№ 768
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110109356 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове от „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК: ********, срещу „С.“ ЕАД, ЕИК: *********, за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено в отношенията между страните, че между тях съществува
правоотношение по договори за аренда на земеделска земя, както следва:
1/ договор № 10079686 с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на
14.01.2022 г. с peг. № 385, акт № 41, том I от нотариус К.К., peг. № 513 в НК, район на
действие - района на PC - Варна, вписан в Служба по вписвания - Варна под № 143, том I,
peг. № 1523, дело № 851, дв. вх. рег. № 1487/21.01.2022 г. и
2/ договор № 10079699 с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на
14.01.2022 г. с peг. № 386, акт № 42, том I от нотариус К.К., peг. № 513 в НК, район на
действие - района на PC - Варна, вписан в Служба по вписвания - Варна под № 243, том I,
вх. peг. № 2599, дело № 1311, дв. вх. рег. № 2578/02.02.2022 г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Отправя се и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 88 ЗКИР
за отмяна на извършеното вписване на едностранно прекратените от страна на ответното
дружество арендни правоотношения извършено със заявление за вписване, отбелязване и
заличаване с акт № 198, том VI, дело № 8632, вх. рег. № 21938, дв. вх. рег. №
21792/12.07.2024 г. в СВ – Варна, съобразно уточнителна молба от 28.08.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на процесните договори за аренда, придобил правото
да ползва земеделска земя за земеделско производство за срок от 5 години. По договор за
1
аренда № 10079686 от 14.01.2022 г. била предоставена за ползване земеделска земя с обща
площ от 94,523 дка., а по договор № 10079699 от 14.01.2022 г. – 633,885 дка. Арендното
плащане за една година, за всички имоти по посочените договори съгласно чл. 10, ал. 2 от
тях било в общ размер на 24 173,28 лева.
При служебно извършена справка в имотния регистър, ищцовото дружество
установило, че на 12.07.2024г. в СВ - Варна от „С.“ ЕАД ЕИК ********* е подадено
заявление за вписване, отбелязване и заличаване с акт № 198, том VI, дело № 8632, вх.рег. №
21938, дв. вх. рег. 21792/12.07.2024 г., за заличаване на процесните договори за аренда. Към
заявлението била приложена нотариална покана, с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено на 13.06.2024 г. с peг. № 4444 на нотариус Е.Ш., с peг. № 128 в НК,
район на действие - района на PC - Сливен, с отбелязване, че се изпраща чрез съдебен
изпълнител Л.Т., peг. № 713 в НК, район на действие - района на ОС - Варна. Излага се, че
нотариалната покана не е редовно връчена на ищцовото дружество, поради което
изявлението на ответника обективирано в нея за разваляне на процесните договори за
аренда не е достигнало до арендатора и следователно не било изпълнено законовото
изискване за уведомяването му за разваляне на договорите.
Твърди се, че в посочената нотариална покана не е определен срок, след
изтичането, на който и при неплащане от страна на ищеца, договорите ще се считат за
развалени. Поканата нямала отразен номер на акт и том, поради което не отговаряла на
изискванията за удостоверяване и вписване в регистрите и нотариалните книги, които
нотариусът е длъжен да води и не била надлежно съставен документ. Сочи, че поканата била
изпратена от самия ответник, а не от посочения съдебен изпълнител, което било видно от
приложеното към заявлението за вписване заличаване или отбелязване, писмо изх. №
1725/09.07.2024 г., от ЧСИ Л.Т. до ответника, с което е върната поканата, като връчена по
реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Дори да се приемело, че поканата е изпратена
за връчване чрез ЧСИ Л.Т., то до датата на връщането й на ответника не бил изминал
едномесечният срок по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Сочи, че за стопанската 2023 г.-2024 г. са заплатени изцяло договорните вноски.
Същото било сторено на 13.06.2024 г., преди получаване на процесната нотариална покана.
Твърди да не са налице обстоятелства за развалянето на договорите за аренда. Поради
изложеното, ищецът намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск. Отправя
искане са уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва същата. Не оспорва, че между страните са сключени процесните
договори за аренда на земеделски земи от 14.01.2022г. Не оспорва и факта, че на 12.07.2024г.
в СВ - Варна е вписано Заявление за вписване, отбелязване и заличаване с акт № 198, том VI,
дело № 8632, вх. рег. № 21938, дв. вх. рег. 21792/12.07.2024 г., за заличаване на процесните
договори за аренда, ведно с нотариална покана с нотариално удостоверяване на подписите,
извършено на 13.06.2024 г. с peг. № 4444 на нотариус Е.Ш., с peг. № 128 в НК, район на
действие - района на PC – Сливен.
2
Оспорва се възражението на ищеца относно нередовно връчване на нотариалната
покана. Сочи, че последващата промяна на седалището и адреса на ищцовото дружество не
е от значение, доколкото в чл. 32, ал. 1 от процесните договори, страните изрично са
постигнали съгласие всички съобщения, изявления, уведомления между тях да се извършват
на адресите посочени в чл. 2 от договорите, т.е. за ТД „А.Т.“ ЕООД - ********. Съгласно чл.
3 от договорите страните уговорили, че при промяна на посочения адрес, без да бъде
уведомена другата страна, всички съобщения до страните ще се считат за редовно връчени и
ще обвързват страната, която не ги е получила. Твърди, че доколкото в договорите за аренда
е посочен падеж на всяка една вноска, то ответното дружество не е имало задължение за
предоставяне на срок с нотариалната покана за изпълнение на паричното задължение по тях.
При настъпването на всеки падеж до ищеца били изпращани уведомления. Поддържа, че е
налице неизпълнение на задължението на арендатора за заплащане на дължимите суми в
срок, а също и че договорът е развален законосъобразно – поради забава в плащането с
повече от три месеца съгласно чл. 28, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ и ТР №2/2015г. Оспорва
се твърдението на ищеца че поканата следва да има номер на акт и том и че същата е
ненадлежно съставен документ. Оспорва се да е извършено своевременно плащане за
стопанската 2023 г.-2024 г. И по двата арендни договора ищецът бил изпаднал в забава с три
месеца, поради което за ответното дружество бил налице интерес от разваляне на
договорите.
По изложените съображения е отправено искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. Р.. Моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. В
молба от 14.02.2025 г. изразява становище по същество на спора. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
В производството е безспорно сключването на договорите за аренда с №№ 10079686
и 10079699 с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на 14.01.2022 г., между
страните по спора, както и вписването им в имотен регистър СВ – Варна.
От съдържанието на представения договор за аренда № 10079686 от 14.01.2022 г.,
сключен между „С.“ ЕАД като арендодател и „А.Т.“ ЕООД като арендатор, е видно, че
страните са уговорили предоставянето за ползване на 94.523 дка земеделска земя, за срок от
5 години, считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2026 г. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че
дължимата сума по арендното плащане за всяка стопанска година се заплаща от арендатора
3
авансово на две равни вноски, най-късно до 30.09 при започване на съответната година и до
30.12 за съответната година, за която е дължимо плащането. В чл. 11, ал. 2 от договора,
страните в табличен вид да определили, че при средна цена за декар от 42.87 лева, общата
стойност за една стопанска година е в размер на 4052.02 лева, платима на две вноски от по
2026.01 лева, с крайна дата на първо плащане – 30.09 за съответната година и крайна дата на
второ плащане – 30.12 за съответната година. В чл. 13, ал. 1 от договора е уговорено
заплащането на законна лихва за забава при неплащане на арендна вноска. В чл. 28 от
договора е предвидено, че при забава за плащане на арендно възнаграждение, продължила
повече от три месеца, арендодателят може едностранно да развали договора, без да дава
допълнителен срок.
Видно от приобщения договор за аренда № 10079699 от 14.01.2022 г. страните са
уговорили предоставянето за ползване на 633,885 дка земеделска земя за срок от 5 години,
считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2026 г. В чл. 11, ал. 2 от договора, страните в табличен вид
да определили, че при средна цена за декар от 38,08 лева, общата стойност за една стопанска
година е в размер на 24 173,28 лева, платима на две вноски от по 12 068,64 лева, с крайна
дата на първо плащане – 30.09 за съответната година и крайна дата на второ плащане – 30.12
за съответната година. Останали клаузи са идентични с горепосочения договор.
В производството са представени множество скици на СГКК – гр. Варна, от които
се установява площта и местоположението на процесните земеделски земи, всички
попадащи в област Варна, в землищата на с. Бърдарево, с. Венелин, с. Голица, с. Гроздьово,
гр. Долни чифлик, с. Кривини, с. Пчелник, с. Ново Оряхово, с. Солник, с. Старо Оряхово, с.
Шкорпиловци, с. Болярци, с. Равна гора и с. Садово.
Видно от представената нотариална покана с нотариална заверка на подписите с
рег. № 4444 от 13.06.2024 г. на нотариус Е.Ш., с район на действие – РС- Сливен, „С.“ ЕАД е
уведомил „А.Т.“ ЕООД, че на основание чл. 28, ал. 1 от договорите, разваля едностранно
двата договора, поради неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от три
месеца за стопанската 2023/2024 г., считано от 30.09.2024 г. Съобразно приложената
преписка от ЧСИ Л.Т., с район на действие – ВОС, се установява, че нотариалната покана е
връчена по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК. Към преписката е приложено и
уведомление, в което е отразено, че на 19.06.2024 г. е залепено уведомление на входната
врата на адрес и седалището на управление на „А.Т.“ ЕООД, при липсата на пощенска кутия,
като е указала, че в 14-дневен срок следва да се яви представител за получаване на
извънсъдебна покана. Посочено е, че по сведение на служител на „А.Т.“ ЕООД, който е
отказал да получи поканата и да каже имената си, управителят на дружеството бил извън
страната и като се върнел щял да получи книжата.
Видно от вписване с вх. № 21938 от 12.07.2024 г. на СВ-Варна е вписано
прекратяване на двата договора за аренда на земеделска земя.
От съдържанието на фактура № 80721 от 01.09.2023 г., издадена от „С.“ ЕАД с
получател „А.Т.“ ЕООД е видно, че същата е на стойност от 14 094.65 лева и касае рента за
2023/2024 г. по договор – 1523 от 21.01.2022 г. на стойност от 2 026.01 лева и рента
4
2023/2024 г. по договор 2599 от 02.02.2022 г. на стойност от 12 068.64 лева.
От представената фактура № 80778 от 01.12.2023 г., издадена от „С.“ ЕАД с
получател „А.Т.“ ЕООД се установява, че същата е на стойност от 14 094.65 лева. Като
основание за издаването й е посочено рента за 2023/2024 г. по договор – 1523 от 21.01.2022 г.
на стойност от 2 026.01 лева и рента 2023/2024 г. по договор 2599 от 02.02.2022 г. на
стойност от 12 068.64 лева.
В производството към доказателствения материал е приобщено банково бордеро от
13.06.2024 г., от съдържанието, на което е видно, че касае плащане по горепосочените
фактури, на обща стойност от 28 189.30 лева, сторено от страна на „А.Т.“ ЕООД по
банковата сметка на „С.“ ЕАД.
От съдържанието на представената справка за дължима рента към 02.10.2024 г.,
изходяща от дружеството – арендодател се установява, че за стопанската 2021/2022 г. е
останало задължение на „А.Т.“ ЕООД в размер на 0,10 лева по договор № 1523 от 21.01.2022
г., както и че за същата година е налично надплащане в размер на 1,69 лева по договор №
2599 от 02.02.2022 г. От справката е видно, че плащанията за 2022 г. и 2023 г. са изцяло
погасени, като е съотнесено и плащането от 13.06.2024 г. към задълженията по фактури за
2023 г. с падежи – 30.09.2023 г. и 30.12.2023 г.
В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по
която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните. След справка в счетоводството
на страните, експертът е установил, че падежите на плащанията по двата договора за аренда
за стопанската 2021 г. са 30.09.2021 г. и 30.12.2021 г., за 2022 г. – 30.09.2022 г. и 31.12.2022 г.,
за 2023 г. – 30.09.2023 г. и 31.12.2023 г. Посочил е, че задълженията за 2023 г. са заплатени с
банков превод от 13.06.2024 г., съответно за фактури № 80721 и № 80778 от по 2026.01 лв.,
издадени във връзка с договор № 10079686 от 21.01.2022 г. и за фактури № 80641 и №
807021 от по 12068,64 лв., издадени във връзка с договор № 1079699 от 02.02.2022 г. В
отговор на трети въпрос, експертът след съпоставка на датите на фактурите и срока за
плащане е посочил, че по двата договора е налице забава за плащане на първа вноска за 2021
г. от 1 месец, на втора за 2021 г. – 4 месеца, за първа вноска за 2022 г. – 12 месеца, за втора за
2022 г. – 9 месеца, за първа за 2023 г. – 9 месеца и за втора за 2023 г. – 6 месеца.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. Направено е и искане за отмяна на охранителния акт
(вписаното уведомление за прекратяване на договора за аренда) по реда на чл. 537, ал. 2
ГПК, вр. с чл. 88 ЗКИР, което по своята правна същност, не представлява самостоятелен иск,
а е сравна последица от уважаване на иска относно спора, породен от издадения акт по чл.
537, ал. 2 ГПК.
5
Доказателствената тежест се разпределя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че е изправна страна на процесните договори за аренда.Ответникът
следва да установи, че са били налице предпоставките за едностранно разваляне на
договорите за аренда – да докаже, че е изпратил нотариална покана на посочен от ищеца
адрес, датите на заплащане на арендните плащания.
Арендните отношения в земеделието се уреждат със специален Закон за арендата в
земеделието. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната
общинска служба по земеделие. Договорът за аренда в земеделието е двустранен договор,
който може да се развали при неизпълнение на задължение по него с едностранно
волеизявление на едната страна поради виновното неизпълнение на задълженията на
другата страна, извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Законът за аренда в земеделието
изрично посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да
развали договора – чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 5, във вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 ЗАЗ.
Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАЗ предвижда, че за неуредените в
ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Към въпросите,
касаещи развалянето на договора за аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД.
Развалянето на договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Правото да се развали договорът е преобразуващо. То се упражнява с
едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействие на насрещната страна. Правото
има акцесорен характер. То възниква при наличие на неизпълнение, т.е. от вторичен
юридически факт, който следва по време юридическия факт, породил двустранното
правоотношение. Упражняването на правото води до прекратяване на облигационната
връзка. Правото се погасява с петгодишна давност – чл. 87, ал. 5 ЗЗД.
Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени
в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Може да бъде развалян само действителен договор, който не е прекратен
на друго основание. Трябва да е налице неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договора. Всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на
договора – пълно неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо
изпълнение. Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. Правилото
на чл. 87, ал. 4 ЗЗД поставя граници на правото да се развали договорът. Договорът не може
да се развали, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.
В разглеждания случай, не се оспорва възникването на валидно правоотношение
между страните по сключените два броя договори за аренда на земеделски земи, както и
наличие на забавено плащане по същите, вкл. и за стопанската година 2023 г., продължили
повече от 3 месеца.
Съгласно мотивите в ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 28, ал. 1
ЗА предвижда отклонение от общия режим на по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото е предвидена
забава за плащане за повече от три месеца, без изискване за даване на подходящ срок при
разваляне на договора за аренда. За извършване на вписването, пред съдията по вписванията
следва да се представи актът, материализиращ волеизявлението за прекратяване на договора
6
за аренда поради неизпълнение на задължението за арендно плащане, както и да се
удостовери достигането му до адресата.
В процесните договори за аренда в чл. 28 е предвидена уредба, аналогична на тази
на чл. 28 ЗА, а именно: разваляне на договорите с неплащане на аренда вноски, продължило
повече от три месеца, без даване на допълнителен срок за изпълнение.
Макар и поканата да е адресирана до адреса на ищцовото дружество, посочено в
договорите, то видно от приложената преписка от ЧСИ връчването е осъществено именно
на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР. В настоящия случай, нотариалната
покана, съдържаща волеизявлението на арендодателя за отпадане на облигационната връзка
между страните е с дата - 13.06.2024 г., видно от извършеното нотариално удостоверяване
на подписа върху същата. По реда на чл.18, ал. 5 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може
да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, като спрямо връчването са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед
възложената на съдебния изпълнител специална компетентност. Доколкото връчването е на
търговски дружество – приложима е специалната разпоредба на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е
намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да
получи съобщението. От данните по делото, връчването е направено по вписаното в ТР
седалище и адрес на управление, като откритият от канцеларията на търговеца служител е
отказал да получи книжата. Затова и ЧСИ Л.Т. е залепила уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК
на 19.06.2024г. на входната врата на сграда, находяща се в ********, при липсата на
пощенска кутия. С оглед редовното връчване, с изтичане на 14-дневният срок за получаване
на книжата, същите се считат за редовно връчени, считано от 03.07.2024 г. В продължение на
горното, следва да се посочи, че в съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 50,
ал. 4 ГПК препраща само към уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, а не към цялата
процедура, уредена в тази разпоредба /в този смисъл Определение № 464 от 11.07.2019 г.,
постановено по т. д. № 2357/2018 г. на ВКС и Решение № 48 от 26.03.2015 г., постановено по
т. д. № 1158/2014 г. на ВКС/.
На следващо място, следва да бъде съобразено обстоятелството, че в
производството е безспорно, че на 13.06.2024 г. от страна на арендатора е извършено
плащане. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза с плащането,
извършено на 13.06.2024 г. в размер на сумата от 28 189.30 лева са покрити изцяло
задълженията, дължими за 2023 г. по процесните два договора за аренда. Затова и следва да
се приеме, че към момента на връчване на нотариалната покана – 03.07.2024 г., не е било
налице падежирало и неизпълнено задължение за заплащане на арендни плащания по
договорите. Поради което не е възможно да настъпят целите последици за отпадане на
облигациионните отношения между страните, доколкото арендаторът е бил изправна страна.
С оглед на изложените съображения се налага изводът, че за арендодателя не е
възникнало правото по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ за разваляне на договорите за аренда. Развалянето
не е породило целения правен ефект – прекратяване на облигационните връзки, поради
което в отношенията между страните арендните правоотношения продължават да
съществуват. Затова и кумулативно съединените искове се явяват основателни и като такива
7
следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по
реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК. Вписването на развалянето на договорите за аренда в
разглежданата хипотеза, доколкото не е възникнало валидно, се явява вписване на
несъществуващо обстоятелство и като такова следва да се отмени.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на „А.Т.“ ЕООД. В полза на
същия следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси в размер на 1517.24
лева, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А.Т.“ ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: ********** и „С.“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: ********, съществуването на арендни правоотношения по
договор за аренда на земеделска земя № 10079686 с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено на 14.01.2022 г. с peг. № 385, акт № 41, том I, вписан в Служба по
вписвания - Варна под № 143, том I, peг. № 1523, дело № 851, дв. вх. рег. № 1487/21.01.2022
г., както и договор № 10079699 с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на
14.01.2022 г. с peг. № 386, акт № 42, том I, вписан в Служба по вписвания - Варна под № 243,
том I, вх. peг. № 2599, дело № 1311, дв. вх. рег. № 2578/02.02.2022 г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ извършеното с акт № 198, том VI, дело № 8632, вх. рег. № 21938, дв. вх.
рег. № 21792/12.07.2024 г. в Служба по вписванията – Варна, вписване на едностранно
прекратяване на договор за аренда на земеделска земя № 10079686, с нотариално
удостоверяване на подписите с peг. № 385, акт № 41, том I, вписан в СВ - Варна под № 143,
том I, peг. № 1523, дело № 851, дв. вх. рег. № 1487/21.01.2022 г., както договор № 10079699, с
нотариално удостоверяване на подписите, с peг. № 386, акт № 42, том I, вписан в СВ - Варна
под № 243, том I, вх. peг. № 2599, дело № 1311, дв. вх. рег. № 2578/02.02.2022 г., на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 88 от ЗКИР.
ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
******** да заплати на „А.Т.“ ЕООД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
*******, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1517.24 лева /хиляда петстотин и
седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8