№ 270
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба вх. № 276735/21.10.2020 г., подадена от „Текстилано мода“
ЕООД, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 2, ап. 2, с ЕИК:********* чрез управителя Ц. С. А.
срещу решение № 260115/07.10.2020 г., постановено по търг. дело № 1027/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията №
20170616113906/28.05.2020 г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че градският съд неправилно приел, че заявителят Д. С. А. не попадал
в приложното поле на чл. 15, ал.1 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, поради което не се явявал активно
легитимиран заявител. Всички приложени към заявлението документи за обявяване на ГФО на
дружеството за 2016 г., включително и самият ГФО били подписани от оправомощени лица -
управителя на дружеството и счетоводителя, изготвил отчета. Заявлението за обявяване на ГФО
било подготвено и подписано от оправомощено лице - Д. С. А., което било лично упълномощено
от едноличния собственик и управител на „Текстилано мода“ ЕООД с нотариално заверено
пълномощно да представлява дружеството пред всички юридически и физически лица,
включително и пред Агенция по вписванията. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
пълномощник с изрично писмено (а в случая и нотариално заверено пълномощно) можел да
подпише и подаде заявлението за обявяване на ГФО. Поради това, мотивите в отказа и съдебното
решение, че заявлението не било подадено от оправомощено лице, били неправилни и
незаконосъобразни.
1
По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и постанови ново, с което уважи жалбата на „Текстилано мода“ ЕООД и задължи
длъжностното лице при Агенция по вписванията да извърши вписването на ГФО на дружеството
за 2016 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията гр. София, бул. „Витоша“ 2 чрез юр.к.
И. Т. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я
отхвърли и потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Възразява срещу
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, а от своя страна претендира
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата
по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба вх. на АВ №
20200603142535, подадена от „Текстилано мода“ ЕООД чрез управителя Ц. С. А. против отказ №
20170616113906/28.05.2020 г. по заявление на дружеството вх. № 20170616113906/16.06.2017 г.,
подадено от Д. С. А. за обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) за 2016 г.
Към заявлението са приложени: ГФО на „Текстилано мода“ ЕООД за 2016 г.; декларации по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на управителя на дружеството; решение на общото събрание на
„Текстилано мода“ ЕООД от 20.02.2017 г.; документ за внесена държавна такса и пълномощно с
нотариална заверка на подписите, с упълномощител „Текстилано мода“ ЕООД и упълномощен Д.
С. А..
За да постанови отказа си, длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията е
приело, че заявлението не било подадено от оправомощено лице, тъй като обявяването в
търговския регистър на актовете по реда на чл. 6, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ можело да се заяви и от
съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) с нотариално
заверено пълномощно, но разглежданото заявление било подадено и подписано от лице, което не
било оправомощено да бъде заявител – в представените към заявлението ГФО нямало данни
заявителят да е техен съставител.
От своя страна, за да потвърди отказа, градският съд е изложил съображения в подкрепа на
извода си, че заявителят – физическото лице Д. А., не попадал в приложното поле на чл. 15, ал. 1 и
3 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не се явявал активно легитимиран заявител.
Настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София намира следното:
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или
актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), а
2
легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Видно от
разпоредбата, законът прави ясно разграничение между, от една страна заявител – лице,
легитимирано да заяви вписване, заличаване и обявяване в регистъра (чл. 15, ал. 1, т. 1-4 и ал. 3
ЗТРРЮЛНЦ - търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; прокуриста; друго лице в
предвидените по закон случаи; адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за
адвокатурата, за представителство пред агенцията; съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за
счетоводството с нотариално заверено пълномощно за обявяване на актове по чл. чл. 6, ал. 3 ТЗ) и от друга
страна подател (на хартиен носител или в електронна форма ) на заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ ( чл. 15,
ал. 2, т. 1-2 вр. ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ - заявител по ал. 1; пълномощник с изрично писмено пълномощно), каквото
разграничение се прави и изрично с разпоредбата на чл. 13, ал. 8 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, за да
е редовно сезирането на Агенция по вписванията, то същото следва да е извършено във всички
случаи от заявител, т. е. заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ да е подписано от него, а самото
подаване, на хартиен носител или в електронна форма, може да бъде извършено и от друго лице –
подател по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, физическото лице Д. С. А., подписало заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ, макар и
да е упълномощено от управителя на „Текстилано мода“ ЕООД, не попада в нито една от
горепосочените хипотези по чл. 15, ал. 1, т. 1-4 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не се явява
активно легитимиран заявител, което налага извод, че е налице порок в легитимацията на
заявителя – чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като заявлението не изхожда от оправомощено лице. За
този порок не е предвидена възможност за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
поради което същият във всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, с
което е потвърден атакувания отказ следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260115/07.10.2020 г., постановено по търг. дело № 1027/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията №
20170616113906/28.05.2020 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3