Разпореждане по дело №1482/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22108
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20241110101482
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22108
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20241110101482 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК .., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез пълномощника им юр.
Б. Т.. Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Х. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от
580,66 лв. (петстотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки), от която а) 500 лв.
(петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 80,66 лв. (осемдесет лева и
шестдесет и шест стотинки) – законна лихва за забава за периода от 28.02.2019 г. до
03.01.2024 г., както и за сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 265819, сключен на 29.01.2019 г. между .. и Х. Т. Л., съгласно
който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 500 лв., която заемополучателят се
е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на една погасителна
вноска в срок до 28.02.2019 г. С договор за цесия от 21.07.2022 г. заемодателят .. е
прехвърлило вземането си към Х. Л. на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Б. Т., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
1
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Т., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... – София
против Х. Л. за претендираната главница, договорна и законна лихви.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде
редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.
Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Х. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за
сумата от 580,66 лв. (петстотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки ), дължима въз основа
на договор за потребителски кредит № 265819, сключен на 29.01.2019 г. между .. и Х. Т. Л.
и договор за цесия от 21.07.2022 г., от която а) 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.01.2024 г., до окончателното
2
изплащане на вземането и б) 80,66 лв. (осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки) –
законна лихва за забава за периода от 28.02.2019 г. до 03.01.2024 г., както и за сумата от 75
лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3