Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Бургас, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Р.Ж., като разгледа НАХД № 2810
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Г.И.Х. ЕГН ********** с адрес *** против
наказателно постановление № 20-0769-001347/13.05.2020г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
9, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178, ал.1, т. 8 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН бил съставен на Г.И.Х. като „технически ръководител на „...” като
липсвала информация за правно-организационната форма на „...“. Неподкрепено било с доказателства
твърдението, че жалбоподателят бил технически ръководител, твърди, че не бил
нито собственик, нито ползвател на бетонпомпа с рег. № А...МВ и намира, че
неправилно е ангажирана отговорността му по ЗДвП. Намира, че не е ясно посочено мястото на
нарушението. Не било установено нарушението. Не бил спазен срока за издаване на
НП. Моли за отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. Р. С.,
който поддържа жалбата, претендира разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, намира, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
На
08.04.2020г. св. Р.Д.Д. съставил АУАН срещу Г.И.Х. за това, че на 08.04.2020г.
около 12 часа в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. Октомври срещу № 58 като
технически ръководител на ... допуска извършване на строителна дейност
/полагане на бетон с бетон помпа с рег. № А...МВ/, която изцяло затваря пътното
платно за движение на МПС, без да притежава разрешение от собственика или
администрацията представляваща пътя, с което нарушил чл. 9, ал. 3 ЗДвП.
АУАН
е връчен на Г.Х. на 08.04.2020г. като е
посочил, че няма възражения.
АНО
е възприел изцяло фактите в АУАН и издал
обжалваното НП, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП наложил глоба в
размер на 2000 лева.
Съгласно
представена справка от ОД на МВР Бургас собственик на ППС с рег. № А...МВ е „...”
АД.
Тези
факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не се споделя
съображението, че е налице съществено нарушение поради неиздаване на НП в
едномесечен срок от съставяне на АУАН по чл. 52 ЗАНН. Този срок е инструктивен
като съдът намира, че в случая АУАН е
съставен в момента на установяване на нарушението, а НП е издадено в
преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма.
Съдът
намира, че при издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т.
4 ЗАНН, а при издаване на наказателното постановление не е спазена разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не е ясно
посочена и законовата разпоредба, която е нарушена като е налице несъответствие
между описаното във фактическата част и правната квалификация при санкционната
разпоредба – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 9, ал.3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети
или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението
му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. В случая посочената бетон -помпата представлява „предмет“,
поставен в обхвата на пътя, несвързан с предназначението на пътя и е следвало
водачът на бетон-помпата да има в себе си разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя, за да може законосъобразно да паркира на
процесното място.
За
констатираното деяние обаче е ангажирана отговорността на Х. въз основа на
санкционната разпоредба на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП , който текст предвижда
отговорност за лице, което „променя въведената организация на движение без
съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и
администрацията, стопанисваща пътя“. За да е налице съставомерно нарушение по
този текст обаче, следва да има въведена организация на движение в процесния
участък във връзка с извършване на СМР, и привлеченото лице да е извършило
деяние, с което да промени тази създадена организация, каквото деяние не е
установено по делото.
С разпоредбата
на чл. 9, ал.3 от ЗДвП е допуснат разрешителен режим за
поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя,
несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя. Обратно - административно-наказателната разпоредба
на чл. 178, ал.1, т.8 от ЗДвП е с изпълнително деяние „променя“
организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9, ал.3 от ЗДвП, а за съгласуване. Правната
квалификация по чл. 178, ал.1, т.8 от ЗДвП не съответства на фактическата
обстановка, описана в наказателното постановление – „изцяло затваря пътното
платно за движение на МПС, без да притежава разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя”. Не се касае за изпълнително деяние
„променя” организацията. От АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят е
трябвало да се снабди с разрешение от стопанисващия пътя или да съгласува с
администрацията организацията на пътя. Противоречията в обстоятелствената част
водят до съществено нарушаване на правото на защита, не се установява какво е
точно изпълнителното деяние, което се твърди да е налице.
Не
може да се установи и каква е била организацията на пътя, тъй като не е ясно
посочено мястото на нарушението и дали действително се касае за промяна на
въведената организация на движение и е затворено изцяло пътното платно. Липсата на конкретно посочване на това как е
организирано в участъка движението също съществено нарушава правото на защита
на жалбоподателя.
На
следващо място не се установява авторството на нарушението и че именно Г.Х. е
технически ръководител на обекта, както и че именно той е водач и е разположил
на пътното платно ППС с рег. № А...МВ, с което извършва дейност в обхвата на
пътя несвързана с предназначението му. Актосъставителят и АНО не са събрали
доказателства, които да установят, че именно Х. е извършител на нарушението.
Същият, при проверката се е легитимирал с лична карта, съгласно показанията на
разпитания свидетел Д. като не е изискано СУМПС, за да може да се направи извод,
че именно това лице е поставило ППС на пътното платно. На следващо място не се
установява Х. да е собственик или ползвател на това превозно средство. Дружество
... не се установи да е собственик или да е ангажирано с дейността, а като собственик
на ППС се установи Керамика България АД.
По
тези съображения – липсата на яснота на извършеното нарушение, ясно описание на
фактите и обстоятелствата на нарушението и на установяване на авторството,
съдът намира, че НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като в
случая жалбоподателят претендира разноски в размер на 370 лева за адвокатско
възнаграждение като е представен договор за правна защита и съдействие, при
който възнаграждението е платено изцяло и искането за присъждане на разноски е
основателно.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло № 20-0769-001347/13.05.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което на Г.И.Х. ЕГН ********** за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 178, ал.1, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас да заплати на Г.И.Х. ЕГН ********** сумата в размер на 370 лв. (триста и седемдесет
лева) – възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. МАВРОДИЕВА
В.О.: К.СЛ.