РЕШЕНИЕ
№ 1426
Гр. Пловдив, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, ХХIV състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛЧЕВ КНАХД № 1426/2020 г. по описа на Административен съд
– гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от СД
„СИМВАС – и сие“, ЕИК *********, представлявано от Л. С.а в качеството и на
управител, чрез пълномощника адв.Петър С., със съдебен адрес в гр.Пловдив,
бул.“Копривщица“ №36 А, офис 7, против Решение № 559 от 10.04.2020
г., постановено по а.н.д. 7877/2019г. по
описа на Пловдивски районен съд, XXV наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №477203-F516096 от 14.11.2019 г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на СД „СИМВАС - и сие“ за нарушение
на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/ на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/
лева.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател СД „СИМВАС - и сие“, който чрез своя представител адв.К.оспорва решението на районния съд, с което е потвърдено
оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че управителят на дружеството не е
бил запознат, че изпращането на ГФО по електронен път не е било успешно, поради
което веднага след узнаване на този факт е направил необходимото да представи
ГФО в Агенция по вписванията. Сочи се, че АНО не е отчел факта, че предвид
дейността на дружеството движението на паричните потоци е от съконтрагентите към дружеството, а не в обратната посока.
Предвид това се обезсмислят твърденията, че неподаването на ГФО би накърнило
правата на съконтрагентите на дружеството поради
липса на информация относно финансовото му състояние. В тази връзка се сочи, че
извършеното от страна на дружеството нарушение е с ниска степен на обществена
опасност. Иска се отмяна на решението, както и да бъде отменено издаденото
наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по касацията – ТД на НАП – ПЛОВДИВ, редовно призован не изпраща представител. В
писмено становище счита, че жалбата е основателна. Моли решението да бъде
оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждиние.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
От
фактическа страна е установено, че на 14.10.2019г. на СД „СИМВАС - и сие“ е съставен акт за
установяване на административно нарушение с номер F516096/
14.10.2019г. за това, че на 02.07.2019г. в гр.Пловдив, е извършило
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС, тъй като в срок до 01.07.2019г.
/предходният 30.06.2019г. е почивен ден/ не е публикувале
годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018г. на дружеството, като бъде заявен за
вписване в търговския регистър на Агенция по вписвания. Видно от подало данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е извършило търговска дейност през
2018г.
За
така описаното нарушение ЦУ на НАП е уведомено от агенция по вписвания на
21.08.2019г., а ТД на НАП Пловдив на 05.09.2019г. С оглед реализиране на
административно наказателна отговорност ТД на НАП-Пловдив изпращат покана на
09.10.2019г. до дружеството за съставяне на АУАН за констатирано нарушение на
14.10.2019г. Управителя се е явил на посочената дата и място и е подписала
собственоръчно съставения АУАН. Възражения за процесуални нарушения по
съставяне на акта не са направени. На същия ден е заявен за вписване ГФО на дружеството за
2018г.
Констатирано
е, че нарушението е извършено за първи път. По преписката обаче са налице и
доказателства за друго наказателно постановление на дружеството за същото
нарушение касаещо финансов отчет за предходната
2017г. Издаденото наказателно постановление за това нарушение с № 371040
F408532/01.11.2018г. не е връчено на нарушителя и не е влязло в
сила.
В
хода на производството пред ПРС е разпитан актосъставителя,
който е потвърдил констатациите в съставения АУАН, чиито показания съдът е кредитирал напълно като логични и съответни
на събраните по делото доказателства.
За
да потвърди обжалваното НП Районен съд-Пловдив е приел, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения. АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити. Прието е, че в
настоящия случай безспорно е доказано че дружеството е извършило описаното в
АУАН и НП административно нарушение, тъй като в срок до 30 юни на следващата
година, т.е. до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е почивен ден, не е
публикувало ГФО за 2018г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване
в Търговския регистър.
ПРС посочва,
че не са налице основание за да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая намира
приложение, ако нарушението е отстранено преди съставяне на АУАН, тоест ГФО е
предаден за вписване със закъснение, но преди за нарушението да се състави акт,
а в случая, ГФО е представен за вписване в същия ден на съставяне на АУАН, но
след като от административно наказващия орган са предприели действия по
констатиране на нарушението. Тоест нарушението не е отстранено доброволно без
намеса на органите на НАП. Независимо, че не е влязло в сила е налице и друго
НП за същото нарушение с което на дружеството е наложено наказание отново
200лв., което говори за трайно неспазване на нарушената норма.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството,
а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от
лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В
тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на
писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното
нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора.
Действително,
не се спори, а и в самото наказателно постановление е отразено изрично, че
нарушението е за първи път. Независимо от това обаче, същото не може да се
определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от посочения вид, а и обстоятелството, че
нарушението е за първи път е отчетено при определяне на санкцията, която е в
минималния предвиден в закона размер. Налице е неизпълнение на задължително
предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на
финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира
нарушената разпоредба. Вярно е, че е налице последващо
отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено
като своевременно, доколкото е сторено след изтичане на законоустановения срок
за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
ТР, при това едва след получаване на съставения АУАН. Пред РС Пловдив
жалбоподателят е навел довод относно това, че от нарушението му не са
произтекли вреди за фиска. Нарушението е
такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е
необходимо реално да са настъпили вреди за фиска и
затова изтъкването на този довод също не би могло да натежи в насока преценка
маловажност на нарушението. В тази насока и като съобразява факта, че
нарушителят е бездействал в един значителен период от време в рамките на
законоустановения срок, с което е осъществил нарушението и значително време
след изтичането му, то с това си поведение съществено е засегнал обществените
отношения, защитени с нормата на чл.38 от ЗСч, а именно изискването за
публичност на финансовите отчети.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски, такива
се дължат на ответника. Същите се констатираха в размер на 100 лева съгласно
приложен списък с разноски към отговора на касационната жалба. Съдът съобрази
разпоредбата на чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ал.1 ЗПП, вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както
и действителната фактическа и правна сложност на делото, реалното участие на
страните по него и определи същите в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 559
от 10.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 7877/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XХV наказателен
състав.
ОСЪЖДА СД „СИМВАС -
и сие“, ЕИК *********, представлявано от Л. С.а,
седалище в гр.Пловдив да заплати на НАП направените разноски пред касационната
инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.