Р Е Ш Е Н И Е №53
12.01.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6851/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.П.В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, в качеството си на управител на „Лукскар Рент“ ЕООД,
чрез адв. В.Я. против Електронен фиш
Серия К, № 2782154 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди
електронният фиш да не отговаря на изискванията към съдържанието си, тъй като в
него не са посочени лицето, което го е издало, длъжността му, както и да липсва
подпис на автора на изявлението. Поддържа да е нарушена процедурата по
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, като взема
становище, че щом нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, е
следвало да бъде приложен общият ред за установяване на административни
нарушения по ЗАНН чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и издаване на подлежащо на обжалване наказателно постановление (НП).
Твърди да не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Моли
обжалваният електронен фиш да бъде отменен. С писмена молба, постъпила по
делото на 29.11.2019 г., поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т.П.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 16.10.2019 г.,
установено от разписка за връчване на ЕФ (лист 24 делото), а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 25.10.2019 г., поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 26.05.2019 г. в 13:29 часа в гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 73 в посока хотел СПС жалбоподателят Т.П.В. управлявал
лек автомобил „Мерцедес Е 300“ с рег. № *** със скорост на движение от 75 км/ч
при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 78 км/ч, като след приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 75 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против
жалбоподателя В. в качеството му на законен представител на собственика – „Лукскар
Рент“ ЕООД, на когото било регистрирано превозното средство, бил издаден
Електронен фиш Серия К № 2782154, с който му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен
тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер
11743ca е преминало последваща периодична проверка на 11.10.2018 г. със
заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително
защитни стикери. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/-
3км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-14046/27.05.2019 г.) се установява, че на дата 26.05.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с
начален час на работа 10:30 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
*** е била 78 км/ч, а заснемането е било извършено на 26.05.2019 г. в 13:29
часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на „Лукскар Рент“ ЕООД.
От справка от Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел по партидата на търговеца „Лукскар Рент“
ЕООД се изяснява, че управител на търговското дружество към дата 26.05.2019 г.
е бил жалбоподателят Т.П.В..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 73; датата – 26.05.2019 г.; точният
час на извършване на нарушението – 13:29 часа; регистрационният номер
на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – „Лукскар
Рент“ ЕООД с управител Т.П.В.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост - 75 км/ч, при ограничение от 50 км/ч; нарушената
разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в
БНБ, по указаната банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не съставлява
нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар № 11743ca. От протокола
за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било
позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73. Работата
с техническото средство е започнала на 26.05.2019 г. в 10:30 часа и е
приключила в 17:00 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е
заснето и процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca.
Неоснователно е възражението липсата на данни – имена
и длъжност, за издател на електронния фиш да съставлява съществено процесуално
нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Посоченото
обстоятелство – издател на електронния фиш, обаче не попада сред тях. Съгласно
§ 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на
определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител от определено лице, но на база административно-информационна система,
поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
за което обстоятелство в случая не се формира спор. Доводите относно
теоретичната невъзможност да се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице без властническо волеизявление на физическо лице,
действащо в качеството му на държавен орган, са неоснователни, доколкото такава
възможност е предвидена в самия закон (така Решение
№ 1202 от 14.06.2016 г. по к.а.н.д. № 1027/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2482 от 14.11.2013
г. по к.а.н.д. № 2502/2013 г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
установяването на нарушението е трябвало да бъде направено чрез съставяне на
АУАН, въз основа на който да бъде издадено НП, а като не е спазена тази
процедура било допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2014 г. в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, като Върховният административен
съд е преценил, че при използване на мобилно техническо средство за
видеоконтрол и при наличие на контролен орган на мястото на извършване на
нарушението следва административното наказание да се наложи по реда на ЗАНН
чрез съставяне на АУАН и впоследствие НП поради липсата на ясни правила за
използването на мобилни технически средства от контролните органи. При обосноваване на възражението си обаче
жалбоподателят не държи сметка за актуалната правна уредба. Тези непълноти на
правната уредба са отстранени с
приемане на подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з - 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г). Въведените изисквания относно експлоатацията, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба №
8121з-552 от 12.05.2015 г.), отговорят напълно на изискванията, поставени в
тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно непълнотите в
регламентацията на работата на техническите средства преди изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ брой 19 от 2015 г. В тази връзка за
установяване на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
посредством мобилно техническо средство за видеоконтрол не е необходимо
съставяне на АУАН и последващо налагане на наказание с НП вместо с електронен
фиш. В този смисъл е трайната съдебна практика на административните съдилища –
така Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по
к.а.н.д. № 2108/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 3366/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен съд –
Пловдив.
По отношение на представения от жалбоподателя договор
за наем на МПС от 05.11.2018 г. съдът намира, че това доказателство не променя
извода за законосъобразно ангажиране на отговорността именно на жалбоподателя В..
Редът, по който собственикът може да отблъсне неправилно издадения против него
ЕФ, е регламентиран с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и предвижда
възможност за него в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, при което
първоначално издаденият електронен фиш ще бъде анулиран. Безспорно по делото се
установява, че тази процедура не е била спазена – не е подадена писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е представено и копие
на свидетелство му за управление на МПС, като това не е сторено не само в
рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към датата на приключване на
въззивното съдебно следствие. Вместо това жалбоподателят представя договор за
наем на МПС. От съдържанието на същия се установява, че предмет на договора са
правата за временно възмездно ползване именно върху процесния лек автомобил
„Мерцедес Е 300“ с рег. № ***. В тази връзка следва да бъде изяснено дали
представянето само на договор за наем
на превозното средство дерогира реда по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и дали поражда
същите правни последици. В съдебната практика на касационната инстанция е
застъпено становище, че изискването за представяне на копие на СУМПС на
действителния водач не следва да се абсолютизира, като процедурата по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП ще бъде спазена и при представяне на писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, ведно
с копие на договора за наем. Изхожда се от разбирането, че не винаги
собственикът може да се снабди с копие от СУМПС на лицето, извършило
нарушението, щом автомобилът е отдаден под наем, а фактическата власт е
предадена на трето лице, при което това обстоятелство да не става основание за
ограничаване на правото на собственика да се защити и обори административното
обвинение. Изведен е един облекчен на изрично предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП
ред за защита на собственика. Съдебната практика обаче последователно и
непротиворечиво е изяснила, че дори и в тези случаи разгледаният облекчен ред
се отнася единствено до изискването
за представяне на копие от СУМПС на действителния водач, а не и на двата
документа по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП. С други думи, за да се ползва собственикът от посочения облекчен ред,
трябва да представи комплект от
писмената декларация с данни за лицето, извършило нарушението, заедно с
екземпляр от договора за наем. Не такава е процесната хипотеза. Жалбоподателят
представя единствено договор за наем, но не и необходимата писмена декларация.
Това налага да се изясни значението и доказателствената стойност на всеки от
тези материали. От договора за наем на МПС съдът установява, че „Лукскар Рент“
ЕООД е предоставило временно ползването на процесния лек автомобил на друг
правен субект – „Караколева Строй“ ЕООД. От приемо-предавателния протокол се
изяснява, че фактическата власт върху автомобила е била предадена на 05.11.2018
г. За да е налице основание да се анулира първоначално издаденият ЕФ, обаче не
е достатъчно да се докаже, че държането е било временно предадено на друго лице
преди датата на деянието, но така също и че конкретно към датата на нарушението автомобилът е бил управляван от друго
лице. Жалбоподателят не ангажира такова доказателство по делото. Установява се,
че фактическата власт върху автомобила е била временно предадена повече от 6
месеца преди датата на деянието. Видно от съдържанието на самия договор за наем
(раздел 6), същият би могъл да бъде предсрочно прекратен на редица основания –
с едностранно предизвестие, при неизпълнение на задължения на страните или по
взаимно съгласие. Следователно дали автомобилът е бил в държане на „Караколева
Строй“ ЕООД и към дата 26.05.2019 г. може единствено да се предполага, но
доказателство за това обстоятелство не е ангажирано по делото. Не такава би
била хипотеза, ако наред с договора за наем, беше представена и писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Част от съдържанието на декларацията е и
изричното посочване, че на конкретната дата, на която е извършено нарушението,
превозното средство е било управлявано от друго, посочено в нея, лице. Следва
ясно да се подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна
отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе
си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната
отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена
стойност. Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че
автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП или в жалбата. Последното представлява
единствено твърдение, но то вече не е скрепено с наказателна отговорност, нито
се ползва с доказателствена стойност. Правните си изводи съдът извлича от
събраните и проверени доказателства. Нарушение на съдопроизводствените правила
би било твърдение по жалбата, неподкрепено с доказателство, да бъде директно
прието за доказан по делото факт, без да е проверено. За да бъде обезпечено
разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да се
ползва собственикът от облекчения ред по чл. 189, ал.5 ЗДвП за отблъскване на
административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и екземпляр от договора за наем. Жалбоподателят не е изпълнил това
изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по-благоприятно
положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които
надлежно са доказали чрез писмена декларация под страх от наказателна
отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление
другиму на дадена дата, като твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата,
бъдат приети за доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин
не се размества доказателствената тежест в процеса. Административнонаказващият
орган е представил доказателства за извършването на нарушението, той обаче не
носи тежестта да доказва и насрещните възражения на жалбоподателя. В случая
възражението на жалбоподателя не беше подкрепено с убедителни доказателства.
Следва да се има предвид, че обстоятелството дали към датата на извършване на
нарушението процесният лек автомобил е бил управляван от друго лице,
жалбоподателят би могъл да доказва с всички допустими способи на доказване в
административнонаказателния процес, включително например и чрез свидетелски
показания, каквото искане не беше направено. В заключение следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП изрично урежда реда, по който
собственикът може да докаже насрещното си твърдение, че не той, а друго лице е
управлявало превозното средство и е извършило нарушението. В случая
жалбоподателят на първо място не е спазил законоустановения срок за това, на
второ място спазването на процедурата изисква представянето на два документа –
писмена декларация и копие на СУМПС, като чрез договора за наем той се домогва
да замени не просто значението на единия от двата документа, а напротив и на
двата такива, т.е. не е представен нито един от двата документа по чл. 189, ал.
5 ЗДвП, нито е спазен срокът – на практика не е изпълнена нито една
предпоставка, поради което няма как да настъпят и претендираните правни
последици.
Следва да се посочи и че в актуалната си практика
касационната инстанция приема, че при неподаване на писмена декларация в срока
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП за съда не съществува задължение да разглежда
възражения, че наказаният не е действителният водач. Посочва се, че законодателят
е предвидил конкретна възможност, както и конкретен
срок за собственика на автомобила да се възползва от правилото на чл. 189
ал. 5 ЗДвП, което представлява специфичен и сравнително бърз ред за ангажиране
административнонаказателната отговорност за определен вид административни
нарушения по ЗДвП, поради което възраженията за това, че наказващият орган е
процедирал в условията на заобикаляне на закона, като не е осъществил
допълнителни действия за установяване на действителния според жалбоподателя
извършител, са неоснователни, доколкото процедурата по чл. 189 ЗДвП е била
спазена. Посочва се още, че разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбата на чл.
188 ЗДвП, която предвижда презумпция за отговорност на собственика на МПС, но
може да бъде оборена от него, в случай че друг е управлявал автомобила. Не само
собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш, може в
14-дневен срок от връчването му да представи пред органа писмена декларация с
данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. Това право не е било надлежно упражнено от страна на жалбоподателя,
макар същият да е имал възможност към датата на узнаване за издадения ЕФ да
подаде съответната декларация. Тъй като не е сторил това, то и процесуално
нарушение не е допуснато. В този смисъл Решение
№ 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2694/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2173 от 30.10.2019
г. по к.а.н.д. № 2036/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Изложените
съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като се установява,
че правилно е била ангажирана отговорността именно на жалбоподателя В..
По правилността на електронния фиш съдът приема, че от
събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа
жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено
наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 26.05.2019 г. в
13:29 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73 в посока хотел
СПС жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 300“ с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно
средство, с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение
при движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението
на скоростта на движение.
Правилно е определен и субектът на отговорността
съобразно правилото на чл. 188, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, като за нарушение, извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
наказанието се налага на неговия законен представител. Доказа се по делото, че
процесният лек автомобил е собственост на търговското дружество „Лукскар Рент“
ЕООД, чийто управител е жалбоподателят Т.П.В.. Изясни се и че жалбоподателят не
е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 26.05.2019
г. с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на автомобила от друго лице, съобразно реда по чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно той
се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се
явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено
при правилно прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния
случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч, поради
което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената
стойност на скоростта от 25 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая по делото се установи да е 78 км/ч, се извадят 3 км/ч
толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 75 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 25 км/ч. По тези
съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето
на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът
приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания
за неговото изменение.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2782154 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Т.П.В., ЕГН: **********, в качеството на
законен представител на „Лукскар Рент“ ЕООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ