Р Е Ш Е Н
И Е №
829
гр. Пловдив, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 490 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС.
Ищецът „Металхим-Инжинеринг“
ООД – гр. ***, бул. ****, с управител О.Т.К., ЕИК *********, последно представляван
от адв. К.А. със съд. адрес:***, е предявил срещу ответниците И.А.А., М.А.А. и „Солар Юг“ ООД обективно и
субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС с цена на иска 55 711,60 лв.
и за недействителност по чл. 26 от ЗЗД с цена на иска 23 000 лв., както и
искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
По отношение на предявения срещу
ответника „Солар Юг“ ООД, ЕИК *********, иск за
относителна недействителност на Договор за наем от 23.03.2012 г.,
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК с влязло в
сила определение от 06.12.2017 г., поради оттегляне на иска.
В последната си уточняваща ИМ дружеството – ищец твърди,
че е собственик на промишлена сграда с идентификатор 68080.503.5048.1, със
застроена площ от 635 кв.м, построена в ПИ 68080.503.5048 по КККР на гр. ****,
одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК, с площ на имота от
1928 кв.м, представляващ парцел V от кв.94 по отменения регулационен план от 1973 г. на гр. ****, както и на
728/1928 ид.ч. от същия ПИ, с адрес на имота – гр. ****,
ул. ****, при съседи: 68080.503.5052, 68080.503.5051, 68080.503.5049,
68080.503.1150 и 68080.503.9003, на основание правоприемство
от ДФ „Металхим“ – **** и предприятие „Металхиминженеринг“ - **** и правни сделки, сключени с
приватизационни договори, подробно описани в исковата молба и в уточненията към
нея.
С влязло в сила на 12.02.2012 г. съдебно решение по
гр.д.№ 721/2000 г. на РС - ****, е признато по отношение на ищцовото
дружество, че ответниците И. и М. А. са собственици
на недв. имот – зем. земя с
площ от 1 200 кв.м, попадаща в парцел V от кв.94 по отменения регулационен план от 1973 г. на
гр. ****, представляващи 1200/1928 ид.ч. от същия,
като останалите 728/1928 ид.ч. от парцела са
собственост на ищцовото дружество.
Въпреки това двамата ответници
са се снабдили по реда на обстоятелствената проверка с нот.
акт № 56, том 1, рег.№ 1118, нот. дело №
48/06.03.2012 г. на нотариус С.Р., рег.№ ***на НК, с който са признати за
собственици по давност на процесната промишлена
сграда с идентификатор 68080.503.5048.1, както и на ПИ с идентификатор
68080.503.5048, в който тя е построена.
Ето защо, ищцовото дружество
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че е собственик на процесната сграда с идентификатор 68080.503.5048.1, както и
на 728/1928 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68080.503.5048, на посочените
правни основания и да ги осъди да му предадат владението им, както и да се
обезсили съставения констативен нот. акт, вписан в СВ
– **** с вх.рег.№ 323 от 06.03.2012 г., акт № 57, том 2, дело № 258/2012,
партидна книга том № 21759, стр. 760, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата
молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответниците И.А.А., ЕГН **********,***,
и М.А.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. С.П. – К. със съд. адрес:*** ****, са подали основен и
допълнителен отговор във връзка с уточняващите молби на ищеца, в които
заявяват, че искът е допустим, но е неоснователен.
Оспорват твърденията на ищеца, че е собственик на процесните недв. имоти и описания
начин на придобиване на собствеността от негова страна, като оспорват и
съставените Акт № 597/20.10.1994 г. на Община **** и АЧДС № 2631/24.08.1999 г.
на Областна администрация - ****.
Твърдят, че с влязло в сила на 12.02.2002 г. съдебно
решение по гр.д.№ 721/2000 г. на РС -****, е признато по отношение на ищцовото дружество, че те са съсобственици на недв. имот – зем. земя с площ от
1 200 кв.м, попадаща в парцел V от кв. 94 по отменения регулационен план от 1973 г. на гр. ****, като в
периода от влизане в сила на съдебното решение до 06.03.2012 г., когато е съставен
констативен нот. акт № 56, том 1, рег.№ 1118, дело №
48/2012 г. на нотариус С.Р., рег.№ ***на НК, са владели непрекъснато и
необезпокоявано целия недв. имот, включително и процесните 728/1928 ид.ч., поради
което са придобили собствеността на същия в цялост на основание изтекла в тяхна
полза 10-годишна придобивна давност, като по силата
на приращението по чл. 92 от ЗС са станали
собственици и на процесната сграда, построена в същия
имот.
Ето защо, молят предявения ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен, ведно
с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излагат в отговорите
си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск по чл. 108 от ЗС, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че с Разпореждане № 20/20.09.1991
г. на МС фирмата с държавно имущество „Металхим“ – ****,
… и др. са преобразувани в ЕООД, като според Приложение № 9, т. 2, „МеталхимИнженеринг“ ЕООД – **** (вписано по ф.д.№
11154/1991 г., ПОС) се образува на основата на имуществото на дъщерна фирма „МеталхимИнженеринг“ – **** (вписана по ф.д.№ 6387/1991 г.,
ПОС), като поема и съответната част от активите и пасивите и другите права и
задължения на фирма „Металхим“ – ****, съгласно
разделителен протокол, който не е приложен по делото.
С Договор за продажба от 20.12.1999 г. Държавата,
представлявана от Министъра на промишлеността, като орган по чл. 3 от ЗППДОбП, продава на „Инжкомерс -
2000“ АД – **** общо 60 428 дружествени дяла, представляващи 51 % от
регистрирания капитал на „Металхим-Инженеринг“ ООД - ****,
което обстоятелство е вписано с решение от 23.12.1999 г. по ф.д.№ 11154/1991
г., ОС - Пловдив.
С Договор за продажба на дружествени дялове от
същото „Металхим-Инженеринг“
ООД - ****, сключен на 09.07.2002 г., „Метал-Холдинг“ АД – ****, като продавач,
продава на „Инжкомерс - 2000“ АД - ****, като
купувач, общо 3 555 дружествени дяла, представляващи 30 % от регистрирания
капитал на дружеството, което обстоятелство е вписано с решение от 08.11.2002
г. по ф.д.№ 11154/1991 г., ОС - Пловдив.
С Договор за приватизационна продажба на 2 251
дяла, представляващи 19 % от капитала на „Металхим-Инженеринг“
ООД – ****, сключен на 26.03.2004 г. между Агенция за приватизация – ***, като
продавач, и А.Д.К., ЕГН **********, като купувач, се прехвърля правото на
собственост на посочените 2 251 дяла.
Със Заповед № 877/12.12.1989
г. на ОНС – ***е одобрено изменение на регулацията между парцел I-С.к.и парцел IV-СП “ВиК“ от кв. 94, като се
образува нов парцел V-ЗММ–***, Малко предприятие -
филиал **** и предприятие „Металхим Инженеринг“
– ****, видно от цитираната заповед, а от представената Счетоводна справка
изх.№127/14.12.2000 г. от „Металхим-Инженеринг“ ООД –
**** се установява, че част от имота на ОП „Свежест“ – парцел V от кв. 94 по плана гр.****, е отчуждена със Заповед №
183/22.02.1990 г. на ОбНС – ****, като са изплатени
обезщетения за дворното място и подобренията в него, и са разплатени
извършените СМР на подобект „ЗММ – Малко предприятие“. От приложените писма
изх.№ ТИ-836/27.04.1990 г. и изх.№ 244/02.05.1990 г. е видно, че във връзка с
изграждането на обект „Малко предприятие“ – филиал **** „Завод за металорежещи
машини“ – **** преотстъпва парцел V от кв.
94 на „Металхим-Инженеринг“ – ****.
С приложения Акт за частна държавна собственост № 2631
от 24.08.1999 г. на основание чл. 148 от ППЗДС е актуван недв.
имот, представляващ промишлена сграда от 742 кв. на един етаж, МС, 1991 г., в
терен – 1920 кв.м, с бивш собственик ОП „Свежест“, попадаща в кв. 94, парцел V по плана на гр. ***, за която е съставен предходен
АДС № 597/1994 г., като е отбелязано, че имотът е включен в капитала на „Металхим-Инженеринг“ ЕООД – ****. Съгласно удостоверение от
16.02.2017 г. на Община ****, описаният в АЧДС недв.
имот е идентичен с ПИ с кадастрален идентификатор 68080.503.5048 по КККР на гр.****.
В предходния АДС № 597/20.10.1994 г. е описан недв. имот, представляващ промишлена сграда с площ от 742
кв.м, на 1 етаж, МС-конструкция, година на построяване – 1991 г., и дворно
място с площ 1 920 кв.м, като е посочено, че имотът е предоставен за
оперативно управление на ООД „Металхим-Инженеринг“ – ****.
От представените справки – извлечения от сметки 207 и
201 по баланса към 1998 г. се установява, че процесната
промишлена сграда е включена в капитала на „Металхим-Инженеринг“
ООД – ****.
По делото няма спор, а и от приложеното съдебно решение №
155 от 20.12.2001 г., постановено по гр.д.№ 721/2000 г. на РС - ***, влязло в
сила на 12.02.2002 г., се установява, че на основание чл. 108 от ЗС настоящият
ищец „Металхим-Инжинеринг“ ООД е осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на Н.А.А., С.А.А., И.А.А. и М.А.А. (последните двама - ответници
по настоящия спор) върху следния недв. имот - зем. земя (бивша ***) с площ от 1 200 кв.м, находяща се в землището на гр. ****, местността „П.г.“, за
който имот е отреден парцел V от кв. 94 по плана от 1973 г. на гр. ****, сега отменен, при граници и
съседи: от север – ТПК „С.к.“, от запад – път, от изток – парцел IV–СД „ВиК“ (н-ци на К.Н.) и от юг – парцели II-*** и III-*** (и двата собственост на н-ци на И.А. Н.), от
който имот Н.А.притежава 3/6 ид.ч., а останалите
трима – по 1/6 ид.ч.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден
ИЛ от 06.03.2002 г. и с Протокол от 26.04.2002 г. по изп.д.№
71/2002 г. на *РС е извършен въвод на настоящите ответници М. и И. А., както и на още две лица във владение
на имота, видно от приложените писмени доказателства.
Няма спор, че с констативен нот.
акт № 56, том I, рег.№ 1118, дело № 48/2012 г. на
нотариус С.Р., рег.№ ***на НК, вписан в СВ – **** с вх.рег.№ 323 от 06.03.2012
г., акт № 57, том II, дело № 258/2012,
партидна книга том № 21759, стр. 760, съставен въз основа на обстоятелствена
проверка, ответниците И. и М. А. са признати за
съсобственици по силата на самостоятелно давностно
владение, осъществено в периода от средата на м. февруари 2002 г. до момента,
на поземлен имот с идентификатор 68080.503.5048 по КККР на гр. ****, одобрени
със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928
кв.м, с адрес: гр. ****, ул. ****; с трайно предназначение на територията – урбанизирана;
начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект; номер по
предходен план - парцел V от кв.94 по плана от 1973 г.; при съседни ПИ: 68080.503.5052,
68080.503.5051, 68080.503.5049, 68080.503.1150 и 68080.503.9003, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 68080.503.5048.1, със застроена площ
от 635 кв.м, брой етажи – 1; предназначение – промишлена сграда, от който имот И.А.
притежава 7/12 ид.ч., а М.А. – 5/12 ид.ч.
По делото
е прието заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.А.Г.,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице е проследило регулационния статут на процесния недв. имот и е
установило, че със Заповед № 877/12.12.1989 г. е
одобрено изменение на РП и в границите на УПИ I-ТПК „С.к.“
и УПИ IV-СП
“ВиК“ е образуван нов УПИ V-ЗММ–****, предприятие „Металхим
Инженеринг“ – ****, от кв. 94. След проведена отчуждителна процедура
и изплатено обезщетение в размер на 6 254 лв. за парцел V-ЗММ–****,
предприятие „Металхим Инженеринг“ –****,
от кв. 94, са налице условията за попълване на
кадастралния план с имот, идентичен на посочения УПИ V-ЗММ–****, поради прилагане на регулацията.
В
действащата кадастрална карта на гр. ****, одобрена със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 г. на АГКК, съответен на УПИ V-ЗММ–****,
предприятие „Металхим Инженеринг“ – ****,
от кв. 94 по РП от 1973 г. е имот с кадастрален
идентификатор 68080.503.5048 с площ от 1 928 кв.м. В кадастралния регистър
има следните записвания за собственост върху този имот, както и върху заснетата
в него сграда с КИ 68080.503.5048.1 с площ 634 кв.м: И.А.А.
– 7/12 ид.ч. и М.А.А. –
5/12 ид.ч., на основание нот.
акт № 57, том II, рег.№ 523, дело № 258/06.03.2012 на СВ – ***.
В границите на УПИ V-ЗММ–****, предприятие „Металхим
Инженеринг“ – ****, от кв. 94 към настоящия момент е изградена в груб вид сграда –
производствено хале, заснета в КК със застроена площ от 634 кв.м, като за
същата са представени одобрени проекти. При сравняване на сега съществуващата
сграда с тази по одобрените проекти – с размери в план 42/15 м и ЗП 630 кв.м, е
налице съответствие и тази сграда е предмет на делото.
В
представените по делото справки – извлечения по сметки 201 и 207 от баланса на
ДМА към 10.09.1998 г., включени в капитала на „Металхим
Инженеринг“ ООД, са описани имот с
площ от 1 920 кв.м и сграда със застроена площ от 742 кв.м.
В хода на
съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.Р.Н., Н.Б.Б., Т.С.М.и М. М.Б., показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на
свидетелите Н. и Б., бивши *** на ищеца „Металхим
Инженеринг“ ООД, се установява, че дружеството
притежава сграда в края на промишлената зона на гр. ****, на ул. ****,
построена 1989 г. – 1990 г., която „представлява
незавършен строеж. Сградата е била предназначена за ***. Физически тя е
стоманобетонна конструкция с голяма височина – около 6-7 м, но няма прозорци и
врати. Имало е метални конструкции за прозорци, но прозорци всъщност няма. Сама
по себе си сградата не е била използвана по предназначение за цех, тъй като не
е била довършена. ….Дружеството винаги се е водило собственик на този имот, но
не го е експлоатирало за нещо конкретно. ….може би преди 5 години са сложени ***.
Не мога да кажа кой е поставил тези ***.“ (свид. Н.)
Според свид. Б., дружеството издигнало „хале, което представляваше стоманобетонна конструкция в гр. ****, срещу
***. …..Строителни войски бяха вдигнали това хале и то беше конструкция с
панели и покрив. На халето нямаше поставени врати, доколкото виждам и сега
няма. Покрив има, даже има и замазка. Прозорците не бяха остъклени. Мисля, че
тази сграда беше предназначена и следваше да се ползва за ***, но така си
остана и до днес. …Сега скоро видях, че на покрива на халето са поставени ***.
Не мога да кажа кога са сложени тези ***.“
От показанията на свид. М. и Б. се установява, че ответниците
И. и М. А. имат имоти в гр. ****, на ул. ****, като „Единият от имотите им беше общински ***, а другият имот е по-нагоре от
него, в посока север. В момента в този имот И. има ***…..Преди това имотът е
бил на „Металхим
Инженеринг“ ООД. През 2002 г. – 2003 г. имаха съдебни дела, спечелиха
ги, върнаха си имотите и започнаха да ги стопанисват като тяхна собственост. В
имота имаше склад за ***, а след това И. направи ***. ….Постройката
представлява започнато и недовършено железо-бетонно
хале. Когато И. и М. си върнаха имота, бетонните стъпки – основите на халето,
бяха изцяло открити и се виждаха. Голяма част от панелите отстрани на халето
бяха на земята. И. и М. извикаха ***, завариха панелите отстрани. Вкараха
техника в имота, която заравни терена и засипа стъпките. Вътре в имота имаше
огромни камари с пясък и със строителни отпадъци. Те докараха техника, която
заравни целия имот. ….Направиха стените, а покривът е от стоманобетон, но който
сега има ***. Преди това те оправиха покрива, за да може да издържи ***.
Изчистиха покрива и го покриха с някаква настилка, за да не тече. След това
поставиха ***. След като заравниха имота и го изчистиха от дърветата и от
храстите, И. и М. ползваха сградата за склад за *** в продължение на 1 година.
….Дворното място го поддържаха да бъде в добър вид. В момента в двора има тяхна
каравана, която стои там. Не съм чувал някой да е имал след 2002 г. претенции
за това място. За сградата също не ми е известно някой да е претендирал, че е
неин собственик. …Мисля, че складът за *** беше преди 2010 г., а *** бяха
поставени на покрива на сградата през лятото на 2012 г.“ (свид. М.).
От показанията на свид. Б. се установява също, че парцелът „е бил преди на „Металхим Инженеринг“ ООД. ….В парцела има една незавършена стоманобетонна сграда. От източната и
от западната ѝ страна не бяха монтирани стенните панели на тази сграда.
….защото не бяха завършени и засипани чашките, т.е. основите на колоните не
бяха засипани. Затова не бяха монтирани и всички стенни панели. През 1996 г. И.
и М. си извадиха нотариален акт. Около 2002 г. приключиха съдебните дела, които
се водиха за този имот. .…През 2003 г. – 2004 г. И. и М. правиха бизнес с ***.
Там в имота пълнеха чували с *** и ги продаваха. Преди да започнат бизнеса с ***,
те извикаха техника, с която да засипят чашките и да монтират панелите по
стените на сградата. Преди това имотът беше обрасъл с дървета, с храсти и с
трева. Всичко това се разчисти и след това насипаха имота с баластра. Вътре в
сградата имаше ***, там пълнеха чувалите с ***. ….Към 2012 г. направиха върху
покрива на тази сграда ***, която работи и до днес. Освен това, вътре в имота
има една каравана, в която стоят пазачи, които охраняват имота. През тези
години И. и М. наемаха различни хора за пазачи, за да пазят имота и им плащаха
за това. ….Още през 2003 г. – 2004 г. от както започнаха бизнеса с ***, там
имаше постоянно пазач. Виждал съм също, че по едно време в имота паркираха коли
***, ……Когато съм ходил в имота, винаги е имало човек там, охрана на имота.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявеният ревандикационен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим, а разгледан по
същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С иска по чл. 108 от ЗС се защитава правото на
невладеещия собственик да получи фактическа власт върху своята вещ от владеещия
несобственик. Правен интерес от предявяване на ревандикационния
иск е налице, когато вещта съществува към момента на предявяване на иска и
собственикът на вещта няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез
другиго. В конкретния казус, няма спор, че процесният
недв. имот - сграда с кадастрален идентификатор
68080.503.5048.1, както и 728/1928 ид.ч. от ПИ с идентификатор
68080.503.5048 по КККР на гр. ****, съществува така, както е описан в исковата
молба, в приложените нот. актове и в скиците към заключението
на СТЕ, както и че към момента на предявяване на иска за собственост същият се владее
от ответниците И. и М. А., което се установява от
събраните по делото доказателства и от признанието на тези факти от страните.
За да се уважи предявеният ревандикационен
иск следва ищецът да установи и че е собственик на процесния
недвижим имот на посочените от него правни основания. В случая като придобивен способ се твърди правоприемство
при преобразуването на ДФ „Металхим“ – **** и
предприятие „Металхим Инженеринг“ - **** в търговско
дружество и правни сделки, сключени с подробно описаните приватизационни
договори по чл. 17-а от ЗППДОП (отм.).
По делото са представени АДС № 597/20.10.1994 г. и
АЧДС № 2631/24.08.1999 г., които са оспорени от ответниците,
но съдът намира, че оспорването им е недоказано. Ето защо, те като официални
свидетелстващи документи, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила за отбелязаните
в тях факти и обстоятелства.
В тези актове е описан недв.
имот, представляващ промишлена сграда с площ от 742 кв.м, на 1 етаж,
МС-конструкция, година на построяване – 1991 г., и дворно място с площ
1 920 кв.м, като е посочено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на ООД „Металхим-Инженеринг“ – ****.
Отбелязано е също, че имотът попада в парцел V, кв. 94 по плана на гр. ****, както и че е включен в
капитала на „Металхим-Инженеринг“ ЕООД – ****, а
съгласно удостоверение от 16.02.2017 г. на Община ****, както и според
неоспореното заключение на СТЕ, описаният в АЧДС недв.
имот е идентичен с процесния ПИ с кадастрален
идентификатор 68080.503.5048 по КККР на гр. ****. От представените справки –
извлечения от сметки 207 и 201 по баланса към 1998 г. се установява, че процесната промишлена сграда в този ПИ е включена в
капитала на „Металхим-Инженеринг“ ООД – ****.
По делото няма спор, че с влязло в сила на 12.02.2002
г. решение по гр.д.№ 721/2000 г. на РС – ****, което е задължително за съда и
за страните по него, съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК, настоящият ищец „Металхим-Инжинеринг“
ООД е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ответниците по настоящия спор - И. и М. А., както и на още
две лица, върху недв. имот с площ от 1 200 кв.м,
за който имот е отреден парцел V от кв. 94 по
плана от 1973 г. на гр. ****, като е издаден изпълнителен лист и с Протокол от
26.04.2002 г. по изп.д.№ 71/2002 г. на КРС е извършен
въвод на настоящите ответници
М. и И. А., както и на още две лица във владение на имота, видно от приложените
писмени доказателства, но без процесната сграда с
площ от 635 кв.м (742 кв.м по АДС) и прилежащите 728/1928 ид.ч.
от парцела.
Ето защо, при така събраните доказателства, съдът
намира, че процесната сграда с идентификатор
68080.503.5048.1, както и 728/1928 ид.ч. от ПИ, в
който е построена тя, са били собственост на ищцовото
дружество на посочените от него правни основания към 12.02.2002 г.
Въпреки това, обаче от кредитираните гласни доказателства
се установи, че ищецът се е дезинтересил трайно от процесната сграда и отдавна е престанал да я владее и
ползва, въпреки че е неин собственик – „Сама по себе си сградата не е била използвана по
предназначение за ***, тъй като не е била довършена...Дружеството винаги се е
водило собственик на този имот, но не го е експлоатирало за нещо конкретно.“ (свид. Н.); „…тази сграда беше предназначена и следваше да се ползва за промишлен
цех, но така си остана и до днес….“ (свид. Б.).
Същевременно след извършения на 26.04.2002 г. въвод във владение в реституираната част от 1 200 кв.м от
парцел V, кв. 94 по плана от 1973 г. на гр. ****,
ответниците са започнали да владеят и процесната сграда като своя явно, трайно,
непрекъснато и необезпокоявано до завеждане на настоящия иск на 24.02.2017 г.,
т.е. повече от 14 години. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а според разпоредбата на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт
върху вещта /corpus/
и субективен - намерението да се държи
вещта като своя /animus domini/. В случая безспорно се установи, че от м. април 2002 г. до м. февруари 2017
г. процесната сграда се е намирала във фактическа
власт на ответниците И. и М. А., като съдът намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи и
намерението на последните да я своят – „През
2002 г. – 2003 г. имаха съдебни дела, спечелиха ги, върнаха си имотите и
започнаха да ги стопанисват като тяхна собственост. В имота имаше склад за ***,
а след това И. направи ***.“ (свид. М.); „Още през 2003 г. – 2004 г. от както
започнаха бизнеса с ***, там имаше постоянно пазач. Виждал съм също, че по едно
време в имота паркираха коли ***, ……Когато съм ходил в имота, винаги е имало
човек там, охрана на имота.“ (свид. Б.), поради
което са налице и двата елемента на владението по чл. 68 от ЗС.
Владението на ответниците не е било обезпокоявано, смущавано или прекъсвано по никакъв начин от ищеца, поради което те са придобили
собствеността на целия недв. имот, ведно с процесната сграда, на основание 10-годишно давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ето
защо, не е налице третата предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск - ответниците да държат имота без правно
основание за това, тъй като те са придобили собствеността му на основание
изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност и
към датата на предявяване на иска са негови собственици по давност.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от
ЗС, тъй като ответниците се легитимират като
собственици на основание 10-годишно давностно
владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС и затова държат процесния
недв. имот на годно правно основание по чл. 77 от ЗС,
а предявеният иск за собственост се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по
съдебното производство в размер на общо 2 000 лв. – адв.
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Металхим-Инжинеринг“ ООД – гр.****, бул. ****, с управител О.Т.К.,
ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А.,
срещу И.А.А., ЕГН **********,***, и срещу М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:*** ****,
чрез адв. С.П. – К., иск по чл. 108 от ЗС за
собственост на следния недв. имот: промишлена сграда
с идентификатор 68080.503.5048.1, със застроена площ от 635 кв.м, построена в
ПИ 68080.503.5048 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м,
представляващ парцел V от кв.94 по отменения
регулационен план от 1973 г. на гр. ****, както и на 728/1928 ид.ч. от същия ПИ, с адрес на имота – гр. ****, ул. ****,
при съседи: 68080.503.5052, 68080.503.5051, 68080.503.5049, 68080.503.1150 и
68080.503.9003, придобит на основание правоприемство
от ДФ „Металхим“ –**** и предприятие „Металхиминженеринг“ - **** и приватизационни договори, като
НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Металхим-Инжинеринг“ ООД
– гр. ****, бул. ****, с *** О.Т.К., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А., да заплати на И.А.А., ЕГН **********,***, и на М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:*** ****, чрез адв. С.П. – К., общо сумата 2 000 лв. (две хиляди лв.)
- внесено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/