Определение по дело №498/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 1296/25.11.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 750/2008 год. на П.районен съд, подсъдимите Д. Л. Т. и Г. Б. Ф. са признати за виновни в това, че на 06.04.2007 година, около 23,40 часа в района на бензиностанция „Лукойл” гр. П.– изхода за с. П., в лек автомобил марка „Ланча Капа” с рег. № Е ... ВК, собственост на Й. А. Д., в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.32, ал.1 от ЗКНВП, са държали високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нетно тегло 1,292 кг. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,6% което е поставено под контро съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 год., ратифицирана от Република България и ЗКНВП, на стойност 5 168 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.54 и чл.36 от НК са им наложени наказания в размер на 1 /една/ година „лишаване” от свобода” и „глоба” от 2 000 лв. за Т., и 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” и „глоба” от 2 000 лв. за Ф.. На основание чл.66, ал.1 от НК ефективното изтърпяване на наложеното на Т. наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата, а по отношение на Ф. е постановено наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. Отделно от това на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил Ф. да изтърпи по-тежкото измежду наложените му наказания по същата присъда и определеното му с присъда № 244/24.11.2009 година по н.о.х.д. № 260/2009 година на БлОС, влязла в сила на 27.05.2010 год., а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и „глоба” от 7 000 лева. Постановено е определеното му наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” на Ф. е приспаднато предварителното му задържане, считано от 18.12.2008 година до влизане в сила на присъдата.

Съдът е отнел съобразно чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество – предмет на престъплението в полза на държавата и възложил в тежест на двамата подсъдими сторените по делото разноски в размер на 35 лева, както и по 5 лв. за всеки от тях за служебното издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е атакувана в законния срок от защитника на подсъдимия Т. с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост. Според него липсват каквито и да било доказателства, които да позволяват той да се свърже с откритото в автомобила наркотично вещество. В тази посока се позовава и на обясненията на другия подсъдим – Ф., който заявява, че сам се е снабдил с канабиса, а Т. няма нищо общо. В хода на съдебните прения се иска изключване от доказателствената маса на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители съобразно разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. Иска се отменяването на присъдата в осъдителната и част за Т. и признаването му за невиновен по повдигнатото му обвинение. В последната си дума Т. заявява, че няма нищо общо с наркотичното вещество и моли да бъде оневинен.

Другият подсъдим в лицето на Ф. се явява лично, доведен от служители в звено „Охрана” към съдебната власт, който в дадените обяснения пред въззивната инстанция и в изразеното от защитника му становище поема изцяло вината върху себе си, заявявайки, че Т. няма отношение към откритото наркотично вещество. Не оспорва постановената спрямо него първоинстанционна присъда.

Представителят на О. П. – Б. счита, че анализа на събрания доказателствен материал позволява да се направят изводите, възприети и в проверявания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде изцяло потвърден. Въз основа на собствени разсъждения върху значението на отделни доказателства прокурорът заключава, че безспорно е установено участието и на двамата подсъдими в извършване на престъплението и няма логика Т. да бъде изключен, защото отрича съпричастността си, а от друга страна вината изцяло се поема от Ф..

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При анализа на събрания по делото доказателствен материал в проверявания съдебен акт е изложена фактическа обстановка, възприемаща се и от настоящата инстанция. Според нея на инкриминираната дата – 06.04.2007 година, подсъдимият Т. се обадил на своя приятел свидетеля Д. и го помолил да го закара до с. С. в района на гр. П., за да закупи от там авточасти. Последният се съгласил и от своя страна се обадил на приятелката си М. П. като я поканил да пътува с него и я уведомил, че го прави по искане на приятел. Дръдилов потеглил от с. Б., община Б., където живеел като взел първо приятелката си, а след това и Т. и другия подсъдим Ф.. Около 21,30 часа пристигнали в селото с автомобил марка „Ланчия Капа” с ДК № Е ... ВК, собственост на майката на управляващия го, след което двамата подсъдими слезли и отишли нанякъде, а Д. преместил автомобила, паркирал го и с П. останали в него, докато чакали другите двама да се върнат. След около 1 час и 30 минути Т. се обадил по телефона на Д. да ги вземе от там, където ги оставил и след това потеглили за в къщи. Преди да се качат в колата свидетелите видели, че в едната си ръка Т. носел черна найлонова чанта, която поставил в краката си, сядайки на задната дясна седалка. В района на бензиностанция „Лукойл”, намираща се в гр. П. били спрени за проверка от полицейски патрул в състав свидетелите Т. и И. като вторият от тях се усъмнил и при проверка на пътниците в автомобила установил, че в краката на Т. имало черна найлонова чанта. И. се обадил на колегите си за оказване на съдействие и много бързо на място пристигнали колегите им Б.и С., а след тях и дежурната оперативна група към РУ на МВР – П.. При извършеното претърсване и изземване в приссътвието на поемните лица Давков и Янкулов, се установило, че в черната найлонова чанта, открита в краката на Т., е поставен чувал с изсушена растителна маса, която наподобявала канабис. Извършен е бил полеви наркотест и положителната му реакция е послужила за предприетите по-нататъшни процесуално следствени действия. Освен канабиса, в автомобила е открит и иззет един бр. газов пистолет, впоследствие върнат на притежателя му Д.

От заключението по назначената физикохимична експертиза се установява, че наркотичното вещество, измерено с електронна везна и възлизащо на 1,292 кг., представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 1,6%. Тъй като представителната проба от изследваното вещество е взета съобразно действащата наредба, според експертното заключение направения извод може да се отнесе към цялото количество. Марихуаната е наркотично средство, поставено под контрол в Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година, ратифицирана от Република България, която е възпроизвела забраната и в националното си законодателство чрез ЗКНВП в Приложение I като в чл.3, ал.2 е включена като „вещество с висока степен на риск за общественото здраве”, забранена за използване в хуманната и ветеринарната медицина. На основание ПМС № 23/29.01.1998 година на МС цената на процесното количество наркотично вещество е определена на 5 168 лева.

При изследване на данните за личността на двамата подсъдими Районният съд е констатирал, че и двамата към момента на разглеждане на делото са били осъждани, в която посока са данните от приложените към делото бюлетини за съдимост.

При тези данни от фактическа страна, ПРС е заключил, че са налице изискуемите са от обективна и субективна страна елементи от състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за всеки от двамата подсъдими. Безспорното намиране на наркотичното вещество и установената със събраните по делото доказателства връзка между него и подсъдимите, е позволило на съда да заключи, че и двамата към момента на проверката от страна на органите на МВР са упражнявали фактическа власт върху него като всеки от тях е съзнавал участието и на другия в престъплението. Тези си изводи проверяваната инстанция е базирала при оценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. Изтъкнато е, че в показанията си свидетелите Т. и И. са възприели, че именно в краката на Т. е открито наркотичното вещество, иззето впоследствие по надлежния процесуален ред. От друга страна в показанията си свидетелят Д. е категоричен, че именно Т., с който е бил в приятелски отношения, е инициирал пътуването до с. С., с обяснението, че ще търси автомобилни части. Другият подсъдим се е появил по-късно като придружител на Т., което се потвърждава и от показанията на П., на която нейният приятел съобщил, че негов приятел иска да пътуват до с. С. и той я поканил да се разходи с тях. Отделно от това и двамата свидетели, Д. и П., са категорични, че при връщането на подсъдимите, Т. е този, който е носил черната найлонова чанта, в която е открита марихуаната. Той я поставил в краката си по време на пътуването и там е открита по-късно от компетентните власти. Последователността от действията след спирането за проверка на автомобила, управляван от Д., се установява по един безспорен начин от показанията на полицейските служители Т. и И., както и на пристигналите малко по-късно Б. и С.. Възприятията им срещат потвърждение и в показанията на разпитаните поемни лица /свидетелите Д. и Я./, присъствали при претърсването и иззмеването на наркотичното вещество в автомобила, които са случайни лица без никаква заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на установеното със свидетелските показания са и протоколите за оглед и претърсване и изземване, последният от които е одобрен по предвидения от закона ред от съдия в ПРС, както и останалите надлежно приобщени по делото писмени доказателства.

Основното и на практика единствено възражение по съществото на делото е, че липсват основания, които да позволят да се направи връзка между марихуаната и Т., защото подсъдимият Ф. прави самопризнание, че я е закупил от лице в с. С. самостоятелно, докато другият подсъдим е бил на около 200 метра. В тази връзка, както бше отбелязано и в становището на представителя на О. П. – Б., обясненията на Ф. са схематични и без съществена процесуална стойност, защото не разкриват детайлите и последователността на случилото се, а са насочени към самостоятелно поемане на вината от негова страна. От друга страна е безспорно, че именно Т. е лицето, по чието искане е пътувано до с. Скрът с неправдоподобното обяснение, че трябва да се вземат автомобилни части. Последното се потвърждава напълно от Д. и П., докато Ф. в обясненията си, включително и пред настоящият състав на БлОС е заявил, че той е инициирал пътуването, въпреки, че няма данни какви са били отношенията му с шофьора на лекия автомобил. Обясненията на Т. са неиздържани и защото няма логика да поиска да бъде закаран за закупуване на автомобилни части, а да остави приятеля си на друго място да го чака, при положение, че с автомобила би свършил много по-бързо тази работа. Това поведение от негова страна, съпоставено и с късния час на отиване да търси авточасти, което е най-малкото странно с оглед нормалните търговски взаимоотношения, навеждат на извода за явна конспиративност, целяща да прикрие дейност, която Т. и Ф. не са искали да стане достояние на свидетелите. Затова и признанието на Ф. като схематично и противоречащо на останалия по делото доказателствен материал, не позволява да се направи извода, че участието на Т. в съучастническата дейност по упражняване на фактическа власт върху процесното наркотично вещество е останала недоказана и той следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Тези изводи не се променят и от възражението, изтъкнатото от защитника на Т. за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, свързано с позоваването на свидетелски показания, за които е налице забраната по чл.118, ал.1, т.3 от НПК. Сочената разпоредба визира изключенията от забраната да бъдат разпитвани като свидетели служители на МВР, присъствали при извършване на изброените процесуално следствени действия, включително оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване. В казуса разпитаните полицаи са присъствали точно на такива определени и от законодателя действия, което очевидно не може да бъде основание за изключване на показанията им от доказателствената маса, защото няма нарушение на предвидената от закона процедура.

Или крайният правен извод на база въприетата и от двете инстанции фактическа обстановка, при изложения анализ на доказателствата по делото, е, че от обективна и субективна страна двамата подсъдими на 06.04.2007 година, около 23,40 часа в района на бензиностанция „Лукойл” гр. П. – изхода за с. П., в лек автомобил марка „Ланча Капа” с рег. № Е 7.. ВК, собственост на Й.А. Д., в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.32, ал.1 от ЗКНВП, са държали високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нетно тегло 1,292 кг. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,6% което е поставено под контро съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 год., ратифицирана от Република България и ЗКНВП, на стойност 5 168 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Налице са всички изискуеми от обективна страна елементи от състава на посоченото престъпление, а от субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, съзнавайки, че заедно упражняват фактическа власт върху наркотичното вещество, без да разполагат с надлежно разрешение за това.

От гледна точка на наказателната отговорност, която Т. и Ф. следва да понесат за извършеното от тях престъпление, Окръжният съд намира, че липсват основания за ревизия на наложените по вид и размер наказания и за двамата. По отношение и на двамата подсъдими са изброени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата им възраст, тежкото им материално, а за Ф. и социално положение, направените от последния самопризнания, а като основно отегчаващо обстоятелство е отчетено, че и двамата са осъждани. Отбелязано е, че Т. е осъждан на практика след извършване на разглежданото престъпление и допълнително укорен за това, че в един от случаите е за престъпление, свързано отново с наркотични вещества. Последното е неправилно, защото от правно значение е съдебното минало на дееца преди извършване на деянието. А обстоятелството, че след това е извършил други престъпления, за които са му наложени наказания с влезли в сила присъди, позволява да се направи извод за наличието на негативни данни за личността, което е противното на въприетото от ПРС, който е приел, че Т. е с добри характеристични данни. Подценена е и по-активната роля на Т., който е организирал пътуването, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „глоба” от 2 000 лв., което е минимално предвиденото от разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК. Липсата на протест обезсмисля коментарите в насока за отежняване на положението му, което би било реално не само с оглед изтъкнатото до тук, но и с подценения от първата инстанция факт на държане на наркотично вещество на значителна стойност – 5 168 лв., особено като се изходи от икономическите реалности в страната. Все в тази връзка корекция не търпи и извода за приложението на чл.66, ал.1 от НК от страна на ПРС, за който формално са налице всички изискуеми предпоставки. По отношение на Ф. съдът е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „глба” от 2 000 лв., което е малко над минимума на приложимата правна норма, изхождайки най-вероятно от това, че той към момента на деянието е бил осъждан с две влезли в сила присъди. Веднага след това съдът е констатирал, че измежду наложеното с проверяваната присъда наказание и това по н.о.х.д. № 260/2009 год. по описа на БлОС следва да се определи по правилата на чл.25 във вр. с чл.23 от НК едно общо наказание, постановявайки Ф. да изтърпи най-тежкото измежду тях – „лишаването от свобода” за срок от 3 /три/ години и „глоба” от 7 000 лв. Определен е и първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Отново липсата на протест обезсмисля коментара относно необоснованото неприлагане на чл.24 от НК, особено като се има пред вид, че деянията са еднотипни и в дееца се създава осещането, че е избегнал наказуемостта за едно от извършените престъпления.

Въззивната инстанция се солидаризира напълно с постановеното отнемане на наркотичното вещество в полза на държавата съобразно чл.354а, ал.6 във вр. с чл.53, ал.2, б. „а” от НК, както и с приспадане на предварителното задържане на Ф. от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, считано от 18.12.2008 година до влизане в сила на присъдата. Следва да се добави само пропуснатото от Районния съд отбелязване, че на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК един ден задържане под стража се зачита за един ден „лишаване от свобода”. Законосъобразно в тежест на двамата подсъдими са възложени сторените по делото разноски и осъдени да заплатят държавната такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1296/25.11.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 750/2008 год. на П.районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.