадалия свидетел С.С.. Без негово съгласие е
прекъснал с действията си упражняваната от него до момента на посегателството
фактическа власт върху предметите и е установил свое владение върху тях.
Деянието
е съставомерно по т.7 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като същото не е маловажно и при условията на повторност.
Повторност или специален
рецидив е форма на рецидива, законово определена от Наказателния кодекс на
Република България в чл.28, ал.1, който гласи: Предвиденото в особената част на
този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако
деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление. За разлика от опасния рецидив, осъждането на
дееца като непълнолетен също е основание за квлифициране на новото деяние като
престъпление, извършено повторно. За да е налице е необходимо едновременното
(кумулативно) наличие на следните предпоставки:
1. Деецът да е бил осъждан с влязла в сила присъда; 2. Двете престъпления
да са от един и същи вид (не може да има повторност, когато престъпленията са
само от еднакъв род). Прието е, че това изискване ще е спазено и когато деецът
осъществява различни състави на едно и също престъпление; 3. В Особената част
на Наказателния Кодес да е предвидено специално наказание за повторно
извършване на престъпление от съответния вид; 4. Трябва да не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по първата присъда (чл. 30 ал 1 НК).
Когато изпълнението на наказанието е отложено или деецът е предсрочно освободен
от неговото изтърпяване, петгодишния срок тече от деня, в който е изтекъл
определения изпитателен срок (чл. 30 ал. 2 НК).
Подсъдимият
Д. е осъждан
многократно, като за правната квалификация на престъплението както се посочи по – горе имат
отношение следните съдебни актове: По НОХД № № 224/2018
г. на Районен съд гр. Карлово по което с Протоколно определение №
57/18.04.2018г., в сила от 18.04.2018г., е одобрено споразумение с което е
признат за виновен за извършено на 20.10.2017г. в гр.Карлово, обл.Пловдив
престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК така
наложеното му наказание е кумулирано с това наложено му по НОХД № 7446/2017г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив с Присъда №41/2018г., в сила от 18.05.2018г.
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода са определящи
деянието предмет на разглеждане по настоящето дело като извършено при условията
на „повторност“, тъй като не са изтекли сроковете съгласно чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на последно наложеното общо най
тежко наказание лишаване от свобода.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е, че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди
движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и
не се отрича от него.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му
волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
За
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до десет години. В конкретния случай производството е проведено по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно
разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразената критичност от страна на подсъдимия,
съжалението му за стореното, затрудненото му материално положение, предвид на
обстоятелството че не е трудово
ангажиран, както и че полага грижи за непълнолетното си дете и майка си.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК,
признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител,
каквото в настоящия случай е било налице. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени лошите характеристични данни, както и наличието на предишни осъждания извън
деянията които определят извършеното от подсъдимия престъпление като извършено при
условията на чл. 28, ал.1 от НК.
Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при условията на чл.54 от НК следва да бъде в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали
с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия И.Д. следва да бъде в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Това
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота следва
да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване
от свобода при условията на чл.58А, ал. 4 от НК, тъй като не са налице
основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава
възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по –
благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Чл.58А
от НК, указва привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на
Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на
чл.55 от НК.
В
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
не са налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, както с
оглед размера на наложеното наказание, така и предвид на това, че преди
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На
основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „СТРОГ” режим за
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия И.Д. наказание „лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА. В хода на ДП като обвиняем И.Д.
е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, както и за 72 часа по чл.64 от НПК. В
последствие спрямо обвиняемият Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Поради изложеното и на
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът приспадна от наложеното наказание ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, времето през което подсъдимия Д. е
бил задържан считано от 28.12.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Поради отпаднало основание
за тяхното съхранение съдът постанови веществени
веществените доказателства – 2 броя черни маратонки
марка „Адидас“; 2 броя ключове с надпис „JMA“; 1 брой мобилен телефон марка
“Huawei“ с ИМЕИ ****, със сим карта на „Теленор“ , СД карта 2ГБ и хендсфри
марка „Плантроникс“; 1 брой мобилен телефон марка “Huawei“ VNS-L21, 1 хард диск
„Макстор“ с фабр. №SN B41CPQGH, които са на съхранение в Трето РУ МВР
гр.Пловдив, да се върнат на техния
собственик А.И.В..
Съдът също така постанови вещественото доказателство - 1 брой мобилен телефон марка „Нокия“
1616 с ИМЕИ **** със зарядна батерия и СИМ карта, на съхранение в Трето РУ МВР
гр.Пловдив, да се върнат на И.И.Д.,
както и вещественото доказателство лек автомобил марка
„Пежо 206“ с рег. №**** с контактен ключ - оставен на съхранение в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, да се върне на неговия собственик С.И.Д..
Съдът постанови веществени
доказателства -
6 броя СД, в кориците на делото, да останат по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Д. да запрати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените
разноски на досъдебното производство в размер на 186/ лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ВИ.