Р
Е Ш Е Н И Е
№ 540/ 19.12.2019 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура гр.Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 705 по описа на
съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „****“ АД, подадена чрез адв. ****- ДАК, срещу Решение № 386 от 19.10.2018 г.,
постановено по нахд № 1186/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 08 – 001017/3368 от 13.08.2018
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че за същото нарушение, изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения
на работници, визирани в т.17 от Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, по-рано било издадено НП
№ 08-000747/276, което се представя в оригинал. Иска се решението на съда и
наказателното постановление като незаконосъобразни да бъдат отменени.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не
изразява становище.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, а извършването на
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин със събраните по делото
доказателства.
Административен съд –Добрич намира, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил
Наказателно постановление № 08 – 001017/368
от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
–Добрич, с което на “****” АД за нарушение по чл.415,ал.1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция от 1 500 лева. От фактическа страна в мотивите на
НП е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило в
срок предписание, обективирано в т.17 от Протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018
г.
Производството пред касационната инстанция бе спряно до
приключване с влязло в сила решение по административен дело № 55/2019 г. по
описа на Административен съд –Добрич, образуване по оспорване на дадените
задължителни предписания, обективирани в Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г.
с искане за обявяването му за нищожно. Към настоящия момент решението е влязло
в сила, поради което разглеждането на спора за законосъобразността на решение
на РС Добрич е възобновено.
По делото пред районния съд е установено, че с т.17 от
цитираното предписание инспекторите от Д „ИТ“ – Добрич, ****и ****, са наредили
на дружеството-работодател в срок до 01.06.2018 г. да изплати на шестнадесет
поименно посочени работници трудовото възнаграждение за месец ноември 2016 г..
Предписанието е връчено на 22.05.2018 г. лично срещу подпис на С.Щ. –
изпълнителен директор на „****“ АД.
По делото се установява също, че административно
наказващият орган е поканил писмено, с призовка с изх. № 18065087 от 31.05.2019
г., представляващия „****“ АД или упълномощено от него лице да се яви в дирекцията
на 05.06.2018 г. като представи ведомост, фишове или други документи, с които
да удостовери изпълнението на предписанието, дадено на 21.05.2018 г. Призовката
е връчена на 04.06.2018 г.
На 06.06.2018 г., при извършване на проверка за изпълнение
на предписанието, контролните органи установяват, че дружеството не е изпълнило
предписанието в дадения срок в частта му по т.17 видно от Протокол за извършена
проверка № ПР1819100/15.06.2018 г.
Поради това на 22.06.2018 г. срещу „****“ АД е издаден Акт за установяване на административно
нарушение № 08-001017, връчен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт е издадено и оспореното пред съда наказателно постановление,
с което на работодателя е наложена имуществена санкция от 1500 лева, на
основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел,
че гореописаната фактическа обстановка е установена, т.е. че нарушението е
доказано и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съдът е приел
също, че в административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна на
наказателното постановление. В резултат на това районният съд е стигнал до
крайния правен извод за установеност на извършеното нарушение и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Изводите на въззивния съд по отношение на извършването на
нарушението се доказват от писмените доказателства. Настоящата инстанция не
установи в съдебното производство касаторът да е представил доказателства за
датата и начина на изплащане на дължимите на работниците трудови
възнаграждения, т.е за изпълнение на предписанието, макар и след срока,
предоставен с него.
Видно от Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г., съставен
от инспектори при Дирекция „ИТ“-Добрич за констатираните нарушения на трудовото
законодателство са издадени 30 преписания, т.е. 30 индивидуални административни
акта, обединени в един документ. Всяко предписание обхваща отделни нарушения на
трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови
възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени
месеци през периода 2015 - 2017 години. За всяко предписание е даден конкретен
срок за изпълнение. Предписанията са дадени по
месеци, защото заплащането на трудовото възнаграждение се дължи от работодателя
за всеки месец. Неизплащането на уговорените с работниците трудови възнаграждения
за различни месеци от годината представлява
извършване на множество противоправни деяния, а не на едно противоправно
„продължавано административно нарушение“, което да се санкционира с едно
наказание. Впрочем, нормата на чл.18 от ЗАНН изрично изключва възможността за
прилагане на чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. Последната намира приложение
само в случаите, когато противоправните деяния осъществяват състав на
престъпление. В случая неизпълнението на отделните предписания, които са
отделни индивидуални административни актове, представлява отделно
административно нарушение. Преценката за тежестта на наложеното наказание се
извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния случай е
минималното предвидено по закон (чл.415, ал.1 от КТ) и е съобразено с конкретните
данни по делото. Затова е неоснователно възражението на касатора, че общият
размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни постановления е в
противовес с понятието за правова държава и справедливост, тъй като не
преследва легитимната цел на санкцията. В останалата част на касационната жалба
по отношение на това възражение се възпроизвеждат възраженията от въззивното
производство, които районният съд е обсъдил и мотивирано е отхвърлил като
неоснователни.
Неоснователно е възражението, че за същото нарушение,
изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения на работници, визирани
в т.17 от Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда“ –Добрич, по-рано било издадено НП № 08-000747/276, което
се представя в оригинал.
С представеното с касационната жалба по-рано издадено НП №
08-000747/276 от 20.07.2018 г. имуществената отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда. А с оспореното в
настоящото производство решение на РС-Добрич е потвърдено наказателно
постановление, с което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството за
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателя да
плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа и неспазването на това императивно правило за поведение е
обявено за административно нарушение с нормата на чл.414, ал.1 от КТ. Именно по
този ред е издадено НП № 08-000747/276 от 20.07.2018 г.
Процесното наказателно постановление с № 08-001017/368 от
13.08.2019 г. е издадено за извършване на друго нарушение, изразяващо се не в
неизплащане на дължими към работниците трудови възнаграждения, а за
неизпълнение на задължително предписание на контролните органи, обективирано в
т.17 от индивидуален административен
акт, а именно в Протокол № ПР1815113 /21.05.2018 г. на инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда“ –Добрич.
Кодексът на труда предвижда възможност за оспорване
законосъобразността на предписанието, от която работодателят не се е възползвал,
въпреки че същото му е било надлежно връчено. Едва в хода на касационното
производство пред настоящия съд по искане на „****“ АД за обявяване на нищожност
на влязлото в сила предписание пред Административен съд - Добрич бе образувано
адм. дело № 55/ 2019 г., приключило с влязло в сила на 01.11.2019 г. решение №
102/ 22.03.2019 г., с което жалбата и възраженията в нея за нищожност на
предписанието са отхвърлени като неоснователни.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
издаденото, връчено и неоспорено, предписание е влязло в сила. А доколко
процесната т.17 от същото е изпълнена, следва да докаже работодателят, който е задълженият
субект по Кодекса на труда. От данните по делото не става ясно дали шестнадесетте
работници, посочени поименно в т.17 от предписанието, са си получили изобщо
дължимите възнаграждения за м.ноември 2016 г.
По тези съображения настоящият състав намира за
неоснователни всички направени възражения, доводи и аргументи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Затова решението на районния съд, с което е
потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Добрич
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 386 от 19.10.2018 г., постановено по нахд № 1186/2018 г. по описа на Районен
съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: