№ 946
гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110103428
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.” АД срещу Г. К.
П., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
на ищеца за сумата от 4 967.81 лева – главница по договор за потребителски
кредит PLUS-11431611/8.9.2015 г., сключен с „***“ ЕАД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, за сумата от 286.51 лева – възнаградителна
лихва за периода от 1.11.2022 г. до 13.12.2022 г., както и за сумата от 298.63
лева – мораторна лихва за периода от 8.12.2022 г. до 19.6.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1907/2023 г. на Районен
съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 8.9.2015 г. между ответника и „***“ ЕАД е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, според който
кредиторът може да предостави заползване кредитна карта с максимален
лимит от 10 000.00 лева. Заявява, че кредитната карта е активирана на
16.6.2016 г., когато е влязъл в сила и самият договор. Сочи, че след
усвояването на суми по картата за кредитополучателя е възникнало
задължение за плащане на месечна погасителна вноска съобразно усвоената
сума, както и на възнаградителна лихва от 35.00 %. Твърди, че страните са
постигнали съгласие и за сключване на застраховка, като дължимата се
1
премия е включена в месечната погасителна вноска и е разсрочена в
зависимост от периода на изплащане. Заявява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си, като не заплатил минималната месечна вноска, както и
всички задължения, за които е в забава. Сочи, че считано от 1.6.2023г. е
придобил търговското предприятие на „***“ С.А. клон България, поради
което вземанията на последното са преминали върху него.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че ищецът не е страна по договора,
а при справка в Търговския регистър е установил, че същият не е универсален
правоприемник на „***“ ЕАД. Твърди, че ищецът не му е отпуснал търсената
сума, нито пък му е предавал кредитна карта, от която да е теглил пари. Сочи,
че първоначално е изплащал задълженията си редовно, но през 2022 г.
здравословното му състояние внезапно се е влошило до степен, в която не бил
в състояние да се грижи сам за себе си, като вследствие на установените
заболявания и множество операции е възпрепятстван да упражнява труд и да
изкарва средства, с които да покрива задълженията си по договора. Заявява,
че е поискал от застрахователите да заплатят вместо него задълженията му,
но последните са отказали изплащане на застрахователно обезщетение. В този
ред на мисли, счита, че претендираните суми следва да се търсят от
застрахователите, с които ищецът го е заставил да подпише договор. Оспорва
да е страна по процесния договор, като отрича подписите, положени под
договора, да са негови, както и да е усвоявал суми по договора. Твърди, че
договора за кредит е неистински документ, както и че съдържанието му е
преправено след неговото подписване. Заявява, че към исковата молба липсва
извлечение от счетоводни книги, което нарушава правото му на защита, тъй
като няма информация към кой момент са настъпили падежите на
задълженията и как са изчислени същите, че няма информация за
непогасените вноски - колко са същите, за кои периоди и пр. Оспорва като
нищожни клаузите в договора за потребителски кредит относно лихвения
процент, наказателния лихвен процент, таксите, разноските и застраховките,
като счита, че същите са неравноправни.
С определение от 22.12.2023 г. съдът е конституирал „***“, клон
България като трето лице-помагач на страната на ответника.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният
2
представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърляне на исковете.
Трето лице-помагач не изпраща представител и не заема становище по
исковата молба и по нейния отговор.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
8.9.2015 г. между „***” ЕАД и Г. К. П. е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11431611. Съгласно посоченото в
договора, на ответника е предоставена сумата от 4 000.00 лева срещу
задължение за връщане на същата и на уговорената лихва в срок до 20.9.2020
г. В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 12 от договора е записано, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, както и че ще издаде и
достави картата след проучване изпълнението на задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя. Отразено е, че във всеки случай издаването на
кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита, както и че ако в този срок не бъде издадена
кредитна карта, въпросният раздел не произвежда действие и ефект между
страните. Записано е, че всички задължения, произтичащи от документа и
свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта.
Установява се също, че на 8.9.2015 г. е изготвено приложение към
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
12953989, според което кредиторът е отпуснал кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1 000.00 лева. Въз основа на документа
кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“, чрез
която да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати, плащания чрез
3
терминални устройства и други услуги.
Съгласно заключението на изготвената счетоводна експертиза, по
Приложение № CARD-12953989 към договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-11431611 са начислени задължения в общ размер
от 29 177.33 лева при отчетени плащания в общ размер от 23 923.01 лева. С
внесената обща сума са погасени следните задължения: застрахователна
премия в общ размер от 974.80 лева, лихва за неплатени суми в гратисен
период в общ размер от 14.48 лева, месечна лихва в общ размер от 4 804.79
лева, месечна такса обслужване в общ размер от 228.00 лева, такса за теглене
в брой в общ размер от 333.80 лева и главница в общ размер от 17 567.14
лева. Вещото лице е посочило, че на 30.9.2022 г. е внесена последната сума по
кредита, с което кредитополучателят е изпълнил задължението си за плащане
на месечна погасителна вноска в размер на 720.00 лева до 1.10.2022 г.,
определена в месечно извлечение от 15.9.2022 г., обхващащо периода от
16.8.2022 г. до 15.9.2022 г., както и че след тази дата не са отчитани плащания
от страна на кредитополучателя. Посочено е, че кредитополучателят е
изпаднал в забава, считано от 2.11.2022 г., тъй като не е платил една месечна
погасителна вноска в размер на 360.00 лева, дължима до 1.11.2022 г., а
впоследствие - и втора месечна погасителна вноска в размер на 720.00 лева,
дължима до 1.12.2022г. Отразено е, че незаплатени са останали 286.51 лева от
начислената възнаградителна лихва и че е начислена мораторна лихва в
размер от 298.63 лева. Посочено е, че неплатени са останали и задълженията
за застраховка и такса за месечно обслужване в общ размер от 68.06 лева,
които са включени в общия размер на неиздължената главница в размер от
4 967.81 лева.
По делото е допуснато изготвянето на графическа експертиза, според
чието заключение подписите под договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-11431611 са изпълнени от ответника, който е
подписал и обратната разписка от 19.4.2016 г., с която ищецът твърди, че до
Г. К. П. е изпратена кредитната карта, посредством която са усвоявани суми
по договора.
Видно е от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
4
експертиза, че размерът на шрифта, с който е изпълнен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11431611, е 12
пункта, а размерът на шрифта, с който са изпълнени сертификат № PLUS-
11431611, удостоверяващ сключен договор по пакет „Защита на плащанията“
и „Злополука“,, общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на „Кредит класик“ и общи условия за застраховка
„Защита на плащанията по кредитни карти“, е 7 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като за тяхната
основателност ищецът следваше да установи съществуването на вземането,
предмет на договора, а именно - валидното правоотношение по договор за
кредит под формата на кредитна карта, по което кредиторът е изпълнил
поетите задължения съобразно уговореното, размера на вземанията и тяхната
изискуемост, изпадането на ответника в забава и размера на претендираната
мораторна лихва.
При преглед на процесния договор за потребителски кредит под формата
на кредитна карта съдът не констатира да е налице нищожност на същия или
пък в него да се съдържат неравноправни клаузи. В случая ГПР е фиксиран за
целия срок на договора и не е предвидена възможност за едностранната му
промяна от страна на кредитора. Такова изменение не е и направено с оглед
установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че се претендират вноски
в размер, съответстващ на размера, посочен в погасителния план. С оглед
горното, договорът не може да се приеме за нищожен, като в подобна насока
е и практиката на ВКС /напр. Решение № 153/13.3.2020 г. по т.д. № 1294/2015
г. на II т.о./, което пък прави неоснователни възраженията на ответника в тази
насока.
Неоснователно е и възражението, че шрифтът, с който са изпълнени
сертификат № PLUS-11431611, удостоверяващ сключен договор по пакет
„Защита на плащанията“ и „Злополука“,, общи условия за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит класик“ и общи
условия за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“, е под 12
5
пункта, тъй като изискването на 5, ал. 4 ЗПК се отнася единствено за договора
за потребителски кредит, а не за застрахователния договор, за който подобно
изискване не е въведено.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за
установено съществуването на валидно правоотношение по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, съгласно който на ответника е
отпуснат револвиращ кредит с лимит от 1 000.00 лева, който лимит
впоследствие е увеличен до сумата от 7 500.00 лева. От заключението по
допуснатата счетоводна експертиза съдът приема, че в периода от 16.6.2016 г.
до 14.6.2022 г. чрез картата са извършени тегления от АТМ, плащания чрез
ПОС-терминал и преводи в сметка в общ размер от 22 466.89 лева, начислени
са застрахователна премия в размер от 1 034.86 лева, възнаградителна лихва в
размер от 5 091.30 лева, лихва за неплатени суми в гратисния период в размер
от 14.48 лева, месечна такса за обслужване в размер от 236.00 лева и такса
теглене в брой в размер от 333.80 лева. Получаването на използваните суми е
породило за ответника задължение за тяхното връщане, както и на
уговорените такси и лихви. Според заключението по счетоводната
експертиза, неплатената главница по договора възлиза на 4 967.81 лева,
неплатената възнаградителна лихва възлиза на 286.51 лева, а начислената
мораторна лихва е в размер на 298.63 лева, като в случая е налице редовна
изискуемост на изискуемост на вземанията.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни за
сумата от 4 967.81 лева – главница, за сумата от 286.51 лева –
възнаградителна лихва и за сумата от 298.63 лева – мораторна лихва, т.е. в
пълните претендирани размери.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е
правоприемник на кредитора, както и че сумите по кредита следва да се
търсят от третото-лице помагач. В тази връзка след справка в Търговския
регистър съдът установява, че ищецът е придобил търговското предприятие
на „*** С.А., клон България“, с което правата и задълженията на въпросния
търговец са преминали върху него. От друга страна, застрахователният
договор е сключен между ответника и третото лице-помагач, поради което
ищецът няма как да търси вземанията си по договора кредит от
6
застрахователя, а дори същият да имаше това право, то насочването на
исковете срещу ответника е право на негов избор.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 1 837.42 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от
802.63 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. П., ЕГН ********** дължи на
„Ю. Б.” АД, ЕИК ********* сумата от 4 967.81 лева – главница по договор за
потребителски кредит PLUS-11431611/8.9.2015 г., сключен с „***“ ЕАД,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.6.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 286.51 лева –
възнаградителна лихва за периода от 1.11.2022 г. до 13.12.2022 г., както и
сумата от 298.63 лева – мораторна лихва за периода от 8.12.2022 г. до
19.6.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1907/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК
********* сумата от 1 837.42 лева – разноски за исковото производство,
както и сумата от 802.63 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „***“, клон България като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7