Решение по дело №705/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 540
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20187100700705
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

               № 540/ 19.12.2019 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                ЧЛЕНОВЕ:          НЕЛИ КАМЕНСКА                                                                                МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 705 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „****“ АД, подадена чрез адв. ****- ДАК, срещу Решение 386 от 19.10.2018 г., постановено по нахд № 1186/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08 – 001017/3368 от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че за същото нарушение, изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения на работници, визирани в т.17 от Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, по-рано било издадено НП № 08-000747/276, което се представя в оригинал. Иска се решението на съда и наказателното постановление като незаконосъобразни да бъдат отменени.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не изразява становище.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, а извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин със събраните по делото доказателства.

Административен съд –Добрич намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил  Наказателно постановление № 08 – 001017/368 от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с което на “****” АД за нарушение по чл.415,ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция от 1 500 лева. От фактическа страна в мотивите на НП е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило в срок предписание, обективирано в т.17 от Протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г.

Производството пред касационната инстанция бе спряно до приключване с влязло в сила решение по административен дело № 55/2019 г. по описа на Административен съд –Добрич, образуване по оспорване на дадените задължителни предписания, обективирани в Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г. с искане за обявяването му за нищожно. Към настоящия момент решението е влязло в сила, поради което разглеждането на спора за законосъобразността на решение на РС Добрич е възобновено.

По делото пред районния съд е установено, че с т.17 от цитираното предписание инспекторите от Д „ИТ“ – Добрич, ****и ****, са наредили на дружеството-работодател в срок до 01.06.2018 г. да изплати на шестнадесет поименно посочени работници трудовото възнаграждение за месец ноември 2016 г.. Предписанието е връчено на 22.05.2018 г. лично срещу подпис на С.Щ. – изпълнителен директор на „****“ АД.

По делото се установява също, че административно наказващият орган е поканил писмено, с призовка с изх. № 18065087 от 31.05.2019 г., представляващия „****“ АД или упълномощено от него лице да се яви в дирекцията на 05.06.2018 г. като представи ведомост, фишове или други документи, с които да удостовери изпълнението на предписанието, дадено на 21.05.2018 г. Призовката е връчена на 04.06.2018 г.

На 06.06.2018 г., при извършване на проверка за изпълнение на предписанието, контролните органи установяват, че дружеството не е изпълнило предписанието в дадения срок в частта му по т.17 видно от Протокол за извършена проверка № ПР1819100/15.06.2018 г.

Поради това на 22.06.2018 г. срещу „****“ АД е  издаден Акт за установяване на административно нарушение № 08-001017, връчен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт е издадено и оспореното пред съда наказателно постановление, с което на работодателя е наложена имуществена санкция от 1500 лева, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че гореописаната фактическа обстановка е установена, т.е. че нарушението е доказано и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съдът е приел също, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна на наказателното постановление. В резултат на това районният съд е стигнал до крайния правен извод за установеност на извършеното нарушение и законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Изводите на въззивния съд по отношение на извършването на нарушението се доказват от писмените доказателства. Настоящата инстанция не установи в съдебното производство касаторът да е представил доказателства за датата и начина на изплащане на дължимите на работниците трудови възнаграждения, т.е за изпълнение на предписанието, макар и след срока, предоставен с него.

Видно от Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г., съставен от инспектори при Дирекция „ИТ“-Добрич за констатираните нарушения на трудовото законодателство са издадени 30 преписания, т.е. 30 индивидуални административни акта, обединени в един документ. Всяко предписание обхваща отделни нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени месеци през периода 2015 - 2017 години. За всяко предписание е даден конкретен срок за изпълнение. Предписанията са дадени по месеци, защото заплащането на трудовото възнаграждение се дължи от работодателя за всеки месец. Неизплащането на уговорените с работниците трудови възнаграждения за различни месеци от годината представлява  извършване на множество противоправни деяния, а не на едно противоправно „продължавано административно нарушение“, което да се санкционира с едно наказание. Впрочем, нормата на чл.18 от ЗАНН изрично изключва възможността за прилагане на чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. Последната намира приложение само в случаите, когато противоправните деяния осъществяват състав на престъпление. В случая неизпълнението на отделните предписания, които са отделни индивидуални административни актове, представлява отделно административно нарушение. Преценката за тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон (чл.415, ал.1 от КТ) и е съобразено с конкретните данни по делото. Затова е неоснователно възражението на касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни постановления е в противовес с понятието за правова държава и справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. В останалата част на касационната жалба по отношение на това възражение се възпроизвеждат възраженията от въззивното производство, които районният съд е обсъдил и мотивирано е отхвърлил като неоснователни.

Неоснователно е възражението, че за същото нарушение, изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения на работници, визирани в т.17 от Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, по-рано било издадено НП № 08-000747/276, което се представя в оригинал.

С представеното с касационната жалба по-рано издадено НП № 08-000747/276 от 20.07.2018 г. имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда. А с оспореното в настоящото производство решение на РС-Добрич е потвърдено наказателно постановление, с което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателя да  плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и неспазването на това императивно правило за поведение е обявено за административно нарушение с нормата на чл.414, ал.1 от КТ. Именно по този ред е издадено НП № 08-000747/276 от 20.07.2018 г.

Процесното наказателно постановление с № 08-001017/368 от 13.08.2019 г. е издадено за извършване на друго нарушение, изразяващо се не в неизплащане на дължими към работниците трудови възнаграждения, а за неизпълнение на задължително предписание на контролните органи, обективирано в т.17 от  индивидуален административен акт, а именно в Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич.

Кодексът на труда предвижда възможност за оспорване законосъобразността на предписанието, от която работодателят не се е възползвал, въпреки че същото му е било надлежно връчено. Едва в хода на касационното производство пред настоящия съд по искане на „****“ АД за обявяване на нищожност на влязлото в сила предписание пред Административен съд - Добрич бе образувано адм. дело № 55/ 2019 г., приключило с влязло в сила на 01.11.2019 г. решение № 102/ 22.03.2019 г., с което жалбата и възраженията в нея за нищожност на предписанието са отхвърлени като неоснователни.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че издаденото, връчено и неоспорено, предписание е влязло в сила. А доколко процесната т.17 от същото е изпълнена, следва да докаже работодателят, който е задълженият субект по Кодекса на труда. От данните по делото не става ясно дали шестнадесетте работници, посочени поименно в т.17 от предписанието, са си получили изобщо дължимите възнаграждения за м.ноември 2016 г.

По тези съображения настоящият състав намира за неоснователни всички направени възражения, доводи и аргументи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Затова  решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич

 

                                        Р   Е   Ш   И  :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 386 от 19.10.2018 г., постановено по нахд № 1186/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: