О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260095
гр.
Пловдив, 02.09.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 1763 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С.Н. Н., Ц. Г. С., Я. Я. Ч. и Я. К. Ч., подадена
чрез пълномощника юрк. Р.И.И., против Разпореждане от 26.05.2020 г. по ч. гр. дело № 855 / 2020 г. по описа на РС
– Асеновград, I гр. състав, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя, заведено с вх. № 7039 / 10.06.2020 г.
по описа на РС – Асеновград, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираната сума от 2879,17 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
дължими по договор за потребителски кредит № ********** / 19.04.2018 г. По
изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на разпореждането в
обжалваната му част и произнасяне по същество от страна на въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след
като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира
следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Районен съд – Асеновград е бил съзиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с което се иска от да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу З.М.Ю., ЕГН **********,
за неплатени суми по договор за потребителски кредит № ********** от 19.04.2018
г., като се претендира сумата в общ размер от 6419,81 лв., от които 2636,91 лв.
главница, 903,73 лв. договорно възнаграждение за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2019
г., 2879,17 лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната
изискуемост - 31.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и направените разноски по делото за заплатена държавна такса от 128,40 лв. и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови
атакуваното разпореждане, заповедният съд е приел, че сумата от 2879,17 лв.,
представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, се претендира въз основа на неравноправна клауза в договора за кредит,
поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е отхвърлил заявлението
в тази му част.
Видно от
данните по делото претендираното от заявителя вземане произтича от договор за
кредит. Следователно длъжникът – физическо лице, се явява потребител по смисъла
на ЗЗП и се ползва от потребителската закрила по ЗЗП и ЗПК.
Разпоредбите на
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да
извърши служебна проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със
закона или с добрите нрави (т. 2), а при потребителските договори (т. 3) освен да
следи за съответствие на техните клаузи с повелителни норми на закона, в частност
с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, съдът дължи проверка дали искането не се основава
на неравноправна клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за
това.
В този смисъл районният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договора за потребителски кредит.
По същество,
настоящата инстанция намира за правилна преценката на заповедния съд за
неравноправност на клаузите, въз основа на които се претендира сумата от
2879,17 лв. - непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е
предвидено процесното възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на
погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства), се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора.
Следва да се
отбележи също така, че претендираното възнаграждение е уговорено в противоречие
и с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото за различните
видове допълнителни услуги е определено едно общо възнаграждение, което се
заплаща предварително от потребителя. Същото се дължи само с оглед на
възможността за бъдещо предоставяне на договорените услуги, като е без значение
дали някоя от тях реално ще бъде ползвана по време на действието на договора,
което противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето. Безпредметно се явява и заплащането на такса по т. 1 от
споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги, предвид това,
че към датата на подписване на същото договорът за кредит вече е бил сключен.
Въз основа на гореизложеното следва, че целта
на разглежданата договорна клауза е да генерира допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на кредита (т.нар. скрита възнаградителна лихва). В
този смисъл същата се явява уговорена в противоречие с добрите нрави и цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която регламентира
максималния допустим размер на ГПР. Ето защо по отношение на посоченото вземане
заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
Като законна
последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен се явява
и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е било
отхвърлено искането.
Въз основа на
гореизложеното настоящата частна жалба се намира за неоснователна, а атакувания
съдебен акт като правилен ще се потвърди.
Определението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. чл.
274, ал. 3 от ГПК.
По изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.05.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело № 855 /
2020 г. по описа на РС – Асеновград, I гр. състав, с което е отхвърлено
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от управителите С.Н. Н., Ц. Г. С., Я. Я.Ч. и Я.К. Ч., заведено под вх. № 7039 /
10.06.2020 г. по описа на РС – Асеновград, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З.М.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, в частта
му относно претендираната сума от 2879,17 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет
и девет лева и 17 ст.), представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължими по договор за потребителски кредит № ********** /
19.04.2018 г.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2./