Р Е Ш Е Н И Е
№ 5449
гр. Варна,28.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.И.
при
участието на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11860/ 2017 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Т.М. срещу С.С.Х.Х. АД, *** иск с правно осн. чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от *** лв., претендирана като неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от *** дни, от които *** за ***г., *** дни за
***г., *** дни за ***г. и *** дни за ***г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – ***г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Ищецът Т.М. твърди, че за времето от ***г.
до ***г. по силата на сключен трудов договор ***г., е заемал в С.С.Х.Х. АД
длъжността „оперативен счетоводител” с място на полагане на труд хотел „***”,
к.к.”***”.
Твърди се, че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие със заповед от ***г., в която
работодателят е поел задължение да изплати следващото се за неизполаван платен
годишен отпуск от *** дни обезщетение по чл. 224 КТ, което не е погасил чрез
плащане и към настоящия момент.
Изложеното обуславя и правния интерес
на ищеца от предявяване на осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.С.Х.Х.
АД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните
пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна:
Не са спорни
следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и
относими доказателствени средства, а именно, че страните са били обвързани от валидно
възникнало трудово правоотношение по трудов договор № ***г. /л. 4/, по силата
на което Т. М. е заемала в С.С.Х.Х.
АД длъжността “***” с място на работа – к.к.”***”, хотел “***” с уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв., допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж, а считано от ***г. основно трудово възнаграждение от *** лв.
Въз основа на молба, депозирана до
работодателя, трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ***г. по
взаимно съгласие, на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.
В заповедта е посочено, че на
служителя Т.М. следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск от общо *** работни дни, както следва: ***
дни за ***г., *** дни за ***г., *** дни за ***г. и *** дни от ***г.
Като съобрази ангажираните
доказателства, както и липсата на оспорване размера на заявената претенция,
съдът приема, че предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен до претендираната сума от *** лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – ***г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на
ищеца Т.М. следва да се присъдят разноски възлизащи на *** лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Ответникът С.С.Х.Х. АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от *** лв.,
представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Х.Х. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.И.М., ЕГН **********,*** сумата от *** лв. /***лева и ***
ст./, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от *** дни, от
които *** за ***г., *** дни за ***г., *** дни за ***г. и *** дни за ***г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – ***г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА С.С.Х.Х. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.И.М., ЕГН **********,*** сумата от сумата от ***
лв. /*** лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Х.Х. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от *** лв. /*** лева и *** ст./,
представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: