РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1260
Град
Пловдив, 17 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 906 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Г.К., с ЕГН
**********, с адрес:г***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0333-000079
от 08.04.2020 г. на началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта, както и издадена в нарушение на допуснати съществени процесуални
нарушения в частта относно определянето на срока за прекратяване на ППС.Твърди
се, че процесната разпоредба на закона предвижда прекратявена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а с обжалваната заповед
за наложената ПАМ е определен срок от 360 дни, без каквито и да било мотиви
защо е наложен максималният срок , а не по-малък, например минимумът. Развива и
твърдения за маловажност по смисъла на чл.28, б 4а“ ЗАНН. Претендира намаляване
на срока на наложената ПАМ на 6 месеца, тъй като автомобилът е семеен и се
ползва от бащата на жалбоподателя за работа, който постоянно пътува с него.
Ответникът по жалбата – началник ра РА
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив в нарочно писмено становище моли жалбата
да се остави без уважение. Твърди, че не са налице сочените процесуални
нарушения, както и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок.
Видно от заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 17.04.2020 г., а
жалбата е подадена на 21.04.2020 г. до съда, при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-0333-000079 от 08.04.2020 г. на началника на
РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началника на РУ
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в
изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, са определени групите длъжностни лица, сред които и „началниците на районни
управления на МВР, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя санкция по чл.171, т.2А,
б.“Б“от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до
една година, а именно за 360 дни.
По същество съдът намира за установено следното.
Установено е, че на 08.04.2020 г. от страна на жалбоподателя К. *** ,
като водач на МПС – Мазда 6 с рег.№ ***, управлява
посоченото МПС лична собственост като отказва да му бъде извършена проверка за
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с Дрегер DrugCheck 3000 STK 5 с #ARMJ-0623, издаден талон за изследване #0062841 и връчени седем броя стикер с #А020051.
По делото
се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че
твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено. Няма спор на
първо място, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, който от
своя страна е бил управляван от самия него. При извършената проверка същият
отказва да му бъде извършена проверка с дрегер. Видно от съставения АУАН лицето не е изпълнило и
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Изслуша се
и свидетелят Г.С.К., който е баща на жалбоподателя и който твърди, че колата е
закупена от двамата родители на сина им, но се ползва от св.К., тъй като с нея
ходи на работа. Посочва, че работното му време е от 8 до 17ч, като работи в гр.
Пловдив и всеки ден пътува, а няма удобен транспорт. Посочва, че в конкретния
ден на проверката на сина му е бил на работа, но не с колата. Твърди, че маздата е необходима и единствена кола в семейството.
При така
събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство и за нарушение на закона.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното: Съгласно чл. 171, ал. 2А, б.
"б" от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
При тази
законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане
на мярката е установено по надлежния ред - управление на МПС и отказ на водача
да бъде изпробван техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
случая водачът нито е допуснал да му бъде извършена пробата на място с
техническо средство, нито е направил медицинско изследване чрез даване на биологични
проби за изследване.
Нарушението
на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. На водачът е съставен АУАН, посочен по-горе в изложението.
В
конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението относно
отказа на водача К. да бъде извършена проверка на място и да даде кръвна проба
за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта не е оборено от
жалбоподателя, напротив – това обстоятелство не се и оспорва нито в жалбата,
нито пред съда в проведеното съдебно заседание. От жалбоподателя се твърдят
единствено процесуални нарушения в издадения АУАН и процесната заповед.
Съдът намира,
че в оспорената заповед са изложени въз основа на изискванията на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК фактическите и правни основания за издаването му, за да бъде
наложена административната мярка по чл. 171, т.2А б."б" от ЗДвП. В
процесната заповед подробно е описана фактическата обстановка, която
недвусмислено сочи на извършеното нарушение, подкрепена и от събраните по
делото доказателства.
Не се
споделят и възраженията за липсата на мотиви относно наложения срок на
приложената мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 360 дни.
Съдебната практика на ВАС сочи по този въпрос като обективна мярка за срока на
наказанието установените промили алкохол или наличие на наркотични вещества и
техните аналози в кръвта на водача, създаващ предпоставки за настъпване на
пътнотранспортно произшествие. В случая обаче водачът е отказал да му бъде
извършена проба с техническо средство и не се е подложил на или
химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества и
техните аналози в кръвта му.
Съгласно
чл. 174, ал.1-3 от ЗДвП са степенувани наказанията – лишаване от
правоуправление и глоба за водачи, за които е установено определено съдържание
на алкохол в кръвта, в зависимост от количеството на промилите. Като най-тежка
мярка законодателят е предвидил тази по ал.3 на сочената разпоредба - за водач,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С други
думи – законът презумира по-висока степен на
обществена опасност на деянията, свързани с отказ на водача да бъде изпробван с
тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване, съответно да даде биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, отколкото в случаите, когато същият е дал такава.
Поради това
съдът намира, че в случая продължителността на срока на административната мярка
е определен правилно от органа съобразно степента на обществена опасност на
деянието, като е наложил максимума на предвиденото в закона прекратяване на
регистрацията от 360 дни /почти една година/.
При това
положение съдът намира за спазени всички кумулативни и алтернативни изисквания
на сочената норма за налагането на предвидената в този случай ПАМ.
Затова
съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед.
Налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 360 дни, с оглед установеното от фактическа страна, е било
задължително.
Съдът не
кредитира твърденията на свидетеля, че автомобилът му е нужен, за да се
придвижва с него до работа и обратно. Автомобилът е собственост на
жалбоподателя и твърденията, че бил записан на негово име, за да се „радва“ съдът
намира за несериозни, тъй като се касае за автомобил, а не за детска играчка.
Относно твърденията на свидетеля, че ползва автомобила за собствени нужди,
очевидно това не е така, тъй като, както самият свидетел заяви при разпита, че в
деня и часа на проверката от полицейските служители – 08.04.2020 г. в 16,34ч същият
е бил на работа от 8 до 17ч без въпросния автомобил. Освен това следва да се
посочи, че има и алтернативни възможности за придвижване – автобуси, таксита,
МПС на близки и приятели, които могат да послужат при неотложна нужда на
семейството.
Относно
развитите съображения за неприлагането на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, съдът намира,
че сочената разпоредба е неприложима по отношение на оспорената заповед. В
случая се касае за производство пред административния орган по реда на АПК, а
не по реда на ЗАНН.
Посочените
обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно установени, поради което
издадената заповед съдът намира за правилна и законосъобразна, а жалбата против
нея следва да бъде оставена без уважение.
От страните
не се заявяват претенции за разноски, поради което съдът не следва да се
произнася.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.К., с ЕГН **********, с адрес:г***,
против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0333-000079 от 08.04.2020 г. на
началника на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: