Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14985 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.07.2018 год., постановено по
гр.дело № 7222/2018 г. на СРС, І Г.О., 124 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Т.К., ЕГН **********,***,
искове по чл.422 ГПК- за признаване за установено, че ответникът суми/ главница
и лихви/, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2013
г. до м.04.2015 г. и суми за разпределение на ТЕ за аб.№ 066145, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.09.2017 г. по гр.дело №
53921/2017 г. на СРС, І ГО, 124 с-в, като неоснователни. С решението на съда е
отхвърлена молбата на „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** за плащане на разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Срещу решението на СРС, 124 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Ал.Т., с искане същото да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник Д.Т.К. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.“-ООД, гр.София, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 53921/ 2017 год. на СРС, ГО, 124
състав.
В настоящия
случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, 124 с-в, решение, липсва разбираемо изразена воля на
съда по гореочертания предмет на делото. Видно от същото, както в мотивите,
така и в диспозитива на решението не се съдържа индивидуализация на спорното
материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането. Това от
своя страна не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира
сила на пресъдено нещо /СПН/ и които следва да обхваща спорното материално
право така както е въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението
в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде
изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението
липсват конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право,
по което съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни
предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и
в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение
№ 668/15.11.2010 г. по гр.дело №1790/2009 г. на І ГО/ е прието, че когато
волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е
не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е
нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. - ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е
постановил. При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на
решението, тъй като само той представлява съдебното решение съгласно чл.236,
ал.1 ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право,
въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които
не са част от съдебното решение - така ал. 2 на чл.236 ГПК, а също и т. 18 от
ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице,
доколкото освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива
на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се
със сила на присъдено нещо, също не е
изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. В диспозитива на
обжалваното съдебно решение е посочено неясно: „за признаване за установено, че ответникът
суми/ главница и лихви/, за доставена от дружеството топлинна енергия“. Този порок не
може да бъде отстранен по пътя на тълкуването, тъй като нито от мотивите, нито
от диспозитива на решението става ясно по какви искове и с каква цена на
същите/ за главница и лихва за забава/ е приел, че е сезиран първоинстанционният
съд, както и на какво правно основание са предявени. Ето защо и като абсолютно
неразбираемо, обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да
бъде прогласена, а делото върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново
валидно решение.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на разпоредбата на чл.78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение от 19.07.2018 год.,
постановено по гр.дело № 7222/2018 г. на СРС, І Г.О., 124 състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието в процеса на „Т.“-ООД, гр.София, като трето лице –
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.