Р Е Ш
Е Н И Е
№: 08.02.2021
год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, граждански
състав
На двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр. дело № 210 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от М.И.А.- Т., с ЕГН **********,*** и П.К.Т., с ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес за
призовки и съобщения: гр. Б., чрез пълномощник адвокат Х.М.- БАК, против:
„Застрахователна компания Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Т. Александров“ № 18, с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да плати на ищците сумата размер
на 7024,41 лв. представляваща обезщетение по застраховка „Каско на МПС",
сключена със застрахователна полица № 17157110016 от 09.05.2017 г. за настъпило
на 11.03.2018 г. застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие при
удар в животно на застрахованото МПС, марка „Chevroulet Malibu“ peг. № ****,
шаси *****, собственост на М.И.А.-Т. и П.К.Т., в режим на СИО, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане. Да присъди на ищците разноските, направени по водене на делото. В
хода на делото беше направено и прието от съда изменение на иска, като същия
беше предявен за сумата от 9318,55 лева.
С
исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за
допускане на експертиза, както и на гласни доказателства.
С разпореждане от 08.07.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е
депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Направено
е искане за допускане на експертиза, както и на гласни доказателства.
Предявеният пред ЦРС иск, е с
правно основание в чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и като съобрази становищата на
страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а е видно и
от представените доказателства, че между страните има случена валидна
застраховка, обективирана в застрахователна полица 17157110016 от 09.05.2017 г.
за застраховка „Каско на МПС“ по отношение на притежаваното от тях в режим на
СИО моторно превозно средство, представляващо лек автомобил, марка „Шевролет Малибу“
peг. № **** шаси *****. Няма спор, че застраховката е със срок на действие от
17.05.2017 г. до 16.05.2018 г. и покрива всички застрахователни рискове
съгласно клауза „А“ която е Пълно каско по т. 5.1 от Общите условия към
договора за застраховка на МПС.
По делото не се спори и се
установява от показанията на разпитания свидетел Д., че на 11.03.2018 г. в
тъмната част на денонощието, около 19:30 ч. ищецът П.Т., се е движил по пътя от
гр. Малко Търново в посока гр. Бургас, като на около 2-3 км. преди с. Крушевец,
на прав участък, след разминаване с друг автомобил, на пътното платно излязъл
кон, който ищецът- въпреки че предприел всички възможни и необходими действия- не
успял да избегне и последвал удар с коня. След удара автомобилът спрял, като
останал на платното за движение. Ищецът, след като се уверил, че другите трима
пътници в колата са добре и няма пострадали, излязъл навън да провери
състоянието на автомобила и установил, че конят е избягал. Външно имало видими
щети по предната и лявата страна на автомобила, подробно описани по-долу, но
двигателят работел нормално и автомобилът бил в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Няма спор, че след
удара ищецът останал на място, позвънил на телефон 112 и съобщил за
произшествието, като след разговор с оператор и описание на обстановката, с
ищеца се е свързал дежурен по КАТ- Созопол, който му задал въпроси относно
фактическата обстановка, налице ли били щети по пътя, конят дали бил на
мястото, имало ли друг пострадал автомобил, имало ли пострадали пътници и предвид
отрицателния отговор на горните въпроси и тъй като автомобилът можел да се
придвижи на собствен ход, на ищеца му било обяснено, че при тази обстановка
служител на КАТ не е длъжен да посети ПТП и не се съставят протоколи в тези
случаи. След това ищецът провел разговор и със застрахователния агент, сключил
застраховката, и придвижил автомобила на собствен ход до Бургас.
Няма спор, че на 12.03.2018 г.
ищецът Т. уведомил застрахователя за щетата, като била заведена претенция под
номер 17111570005 от същата дата, а в изготвения от застрахователя Опис на
щетите под същия номер и дата, в 17 позиции са били изброени видимите (преди
разглобяване на автомобила) щети.
Не се спори, че на 13.06.2018 г.
след разглобяване на автомобила, е бил съставен и допълнителен опис на щетите,
отново под номер 17111570005, в който освен първоначално установените щети, са
били описани и допълнително констатирани такива (след разглобяване на автомобила)
Не се спори, че настъпилото
застрахователно събитие, представлява покрит риск по смисъла на т. 5.1.1, б.
„а" от ОУ по застраховка „Каско на МПС“ а именно „пътнотранспортно
произшествие при удар в животно“.
Спорно по делото е
на първо място – дължи ли се в случая обезщетение или водача е нарушил ОУ по
застраховката. Спорно е същ така, какъв е размерът на щетите по автомобила.
Единственото възражение което прави
ответника е, че в негова полза е клаузата регламентирана в т. 6.2.4. от ОУ
застраховка „Каско на МПС“, като сочи, че застрахователят не дължи обезщетение,
ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните съгласно
ЗДвП държавни органи, когато ЗДвП изисква същите да констатират по официален
начин обстоятелствата на ПТП, както и ако е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да бъде оказана
медицинска помощ или друга неотложна причина.
Според
съда, възражението на ответника е неоснователно.
Така, съгласно първата хипотеза на т.
6.2.4. от ОУ застраховка „Каско на МПС“ застрахователят не дължи обезщетение,
когато водачът е напуснал мястото на настъпването на ПТП, без да уведоми
компетентните органи, когато ЗДвП изисква същите да констатират по официален
начин обстоятелствата на ПТП. По делото няма спор, а се и доказа от
свидетелските показания и от приложената справка от нац. тел. 112, че ищеца П.Т.-
като водач на МПС претърпяло ПТП- надлежно е уведомил контролните органи на
телефон 112, след което дежурен от КАТ Созопол се е свързал с него, т.е. водача
чинно е изпълнил задължението си, да информира компетентните органи.
За пълнота следва да се отбележи,
че в случая такова уведомяване би имало значение, единствено и само в случай,
че ЗДвП предвижда, в при такова ПТП, същото следва да бъде констатирано по
официален начин. В нормите на ЗДвП обаче не се предвижда такава хипотеза- в чл.
125 от ЗДвП, изчерпателно са изброени хипотезите, в които службите за контрол
на МВР задължително посещават мястото на ПТП, като документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 от ЗДвП,
се определят с Наредбата (чл. 125а, ал. 2 от ЗДвП). Безспорно, в настоящия
случай се касае за ПТП с един участник, от което няма пострадали хора, т.е.
посещението на служители на КАТ не е задължително, тъй като МПС е било в
състояние да се придвижва на собствен ход. Нещо повече, съгласно чл. 6, т. 4 от
Наредбата: не се посещават от органите на МВР „Пътна полиция“ и не се съставят документи
за: повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите
са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС
не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Съгласно втората хипотеза на т.
6.2.4. от ОУ застраховка „Каско на МПС“ застрахователят не дължи обезщетение,
когато водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Както беше коментирано по- горе, в настоящия случай законът не предвижда посещение
от контролните органи, поради което е ирелевантно дали водачът е напуснал или
не е местопроизшествието.
В допълнение следва да се посочи,
че в нормата на чл. 408 от КЗ, изрично и изчерпателно са уредени случаите, в
които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Случая, ответника не твърди да са налице предпоставките
на чл. 408, ал. 1, т. 1,2 и 4, т.е. основанието да се откаже обезщетение, е възможно
единствено в хипотезата на т. 3 от същия член, а именно: „неизпълнението на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования да е
значително с оглед интереса на застрахователя, да е било предвидено в закон или
в застрахователния договор и да е довело до възникване на застрахователното
събитие“ т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие,
да съществува пряка причинно- следствена връзка. По аргумент на противното, ако
конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо,
не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, съответно на техния
обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва
основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение. В настоящия случай, безпротиворечиво се
доказа по делото, че в случая, нито една от предпоставките на чл. 408,
ал. 1, т. 3 не е на
лице.
Следва да
се посочи в допълнение, че в случая се касае, за повреди на процесното
МПС, които не са причинени от друго ППС, т.е. самостоятелна катастрофа в
животно, което произшествие- както беше посочено по- горе- по принцип не се
посещава от органите на МВР и за него не се съставят документи, т.е. щом
органите на МВР не посещават мястото на ПТП, то за водача не възниква
задължение да стои на мястото на ПТП. Ето защо и уговорката в т. 6.2.4. от ОУ
застраховка „Каско на МПС“ се явява нищожна в случая- на първо място съгласно чл.
26, ал. 1 от ЗЗД- като противоречаща с нормите на закона- и на следващо място
и като противоречаща на нормите на ЗЗП- чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.
По
отношение на размера на щетите- по делото беше прието основно и допълнително
заключение, по допусната, изслушана и приета от съда автотехническа експертиза.
Видно от допълнителното заключение на същата, щетите по процесния автомобил са
на стойност 9318,55
лева. При изграждане на вътрешното си убеждение, съда цени изцяло заключението
на вещото лице, по извършената по делото експертиза. Данни за неяснота или
непълнота в заключението на експертизата не бяха наведени, нито аргументи
изключващи изводите и компетентността на вещото лице, поради което същото- като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област и съответстващи на събраните по делото
доказателства и безпристрастно дадено- беше прието от съда.
При горните
мотиви съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 405 от КЗ е
основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
уважаването на главната претенция, следва да се уважи и акцесорната такава, а
имено за присъждане на лихви.
При този изход от спора,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в
размер на 1537,75 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените мотиви, Царевският
районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати на М.И.А.- Т., ЕГН ********** и П.К.Т., ЕГН
**********, сумата от 9318,55 лева, представляваща обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ сключена със застрахователна полица № 17157110016 от 09.05.2017 г.
за настъпило на 11.03.2018 г. застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие при удар в животно на застрахованото МПС, марка „Chevroulet Malibu“
peг. № ******, шаси *****, собственост на М.И.А.-Т. и П.К.Т., в режим на СИО, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска-
29.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати на М.И.А.- Т., ЕГН ********** и П.К.Т., ЕГН
**********, сумата от 1537,75 лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване,
пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: