Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
Стара Загора, 22.11.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Андреан Сутров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 214 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/, гр. София, против Решение № 194
от 10.05.2023г., постановено по АНД № 292/ 2023г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7978/
30.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в АПИ.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че фактическото и правно формулиране на
административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен
извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът, като поддържа,
че в обстоятелствената част на наказателното постановление е описано кой ред не
е спазен и какви са обстоятелствата по извършеното нарушение. Счита, че по безспорен и несъмнен начин е
установено, че водачът към момента на проверката е извършвал превоз на товари
без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с
което са нарушени посочените в наказателното постановление норми. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 7978/ 30.12.2022г.
Ответникът по
касационната жалба – М.И.Д., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на М.И.Д. ***, срещу Наказателно постановление №
7978/ 30.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 9248/ 30.11.2022г.,
на М.Д. е наложено административно наказание - глоба в размер 2 000лв., на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, предл. трето от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
предл. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/
или тежки ППС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.11.2022г., в 16.26ч.,
на път ІІ-66, км. 55 в посока гр. Нова Загора – гр. Стара Загора, Д. И. Д.в е управлявал и извършвал
превоз на товари с ППС с 3 оси, с две управляеми оси с рег. № ******, като в
процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на
скална маса, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2 във вр. с чл.8,
ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Сочи се в обстоятелствената част на НП, че при направено
измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса
и поосово натоварване на ППС и ролетка, е установено, че са надвишени нормите
на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС - по чл.7, ал.1, т.5, б. „в”
от Наредба № 11/2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката
водачът е осъществявал движение на тежко ППС по см. на чл.3, т.2 от Наредба №
11/2001г., като санкционираното нарушение се основава на констатацията, че към
момента на проверката водачът М.И.Д. е извършвал превоз на товари без да има
право на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че с оглед фактическо формулираното административно наказателното
обвинение е налице непълнота от гл.т на правната обосновка на това обвинение с
посочването на конкретно нарушената нормативна разпоредба, регламентираща
стойностите на допустимото
максимално натоварване на ос за ППС.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд за
допуснато нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което има за
последица липсата на изискуемия се конекситет между фактическото обвинение (фактическото
описание на нарушението), административнонаказателната правна квалификация на
деянието (посочената като нарушена законова норма) и приложената санкционна
разпоредба. От фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението не могат да се
направят еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по
приложението на закона. От една страна санкционираното нарушение се свързва с
управление и осъществяване от водача на движение на тежко ППС по
см. на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001г., без необхоД.то разрешение по чл.8,
ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, което
поведение следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.
„а” от Закона за пътищата (която разпоредба въвежда забрана за движение на
тежки и извънгабаритни ППС без необхоД.то разрешение по чл. 26, ал.3 от ЗП във
вр. с чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г.), субсумиращо се в
административнонаказателния състав на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Очевидно извършеното в случая квалифициране на деянието като нарушение по чл.177,
ал.3, т.1, предл. трето от ЗДвП, не е съответно на фактическото
описание на нарушението и на посочената като нарушена разпоредба на чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. Отделно от това като
нарушена е посочена и разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата № 11/
03.07.2001г., която регламентира случаите, когато се разрешава движението на
извънгабаритни ППС в рамките на специалното ползване на пътищата т.е посочената
норма е относима към преценката за издаването на разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС, която преценка се извършва от
органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП. Следователно и доколкото нормата на чл.8,
ал.1 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. не регламентира нито административно
задължение, нито административна забрана, тази норма не представлява нарушена
от санкционирания водач разпоредба. На следващо място абсолютно недопустимо е
административнонаказателното обвинение да се основава на това, дали с оглед на превозвания
в
случая товар, движението на извънгабаритното по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001г. пътно превозно средство в рамките на
специалното ползване на пътищата, е попадало в някоя от
нормативно предвидените хипотези за неговото разрешаване – тази преценка е
извън материалната компетентност на наказващия орган. Няма и как водачът да е
нарушил (съгласно посоченото в НП) разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1, предл. 1
от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ, регламентираща компетентността на
службите за контрол в АПИ да извършват проверки и да съставят АУАН. Всички тези
противоречия между фактическото описание на нарушението и административнонаказателната
правна квалификация на деянието, както и непълната и несъответна правна
обосновка на обвинението, не дават възможност да се направи еднозначен извод за
какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и
издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и
неспазването им несъмнено накърнява правото
на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Ето
защо допуснатото процесуално нарушение представлява съществено такова и
е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, както правилно е приел Старозагорският районен съд.
И не на последно място –
съгласно посоченото в обстоятелствената част на НП, извършването на вмененото на санкционираното лице М.И.Д. нарушение
- превоз с ППС на скална маса, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8,
ал.2 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, от
фактическа страна е обосновано с управление и извършване на превоз на товари от
водача Д. И. Д.в Това противоречие при
посочването в НП на субекта на нарушението /Д. И. Д.в/ и субекта на
административнонаказателна отговорност за това нарушение /М.И.Д./, не може да
бъде възприето като допусната техническа грешка, доколкото ако и да се касае до
погрешно посочване на имената на водача, управлявал ППС към момента на
проверката и при отразените в НП време, място и обстоятелства, в случая тази
грешка представлява фактическа такава, имаща за последица необоснованост и съотв.
недоказаност на административнонаказателното обвинение за извършено от М.Д.
нарушение, като основание за наложената му административна санкция.
Касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение
е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени
нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни
съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и
постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 10.05.2023г., постановено
по АНД № 292/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.