Р Е Ш Е Н И Е
№ 262433
гр. Варна, 05.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, 10-и
състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието
на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гр.д. № 20996 по описа за 2019 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Н.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу З.Б.М., ЕГН **********, Н.А. С.,
ЕГН **********, и Ж.А.М., ЕГН **********, всички с адрес *** *. С исковата молба ищцата е
предявила три обективно кумулативно съединени иска в следния смисъл: да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено между
страните, че договорът, сключен като НА с номер *, том *, нот. дело *от *г. на Нотариат при
ВРС, за продажба на недвижим имот, е нищожен, като симулативен, прикриващ дарение, както и да бъде обявена
действителността на сделката, като дарение за недвижим имот, находящ се в *,
представляващ жилищна сграда, само за
1/2 ид.ч. от имота; да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 30 ЗН
да бъде намалено дарственото разпореждане, извършено от Ж. А. М.и Н.А.М., само
за частта от разпореждането на Н.М. в размер на ½ ид.ч. от имота, по
силата на договора, сключен като НА с номер *, том *, нот. дело *от *г. на Нотариат при
ВРС, като бъде възстановена в полза на ищцата запазената част от 1/9 ид.ч. След
уважаване на двете претенции да бъде допусната делба на недвижимия имот с ид.
номер *, разположен в ПИ с номер *по КККР на гр. Варна.
В исковата молба се излага следното:
Ищцата е сестра на наследодателя на ответниците А. Ж. М.. Н.С. и А. М.от своя
страна са наследодатели на починалите им родители Ж. М.и Н.М.. Ищцата има още
една сестра – И.Ж. К.. Приживе родителите Ж.и Н.М.придобили по силата на
съдебно решение правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в *,
представляващ жилищна сграда, състояща се от две жилища – приземен етаж,
включващ входно антре, две стаи, ниша, баня и складово помещение, както и втори
етаж, състоящ се от външно стълбище, входно антре, три стаи, ниша и баня, както
и правото на строеж върху държавното дворно място, в което се намира сградата.
За правото на собственост бил издаден НА с номер *, том *, н.д. *г. По КККР обектът е
самостоятелен с ид. номер *,
разположен в ПИ с номер *. Чрез договор, сключен като НА с номер *, том *, дело *от *г. Ж.и Н.М.прехвърлили
на брата на ищцата, наследодател на ответниците, собствеността върху процесния
имот. Сочи се, че сделката за продажба е нищожна, като привидна такава, тъй
като прикрива дарствено разпореждане. Т.е.
налице е симулация. Прехвърлянето на имота било напълно безвъзмездно. Целта
била другите наследници да бъдат лишени от наследство. Това е единственият имот
и с него се изчерпа наследствената маса. Така извършеното дарение накърнява
запазената част на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. В
отговора се излага следното: Исковете са неоснователни. Сочи се, че майката на
ищцата не е била собственик на имота. Поради това в НА, в който е обективирана
атакуваната сделка, е било необходимо само да завери декларация за съгласие,
тъй като жилищната сграда е била семейно жилище. Със самата сделка тя е
придобила право на ползване. Самата сделка не е симулативна. Цената по
продажбата е платена напълно и в брой.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и съобразявайки становището
на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници на Ж.А.М., починал на 07.03.2008г., такива са Н.А.М.,
А. Ж. М., И.Ж.К. и Н.Ж.С..
Установява се от удостоверение за
наследници на А. Ж. М., починал на 13.06.2011г., че такива са З.Б.М., Н.А. С. и
Ж.А.М..
Видно от удостоверение за наследници
на Н.А.М., починала на 17.10.2019г., такива са И.Ж. К., Н.Ж.С., Н.А. С. и Ж.А.М..
Атакуваният НА за продажба на
недвижим имот с номер *, том *, нот. дело *г. е приложен по
делото. От него се установява, че на *г. Ж.А.М., със съгласието на съпругата си Н.М., продава на сина си А. Ж. М.следния
свой собствен недвижим имот, представляващ жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж и втори етаж, както и правото на строеж върху дворното място, с
площ от 600 кв.м., за сумата от 6870 лева, която сума продавачът заявил пред нотариуса, че е получена изцяло в брой от купувача.
Продавачът Ж. М.запазва правото си на ползване върху приземния етаж от описания
имот. В НА е посочено, че след като нотариусът се убедил, че Ж. М.е собственик
на имота, прочел на страните НА.
Видно от удостоверение, издадено от
Община Варна Ж. А. М.е сключил брак с Н.А.М. на 11.12.1954г.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. Г. Д.. Същият заяви, че е
водил дела срещу З.Б., поради осъществен побой, както и че е партньор на ищцата Н. и имат дете.
Изложи следното: В Т.съм от 1998г. Къщата е на два етажа с дворно място, с един
изход и вход, като горният етаж има отделен вход. Когато отидох да живея там,
къщата беше на Н.А. и Ж.А., като след време разбрахме, че те са дарили на сина
си горния етаж и от тогава почнаха кавгите, караниците, да ни гонят, да посягат
на Н.А., да я душат. А.удряше Ж.в стената на гаража. От тогава започнаха дела,
полицаи. Побоища от тяхна страна към нас. За извършената сделка аз разбрах от Н.и
от Ж., като казаха само, че са дарили
горния етаж на сина си. Те не са взимали никакви пари, нито са подписвали нещо,
защото са неграмотни. Не съм виждал да вземат някакви пари. Казвали са ми, че
са дарили втория етаж.
В съдебно заседание бе разпитан и св.
Ц. Д.. Същият е съсед на имота, предмет на делото. Заяви следното: „Често съм
посещавал имота. От ноември миналата година на долния етаж на имота няма ток и Н.
и Г.са принудени да живеят в гр. Варна. Познавам Н.и Ж.. По принцип баба Н.съжаляваше,
че са продали прехвърлили имота на сина си под въздействието на снахата. Не съм чувал за заплащане на пари, но
доколкото знам – не. Доколкото знам имота баба Н.го е продала, но пари не е
видяла.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В правната теория се
приема, че привиден договор е налице, когато страните са се съгласили, че няма
да си дължат посочените престации, независимо дали симулацията е абсолютна или
относителна. Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда
никакви правни действия, така че всеки заинтересован може да се позове на
действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото
възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се
погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
Привидните сделки се характеризират с привидност на волеизявлението на страните
по тях. Външното волеизявление на страните отговоря по съдържание и форма на
даден вид сделка, но участващите в нея уговорят, че не желаят правните
последици на сделката. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и
каква (относителна симулация). В настоящия случай се иска разкриване на
относителна симулация, т.е. че процесният договор за покупко – продажба на
недвижим имот всъщност прикрива дарствено разпореждане. В тежест на страната,
която претендира наличие на привидна сделка е да докаже симулацията.
За тази цел в
производството не се представиха писмени доказателства, като „начало на писмено доказателство“ или „обратно
писмо“, но се събраха гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. Д. и Ц. Д.. Св. Г. Д. заяви, че е водил дела срещу З.Б., поради
осъществен побой, както и че е партньор
на ищцата Н. и имат дете. Следователно настоящият съдебен състав намира, че
следва да цени неговите показания по реда на чл. 172 ГПК. Същият изложи, че за
извършената сделка разбрал от Н.и от Ж., които казали само, че са дарили горния етаж на сина си. Св. Ц. Д. заяви,
че не е чувал за заплащане на пари.
Знае, че имотът баба Н.го продала, но пари не видяла.
Настоящият съдебен
състав намира, че дори в съвкупност свидетелските показания не установиха
наличието на относителна симулация. Това е така, доколкото показания на св. Д.следва
да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, поради което тяхната стойност следваше да
се подкрепи от показанията на св. Ц. Д.. Последният обаче даде противоречиви и
непълни показания, като заяви, че уж имотът бил продаден, обаче баба Н.не
видяла пари, както и че му били казали, че имотът бил дарен. Налице е
посредственост на събраните гласни доказателства, които не могат да оборят
изложеното в представения по делото НА. В самия НА е посочено, че след като нотариусът се
убедил, че Ж. М.е собственик на имота, прочел на страните съдържанието му.
Следователно наследодателите на страните са изразили съгласие с написаното и не
са го оспорили. Недопустимо е, според настоящия състав, да се приема различен
извод от този, обективиран в процесния НА, доколкото по делото липсват каквито
и да било писмени доказателства, които да съдържат някакви данни за наличие на
евентуална симулация. Събраните гласни доказателства не могат да оборят
изложеното в НА. За да може да бъде оборен такъв документ гласните
доказателства би следвало да са непротиворечиви, конкретни и солидни, каквито
събраните по делото не са.
С оглед на изложеното
предявеният иск за разкриване на относителната симулация, обективирана в НА за продажба на недвижим имот с
номер *, том *, нот.
дело *г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следователно следва да бъдат
отхвърлени и другите два обективно съединени иска, а именно да бъде намалено дарственото
разпореждане, извършено от Ж. А. М.и Н.А.М., само за частта от разпореждането
на Н.М. в размер на ½ ид.ч. от имота, по силата на договора, сключен
като НА с номер *, том *, нот. дело *от *г. на Нотариат при ВРС, като бъде възстановена в полза на
ищцата запазената част от 1/9 ид.ч. и да бъде допусната делба на недвижимия
имот с ид. номер *, разположен в ПИ с номер *по КККР на гр. Варна.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 1512,50 лв., съобразно представения списък по реда
на чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу З.Б.М., ЕГН **********, Н.А. С., ЕГН **********, и Ж.А.М.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, иск да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието за установено между страните, че договорът, сключен
като НА с номер *, том *, нот. дело *от *г. на Нотариат при ВРС,
за продажба на недвижим имот, представляващ такъв с ид. номер *, разположен в ПИ с
номер *по КККР на гр. Варна, е нищожен, като симулативен, прикриващ дарение, както и да бъде обявена
действителността на сделката, като дарение за недвижим имот, находящ се в *,
представляващ жилищна сграда, само за
1/2 ид.ч. от имота, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу З.Б.М., ЕГН **********, Н.А. С., ЕГН **********, и Ж.А.М.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, иск да
бъде постановено решение, с което на осн. чл. 30 ЗН да бъде намалено
дарственото разпореждане, извършено от Ж.А.М., ЕГН **********, и Н.А.М., ЕГН **********,
само за частта от разпореждането на Н.А.М. в размер на ½ ид.ч. от имота, по силата
на договора, сключен като НА с номер *, том *, нот. дело *от *г. на Нотариат при
ВРС, като бъде възстановена в полза на Н.Ж.С. запазената част от 1/9 ид.ч.,
поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу З.Б.М., ЕГН **********, Н.А. С., ЕГН **********, и Ж.А.М.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, иск да
бъде допусната делба на недвижими имот с ид. номер *, разположен в ПИ с номер *по КККР на гр. Варна,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на З.Б.М.,
ЕГН **********, Н.А. С., ЕГН **********, и Ж.А.М., ЕГН **********, всички с
адрес ***, сумата от общо 1512,50 лв.,
представляваща сбор от сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: