Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ юли 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание,
проведено на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
с. БОГДАН РУСЕВ
При секретаря
ДИМИТРИНКА ИВАНОВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 652 от 2009-та година по описа на
Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХVІІІ ГПК (отм.).
С Решение от
15.07.2008г. по гр.д. № 9835/2005г. на Софийския районен съд, І ГК, 51 състав,
са отхвърлени предявените от С.О.като правоприемник на първоначалната ищца А.К.Ч.срещу
С.К.Б. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 108
ЗС за признаване на правото ѝ на собственост върху конкретно посочени
недвижими имоти, находящи се в град Банкя, м. „****“,
въз основа на завещателно разпореждане от
31.10.2001г. на А.К.Ч., и осъждане на ответника да ѝ ги предаде.
Отхвърлени са предявените от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ като
правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч.срещу
С.К.Б. обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС за признаване
правото на собственост на ищеца по силата на съставено в негова полза
универсално завещателно разпореждане, обективирано в завещание от 31.10.2001г. на А.К.Ч.и осъждане
на ответника да му предаде владението на ½ идеална част от описаните в
решението недвижими имоти. Отхвърлени са предявените по реда на чл. 181 ГПК
(отм.) от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ срещу С.О.и С.К.Б. установителен иск за собственост с правна квалификация по
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и осъдителен иск за собственост с правна квалификация
по чл. 108 ЗС за признаване по отношение на двамата ответници
правото на собственост на ищеца на основание сключен на 19.10.2006г. с А.М.В.-К.договор
за продажба на наследствените ѝ права върху наследството на И.К.Ч.и
осъждане на втория ответник да му предаде владението на ½ идеална част
от описаните недвижими имоти. С.О.и Сдружение с нестопанска цел „А.У.в
България“ са осъдени да заплатят на С.К.Б. сумата от общо 4500,00 лева за
разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение са постъпили:
§
Въззивна жалба, вх. № 48178/18.09.2008г. на СРС, подадена
от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ чрез адв.
П.П., с която първоинстанционното
решение се оспорва в отхвърлителната му по отношение
на СНЦ „А.У.в България“ част. Сочи се, че същото било постановено в нарушение
на материалния закон. Неправилно съдът приел, че сделката, осъществена от Г.К.Ц.,
с която тя се разпоредила с притежаваните от А.и И.Ч.имоти, е валидна. Липсвала
редовно учредена представителна власт. С пълномощното от 15.08.1995г. Ц. била
упълномощена с ограничени права, простиращи се най-много до сключване на
предварителни договори за продажба. Нямало обаче упълномощаване за
разпоредителни действия. В пълномощното липсвало и описание на недвижимите
имоти в град Банкя, за продажбата на които била упълномощавана Ц., поради което
и тази клауза не можела да породи представителна власт. Липсвала воля и от
страна на И.К.Ч.за извършване на продажби на негови имоти на трети лица. Той не
бил делегирал такива права на сестра си А.Ч., за да може същата на свой ред да
упълномощи с тях Г.Ц.. В обема на пълномощното № 646/28.03.1995г. не била
включена възможността за разпореждане с недвижими имоти. По отношение на
представеното пълномощно № 2140/22.09.1995г. се въвежда възражението, че
заверката на подписа на И. Ч.била осъществена не от завеждащия Консулската
служба на Република България в Париж към 22.09.1995г., а от третия секретар,
който не разполагал с такава компетентност. Затова и не била спазена законната
форма за упълномощаването. Дори и пълномощното да било валидно, то не можело да
се приеме тезата, че предходното упълномощаване от 15.08.1995г. на Г.Ц. било
потвърдено с пълномощното от 22.09.1995г. Никъде в него не се съдържало такова
потвърждаване. Не била и спазена формата за потвърждаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Неправилно безрезервно били кредитирани показанията на св. Е., че А.и И.Ч.имали
намерение да продадат имотите си в град Банкя, м. „****“. Игнорирано било
обстоятелството, че свидетелят бил водил дела с А.Ч., тъй като този факт не бил
основание за засилена критичност по смисъла на чл. 136 ГПК (отм.), тъй като
разпитът се провеждал след смъртта на ищцата, без да се отчете обстоятелството,
че делата продължавали в лицето на правоприемниците. Наред с това свидетелят
говорел за една единствена сделка с един купувач за всички имоти. Договорът за
продажба бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, доколкото имотите
били продадени на цена, многократно по-ниска от пазарната им стойност, което
ясно показвало, че представителят на продавачите се бил сговорил с купувача във
вреда на упълномощителите си. Налице било прикриване на
дарение, тъй като плащания не били извършвани, т.е. липсвало и основание и
сделката била нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Решението било и необосновано, тъй
като съдът не се произнесъл по останалите твърдения на ищеца и главно
встъпилото лице. Нарушен бил принципът за еквивалентност на престациите
по чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Съдът не се произнесъл и досежно
възражението, че извършената в последствие доброволна делба е нищожна поради
противоречието ѝ със закона.
С молба от
12.12.2014г. С.О.чрез адв. Р.В.
е оспорила въззивната жалба на СНЦ „А.У.в България“ в
частта ѝ, в която се заявява, че е собственик на идеална част от имотите
въз основа на покупка на наследството на И.Ч.. Сочи се, че договорът за продажба
на наследство не е произвел действие, доколкото А.М.В.-К.изобщо не е
придобивала имотите, тъй като чл. 22, ал. 1 КРБ забранявала придобиването на
земя от чужденци. Наред с това В.-К.не била получила и покупната цена от
1000000,00 долара.
§
Въззивна жалба от 12.12.2014г., подадена
от С.О.чрез адв. Р.В.,
с която описаното по-горе решение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Погрешно съдът приел, че пълномощното, с което Г.Ц. е
продала имотите на А.и И.Ч.е валидно и с него законосъобразно са осъществени
трите процесни сделки, с които Г.Ц. е прехвърлила
идеални части от имотите на Й.Д., Н.Г.и М.Д.. Налице било общо упълномощаване,
което се приравнявало на липса на воля и сключените въз основа на него сделки
били нищожни. Без основание съдът приел, че е неприложима нормата на чл. 40 ЗЗД, доколкото практиката на съдилищата в последно време била в противоположна
насока. Неправилен бил и изводът, че А.Ч. е надлежно упълномощена от брат си И.Ч.да
продава имотите им. Това било така, тъй като пълномощното от 22.09.1995г. не
било удостоверено от длъжностното лице, посочено в него, а към момента на
упълномощаването на Г.Ц. от А.Ч. упълномощаване за продажба от И.Ч.спрямо А.Ч.
въобще нямало. Ч.не бил потвърдил извършените от негово име правни действия.
Освен това била налице и симулация, доколкото не се били събрани никакви
доказателства, че отразената в нотариалните актове цена е била действително
заплатена. Районният съд не взел становище и относно твърдението за нищожност
на сделката поради нееквивалентност на престациите. С
молба, вх. № 40209/26.03.2015г. на СГС, въззиваемият С.К.Б.
чрез своя процесуален представител адв. В.Б. оспорва въззивната жалба, подадена от Столичната община, като
застъпва позиция за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение.
Като въззивник – правоприемник на А.Ч. въз основа на завещание
от 25.07.2006г. в хода на въззивното производство е
конституиран Г.Д.П..
В публичните
съдебни заседания пред въззивния съд СНЦ „А.У.в
България“ чрез процесуалните си представители поддържа въззивната
си жалба, обосновавайки позицията си и в хода на устните състезания,
включително с оглед събраните от въззивния съд
доказателства. Допълнителни подробни съображения се излагат в Писмена защита,
вх. № 69092/18.05.2018г. на СГС. Процесуалният представител на С.О.също
поддържа въззивната жалба, в каквато насока е и
заявеното от него в хода на устните състезания. Допълнително аргументация е
изложена в Писмени бележки, вх. № 57687/25.04.2018г. на СГС. Конституираният
във въззивното производство като въззивник
Г.П. чрез процесуалния си представител адв. Р. моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете да
А.Ч. да бъдат уважени в лицето на П.. Подробни съображения излага в Защита, вх.
№ 63203/08.05.2018г. на СГС. Въззиваемият С.Б. чрез адв. Б. аргументира позиция за правилност и
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Допълнително подробни съображения излага в Защита, вх. № 57938/25.04.2018г. на
СГС.
Софийският
градски съд, като взе предвид подадените въззивни
жалби и съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са
депозирани в срок от легитимирани с правен интерес от обжалването страни срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Първоинстанционното
производство (гр.д. № 9835/2005г. на СРС, 51 състав) е образувано въз основа на
Искова молба, вх. № 21038/20.07.2005г. на СРС, подадена от А.К.Ч.срещу С.К.Б..
Със същата са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за по отношение на ответника качеството на
ищцата като собственица и предаване владението върху следните недвижими имоти:
1. УПИ
ІІ-2410, кв. 104е по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 2468кв.м.;
2. УПИ
ІІІ-2410, кв. 104е по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 2595кв.м.;
3. УПИ
ІV-2410, кв. 104е по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 1624кв.м.;
4. УПИ
V-2410, кв. 104е по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 1435кв.м.;
5. УПИ
VІ-2410, кв. 104е по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 1436кв.м.
6. Площи,
отредени за улици в кв. 104е, представляващи реални части от поземлен имот,
целият от 68700кв.м.: лице на УПИ VІ-2410 от 165кв.м., лице на УПИ VІІ-2410
от 182кв.м., лице на УПИ V-2410 от 454кв.м., лице на УПИ І-2410 от 660кв.м.,
лице на УПИ ІІ-2410 от 1095кв.м., лице на УПИ ІІІ-2410 с площ от 281кв.м., лице
на УПИ ІV-2410 с площ от 253кв.м.;
7. УПИ
І-2410, кв. 201а по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 2591кв.м.;
8. УПИ
ІІ-2410, кв. 201а по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 1417кв.м.;
9. УПИ
ІІІ-2410, кв. 201а по плана на гр. Банкя, м. „****“, с площ от 1849кв.м.;
10. Площи,
отредени за улици в кв. 201а, представляващи реални части от поземлен имот
2410, целият от 68700кв.м.: лице на УПИ І-2410 с площ от 803кв.м., лице на
УПИ ІІ-2410 от две страни с площи 146кв.м. и 199кв.м.; лице на УПИ V-2410 с
площ от 454кв.м.
Всички така
описани имоти и части от улици се твърди да са идентични и част от местността „****“
в град Банкя, представляващ масив от над 250дка, притежаван от наследодателите
на ответницата. Основателността на исковете си същата обосновава с наследствено
правоприемство от страна на майка си Е. Ч. и на брат
си И.Ч.. През 2001г. ищцата научила, че по имота ѝ се извършват
регулационни промени и разпоредителни сделки. Те били резултат от действията на
нейна пълномощница – Г.К.Ц.. Ден преди да бъде заверено пълномощното в нейна полза
от 15.08.1995г., Ц. изготвила същото и го прочела на ищцата, като то се
отнасяло за издирване на документи за реституирани имоти в град Банкя и търсене
на купувачи за тях. При заверяването на документа от нотариуса текстът му обаче
не ѝ бил прочетен от нотариуса, тя също не сторила това и го подписала на
доверие. Вътре обаче имало текст, с който Ц. се упълномощавала да продаде
имотите в Банкя, което последната сторила. По сделките тя представяла и
пълномощно от И.Ч., заверено в Париж, но не от завеждащия консулската служба, а
от третия секретар. След множество разпоредителни сделки, ответникът закупил процесните имоти през 2001г. и 2002г. от дъщерята на Г.Ц. –
М.Д. лично и от собственото ѝ дружество „Агенция М.“ ЕООД. Продажбите на
тези имоти се оспорват като нищожни поради липса на съгласие. Наред с това те
били привидни и прикривали дарение, тъй като по тях не били извършвани
плащания. Накърнявали принципа на еквивалентност на сделките. Договорите
нарушавали добрите нрави, тъй като при сключването им безспорно се установявали
недобросъвестност и противоречие с морала. Сделките не били породили правно
действие, тъй като били в нарушение на
чл. 40 ЗЗД: същите били изповядани на цени, равни на данъчната оценка и многократно
по-ниски от пазарните. Поради тези съображения те не били породили транслативния си ефект. Допълнително уточнение на исковата
молба е направено с молба от 24.01.2006г. Ответникът С.Б. чрез своя процесуален
представител адв. В.Б. е оспорил предявените искове.
Поради
настъпилата смърт на ищцата на 28.07.2006г., като ищци в процеса с определение
от 27.11.2006г. са конституирани Л.Т.Б.(наследник по закон), СНЦ „А.У.в
България“ (наследник по завещание от 2001г.) и С.О.(заветник
по завещание от 2001г.). Ищецът Л.Б.е заявил, че не е приел наследството на А. Ч.,
поради което определението за конституирането му е отменено. С искова молба
ищецът СНЦ „А.У.в България“ по реда на чл. 181 ГПК е предявило срещу С.О.установителен иск за установяване на собствеността на
Сдружението върху ½ част от процесните имоти,
а срещу С.Б. – иск по чл. 108 ЗС за ½ част от процесните
имоти. Основателността на иска си е обосновал с договор за покупка на
наследство между СНЦ „А.У.в България“ и А. В.-К.– наследница по завещание на И.Ч..
По делото е разпитан свидетел, изслушани са заключения на вещи лица, събрани са
писмени доказателства.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че процесните
недвижими имоти са били собственост на наследодателите ѝ, като са били
одържавени на основание ЗОЕГПНС (отм.). Собствеността била възстановена по
силата на ЗВСОНИ. Като неоснователни са преценени възраженията за липса на
надлежно учредена представителна власт за разпоредителни действия с процесните имоти в полза на Г.Ц., както и тези за нищожност
на договорите. Доколкото сключеният на 21.03.1997г. договор за покупко-продажба
бил валиден и предхождащ смъртта както на А.Ч., така и на И.Ч., то те не са
били собственици на обективираните в нотариалния акт
имоти към момента на смъртта си, поради което предявените искове, ищците по
които се легитимират като собственици по силата на завещателни
разпореждания/покупка на наследство, са неоснователни.
Видно от
Нотариален акт № 19/10.12.1928г., т. 9, рег. 220, нот.
дело № 327/1928г. на Нотариуса при Софийския окръжен съд, М.Т.Х.е бил признат
за собственик по силата на придобивна давност на
празно място - борова гора, находяща се в село Банкя (сега град), м. „До селото“, с
площ около 85дка.
Видно от
Нотариален акт № 74/01.05.1930г., т. 8, рег. 1541, дело № 1402/1930г. на І
Нотариус при Софийския окръжен съд, М.Т.Х.и съпругата му Д.М.Т.са прехвърлили
на Е.К.Ч. един хотел, находящ се в чертите на село
Банкя (сега град), състоящ се от разни стари постройки върху 99,4кв.м. с общо
застроено и незастроено пространство от 8915,04кв.м., при описани граници и индивидуализационни белези.
Видно от
Нотариален акт № 135/22.10.1941г., т. ХVІІІ, рег. 3535, дело № 3396/1941г. на І
Нотариус при Софийския областен съд, М.Т.Х.е прехвърлил на дъщеря си Е.К.Ч. от
целокупния притежаван от него недвижим имот, находящ
се в село Банкя (сега град), общо 220дка, само останалата неотчуждена и
неподарена част, включващ в себе си 110дка градини и 70дка борова гора, при
описани граници.
Със Заповед
№ РД-57-881/10.11.1995г. на Кмета на Столичната голяма община е наредено да се
отпише, на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 НДИ, от актовите книги за
държавни и общински имоти на ТОА „Банкя“ имот с площ около 230дка, владението
върху който да се предаде на наследниците на Е.К.Ч..
Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 950/24.07.1995г. на С.О.– Район „Средец“, презаверено на 12.11.2001г., М.Т.Х.е починал на
06.10.1943г., като е оставил за своя наследница по закон Е.К.Ч. (дъщеря), която
от своя страна е починала и е оставила за свои наследници А.Ч. и И.Ч..
Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 457/08.05.2001г. на С.О.– Район „Средец“, Е.М.Ч.
(вдовица) е починала на 12.02.1995г., като е оставила за свои наследници по
закон А.К.Ч. и И.К.Ч..
На
28.03.1995г. Завеждащият консулската служба при Посолството на Република
България в Париж е удостоверил полагането от страна на И.К.Ч.върху пълномощно в
полза на А.К.Ч.. Същото е с общ характер за представителство пред българските
държавни органи, физически и юридически лица и за управление и стопанисване на
имотите му, образуване на съдебни производства, теглене на суми от банките.
Видно от
представеното заверено копие, на 15.08.1995г. А.К.Ч. е упълномощила от свое име
и от името на брат си И.Ч.Г.К.Ц. да ги представлява където е необходимо във
връзка със събирането на документи за установяване правото им на собственост
върху недвижими имоти, както и да сключва предварителни договори за продажбата
им. Същата изрично е упълномощена да извърши продажба в нотариална форма на
недвижимите имоти, намиращи се в град Банкя, при определен от пълномощницата
купувач, като последната определи и всички останали условия на договора – цена,
начин на плащане и др. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от ІІ
Нотариус при СРС.
Видно от
представеното заверено копие, на 22.09.1995г. в Консулската служба на
Посолството на Република България в Париж е удостоверено полагането от страна
на И.К.Ч.на подпис върху пълномощно, с което същият упълномощава сестра си А.К.Ч.
от негово име и за негова сметка да се разпорежда с всички техни общи имоти,
като определя всички условия на сделките – цени, начин на плащане, купувач и
др., както и да получи продажната цена от негово име и за негова сметка. В
пълномощното изрично е посочено, че се потвърждават и пълномощните, дадени от
нея на Г.К.Ц.. Видно от представеното заверено копие от Писмо, изх. №
2ПР886/02/22.04.2002г. на МВнР, Дирекция „Консулски отношения“, пълномощното от
22.09.1995г. е подписано от С.С.– трети секретар в
посолството в Париж.
Видно от
представеното заверено копие, с Нотариален акт № 155/21.03.1997г., т. 30, дело
№ 5770/1997г. на І Нотариус при СРС, Г.К.Ц. като пълномощник на А.К.Ч. и И.К.Ч.е
продала реална част от празно дворно място в град Банкя, пл. № 1897, м. „в.з.
Банкя-Иваняне“, при описани граници, цялото с площ от 227815кв.м., а
продадената част – 68700кв.м., на Й.П.Д.(2000/68700ид.ч.), Н.Г.Г. (20000/68700ид.ч.) и М.П.Д.(46700/68700ид.ч.) за сумата
от 80104200,00 лева (неденоминирани).
Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 1047/25.03.2005г., И.К.Ч.е починал на
11.02.1999г., като е оставил за своя наследница по закон А.К.Ч..
Видно от
представеното заверено копие, на 13.04.1995г. в град Ница в кантората на
Нотариуса П.Е.е съставено Нотариално завещание, с което И.Ч.е конституирал като
своя универсална заветница А.М.К.. Видно от
представеното заверено копие, на 19.10.2006г. А.М.К., по баща К., е продала на
Американския университет в България наследствените си задължения, права и
фактически отношения, завещани ѝ от И.К.Ч.срещу сумата от $1000000,00.
Видно от Нареждане за превод във валута от 06.12.2006г. в полза на А.М.К. е
наредено плащането на посочената сума по сметка.
С Договор за
доброволна делба от 15.06.1999г. Н.Г.Г., М.Х.Г.и М.П.Д.са
поделили помежду си закупената от тях част от дворното място, съобразно
утвърдената регулация, като М.П.Д.е получила УПИ VІІІ-2410, кв. 201а, УПИ
ХІІ-2410, кв. 201а, УПИ ХІІІ-2410, кв. 201а, УПИ ХІV-2410, кв. 201а, УПИ
І-2410, кв. 104е, УПИ ІІ-2410, кв. 104е, УПИ ІІІ-2410, кв. 104е, УПИ ІV-2410,
кв. 104е, УПИ V-2410, кв. 104е, УПИ VІ-2410, кв. 104е, УПИ VІІ-2410, кв. 104е,
УПИ VІІІ-2410, кв. 104ж, УПИ ІХ-2410, кв. 104ж, УПИ Х-2410, кв. 104ж, УПИ
ХІ-2410, кв. 104ж. Н.Г.Г. и М.Х.Г.получават в дял УПИ
І-2410, кв. 201а, УПИ ІІ-2410, кв. 201а, УПИ ІІІ-2410, кв. 201а.
С Договор за
доброволна делба от 05.04.2000г. М.Б.С., С.П.С., М.П.Д.,
Й.П.Д.и А.К.Ц.са поделили помежду си съсобствеността върху празно дворно място
с пл. № 2419, кв. 104 по плана на град Банкя, м. „****“.
С Нотариален
акт № 114/28.03.2001г., т. 1, рег. № 2489, дело № 110/2001г. на Нотариус № 041-Д.
Т., М.П.Д.е продала на С.К.Б. празно дворно място, представляващо УПИ ІІ-2410,
кв. 104е по плана на град Банкя, м. „****“, за сумата от 4886,60 лева.
С Нотариален
акт № 46/20.02.2001г., т. 1, рег. № 973, дело № 44/2001г. на Нотариус № 041-Д. Т.,
М.П.Д.е продала на С.К.Б. празно дворно място, представляващо УПИ ІІІ-2410, кв.
104е по плана на град Банкя, м. „****“, за сумата от 5138,10 лева.
С Нотариален
акт № 125/18.09.2002г., т. 2, рег. № 4083, дело № 295/2002г. на Нотариус № 041-Д.
Т., М.П.Д.е продала на С.К.Б. УПИ ІV-2410, кв. 104е по плана на град Банкя, м.
„****“, УПИ V-2410, кв. 104е по плана на град Банкя, м. „****“, УПИ VІ-2410,
кв. 104е по плана на град Банкя, м. „****“, реални части от площи, отредени за
улици в кв. 104е по плана на град Банкя, м. „****“, лица на УПИ VІ-2410, УПИ
VІІ-2410, УПИ V-2410, общо за сумата от 13107,50 лева.
С Нотариален
акт № 126/18.09.2002г., т. 2, рег. № 4084, дело № 296/2002г. на Нотариус № 041-Д.
Т., М.П.Д.е подарила на С.К.Б. 330/660ид.ч. от реалната част от площта,
отредена за улици в размер на 10234кв.м., представляващи част от поземлен имот
№ 2410, целият с площ от 68700кв.м., с площ на реалната част от 660кв.м. от
лицето на УПИ І-2410, кв. 104е по плана на град Банкя, м. „****“.
С Нотариален
акт № 127/18.09.2002г., т. 2, рег. № 4085, дело № 297/2002г. на Нотариус № 041-Д.
Т., М.П.Д.като представляващ „Агенция М.“ ЕООД е подарила на С.К.Б. ½ ид.ч. от реалната част от площта, отредена за улици в
размер на 10234кв.м., представляващи част от поземлен имот № 2410, с площ на
реалната част от 1095кв.м. от лицето на УПИ ІІ-2410, кв. 104е по плана на град
Банкя, м. „****“.
С Нотариален
акт № 124/18.09.2002г., т. 2, рег. № 4082, дело № 294/2002г. на Нотариус № 041-Д.
Т., „Агенция М.“ ЕООД чрез М.П.Д.е продало на С.К.Б. реална част от площта,
отредена за улици, представляваща част от поземлен имот № 2410, цялата в размер
на 10234кв.м., с площ на реалната част 281кв.м. от лицето на УПИ ІІІ-2410, реална
част от площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот № 2410,
цялата в размер на 10234кв.м., с площ на реалната част от 253кв.м. от лицето на
УПИ ІV-2410, за сумата от общо 1321,70 лева.
С Нотариален
акт № 131/25.09.2002г., т. 2, рег. № 4152, дело № 301/2002г. на Нотариус № 041-Д.
Т., Н.Г.Г. и М.Х.Г.са продали на С.К.Б. УПИ І-2410,
кв. 201а по плана на град Банкя, м. „****“, УПИ ІІ-2410, кв. 201а по плана на град
Банкя, м. „****“, УПИ ІІІ-2410, кв. 201а по плана на град Банкя, м. „****“,
реални части от площта, отредена за улици, в размер на 10234кв.м.,
представляваща част от поземлен имот № 2410, целият от 68700кв.м., като същата
е формирана от реални части от УПИ І-2410, УПИ ІІ-2410, УПИ 2410, за сумата от
общо 18131,80 лева.
Видно от
представеното заверено копие от Препис-извлечение от Акт за смърт №
425/05.08.2006г. А.К.Ч. е починала на 28.07.2006г. в град Сен Клу, Франция. Видно от представеното Удостоверение №
АУ-94-79/18.09.2006г. на Столична община – Район „Оборище“, и Удостоверение №
ЕС-00-34/02.10.2006г. на С.О.– Район „Оборище“, след смъртта си тя е оставила
като свой законен наследник Л.Т.Б., който обаче заявява, че не е приел
наследството (л.175, СРС).
Видно от
представеното заверено копие, на 31.10.2001г. А.К.Ч.е съставила саморъчно
завещание, в което са налице и множество отделни завети на вещи и парични суми.
Завещателката е посочила, че завещава Теневия баир на общината в град Банкя.
Цялото си останало имущество е завещала на Американския университет в
Благоевград. Завещанието е обявено на 24.08.2006г. от Нотариус № 302 – В.Благоева,
видно от съставения протокол.
С Решение №
3524/22.05.2012г. по гр.д. № 7191/2010г. на Софийския градски съд, ГК, І-2
състав, по иск, предявен от СНЦ „А.У.в България“ срещу Столичната община, е
прогласено за нищожно на основание чл. 42 ЗН завещанието на А.Ч. от
31.10.2001г. в частта си за завета на „****“ в град Банкя поради неправосубектност на заветника. С
Решение № 395/28.02.2013г. по в.гр.д. № 3814/2012г. на Софийския апелативен
съд, ГК, 10 състав, решението е отменено, а предявеният иск по чл. 42 ЗН за
нищожност на завета в полза на С.О.досежно „****“ в
град Банкя е отхвърлен. С Определение № 235/14.02.2014г. по к.гр.д. №
5973/2013г. на Върховния касационен съд, ІVг.о.,
решението не е допуснато до касационно обжалване.
Видно от
приложеното заверено копие на Заявление, вх. № 7463/30.10.2006г. на Софийския
районен съд, Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ е заявило приемане на
наследството.
Видно от
Съдебно удостоверение, изх. № 191/12.01.2007г. на СРС, и писмо, изх. №
Д-332/06/12.01.2007г. на Столичната община, последната е приела завета на А.Ч..
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-почеркова
експертиза (л. 183-186, СРС), саморъчното завещание от 31.01.2001г. е написано
и подписано от едно и също лице – А.К.Ч..
Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице Д., приета пред
първата инстанция (л. 70-72, СРС) средната пазарна стойност на процесните имоти е 636030,00 лева.
Видно от
заключението на вещото лице П.по назначената от районния съд съдебно-техническа
експертиза процесните имоти са идентични с част (в
обхвата на) от имотите, описани в нотариалния акт от 1928г., нотариалния акт от 1930г.,
нотариалния акт от 1941г., заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на Кмета на София и
издаденото удостоверение за отписване от 1993г. Средната пазарна стойност на
същите е 900740,00 лева (деноминирани).
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Р.Е.. Същият
съобщава, че от 1995г. до 2000г. е бил адвокат на А.К.Ч.и на нейния брат И.К.Ч.,
който умрял през 1999г. През 1995г. подал молба за деактуване
на всички имоти в град Банкя, включително тези в м. „****“. След възстановяването
на собствеността двамата имали намерение да ги продадат, за което било
изготвено пълномощно в полза на св. Е. да ги продаде комуто прецени за добре.
Това пълномощно обаче не било ползвано. Преди той да бъде упълномощен (м.
09.1995г.) било съставяно и пълномощно в полза на Г.Ц.. Имало обща среща между
него, Ч., Ч. и Ц., която се състояла през 1998г. Свидетелят сочи, че е виждал
пълномощното в полза на Г.Ц., като то било с текст, подобен на съставеното в
негова полза – да продаде имотите на определен от нея купувач и при каквато
цена тя прецени. Съобщава, че за периода, в който контактувал с нея
(1995-2000г.), Ч. била с ясна мисъл и съхранен интелект, въпреки напредналите
си години, като била наясно със съдържанието на пълномощните. Имала желание да
се продадат имотите, като с парите от продажбата да се създаде фондация за
подпомагане на българчета от град Дупница за обучение в чужбина. Е. знаел, че Г.Ц.
е продала имотите, но не може да отговори кому и на каква цена. През
1997-1998г. Ч. искала $3000000,00 за целия ****, но св. Е. ѝ обяснил, че
това не е реална цена спрямо пазара на имотите тогава. Съобщава, че е водил
дела с срещу А.Ч..
С
определение на първоинстанционния съд от 02.06.2006г.
е обявено за безспорно между страните, че ответникът С.Б. към датата на
подаване на исковата молба и към дата на заседанието осъществява фактическа
власт върху процесните имоти.
По делото
(пред въззивната инстанция) е представено заверено
копие от Саморъчно завещание с дата 25.07.2006г., означено като съставено от А.Ч..
Със същото тя заявява, че анулира всички свои предходни завещателни
разпореждания, като определя за неин универсален наследник Г.Д.П.. Завещанието
е обявено на 21.07.2015г. от Нотариус № 340-В.Г., видно от представеното
заверено копие от протокол.
Съгласно
заключението на допуснатата пред въззивния съд
съдебна-експертиза (в.л. Б., л. 343-347, СГС), не може да се даде отговор на
въпросите кой е производител на хартията, върху която е написано завещанието,
от коя партида и към коя дата е произведен листът хартия, преди колко време е
произведен листът, върху който е написано завещанието от 2006г., както и преди
колко време е изписан текстът на същото.
Съгласно
заключението на допуснатата пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза (в.л. Ч., л. 354-367, СГС),
саморъчното завещание с дата 25.07.2006г. не е написано и не е подписано от А.К.Ч..
Съгласно
заключението на допуснатата пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза (вещи лица – Ч., Х. и Д., л.
525-572), че завещанието от 25.07.2006г. на А.Ч. не е написано и не е подписано
от А.К.Ч.(становището е на мнозинството от вещите лица – Ч. и Х.). Изводите са
подробно аргументирани, като е установена вълнообразност/чупливост
и неувереност /на места с прекъсване на линията/ на движението, липса на ясно
изразена рефлекторност в логически обусловени места,
отделни думи или букви са изпълнени със забавен темп и нарушена координация на
движенията, а други са изпълнени с по-бърз темп и по-висока координация на
движенията, посоката на редовете на писане е променлив, като е налице проява на
необичайна за така кратък текст многовариантност на
частните признаци, характеризиращи изписването на едноименни букви и цифри в
текста и подписа. При съпоставяне е установено необичайно повишено сходство във
формата, продължителността и относителното месторазположение на движенията при
изписване на букви/цифри, поотделно или в съчетанието им в думи. При налагане
на аналогични текстове от завещанието от 2006г. към това от 2001г. е установено
пълно или почти пълно съвпадение или успоредност на щрихите на същите, което би
могло да се получи най-общо казано при „копиране на просвет“.
Заключението е подписано с особено мнение от вещото лице Д., като същият е
изложил мотиви („Особено мнение“) за несъгласието си с възприетото от
останалите вещи лица (вх. № 150688/10.11.2017г. на СГС). Твърди, че ръкописният
текст на завещанието от 2006г. и подписът върху него са положени от А.Ч..
Установявало се пълно съвпадение на общите признаци на ръкописния текст и
подписите в изследвания и сравнителните ръкописни текстове и подписи,
включително и в характерните отклонения – тъпи и тънки /остри/ начала и краища,
ъгловатост при изписване на някои овални елементи, вълнообразност при изписване на част от елементите,
изписване на някои букви на части. Забавените темп и координация на изписване
се обяснявали с разстройство в моториката на
движенията на лицето, които били видни във времето, съобразно сравнителните
образци.
На първо
място въззивният съд следва да се произнесе относно
допустимостта на конституирането във въззивното
производство на Г.Д.П. като страна в процеса – ищец-въззивник.
Същият обосновава участието си в процеса с качеството си на наследник на
починалата А.Ч. въз основа на универсално завещателно
разпореждане от 25.07.2006г. в негова полза. Същото е оспорено от останалите
страни. В такъв случай ползващият се от завещанието следва да докаже по
несъмнен начин, че то е автентично. Това е така, тъй като, макар да е подписано
от трето лице – завещател, то ползва посочения наследник и в тежест на
последния, съобразно чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК
(отм.) е да докаже неговата автентичност. Наследникът по завещание
следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно
да докажат, че завещателят е написал и подписал завещанието собственоръчно. В
настоящия случай такова доказване от страна на въззивника
П. не е проведено, като от събраните по делото доказателства се установява
точно обратното. Изслушаните единична и тройна съдебно-почеркови
експертизи установяват, че завещанието от 2006г. нито е написано, нито е
подписано от А.К.Ч.. Въззивният съд кредитира същите
като изготвени от компетентни лица, при пълно и ясно дадени отговори на
поставените въпроси, при задълбочено и аргументирано обосновани изводи и при
липса на обстоятелства, които да поставят под съмнение правилността им.
Неоснователни са възраженията за липса на компетентност и заинтересованост у
вещите лица. Пред съда са представени съответни доказателства, които
установяват притежанието от в.л. Ч. на съответната подготовка за изготвяне на
заключения в областта на поставените ѝ задачи. Участието ѝ в
телевизионно предаване във връзка с имотите на Ч.и заявеното от нея, че
поддържа становището си относно авторството на второто завещание, по никакъв
начин не обуславя основание за отвода ѝ от изготвянето на съдебната
експертиза по делото: не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 158, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 159 ГПК (отм.), които да съставляват пречка вещото лице да изготви
заключение по делото. Вещото лице изготвя заключението си съобразно
притежаваните от него специални знания, няма данни да е заинтересувано от
изхода на спора, като носи наказателна отговорност при умишлено или поради
непредпазливост дадено невярно заключение, индиции за
каквото няма.
Съдът, на
основание чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), намира, че следва да даде вяра на
становището на единичната съдебно-почеркова
експертиза и на становището на мнозинството от тройната съдебно-почеркова
експертиза, а именно – че завещанието от 2006г. не е подписано и не е написано
от А.Ч.. Това е така, тъй като е налице съвпадане на мнението на единичната и
на мнозинството от тройната експертизи. Изводите на мнозинството от последната
са по-обстойно и аргументирано обосновани, при приложени разнообразни техники
на изследване, позволяващи формиране и потвърждаване на съответни изводи
свързани с характеристиките на написаното и неговото авторство. Заключенията са
вътрешно непротиворечиви, без да са налице други доказателства, които пряко или
косвено да опровергават изводите им. По тези съображения не следва да се
кредитира особеното мнение на вещото лице Д., според който А.Ч. е написала и
подписала завещанието от 2006г., доколкото изводите му са по-обобщени.
Възрастовите изменения и отражението им върху писмено-двигателната дейност
според съда не биха могли да обяснят огромната многовариантност
на частните признаци при изписването на едноименни букви и цифри в така кратък
текст и най-вече изписването на отделни букви и думи със забавен темп и
нарушена координация на движенията, а други, разположени в близост или на други
места в текста на завещанието – с по-бърз темп, респективно с по-висока
координация на движенията. Не бива да се пропуска и констатираното необичайно
сходство на формата, продължителността и местоположението на думи и цифри при
налагане с аналогични текстове от завещанието от 2001г., видни и от приложения
илюстративен материал, свидетелстващо според вещите лица за копиране на текста.
Видно от представеното Свидетелство за специализация (л. 493), в.л. С.Ч. във
връзка със специализацията си е защитила дипломна работа именно на тема
„Патологични изменения на почерка. Експертиза на ръкописни текстове, написани
от лица с мозъчна атеросклероза“, което обосновава по-голяма тежест на
становището ѝ относно авторството на завещанието от 2006г.
По
изложените съображения Софийският градски съд намира, че за Г.Д.П. не се
установява да е универсален правоприемник на първоначалната ищца по делото А.К.Ч..
Доколкото това негово качество е предпоставка за наличието на процесуалната му
легитимация за участие в производството, то същият е ненадлежна страна и
неправилно конституиран като страна по делото. Затова и определението от
18.11.2015г. на въззивната инстанция, с което е
сторено това, следва да бъде отменено, а производството по делото досежно Г.Д.П. – да бъде прекратено.
На следващо
място, като извърши съответната проверка по реда на чл. 208 и чл. 209 ГПК
(отм.), въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е частично недопустимо като постановено по отношение на ненадлежна
страна – СНЦ „А.У.в България“. От представеното завещание от 31.10.2001г.,
чиято автентичност се установи чрез заключение на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза, става ясно, че А.Ч. е
завещала имуществата си на различни субекти, като имотите, находящи
се в град Банкя, м. „****“, са предмет на завет в полза на Община Банкя, т.е.
на Столичната община. С Решение № 395/28.02.2013г. по в.гр.д. 3814/2012г. на САпС, ГК, 10с-в, влязло в сила на 17.02.2014г., е отхвърлен
като неоснователен предявеният от СНЦ „А.У.в България“ срещу С.О.иск с правно
основание чл. 42 ЗН за прогласяване на описания завет на имотите в м. „****“ за
нищожен. При смърт на страна в процеса, когато съдът не може незабавно да
прецени кой е правоприемник на първоначалния ищец, той може да конституира
всички, твърдящи да са такива, като с крайния си акт прекрати производството по
отношение на тези, които не се легитимират като правоприемници на починалия.
Когато това стане в хода на въззивното производство, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното
решение по отношение на тях и да прекрати производството по делото. На
основание чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), влязлото в сила съдебно решение е
задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който
го е издал, и за всички други общини и учреждения в
Републиката. Доколкото настоящият спор касае имоти, които попадат в обхвата на
завещанието от 2001г. и се намират в м. „****“ в град Банкя, то, на основание
чл. 16, ал. 2 ЗН, като страна в производството следва да бъде конституиран заветникът – Столичната община, а не универсалният
наследник по завещание – СНЦ „А.У.в България“. Това е така, тъй като по смисъла
на чл. 120 ГПК (отм.), правоприемник на правата на починалата А.Ч. е лицето, в
полза на което е извършено конкретното частно завещателно
разпореждане. По отношение на СНЦ „А.У.в България“, което със завещанието от
2001г. е определено като наследник на цялото ѝ останало имущество извън
разпределеното с отделните съдържащи се в завещанието завети, не може да се
приеме, че се явява правоприемник на завещателката
върху процесните имоти, тъй като тази възможност е
изключена от качеството на С.О.на заветник по отношение
на същите. В този смисъл е и практиката на ВКС – р.
190/31.03.2009г.-гр.д.1904/2008г.-ІІг.о. По тези
съображения въззивникът СНЦ „А.У.в България“
неправилно е бил конституиран като правоприемник на ищцата А.Ч., поради което
решението на първоинстанционния съд в частта си, с
която са отхвърлени предявените от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“
като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч.срещу
С.К.Б. обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС за признаване
правото на собственост на ищеца по силата на съставено в негова полза
универсално завещателно разпореждане, обективирано в завещание от 31.10.2001г. на А.К.Ч.и осъждане
на ответника да му предаде владението на ½ идеална част от описаните в
решението недвижими имоти, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – да се прекрати в тази му част.
По отношение
на останалата част от решението по отношение на въззивника-ищец
Столичната община, както и относно предявените от СНЦ „А.У.в България“ по реда
на чл. 181 ГПК срещу С.О.и С.К.Б.
Искове, съдът намира следното:
Съгласно чл.
108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, както и че тя се
държи от ответника. Ответникът от своя страна следва да докаже, че за него е
налице съответно правно основание да държи вещта.
Събраните по
делото доказателства установяват, че процесните имоти
са били собственост на А.К.Ч.и И.К.Ч.по силата на наследствено правоприемство. Същите са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС
(отм.), като собствеността върху тях е възстановена по реда на ЗВСОНИ, а със
Заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на Кмета на Столичната голяма община е разпоредено отписването им от актовите книги и връщането им
на правоимащите лица. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че в основата на преценката основателността на предявените искове
е това, дали те са били валидно прехвърлени чрез пълномощника Г.Ц. през 1997г.
на Й.П.Д., Н.Г.Г. и М.П.Д.. С основание районният
съдия е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това А.Ч.
да е била въведена в заблуждение, за да подпише пълномощното от 15.08.1995г. в
полза на Г.Ц., съдържащо упълномощаване от нейно име и от името на брат ѝ
за продажба на имотите в град Банкя.
Посоченото
пълномощно е напълно годно да породи представителна власт за извършване на
разпоредителните сделки, въпреки че в него не са изрично посочени конкретните
имоти и параметрите на отчуждителните сделки –
купувач, цена и условия на продажбата. За упълномощаване с последиците по чл.
36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена (стойност) и т.н., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното (ТР
5-2016-ОСГТК, т. 1).
Действително
при съставянето на пълномощното от 15.08.1995г., И.Ч.не е бил предоставил на
сестра си А.Ч. правата да отчуждава съответните части от съсобствени
им имоти в град Банкя, м. „****“, предмет на настоящия спор, поради което и
същата не е имала възможност да преупълномощава Г.Ц.
за това. И. Ч.обаче е упражнил потестативното си
право да потвърди тази представителна власт, тъй като с пълномощно, изх. №
2140/22.09.1995г. на Консулската служба на Република България в Париж, от една
страна е оправомощил А.Ч. да се разпорежда с всички
техни съсобствени имоти в България, а от друга
изрично е потвърдил правата по пълномощните в полза на Г.Ц., т.е. и това от
15.08.1995г. Съгласно чл. 17, ал. 1 (отм. ДВ, бр. 95 от 2017г.) от Правилника
за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73 от 1958г.), дипломатическите и консулските
представителства на България заверяват подписите на български и чужди граждани
след надлежно установяване на самоличността им и при спазване на съответно
описаните нормативни актове. Пълномощно № 2140/22.09.1995г. е заверено в
консулското представителство на Република България в Париж при спазване на
установените за това изисквания и е породило следващите се от него правни
последици. Оттук и възраженията в противна насока, обективирани
във въззивните жалби, са неоснователни.
Поради това
и Нотариален акт № 155/21.03.1997г. на І Нотариус при СРС – Д. Т., е сключен
при надлежно учредена представителна власт както по отношение на А.Ч., така и
по отношение на И.Ч.. В тази насока следва да се ценят и показанията на св. Е.,
от които се установява намерение у Ч.за продажба на имотите и предприети в тази
насока действия. Не може да бъде споделено възражението, че същите не следва да
се кредитират. Липсват установени от останалия доказателствен
материал по делото факти и обстоятелства, които да влизат в противоречие със
съобщеното от св. Е.. Действително същият сочи да е водил дела с ищцата Ч., но
това е станало в минал момент и без индиции по
някакъв начин това да е повлияло показанията му пред съда. Съобщеното от него
съответства на останалите събрани по делото доказателства, като показанията му
са вътрешно непротиворечиви. След преценката им съобразно изискванията на чл.
136 ГПК (отм.) не се установяват обстоятелства, които да обосновават това те да
не бъдат кредитирани.
Така
правилно Софийският районен съд е приел, че, като е осъществено валидно
разпореждане с процесните имоти в град Банкя, м. „****“,
последните не са били част от наследството на А.и И.Ч.и, включително по
завещанието и заветите от 2001г. на А.Ч. и Завещанието от 1999г. на И.Ч.,
съответно продажбата на наследство от А. К. на СНЦ „А.У.в България“.
Неоснователно
е възражението за накърняване на принципа за еквивалентност на престациите по чл. 63, ал. 1 ЗЗД при извършване на
продажбата на имотите по нотариален ред от Г.Ц.. Посочената норма въвежда
изискване спрямо всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Дали престациите са еквивалентни по принцип определят страните
по договора, като преценката за това в конкретния случай е субективна – дали престациите са равностойни всяка от страните преценява сама
при сключването на договора. Съглашения, при които страните уговарят размяна на
блага, които обективно не са на еднаква или близка стойност, не са в
противоречие на закона и не са нищожни. Единствено в хипотеза на крайна нужда е
възможно унищожаване на договора.
Не е налице
и противоречие, съответно недействителност, на обективираната
в нотариалния акт за продажба на имотите сделка, с оглед нормата на чл. 40 ЗЗД,
според който, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят
във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. Твърди се, че упълномощената Ц. се е договорила с купувачите
във вреда на представляваните. Фактическият състав, пораждащ недействителността
по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента. Първият е обективният: договорът да
е сключен от/чрез представителя и насрещната страна по него е във вреда на
представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има
най-различни проявни форми. Не е необходимо вредата
да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но
във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на
увреждането, респективно за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към
момента на сключването на договора. На второ място е необходимо наличие на
субективен елемент, който се изразява в уговорката между представителя и
насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, обуславяйки
наличие на недобросъвестност. Това означава, че двамата знаят, че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. Това знание обаче не се предполага, а подлежи
на установяване от страна на представлявания при условията на пълно и главно
доказване (Така ТР 5-2016-ОСГТК, т. 2). По делото, както правилно е преценил и
районният съдия, не са събрани и не са налични никакви доказателства
пълномощницата Г.Ц. и купувачите на имотите да са действали с общо съгласие и
намерение да увредят Ч.и. Не е уредена и презумпция за такова знание, каквато
например предвижда по отношение на Павловия иск чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Фактът, че
като продажна цена е посочена равна или близка до данъчната оценка на имотите
такава, не води до недействителност на сделките по чл. 26 ЗЗД или чл. 40 ЗЗД.
Страните по договора определят покупната цена, като няма пречка тя да е близка
или равна на данъчната оценка за имота. В пълномощното, подписано на
15.08.1995г., А.Ч. изрично е овластила Г.Ц. да
продаде имотите в град Банкя, като определи както купувача, така и всички
останали условия по договора, в това число и цената. Следователно доводите,
обосноваващи в тази връзка неговата недействителност, не могат да бъдат
споделени.
Липсата на
данни за заплащане на покупната цена, както и възраженията за наличие на
продажба, прикриваща договор за дарение, не могат да обосноват краен извод от
правния спор, различен от този, до който е достигнал първоинстанционният
съд. По делото действително липсват каквито и да било доказателства, от които
да следва наличие на намерение за надаряване на купувачите и за пораждане на
правни действия от договора, различни от формално демонстрираните. Правилно
районният съдия е отбелязал, че, дори и да се касае за договор за дарение, то,
по силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ще се приложат правилата за договора за
дарение, който също има вещно-транслативен ефект,
т.е. резултатът отново би бил прехвърлянето на процесните
имоти в патримониума на приобретателите.
Доколкото
ищците и главно встъпилото лице (СНЦ „А.У.в България“) не се легитимират като
собственици, ирелевантно по отношение на тях е дали последващите договори, с които купувачите са поделили
помежду си и отчуждили процесните имоти, са валидни
или не.
Неоснователни
са възраженията за необоснованост и немотивираност на първоинстанционния
съдебен акт. Районният съд е изложил пространни, ясни и подробни мотиви по
всички релевантни за делото факти и твърдения на страните, които дават
възможност за установяване на действителната му правораздавателна воля,
обоснована по установения от закона ред въз основа на установените по делото
факти и относимите правни норми.
По
изложените съображения първоинстанционното решение в
частта си, с която предявените от С.О.в качеството ѝ на правоприемник-заветник на А.К.Ч.срещу С.К.Б. искове с
правна квалификация по чл. 108 ЗС са отхвърлени, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Същото се отнася и за решението в частта му, с която
са отхвърлени предявените по реда на чл. 181 ГПК (отм.) от СНЦ „А.У.в България“
искове срещу С.О.и С.К.Б. установителен иск за
собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и осъдителен иск по чл. 108 ЗС за
признаване по отношение на двамата ответници правото
на собственост на СНЦ „А.У.в България“ на основание сключен на 19.10.2006г.
договор за продажба на наследството на И.Ч.с А.М.В.-К., както и осъждане на
втория ответник да предаде ½ идеална част от процесните
имоти.
Доколкото в
различни документи първоначалната ищца А.К.Ч.е означена и като А., съдът
намира, тъй като посочените единен граждански номер и други идентификационни
данни са едни и същи, че се касае за имената на едно и също лице.
Съгласно чл.
64, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Макар първоинстанционното
решение частично да се обезсилва, това в крайна сметка не променя изхода от
спора, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта си за разноските.
Що се касае
за въззивното производство, доколкото подадените въззивни жалби се отхвърлят, право на разноски има
единствено въззиваемият С.К.Б.. Доказателства за
сторени такива във въззивното производство не са
налице, поради което и разноски в полза на С.Б. не следва да се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл. 208, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определение от 18.11.2015г. по в.гр.д. № 652/2009г.
на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В състав, с
което по делото като страна-правоприемник на починалата в хода му пред първата
инстанция ищца А.К.Ч.е конституиран Г.Д.П., легитимиращ се като неин наследник
по силата на саморъчно завещание от 25.07.2006г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Г.Д.П..
ОБЕЗСИЛВА Решение от 15.07.2008г. по гр.д. № 9835/2005г. на
Софийския районен съд, І ГК, 51 състав, в частта
му, с която са отхвърлени предявените от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в
България“ като правоприемник на починалата в хода на производството
първоначална ищца А.К.Ч.срещу С.К.Б. обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца
върху процесните имоти по силата на съставено от А.К.Ч.в
негова полза универсално завещателно разпореждане от
31.10.2001г. и осъждане на ответника да му предаде ½ идеална част от тях
и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТЕЗИ
ИСКОВЕ.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението,
по арг. от §2, ал. 3 и ал. 14 ГПК, може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски съд в едномесечен срок
от съобщението.
Решението да
се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.