О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1 04.01.2021г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, II състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 396 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по молба от юрисконсулт М. А.,
подадена в качество му на пълномощник на Директора на ОД на МВР – Стара Загора,
с която е направено искане за изменение на постановеното Решение № 453 от
23.11.2020г. по адм. дело № 396/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора в частта му за разноските, като бъде присъдено в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът по делото – Я.Г.Я., не е изразил становище
по молбата.
Искането
за изменение на решение № 453/ 23.11.2020г. в частта му за разноските, като
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице - страна по делото, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С Решение
№ 453 от 23.11.2020г. са отхвърлени предявените от Я.Г.Я. срещу Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение в размер на 24 000.00 лв. за претърпени
имуществени вреди и в размер на 2 000.00 лв. за претърпени от Я.Я. неимуществени
вреди за периода 03.07.2013г. до 23.04.2015г., вследствие на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно
решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20225/
03.07.2013г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Стара Загора, и е оставен без разглеждане предявения иск в частта му до 1000.00 лв.,
представляваща направени разноски по обжалване на административния акт, като
недопустим. Със същото решение е оставено без уважение искането на процесуалня
представител на ОД на МВР – Стара Загора за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска, и предвид специалните разпоредби на
чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Стара Загора.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за
присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното
от процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора искане за изменение на
Решение № 453 от 23.11.2020г. в частта за разноските, се основава на втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, в който случай основателността на искането за
преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за направените в
хода на съдебния процес разноски, е обусловено от наличието на явни фактически
грешки /погрешно изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в
правните изводи на съда при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът
намира, че с оглед изложените в молбата доводи, искането на изменение на
съдебното решение в частта за разноските не се основава на твърдения за неверни
констатации или за допуснати грешки -
фактически или в правните изводи на съда, при произнасянето по искането на
страната за присъждане на направените по делото разноски. По същество с
направеното искане по реда и на основание чл. 248 от ГПК се оспорва
правилността на правния извод на съда и на обуславящите го мотиви, за липса на
основание за присъждане на разноски в полза на ответника при отхвърляне на
предявения по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск. Съдът не намира основание за
промяна на направения правен извод, че в случая не е налице нормативно
основание за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в полза на ответника, доколкото изрично и изчерпателно в чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ е регламентирано, че отговорността за разноски на загубилия
делото ищец се ограничава само до разноските по производството, сред които по аргумент от чл. 75
и чл. 76 от ГПК
са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица, но не и
възнаграждение за юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 от
ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството
по ЗОДОВ
ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В този
смисъл не са налице предпоставките за изменение на решението в частта за
разноските и молбата за това следва да се остави без уважение.
Водим от тези мотиви и на основание
чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на юрисконсулт М. А., подадено в
качество му на пълномощник на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, за изменение
на Решение № 453 от 23.11.2020г., постановено по адм. дело № 396/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: