Р Е Ш Е Н И Е № 63
11.01.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6687/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.И.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 63 от 19.09.2018 г., издадено от П.А.Г., кмет на Община
Раковски, с което на основание чл. 53 от Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 45, ал. 3 от Наредба за условията и реда за отглеждане
на селскостопански животни на територията на Община Раковски (приета с Решение
№ 677, взето с Протокол № 50/30.03.2015 г. от редовно заседание на Общински
съвет – Раковски; изм. с Решение № 413, взето с Протокол № 26/31.08.2017 г.) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 9, т. 5 от Наредба за условията и реда за
отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Раковски
(НУРОСЖТОР).
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е
регистриран земеделски производител и да отглежда животните си в обект, който
да е регистриран за производство на храни, животните да не се извеждат на паша
по уличната мрежа на населеното място, нито тя да се използва за извеждането на
торовата маса, поради което да не създава затруднения за нормалния живот на
останалите жители на населеното място. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. С молба с вх. № 72465/29.11.2018 г. са наведени и допълнителни
възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП. В съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.И.Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е бил връчен на жалбоподателя на 05.10.2018
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е била подадена на
12.10.2018 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна жалбоподателят е бил наказан за това, че на 03.08.2018 г. в
собствения си имот, находящ се в с.***, е отглеждал 30 броя едър рогат добитък
– крави и телета. Имотът попадал в трета зона за отглеждане на животни в община
Раковски съгласно Наредба за условията и реда за отглеждане на селскостопански
животни на територията на Община Раковски, в която могат да се отглеждат едри
преживни животни и приплодите им до 6 месеца – по 3 броя.
На 29.08.2018 г. св. Д.Л.Н. връчил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 1 на жалбоподателя Т. срещу разписка.
Актът бил съставен в Община Раковски и изпратен с попълнено съдържание на св. Н.,
който се подписал за актосъставител и го връчил на жалбоподателя. Като
свидетели били вписани служители на „Общинска охрана“, които присъствали при
връчването на акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
От показанията на св. Д. Л. Н. се установява, че
същият е подписал съставения по делото АУАН като актосъставител и го е връчил
на жалбоподателя, но без да е извършвал проверка преди това и без да се е
уверил, че отразените в него обстоятелства отговарят на обективната
действителност. Свидетелят пояснява, че е получил акта от община Раковски, като
при получаването вече е бил с изпълнено съдържание. Изяснява, че на датата, на
която е прието да е било извършено нарушението, св. Н. не е посещавал имота на
жалбоподателя, както и че не знае свидетелите, описани в АУАН, да са извършвали
своя проверка, нито да са присъствали при установяването на нарушението или при
съставянето на акта в община Раковски. Пояснява, че подписите си те са положили
за това, че са били свидетели при връчването на акта на жалбоподателя. Съдът
дава вяра на показанията на св. Н., които намира за добросъвестно дадени,
последователни и вътрешно непротиворечиви.
Кредитират се и показанията на св. А. П. П.. От тях се
установява, че той е работил при жалбоподателя Т., който се е занимавал с
отглеждане на животни. Свидетелят П. изяснява, че не знае какъв е бил точният
брой крави към месец август 2018 г., както и че не е виждал лица да извършват
проверка на броя на отглежданите животните. Установява се още, че св. П. вече
не работи при жалбоподателя. В показанията си св. П. възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец, не се установяват
и основания, по които да се приеме, че той е бил предубеден или заинтересован,
поради което съдът даде вяра и на неговите показания.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в хода
на производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Т. са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място
съдът приема, че АУАН в нарушение на правилото по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е
бил съставен в присъствието на нарушителя. От показанията на св. Н., на които
съдът даде вяра, се установи, че той е получил процесния АУАН от община
Раковски, при което съдържанието на акта е било вече изпълнено с всички свои
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като св. Н. единствено е положил подписа си за
актосъставител, след което е връчил акта на жалбоподателя. Неспазването на
изискването по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН има за последица игнориране на дееца –
лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още в тази първа фаза на
производството, което щом не се дължи на доброволен отказ на лицето да се яви,
винаги се цени като съществено процесуално нарушение. В този смисъл изискването
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в
началния момент на задвижване на наказателната репресия има особено съществено
значение за административнонаказателното производство с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято
отговорност ще бъде ангажирана. В тази връзка неясно остава и какво качество са
изпълнявали свидетелите по акта. ЗАНН разграничава няколко категории свидетели
– присъствали при извършването на нарушението; присъствали при установяването
на нарушението – свидетели по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и свидетели при
съставянето на акта, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. От показанията на св. Н.
се установи, че посочените в акта свидетели не са извършвали проверка на място,
в имота на жалбоподателя, поради което те не попадат в категориите свидетели по
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същите са били свидетели единствено на връчването на
АУАН на жалбоподателя Т., поради което съдът намира, че не следва да им се
признае и качеството на свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като по делото
не се събраха никакви доказателства те да са присъствали при фактическото
съставяне на акта, а единствено при неговото предявяване.
Отделно от гореизложеното, настоящият състав намира,
че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление – поради неговата неправилност. При доказателствена
тежест в процеса върху административнонаказващия орган по делото не беше
доказано жалбоподателят Т. да е извършил вмененото му във вина нарушение. В
тази връзка той не може да бъде наказан за това, че по принцип е отглеждал
селскостопански животни в нарушение на изискванията на НУРОСЖТОР, а само за
конкретно деяние, индивидуализирано по време, място и начин на извършване. По
делото обаче не се събра нито едно доказателство за извършена проверка на
датата, посочена в НП, като дата на извършване на нарушението, съответно
неизяснено остава и обстоятелството какъв е бил конкретният брой на
отглежданите животни към този момент с оглед преценката за съставомерност на
деянието. Актосъставителят Н. беше категоричен, че не е извършвал проверка в
имота на жалбоподателя нито на 03.08.2018 г., нито на друга дата, а за това, че
деянието е извършено, съдел единствено по подадената жалба. Жалбата, изготвена
от други жители на село Ч., обаче не е годно доказателство по делото, от което
да се установяват обстоятелства от състава на нарушението. Тя може да служи
като доказателство единствено за факта на подаването на такава жалба, за датата
на подаването й и за това кои лица са я подписали. Не може обаче по жалба,
изготвена от жители на селото, да се установява къде се намира имотът на жалбоподателя
или какви са били броят и видът на отглежданите животни към определена дата.
Липсата на извършена проверка, при която да бъдат събрани по надлежния ред
годни доказателствени материали, нарушава и правото на защита на наказаното
лице, което по този начин е лишено от възможност да възразява и да оборва
доказателствата, на които почива изводът на АНО. Повече от ясно е, че това
влече и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради непосочване в НП на
доказателствата, които потвърждават нарушението. Това изискване е предвидено
именно за да може лицето да знае от какви материали наказващият орган е извел
извода си за извършено нарушение, като незаконосъобразно е наказаният да бъде
поставен в положение да гадае и предполага кои са тези материали, без те да станат
достояние за него, тъй като така неправомерно се ограничава правото му на
защита и се лишава от възможността да оборва тези доказателства. Протоколът за
предупреждение също не запълва констатираната доказателствена непълнота, тъй
като той отразява констатации направени на 11.07.2017 г., а не на 03.08.2018
г., когато се твърди да е било извършено процесното нарушение. Недоказаността
не е преодоляна и от показанията на св. П., тъй като в показанията си той
говори за дейността на жалбоподателя по принцип, но не съобщава конкретни
факти, които да са отнесени към твърдяната дата на извършване на нарушението и
за броя на отглежданите тогава животни.
В заключение дори и жалбоподателят да е отглеждал
селскостопански животни в нарушение на изискванията на Наредбата за условията и
реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община
Раковски, то администрацията е имала задължението да установи това по надлежния
ред и при спазване на стриктно разписаната в ЗАНН процедура. Установяването на
нарушения и налагането на наказания не може да се извършва въз основа на
предположения, твърдения или слухове, без значение колко достоверни са те.
Съблюдаването на установените правила е гаранция не само за разкриване на
обективната истина, но и за охраняване на правото на защита на наказаното лице.
Така например в случая дори и жалбоподателят да е извършил вмененото му във
вина нарушение, в хода на една проверка например биха могли да се установят
многобройни смекчаващи обстоятелства, от които да се установи, че всъщност
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Грубо
погазвайки правилата за установяване на нарушенията, административнонаказващият
орган е издал едно незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление,
поради което жалбата е основателна, а наказателното постановление трябва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 63 от
19.09.2018 г., издадено от П.А.Г., кмет на Община Раковски, с което на М.И.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл. 45, ал. 3 от Наредба за условията
и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община
Раковски е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 9, т. 5 от Наредба за условията и реда
за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Раковски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.