№ 294
гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело
№ 20224001000230 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „Лубрика“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „България” № 125, представлявано от С. Н.
С. против Определение № 225/23.06.2022 г., постановено по т. д. № 125/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, с което е спряно производството по т. д. № 125/2022 г. по описа на
Русенски окръжен съд, до влизане в сила на решението по т. д. № 406/2019 г. по описа на
Русенски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че връзката между
делата била частична, като техният предмет не се покривал напълно. Възможно било да се
получи и липса на субективен елемент между делата. Последното било така, тъй като
ответникът бил направил искане за привличане на трето лице, като подпомагаща ответника
страна и ако то бъде уважено би се нарушил идентитетът между делата. На следващо място
се излага, че производството по настоящото дело имало по-широк обхват, тъй като били
направени възражения, които не били разглеждани в т. д. № 406/2019 г. по описа на
Русенски окръжен съд.
Претендира се да се отмени Определение № 225/23.06.2022 г., постановено по т. д. №
125/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като се постанови друго, с което делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „Обединена българска банка”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул.
1
„Витоша“ № 89Б, представлявано от С. Г. и Т. М. – изп. директори, чрез гл. юрисконсулт –
А. Т.. В същия се излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, а
частната жалба неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК; от страна,
която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т. д. № 125/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано
въз основа на предявен от „Обединена българска банка” АД, гр. София против „Лубрика“
ООД, гр. Русе иск за сумата 689 293.70 лв., част от вземане в общ размер 789 293.70 лв.,
произтичащо от договор за факторинг от 21.04.2016 г.
С исковата молба е направено искане за спиране на производството по делото, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по т. д. № 406/2019
г. по описа на Русенски окръжен съд.
Излага се, че за част от вземането (100 000 лв.), вече са налице осъдителни решения на
първа и въззивна инстанция по т. д. № 406/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд, макар
същите да не са влезли в сила. Сочи, че е налице връзка да преюдициалност между двете
производства, доколкото, касаят едно и също вземане. Ищецът се позовава и на
задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.
д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
С обжалваното Определение № 225/23.06.2022 г., постановено по т. д. № 125/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Русе е спряно производството по т. д. № 125/2022 г. по описа на
Русенски окръжен съд, до влизане в сила на решението по т. д. № 406/2019 г. по описа на
Русенски окръжен съд.
Първостепенният съд е приел, че е налице неприключило производство с предмет
частичен иск за вземане, произтичащо от договор за факторинг от 21.04.2016 г., а предмет на
предявеният иск е друга част от вземането, произтичащо от същия договор, поради което е
направил извода, че са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определение № 225/23.06.2022 г., постановено по т. д. № 125/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Преценката на съда за наличие или липса на преюдициалност се обуславя от
конкретните факти по делата и правна квалификация на споровете.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
2
Не е спорно по делото, че преди настоящото производство е образувано т. д. №
406/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд по предявен иск от „Обединена българска
банка” АД, гр. София против „Лубрика“ ООД, гр. Русе за сумата 100 000 лв., част от вземане
в общ размер 789 293.70 лв., произтичащо от същия договор за факторинг от 21.04.2016 г. С
Решение № 260083/06.07.2021 г., постановено т. д. № 406/2019 г. по описа на Русенски
окръжен съд предявеният иск е уважен, а с Решение № 23/28.01.2022 г., постановено по
в.т.д. 325/2021 г. по описа на Великотърновски апелативен съд първоинстанционното
решение е потвърдено.
Съдът намира, че връзката между предметите на т. д. № 125/2022 г. по описа на
Русенски окръжен съд и на т. д. № 406/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд не е връзка
на преюдициалност, а делата са относно различни части на едно и също вземане. В този
случай, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ, не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за
допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото
основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е
висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този
случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно
производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 от ГПК.
Следователно производството по делото, по което е предявен последващият частичен
иск и което производство в процесния случай е това по т. д. № 125/2022 г. по описа на
Русенски окръжен съд, следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по
първоначално предявения частичен иск, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ако
първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното
производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако
частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия
частичен иск (по т. д. № 125/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд) следва да бъде
прекратено като недопустимо, тъй като със сила на пресъдено нещо ще се отрича цялото
спорно материално право.
Не следва да се обсъжда възражението на частния жалбоподател за евентуалното
конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника и неговите права, доколкото
до настоящия момент такова привличане не е извършено.
Неоснователно е и възражението, че производството по настоящото дело имало по-
широк обхват, тъй като били направени възражения, които не били разглеждани в
производството по т. д. № 406/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд. Разпоредбата на
чл. 298, ал. 3 от ГПК очертава пределите на действие на силата на пресъдено нещо, която би
се формирала при евентуалното уважаване на първоначално предявения иск и те не
обхващат релевираните от жалбоподателя възражения.
Предвид изложеното съставът на въззивния съд прави извода, че обжалваното
3
определение, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради
съвпадение на правните изводи на двете инстанции, а частната жалба – оставена без
уважение.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 225/23.06.2022 г., постановено по т. д. № 125/2022
г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е спряно производството по т. д. № 125/2022 г.
по описа на Русенски окръжен съд, до влизане в сила на решението по т. д. № 406/2019 г. по
описа на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4