Р Е Ш Е Н И Е
№1204
гр.Русе, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно
заседание на 02-ри юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1587 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата Й.М.Д. *** твърди, че на 09.11.2011г., РРС издал изп. лист срещу нея
по ч.гр.д. № 8078/2011г. в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация”
ООД-гр.Русе за събиране на сумите предмет на настоящата искова претенция. Въз
основа на изп. лист, ответникът подал
молба и било образувано изп. дело № 4339/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на действие-РОС. Твърди,
че по така образуваното изп. дело не са били извършвани никакви изпълнителни
действия. Счита, че са изминали повече от осем години, поради което и на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изп. производство следва да се счита за
прекратено по право. Твърди, че в тази хипотеза и предвид липсата на
изпълнителни действия прекъсващи давностния срок, то същият е изтекъл. Твърди,
че не дължи процесните суми, доколкото вземанията на ответника предмет на
образуваното изп.дело са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумите от 601,06 лв.-главница за периода
16.09.2008г.-07.07.2011г., 96,63 лв.-лихва за забава за периода
01.12.2008г.-31.08.2011г. и законната лихва върху главницата, считано от
26.09.2011г. до окончателното плащане по
изп. дело № 4339/2011г. по описа на ЧСИ
с рег. № 832 и район на действие-РОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8078/2011г. по описа на РРС.Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя
такъв. С молба от 27.06.2019г., моли искът да се отхвърли, т.к. изп.д. било
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага
в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в
частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната
давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то
ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в
частност, осъществяването на твърдяните юридически факти- признание на дълга,
извършвано плащане на дълга по изп.дело, водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти и обстоятелства:1. че по силата на изп. лист
издаден по ч.гр.д. № 8078/2011г. по описа на РРС ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумите от 601,06 лв.-главница за периода 16.09.2008г.-07.07.2011г.,
96,63 лв.-лихва за забава за периода 01.12.2008г.-31.08.2011г. и законната
лихва върху главницата, считано от 26.09.2011г. до окончателното плащане, за
събиране на която е било образувано изп. дело № 4339/2011г. по молба на
кредитора от 16.12.2011г, 2. изп. дело № 4339/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на действие-РОС е
прекратено с влязло в сила на 30.05.2019г. постановление на ЧСИ.
От
ангажираните по делото писмени доказателства- материалите по цялото изп. д. №
4339/2011г.се установява, че единствените действия по посоченото изп.д. са
извършване на справки относно имущественото състояние на ищцата/ последна
такава на 23.12.2011г./. С молба от 06.03.2017г. взискателят е поискал извършване
на справка за наличие на трудови възнаграждения или пенсии.
Предявеният иск би бил недопустим, само ако
изпълнителния процес е приключил поради събиране на дълга и плащане на
взискателя, защото тогава ще е налице интерес от иск по чл. 55 ЗЗД, а защитата
която длъжника се стреми да получи не би могла да се осъществи с иск по чл. 439 ГПК, доколкото дори да се уважи такъв иск събраните и платени на взискателя
суми не биха могли да се съберат обратно от него поради липсата на изпълнителна
сила на решението по чл. 439 ГПК. Настоящата хипотеза не е такава, защото няма
данни суми по изпълнителното дело да са били събрани и платени на взискателя.
Изпълнителния лист продължава да е годен изпълнителен титул независимо, че
изпълнителното дело е прекратено. Правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права. Дори такива права да не са заявени, както е в настоящия случай, достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство/ в т.см. Определение № 513
от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о./
При така установената хронология на фактите по
делото, основният спорен между страните по делото въпрос касае протичането на
давностния срок в рамките на изпълнителното производство обуславящ погасяване
правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ.
настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване, както и кой
от давностен срок намира приложение- три или петгодишния, доколкото вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В този смисъл съдът е обвързан от задължителното
тълкуване дадено в т.10 и т.14 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него,
че давността се прекъсва с образуването на изп.дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или
служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се
прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по
изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно-
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на
изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника,
изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение,
назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното
производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да
избере да действа или не. Поради тази причина и в случай на негово бездействие,
което състояние е продължило повече от две години изпълнителното производство
следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно
постановление за това или не. Приема се, че актът му има само констативно, но
не и правопораждащо действие. В казуса се установи, че изп. производство е
образувано по молба на кредитора от 16.12.2011г. В рамките на изп.дело очевидно
е, че същински действия по изпълнението не са били предприемани с изключение на
изискваните справки за установяване имущество на длъжника, които както се
посочи не водят по прекъсване на давността. При това положение следва, че към
дата 16.12.2013г. изпълнителното производство е било прекратено по право на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване
на изпълнително действия в продължение на две години.
Съобразно чл. 111, б. „в” ЗЗД, вземанията за
периодични плащания, каквото е настоящото се погасяват с кратката три годишна
погасителна давност, а съобразно чл.117 ал.2 ЗЗД от прекъсването на давността,
срокът на новата давност е пет години, ако вземането е установено със съдебно
решение. В случая обаче вземането не е установено със съдебно решение, т.е със
сила на пресъдено нещо, а със заповед по чл. 410 ГПК, поради което и нормата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима. За разлика от съдебното решение, заповедта по
чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 416 ГПК се стабилизира и ползва единствено с
изпълнителната сила, въпреки че оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, вкл. и
възраженията срещу основателността на претенцията, като отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на
заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим /Определение № 480
по ч.гр.д.№ 221/10г. на ВКС, ІV г.о./, което е важимо за силата на пресъдено
нещо. Стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение
на материализираното в нея вземане означава, че то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила, тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съобразно
разрешението дадено с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на ВиК оператора представлява
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което и същото се
погасяване с изтичане на три годишна давност. Т.е характерът на вземането
материализирано в заповедта по чл. 410 ГПК обуславя извод, че то попада в
изключенията на чл. 111 ЗЗД. Посочи се, че изп. дело е било образувано по молба
на взискателя от 16.12.2011г., а изп.лист е от дата 09.11.2011г. Следователно
от този момент е започнал да тече три годишният давностен срок за
материализираното в заповедта вземане. Посочи се, че давността не се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело. Установи се, че в рамките на така
образуваното изп.д. не са били предприемани никакви действия от взискателя
обуславящи прекъсване на давностния срок. Затова, следва да се приеме, че
давността за принудително събиране на вземане е изтекла на 09.11.2013г.
Исковата молба е депозирана на 20.03.2019г., към който момент очевидно
давностният срок е бил изтекъл.
Предвид изложеното предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на
взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 900,00 лв.-заплатено
в брой адвокатско възнаграждение. Безспорно това възнаграждение е прекомерно,
но ответното дружество не е упражнило в срок правото си на възражение по чл.78
ал.5 ГПК. Съдебната доктрина и практика са
обединени около становището, че крайния срок, до който може да бъде
упражнено възражението за това право, е до приключване на последното заседание
пред съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е
преклудирана. Основанието за това становище е правния извод, че разпоредбата
на чл. 78, ал.5 ГПК /която визира възражението за прекомерност/, се
намира в логическа връзка с тази на чл. 80 ГПК, според която списъка на
разноските следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по
делото открито съдебно заседание, като при този пропуск страната не само
загубва възможността да иска изменение на решението, в частта му за разноските,
но същата не би могла да направи и възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал.5 ГПК. /В този смисъл е Определение № 362 от 22.10.2012 г.
по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/. Ответното дружество дължи и д.т. по
с/ка на РРС в размер на 50,00 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Й.М.Д., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ
на “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от управителя С. И. С.
сумите от 601,06 лв.-главница за периода 16.09.2008г.-07.07.2011г., 96,63
лв.-лихва за забава за периода 01.12.2008г.-31.08.2011г. и законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2011г. до окончателното плащане по изп. дело № 4339/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на действие-РОС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8078/2011г. по
описа на РРС, поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано
от управителя С. И. С. да заплати на Й.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 900,00 лв. – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано
от управителя С. И. С. да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 50,00 лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: