МОТИВИ
към присъда от 26.02.2019 година по НОХД №811/2018 год. по
описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав
Специализираната прокуратура е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, като е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.М.М., а
именно затова, че:
На 02.08.2013г. в гр. Б., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „А“ от НК, заемащо отговорно
служебно положение - областен управител на гр.Б., нарушил и не изпълнил
служебните си задължения като:
Не изпълнил служебното си задължение,
вменено му с чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК: (1) Административният орган спира
производството: т.5. при наличието на образувано друго административно или
съдебно производство, когато издаването
на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се
постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано, като въпреки
наличието на съдебно производство – административно дело № 1660 по описа за
2013г. на АдмС-Б., по оспорване на Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. пред Административен съд-Б., не спрял административното
производство пред областен управител -Б. по Искане с вх. № 26-00-389/08.07.2013г.
от „*****“ АД за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. и Заповед № РД
11-246/12.06.2013г. на областен управител на Област Б.;
Не
изпълнил служебните си задължения да възложи административната преписка по
искане с вх. № 26-00-389/08.07.2013г. от „*****“ АД за отмяна на Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. и Заповед № РД 11-246/12.06. 2013г. на областен управител
на Област Б., на назначената комисия по чл. 74 от ППЗДС: Областният управител
може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната
администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите -
държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и
целесъобразност, съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от Вътрешни правила при разпореждане с имоти-частна държавна собственост,
съставяне на актове за държавна собственост и отписване на имоти от актовите
книги за държавна собственост, утвърдени със Заповед № РД-10-58/31.03.2008г., посл. изм. със Заповед № РД-10-161/11.07.2011г. на Областен
управител на Област Б., /чл.5, ал. 2 Назначената със заповед на областния
управител комисия по чл.74 от ППЗДС разглежда образуваните в Областна
администрация – Б. преписки по актуване, отписване, продажба, замяна, делба и
други разпоредителни действия и сделки с имоти – държавна собственост и
задължително изразява мотивирано становище относно законосъобразността и
целесъобразността на искането, респ. на предложението до областния управител,
както и свързаните с тях производства по изразяване на съгласие за изменение на
подробни устройствени планове: Чл. 19, ал. 1 и ал. 2 Назначената със заповед на
областния управител комисия по чл.74 от ППЗДС разглежда постъпилите в Областна
администрация – Б. преписки по актуване, отписване, продажба, замяна, делба и
други разпоредителни действия и сделки с имоти – държавна собственост и
свързаните с тях производства по изразяване на съгласие за изменение на
подробни устройствени планове и изразява мотивирано становище относно
законосъобразността и целесъобразността на искането, респ. на предложението.
Ал. 2 В случаите на фактическа и правна
сложност на преписките, посочени в преходната алинея, същите се внасят за
разглеждане от Комисията по чл. 74 от ППЗДС по изрично писмено разпореждане на
Директора на Дирекция „*****“ или Началник
отдел „ДС“/;
Нарушил
служебните си задължения, като не е спазил реда и при липса на законови
предпоставки за възобновяване на административното производство по смисъла на
чл. 99, ал. 1 от АПК: Влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1.съществено е нарушено някое от изискванията за
законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно
деяние на страната, на нейния представител или на административния орган,
когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е
дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното
производство;
4. административният акт е основан на документ,
който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на
друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и
на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила
административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на
административно-производствените правила е била лишена от възможността да
участва в административното производство или не е била надлежно представлявана,
както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина
на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на
правата на човека е установено нарушение на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи,
съставил Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., с която
въпреки липса на законово основание, отменил влезли в сила административни
актове, които са били оспорени пред съда - Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. на
Областен управител на Област Б. и Заповед № РД 11-246/12.06. 2013г. на в.и.д.
Областен управител на Област Б., с цел да набави за другиго облага - за „*****“
АД и да причини другиму вреда - на „*****“ ЕООД, като се отмени извършената с
двете заповеди корекция в Акт за частна държавна собственост №
2150/07.11.1997г. и отписване от регистрите за държавна собственост в полза на
„*****“ ЕООД на имоти, представляващи сгради с идентификатори по КК и КР на гр.
Б., както следва: 07079.604.195.22 ; 07079.604.195.25 ; 0709.604.195.31 ;
07079.604.195.40 ; 07079.604.195.41 ; 07079.604.195.47 ; 0709.604.165.48 ;
07079.604.195.49 ; 07079.604.195.50 ; 07079.604.195.51 ; 07079.604.195.52 ;
07079.604.195.54 ; 07079.604.195.55 ; 07079.604.195.61 ; 0709.604.195.67 ;
07079.604.195.68 ; 07079.604.195.70, като от деянието са настъпили значителни
вредни последици - за „*****“ ЕООД, в размер на 101 344, 76 лева и същото
представлява особено тежък случай.
Престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М., като описва фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт и изяснена според него на базата на
доказателствения материал, събран по делото. Представителят на държавното
обвинение прави извод досежно виновността на подсъдимия, като сочи, че при
издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., последният съзнателно не е
изпълнил служебните си задължения, вменени му съобразно разпоредбите на чл. 5 и
чл. 19 от Вътрешните правила при разпореждане с имоти-частна държавна
собственост, съставяне на актове за държавна собственост и отписване на имоти
от актовите книги за държавна собственост. Пояснява, че подс. М. издал
посочената по-горе заповед, без да е възложил и без да бъде разгледано искането
на „*****“ АД до *** за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. на областен
управител на Област-Б. и Заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. на ВР.И.Д. областен
управител на област Б. от назначената постоянна комисия.
Според държавния обвинител подсъдимият
съзнателно не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от разпоредбата
на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. В пледоарията си прокурорът изтъква,
че подс. М. не е следвало да издава процесната заповед, а е следвало да
изиска справка за наличие на висящ административно-правен спор по отношение на
някоя от отменените от него заповеди и при констатиране на такъв - да спре
производството по издаване на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. Прокурорът
твърди, че подс. М. е нарушил служебните си задължения, като не е спазил реда
за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК.
Държавният обвинител се позовава на заключението по
изготвената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че с
издадената Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., подс. М. причинил вреди
(неблагоприятни вредни последици) на „*****“ ЕООД, в размер на 101 344,76 лева.
Същите, от една страна, са възникнали за „*****“ ЕООД, тъй като след
придобиването на имота на 11-03-2013г., св. С. сключил предварителен договор на
основание чл. 19 от ЗЗД с американската фирма *****- Ню Йорк, САЩ, за
покупко-продажба на недвижимия имот за сумата от 12 900 000 лева, с клауза за
сключване на окончателен договор до 31-12-2013г. Прокурорът изтъква, че
съобразно клаузата на т. 4.2. от договора, св. С. е декларирал, че към имота
няма реституционни претенции, няма заведени изпълнителни дела, искови молби за
същия и че не е сключил други предварителни договори за продажбата му. Твърди
се, че в резултат на действията на подс. М., с издаването на Заповед №
РД-09-79/02.08.2013г. и издаденото удостоверение за търпимост №
94-К-145/13.04.2011г. е мотивирало „*****“ АД да обосновава свои претенции по
отношение на собствеността на имота, като с искова молба, са предявили иск за
правото на собственост по отношение на недвижимия имот. Държавният обвинител
пояснява, че при проведеното съдебно производство исковата молба е отхвърлена,
като собствеността на имота е останала в патримониума
на „*****“ ЕООД. Решението по тази искова молба на „*****“ АД е влязло в
законна сила на 19.02.2016г. Във връзка с предявената искова претенция за
правото на собственост от страна на „*****“ АД, която е предявена след
издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. от страна на подс. М.,
представителите на *****- Ню Йорк, САЩ и „*****“ ЕООД, констатирали с протокол
от 18-12-2013 г., че не могат да сключат окончателен договор поради наличен
съдебен спор за собственост върху процесния имот. Прокурорът уточнява, че в
следствие на неправомерните действия на подсъдимия е начислена неустойка по
предварителния договор, задължаваща „*****“ ЕООД да заплати неустойка в размер
на 50 000 евро (към момента на деянието са представлявали 98 492,76 лв).
В заключение
представителят на Специализирана прокуратура сочи, че подсъдимият М. при
издаването на Заповедта е действал умишлено нарушавайки нормативни актове,
заповеди и вътрешни правила. Сочи, че подсъдимият М. е целял както
да набави облага за „*****“ АД, така и да причини вреда на „*****“ ЕООД.
Прокурорът пояснява, че подсъдимият е отменил с инкриминираната заповед
извършената с двете предходни заповеди корекция в Акт за частна държавна
собственост № 2150/07.11.1997 г. и отписване от регистрите за държавна
собственост в полза на „*****“ ЕООД на имоти, представляващи сгради с
идентификатори в гр. Б., подробно описани в 17 (седемнадесет) позиции. Според
държавния обвинител, издаването на инкриминираната заповед от подс. М. е в
пряка причинно-следствена връзка с последвалия съдебен спор за правото на
собственост върху имота, констатиран от контрагента на „*****“ ЕООД – *****Ню
Йорк, САЩ. Уточнява, че в резултат на този съдебен спор е начислена неустойка
на „*****“ ЕООД.
Прокурорът
сочи, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира
Съдът да определи наказание към
минимума, както и да постанови лишаване от право подс. М. да заема длъжността
областен управител за срок, надхвърлящ с три години срока наложеното наказание
лишаване от свобода. Държавният обвинител предлага в заключение определеното от
съда наказание да не бъде изтърпявано ефективно, с оглед постигане на целите по
чл. 36 от НК.
Адв. В., защитник на подсъдимия М., моли неговият
подзащитен да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Според защитника не са събрани доказателства в подкрепа на
обвинението, като счита, че част от деянията са изначало несъставомерни.
Адвокатът твърди, че по делото е абсолютно недоказано настъпването на вредните
последици посочени в обвинителния акт. Защитната му позиция
е, че е въпросният договор с американска фирма – офшорната компания „*****“, е
нарочно създаден антидатиран именно за да обслужи
концепцията за осъществено деяние по чл. 282 от НК, доколкото същото изисква
настъпили вреди.
Защитникът
изтъква, че заповедта на предишния областен управител Г. е опорочена от
наличието на висящ съдебен спор към момента на нейното издаване. Според адв. В.
се прилага двоен стандарт от страна на прокуратурата, тъй като се касае за
аналогична заповед, която е издадена от предходния областен управител, но той
не бил подведен под наказателна отговорност.
Адвокат
В. сочи, че подсъдимият не е осъществил деяние по чл. 282 НК нито от обективна,
нито от субективна страна. В пледоарията си защитника се спира детайлно на
всички пунктове на обвинителната разпоредба. Твърди, че обвинението, не отговаря на изискванията за
съставомерност на деянието и не позволява то да бъде разбрано, да се обоснове и
да се обективира защита срещу неясно обвинение.
Защитата
твърди, че самото обвинение няма общо с фактическа обстановка, която се
установява от събраните по делото доказателства. По отношение на вредите,
пояснява, че те не са настъпили, а освен това прокуратурата гради върху тях
основната тежест на обвинението. Защитникът се позовава и на свидетелските
показания на собственик на „*****“ ЕООД, който заяви, че единствените вреди,
които са настъпили за дружеството са разноски по воденето на дела. В
пледоарията си адвоката изключва възможността собственика на „*****“ЕООД да не
е знаел за клаузата, в която е уговорена неустойка, която да се плати на
офшорната компания „*****“. Според адв. В. договорът е възможно да е антидатиран и да е създаден именно, за да обслужа
наказателната концепция за настъпили вреди, и то в значителен размер. Пояснява,
че от всичко, което се установено по делото, към момента когато подс. М. е,
подписал своята заповед, до него под абсолютно никаква форма не е представена
информация за това, че има подобен договор между „*****“ ЕООД и „*****“.
Изтъква, че за подс. М. не е било известно, че при евентуално издаване на
неговата заповед за „*****“ ще настъпят твърдените по-късно вреди.
В
заключение адв. В. моли, съда за изцяло оправдателна присъда за подзащитния му.
Адв. К., защитник на подс. М. намира, че последният
следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Изцяло
споделя защитната позиция на адв. В. спрямо подс. М.. Защитникът изтъква, че заповедта,
която е издал областният управител Г., е била обжалвана пред съда. По отношение
на заповедта, която е издала изпълняващата длъжността областен управител Т.,
адв. К. сочи, че не е била обжалвана пред съда. Според процесуалният
представител тези обстоятелства имат значение, когато съдът преценява дали
подс. М. е допуснал поне част от нарушенията, които са посочени в обвинителния
акт, тъй като първата от разпоредбите, която е посочена, държи сметка за това
дали актът е бил обжалван, или не е бил обжалван. Досежно трите издадени
заповеди, адв. К. пояснява, че касаят сградите, които са построени върху
терена, които „*****“ е придобил. Допълва, че предварителният договор има за
предмет покупко-продажбата на терен на урегулирания поземлен имот. Този договор
не третира сградите, които са предмет на актуване, деактуване, отписване от
вече цитираните заповеди. Адвокатът акцентира, че в този договор страните са
декларирали, че са наясно, че към този момент съществува спор за сградите. И
той не го поставя като условие, като предпоставка за реализиране на клауза за
неустойка.
В
пледоарията си адв. К. твърди, че в съдебните решения, касаещи терена не се
цитира процесната заповед и същата се явява ирелевантна за спора. Уточнява, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт в кумулативна даденост като
необходимо условие за завеждане на настоящото дело се сочи и удостоверение за
търпимост на сградите. Според адвоката това удостоверение няма каквото и да
било отношение към дейността, която е осъществявал подс. П.М. като областен
управител.
В
заключение на пледоарията си адвокатът тълкува нормата на чл. 99 от АПК и моли
съда да постанови оправдателна присъда за подсъдимия М..
В правото си
на лична защита подсъдимият М. заявява, че единственият му мотив за издаването
на заповедта е бъде оттеглена държавата от спора между два частни субекта и
моли съда да постанови оправдателна присъда. В последната си дума също моли да
бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ П.М.М.
с ЕГН: **********е роден на ***г***, българин, български гражданин е, разведен,
не е осъждан, има висше юридическо образование, работи в Институт за регионални
стратегии – гр.Б. като Председател на Управителния съвет. Същият живее в гр.Б.,
ж.к.***, бл.7, вх.2, ет.8, ап.16, ползва се с добро име в обществото и е с
добри характеристични данни.
Подсъдимият П.М.М. имал качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1,
б.“а“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата, служба в държавно
учреждение. Същият е заемал длъжността „областен управител на област Б.“ в
инкриминирания от държавното обвинение период и като такъв, с оглед правомощията които имал, е заемал отговорно
служебно положение. На посочената длъжност същият бил назначен с Решение на
Министерски съвет № 369/20.06.2013г.
Преди подсъдимият М., до 06.06.2013
год. длъжността „областен управител на Област Б.“ се изпълнявала от К. Н. Г.,
който бил назначен с Решение № 674 на МС от 12.08.2009г., а след
освобождаването му - в периода от 06.06.2013г. до
20.06.2013г. за временно изпълняващ длъжността „областен управител на област Б.“
до назначаването на титуляр била назначена С. Х. Т., съгласно Решение № 359 на
МС от 06.06.2013г.
Правомощията на Областния
Управител, който е териториален орган на
изпълнителната власт, са посочени в нормативните актове, както следва:
чл.143, ал.3 от Конституцията на РБ, съгласно която
разпоредба управлението в областта се осъществява от
областен управител, подпомаган от областна администрация. Областният управител
се назначава от Министерския съвет, като същият осигурява провеждането на
държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на
законността и на обществения ред и осъществява административен контрол;
чл.31,
ал.1 от Закона за администрацията (ДВ,
бр. 99 от 2001 г.), според който областния
управител:
1. провежда държавната политика в областта,
координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните
администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната
власт;
2. осигурява съответствие между националните и
местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни
стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с
органите на местното самоуправление и местната администрация;
3. отговаря за опазването и защитата на
държавната собственост на територията на областта;
4. осигурява спазването на законността на
територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението
на административните актове;
5. упражнява контрол по законосъобразността на
актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната
администрация;
6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) осъществява
връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната
власт на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и
действията на ръководителите им;
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) координира и
контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите
административни структури, които осъществяват административно обслужване на
територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост;
8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)
координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите
на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на
територията на областта;
9. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна т.
7, бр. 24 от 2006 г., изм., бр. 102 от 2006 г., бр. 35 от 2009 г., в сила от
12.05.2009 г.) организира и ръководи дейностите по защитата на населението,
културните и материалните ценности, околната среда при бедствия;
10. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна т.
8, бр. 24 от 2006 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)
председателства съвета по сигурност;
11. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 19 от 2005 г.,
предишна т. 9, бр. 24 от 2006 г.) осъществява международните контакти на
областта на регионално ниво и
чл.7 от Устройствения
правилник на областните администрации:
(1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 5 от 2010 г.,
в сила от 19.01.2010 г.) Областният управител:
1. провежда държавната политика в областта,
координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните
администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната
власт;
2. осигурява съответствие между националните и
местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни
планове, стратегии и програми за регионално развитие, осъществява
взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;
3. осигурява провеждането на държавната
политика за насърчаване на инвестициите на територията на областта в
съответствие с предоставените му със Закона за насърчаване на инвестициите
правомощия;
4. отговаря за опазването и защитата на
държавната собственост на територията на областта;
5. упражнява контрол по законосъобразността на
актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната
администрация, като:
а) упражнява контрол за законосъобразност на
актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго; той може
да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да
ги оспори пред съответния административен съд;
б) може да отменя незаконосъобразни актове на
кметовете на общини, освен ако в закон е предвидено друго, в 14-дневен срок от
получаването им или от сезирането му;
6. осигурява спазването на законността на
територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението
на административните актове;
7. осъществява връзка с териториалните звена на
централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;
8. координира и контролира изпълнението на
актовете и действията на ръководителите на териториални звена на централната
администрация на изпълнителната власт на територията на областта;
9. координира и контролира дейността на
териториалните звена на министерствата и на другите административни структури,
които осъществяват административно обслужване на територията на областта,
независимо от тяхната йерархична подчиненост;
10. провежда информационна политика,
гарантираща откритост и достъпност на дейността на ръководената от него
администрация;
11. ръководи областния съвет за развитие;
12. организира разработването на областната
стратегия за развитие;
13. внася проекта на областната стратегия за
развитие за обсъждане и съгласуване в регионалния съвет за развитие и за
приемане от областния съвет за развитие;
14. ръководи регионалния съвет за развитие при
условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за регионалното развитие;
15. отговаря за
организационно-техническата подготовка на избори за държавни и местни органи на
властта и за членове на Европейския парламент от Република България на
територията на областта;
16. осъществява подготовката на икономиката и
населението в областта за отбрана и организира изпълнението на задачите,
свързани с отбраната, в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България;
17. ръководи областния съвет
по сигурност;
18. осъществява управлението на В и К
системите като представител на държавата в асоциацията по В и К при условията и
по реда, определени със Закона за водите;
19. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2013
г.) отговаря за опазването на обществения ред на територията на областта при
упражняването на нормативно предоставените му правомощия;
20. организира и ръководи дейностите по защита
на населението, културните и материалните ценности и околната среда при
бедствия;
21. изпълнява правомощията по чл. 7а от
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове;
22. утвърждава областните
транспортни схеми;
23. осъществява международните контакти на
областта на регионално ниво;
24. утвърждава длъжностното разписание на
областната администрация и длъжностните характеристики на длъжностите, които са
му непосредствено подчинени, и на главния секретар;
25. отговаря за осъществяването на финансовото
управление и контрол във всички ръководени от него програми, дейности и процеси
при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност;
26. издава наказателни постановления за
налагане на административни наказания в предвидените от закон или друг
нормативен акт случаи;
27. осъществява правомощия на орган по
назначаване на държавните служители по Закона за държавния служител и
правомощия на работодател по трудовите правоотношения по Кодекса на труда;
28. командирова, при изрично
упълномощаване, със заповед заместник областните управители в страната и в
чужбина;
29. командирова със заповед държавните
служители и работещите по трудово правоотношение в областната администрация в
страната и в чужбина;
30. утвърждава образец на печат на областния
управител, който е с кръгла форма, както и щемпели за служебни цели;
31. утвърждава вътрешните правила за оборот на
електронни документи и документи на хартиен носител, съответстващи на
спецификата и особеностите на дейността на областната администрация;
32. осигурява разработването и внедряването на
административна информационна система (АИС) в областната администрация;
33. осъществява и други правомощия, възложени
му със закон или с акт на Министерския съвет;
34. създава и ръководи съвети и комисии в
изпълнение и на други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския
съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 5 от 2010 г., в сила от
19.01.2010 г.) При осъществяването на своите правомощия областният управител
може да създава обществени съвети и комисии като консултативни звена, както и
работни групи за решаване на конкретни задачи.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 5 от 2010 г., в
сила от 19.01.2010 г.) Областният управител издава заповеди в границите на
своите правомощия.
По времето на горепосочените областни управители се водели
множество граждански и административни дела, като същите касаели спор за
собственост върху парцел и сгради в т.нар. Северна промишлена зона на гр.Б..
Парцелът, много години преди инкриминирания период, бил отреден на Районен
кооперативен съюз (РКС) „*****“, регистриран през 1947 г. и вписан с Определение от
28.03.1947г. на Съда в дружествения търговски регистър под № 1784/1947г. със
седалище гр. Б.. Парцелът бил с площ от 40 346 кв.м в гр. Б., Индустриален
квартал и бил предназначен за
изграждането на складова база. С нотариален акт № 51, т. 1 по нот. д. № 353/1956г. е признато правото на собственост. С
Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 35/1959г. имуществото на РКС „*****“ е иззето и одържавено и е
предоставено на създаденото (със същото ПМС) Окръжно търговско предприятие,
което впоследствие е преобразувано на ДСО „*****“ , Държавна търговска фирма – Б.
и с Решение от 15.02.1991 год. по
ф.д. №8180/1990 год. е било преименувано
на ДТФ „*****“. С Разпореждане №36 от
28.05.1993 год. на МС, държавното търговско предприятие е било преобразувано в
Еднолично дружество с държавно имущество „*****“ ЕООД, вписано в ТР при БОС с
Решение от 13.03.1993 год. по ф.д. №4938/1993 год. по опис н БОС. Дружеството е
приватизирано с Договор от 22.10.1999 год. за продажба на 73% от капитала –
2475броя дяла и към инкриминираната дата
„*****“ АД е изцяло частна
собственост. С оглед горното, посочения по-горе парцел и построените върху него
сгради са били поверени за стопанисване и управление на „*****“ АД Б..
С ПМС № 37/1961г. и ПМС № 66/1966г., е предвидено , че безвъзмездно полученото по
реда на ПМС № 35/1959г. от държавните търговски предприятия имущество се връща
на окръжните кооперативните съюзи. С Решение на Общото събрание на ОКС е
променено наименованието на съюза от ОКС на Районен кооперативен съюз-Б.. След
влизането в сила на ЗК (от 1991г.)
Общото събрание на съюза взема решение и
наименованието му се променя на Районен кооперативен(РКС) „*****“. Със същия закон от 1991 г.
- Закона за кооперациите (ЗК) било възстановено на кооперациите иззетото и
одържавено имущество след 10 септември 1944г.
Като последица от това и на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991г. и ПМС №
192/91г., РКС „*****“ подало искане № 04-00-4/17.01.1992г. до Министерството на
Търговията, за да им бъде предадено владението върху иззетият и одържавен с ПМС
№ 35/1959г. недвижим имот, посочен по-горе от ДТФ „*****“ (преобразувано
впоследствие в „*****“ ЕООД и след приватизацията „*****“ АД).
В изпълнение на Заповед № РД
16-233/11.10.1993г. на Министърът на търговията, на 03.11.1993г. представител
на „*****“ АД безвъзмездно предал на РКС „*****“ владението върху Складовата
база с площ 210 кв.м., намираща се на втория етаж на склад № 34 и на стол, на
един етаж, построени до 1959г., в които не било извършено подобрение. „*****“
АД, отказало предаването на складове, тъй като имали спор за извършени
подобрения, но и за собственост, придобита чрез приватизация. Подобренията,
извършени от „*****“ АД, в
стопанисваното кооперативно имущество в периода 1959 – 1992г. не били уредени
съгласно чл. 2 и чл. 3 от ПМС № 192 от 1991г. Сградите били включени в капитала
на дружеството.
РКС „*****“ подали установителен иск за собственост до ОС – Б. на основание
чл.108 от ЗС срещу „*****“ АД. С Решение
от 30.12.2005 год. по гр.д. № 27/1994г. е уважен предявения иск и „*****“
АД е осъден да предаде владението на
претендираните от РКС „*****“ сгради и им е било присъдено обезщетение за
лишаване от ползването на същите на основание чл.59 от ЗЗД. Решението на БОС е
оставено в сила с Решение от 31.01.2008
год. по гр.д.№171/2007 год. на Апелативен съд гр.Б., което е било отменено с Решение №952/05.03.2010 год.
по гр.д.№1802/2008 год. по описа на ВКС. С посоченото решение е бил отхвърлен
предявения иск от РКС „*****“ срещу „*****“ АД за предаване на владението на складове с номера от 1 до 13, 13а и
магазин 14, находящи се в имот пл.№129 по плана на промишлена зона „Север“, гр.Б.,
както и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на
складовете и магазина за периода от 07.08.1991 год. до 06.12.1993 год., ведно
със законната лихва върху същата.
Съдебните спорове на „*****“
АД с РКС „*****“, относно горепосочените складове, продължили и занапред.
По-късно същите продължили между „*****“ АД и
дружеството „*****“ ЕООД, гр.Б., представлявано от управителя и свидетел
по настоящето дело З.С., което придобило собствеността върху недвижимия имот в
северната промишлена зона в гр.Б., заедно със складовете върху него. З.С. бил
управител на фирма „*****“ ЕООД гр. Б., в което собственик на капитала било „****“ООД, гр.Б., представлявано
от управителя си З.С.. Съгласно нотариален акт № 104, том V, рег. № 6863, дело
№ 715/28.10.2010г. за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията с вх.№9793 от 28.10.2010 год., Акт №12, т.31,
д.5868, РКС „*****“ е продало на „***“ ООД чрез управителя си З.С.
поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.604.195 в кадастрален район
604, поземлен имот 195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.
с административен адрес на имота гр.Б., п.к.8000, ПЗ „****“ с площ от 43036 кв.м.,
ведно с изградените върху него съоръжения и 66 сгради, подробно изброени.
С Учредителен акт от
15.12.2010 год. е било учредено дружеството
„*****“ ЕООД, гр.Б. и към момента на учредяване капиталът е внесен
изцяло като непарична вноска на недвижими имоти от собственика *****, а именно
описания по-горе, придобити на основание нотариален акт № 104, том V, рег. №
6863, дело № 715/28.10.2010г. от РКС „*****“. УА е бил вписан в имотния
регистър на Службата по вписванията гр.Б. на 10.02.2011 год. в
т.3,№105,рег.№891.
„*****“ ЕООД, чрез управителя
си свидетеля З.С. подало заявление до Областна администрация Б., вх. №
26-00-171/15.03.2013г. за корекция в АДС № 2150/07.11.1997г. и отписване на
сградите в тяхна полза по силата на ЗК от 1991г., ПМС 192/91г. и съдебни
решения, които приложили.
Посоченото заявление било
внесено за разглеждане в постоянно действаща комисия в Областна администрация Б.
(наричана по-долу Комисията), която имала за цел да подпомага областния управител при осъществяването на
правомощията и дейността му. Същата била създадена със Заповед №
РД-10-158/25.09.2009г. на областен управител на областна администрация - Б., на
основание чл. 31, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за администрацията и
чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост. Съобразно
посочените законови текстове такава Комисия можело да бъде назначена, като в
състава й се длъжностни лица вот
областната администрация и която разглеждала преписките с фактическа и правна
сложност по продажба, актуване, отписване, замяна,делба и други разпоредителни
действия и сделки с имоти - държавна собственост и свързаните с тях
производства по изразяване на съгласие за изменение на ПУП, и изразявала
становище (включително и по целесъобразност и по законосъобразност).
Такава Комисия била създадена със Заповед №
РД-10-151/18.09.2009г. на областния управител на Б. и заседавала в състав от
експерти - директори на дирекции и неин председател била свидетеля М.Л.,
определена със Заповед № РД-10-152/17.07.2012г.
Преписката, образувана по
заявлението на „*****“ ЕООД чрез управителя му С. ***, била внесена за
разглеждане в посочената по-горе постоянна Комисия, която излязла със
становище, че следва да се отмени вписването в раздел 15 на АДС № 2150/1997г.,
че имотът е включен в капитала на „*****“
АД, като тези сгради, представляващи подобрение върху реституиран имот,
следвало да се заплатят на държавата по реда на ПМС № 192/1991г. В този смисъл Комисията
издала становище по протокол № 80-00-134/03.06.2013г. (том 3, л.143-148) , който
бил подписан от всички нейни членове без възражения. По време на разглеждането
на преписката, образувана в Областна администрация Б. по молба на „*****“ ЕООД,
не били събрани писмени доказателства относно наличието или липсата на съдебни
спорове между двете дружества, а това било наложително тъй като по това време
било висящо съдебното производство по гр.д.№544/2012 год. по описа на ОС Б..
Въз основа на горепосоченото
становище на Комисията по протокол № 80-00-134/03.06.2013г., била
издадена Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. от областния управител на Област Б. К. Г..
С цитираната Заповед се разпореждало извършването на поправка в Акт за частна държавна собственост
(АЧДС) № 2150/07.11.1997г., одобрен от Областен управител Б., като текстът в
графа 15 – „Имотът е включен в капитала на търговско дружество“ се отменял и
вместо него се разпореждало да се чете: „Сградите по акта са изградени със
средства на държавата“. Освен това със същата тази Заповед на г-н Г. се
разпореждало: „След уреждане на отношенията между държавата и собственика на
земята „*****“ ЕООД по реда на ПМС № 192 от 1.10.1991г., доп. с ПМС № 20/1993г.
за условията и реда за връщане на кооперации на тяхното и иззето и одържавено
имущество след 10.09.1944г. за сгради с идентификатори по кадастрална карта и
кадастрални регистри (КККР) на гр. Б.“
както следва: сгради, цялата източна половина и ¼ от западната
част на западната половина на сграда (подробно описани в диспозитива на
заповедта) „за заплащането им, като подобрение върху реституирания имот,
представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 07079.604.195 по КККР на гр. Б. да
се продължи процедурата по отписване на същите от регистрите за държавна
собственост.“ По същество цитираната Заповед на областния управител Г.,
допускала извършването на поправка в издаден вече АДС, като последния е приел
че е отразено неправилно обстоятелството, че сградите са включени в капитала на
„*****“ ЕООД. С издаването на Заповедта, е допуснато нарушение на чл.72 от ЗДС,
съгласно който текст поправка на АДС се извършва единствено и само в случаите
на допусната явна фактическа грешка. Посоченият по-горе случай изобщо не
попадал в тази хипотеза, а отделно от това и Заповедта била постановена в
нарушение на чл.79, ал.3 от ЗДС, според
който текст споровете за материално право се решават по съдебен ред и без да
бъде съобразено, че пред ОС – Б. било
образувано гр.д. №544/2012 год. и същото не е било приключило.
Като последица от произнасянето на областния управител Г., била издадена Заповед
№ РД-06-16/05.06.2013 год. на С. Т. – заместник-областен управител. Както
предходната заповед, така и тази била издадена след протоколно становище на
постоянно действащата Комисия в Областна администрация Б. по протокол
80-00139/04.06.2013г. С цитираната заповед на Т. възложила на оценителя
„Х.П.Х.“ ЕООД да определи размера на паричното обезщетение на сградите по АЧДС
№4299/1974 год. и по АЧДС №2150/1997 год. След изготвянето на оценката за
определяне паричното обезщетение за сградите в посочените АЧДС, постоянно
действащата Комисия към Областна администрация Б., дала отново становище и било сключено Споразумение №
Д-03-20/10.06.2013г. между ВР.И.Д. областен управител на Област Б. - С. Т. и „*****“
ЕООД, представлявано от управителя му свидетеля З.С. чрез пълномощника адв. Р.Т. Със споразумението се уреждали облигационните
отношения по повод заплащане стойността на подобренията, извършени с държавни
средства, представляващи част от върнато одържавено кооперативно имущество на
РКС „*****“ – Б., праводател на „*****“ ЕООД, съгласно нот.акт
за покупко-продажба №104, том 5, рег. №6863, д. 715/2010 год. и Учредителен акт
на „*****“ ЕООД, гр.Б. от 15.12.2010
год. За подобренията, представляващи сгради, подробно описани в АЧДС №4299/1974
год. и по АЧДС №2150/1997 год., „*****“ ЕООД, гр.Б. следвало да заплати
определеното от оценителя парично обезщетение
в размер на 2851,41лв, включващо 369,14лв - парично обезщетение по данни от допълнително
заключение към съдебно-икономическа
експертиза по гр.д.№27/1994 год. по описа на БОС (Решението по което гр.д. е отменено от ВКС с Решение от
№952/05.03.2010г. по гр.д. №1802/2008 год., посочено по-горе) и допълнително заключение на СТЕ по същото
дело, след деноминацията , и 2482,41лв
законна лихва върху сумата. С платежно нареждане от/към бюджета от 03.06.2013 год. за сумата от 400лв и от
07.06.2013 год. за сумата от 2452лв на Уникредит
Булбанк АД, „*****“ ЕООД, гр.Б. заплатило
определеното парично обезщетение.
Отново в резултат на
становище на Комисията, била издадена Заповед № РД-11-246/12.06.2013г. на С. Т.
- Вр.И.Д. областен управител на Област Б., с която се
отписали от регистрите за държавна собственост в полза на „*****“
ЕООД, имотите находящи се в гр. Б. по АЧДС №
2150/07.11.1997г. и които сгради (подробно описани) фигурират в АЧДС
№4299/24.04.1974 год.
Както и при
провеждането на заседанията по
времето на областния управител Г., така и
след това по времето на областния управител Т., нито Комисията, нито
съответните областните управители са изискали служебно писмени доказателства за
наличието или липсата на съдебни спорове между
дружествата „*****“АД и „*****“ ЕООД, а това било от изключително
значение за правилното решаване на преписката, както и дали действително сградите са били включени в
капитала на дружеството. Това било обичайна практика в Областна администрация
и служебно не се изисквала подобна
информация от съдилищата.
Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител Г.
е била обжалвана от „*****“ АД пред Административен съд - гр. Б.. По-късно, с
Определение № 2250/04.11.2013г. на Адм. съд – Б., което било потвърдено с Определение №
623/17.01.2014г. на ВАС, жалба № 26-00-351/18.06.2013г. на „*****“ АД е
оставена без разглеждане. За това образувано и заведено адм.дело,
обаче не било представено или изискано
Съдебно удостоверение и същото не било представено в Областната администрация Б.,
респективно подсъдимия М. не бил уведомен.
Междувременно подсъдимият П.М.М.
встъпил в длъжността Областен управител
на Област Б., като същия в дейността си бил подпомаган от Комисията в
същия състав, която е действала и по времето на предходните областни управители
Г. и Т..
След встъпването в длъжност
на подсъдимия М., в деловодството на Областна администрация Б. било
входирано Искане с вх.№
26-00-389/08.07.2013г.(л.29-33,т.3 от ДП) от изпълнителния директор на „*****“АД
Н.Ш., чрез св.М.Г.-упълномощен адвокат на дружеството до областен управител на
Област Б. за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. на областен управител на
Област-Б. и Заповед № РД-11-246/12.06.2013г. на
В.Р.И.Д. областен управител на област Б..
Няколко дни след това
свидетелите М.Г., заедно със П.Ш. и Н.Ш., записали приемен час при подсъдимия
П.М., поискали лична среща, която се състояла в кабинета му в Областна
администрация Б.. На посочената среща
присъствали П. и Н. Ш., М.Г. и подсъдимия. Първите трима запознали
областния управител М. с депозираното от тях Искане и изложили своето
виждане по проблема, като фактология и
правна аргументация. На посочената среща
свидетеля Г. изложила подробно фактите по казуса, като обяснила че се
касае за частно-правен спор, който е между „*****“ АД и РКС „*****“ с предмет
15 бр. сгради, описани в Заповедта на Г..
Свидетелят Г. заявила, че към момента на издаването на Заповедта на Г., към
момента на срещата също имало висящ спор
за материално право, предмет на гр.д. №544/2012 год. по описа на ОС Б. с ищец „*****“
ЕООД, придобило парцела със спорните сгради в него. Свидетелите изразили
мнение, че с издаването на Заповедта на Г.
е причинена вреда на „*****“ АД, както и че съответно ще предявят иск по ЗОДОВ и ще
направят случая достояние на медиите. Според свидетелите областния управител , издавайки горните две заповеди( т.е. посочените по-горе
на Г. и Т.) се е намесил в частно-правен спор, тъй като имотите и сградите вече не са държавна
собственост. В тази връзка подсъдимия М.
повикал в кабинета си, докато траела срещата с Г. и Ш., свидетеля С.Д., която
донесла със себе си преписката по повод издаването на заповедта на Г..
С идването си свидетеля Д.,
направила изявление и попитала, защо „*****“АД не са отговорили на поканата да
представят писмени доказателства, както и
че ако „*****“ АД са били представили инвентаризационни описи и баланс
към 31.12.1992 год., то тази заповед на Г. е нямало да бъде издадена.
След като изслушал фактите, подсъдимия М. заявил , че е юрист,
че е работил по правни анализи в Министерство на икономиката и Агенцията по
приватизация, познавал добре реституционните закони и Закона за кооперациите и
издаденото въз основа на него ПМС №192/1991 год., което урежда реда
за възстановяването на кооперативното имущество.
На 01.08.2013г. обв.П.М., с писмо № 08-00-806/01.08.2013г., на основание
чл.54,ал.1,т.5 от АПК, уведомил кмета на Община Б. за постъпилото искане на „*****“
АД, за да бъдат спрени образуваните административни производства, със същия
предмет до изясняване на вещните права върху имота.
Подсъдимият П.М. се запознал
подробно с преписката и постъпилото Искане
от „*****“АД, като без да внася
същите в Комисия, сам изготвил проект на Заповедта от 02.08.2013г. на личния си
компютър и на 22.07.2013 год. го
изпратил като прикачен файл на ел.поща
на свидетеля С.Д. ****@mail.bg , от
електронната си поща ****@abv.bg ,
за което безспорно сочи и заключението по назначената по делото
Компютърна техническа експертиза (том 7, л.132-140). След изпращането на проекта по електронната поща, подсъдимият М.
разпоредил на св.Д. технически да оформи Заповедта на бланка на областен
управител на Област Б. и да му я предостави за подпис. След получаването на имейла от свидетеля Д., същата се опитала да отвори
прикачения файл от писмото на подсъдимия М., но не успяла. Уведомила за това
последния, който й предоставил проекта
на Заповедта на флаш памет, където бил запаметен същия файл. Свидетелката Д.
пренесла текста на бланка на Областна администрация Б., след което
представила същата за подпис от
подсъдимия М. в качеството му на
Областен управител на Област Б.. След подписването й от М., Заповедта била
изведена от деловодството, като й бил поставен номер № РД-09-79/02.08.2013г. С
цитираната заповед подсъдимия М. отменял
предишните две заповеди: № РД-17-2/31.05.2013г. на областен управител на
Област-Б. Г. и № РД-11-246/12.06.2013г. на ВР.И.Д. областен управител на Област
Б. Т., както и нареждал да се възстанови на „*****“ ЕООД заплатената от тях сума във връзка с
процедурата по ПМС № 192/91г. в размер
на 2852 лева.
Издавайки посочената по –
горе заповед, подсъдимия М. реално възстановил първоначалното фактическото
положение преди издаването на заповедта от Г., като бил напълно убеден, че е
действал според закона.
В периода, който последвал
след проведената среща между подсъдимия
и представителите на „*****“АД до издаването на процесната заповед с №
РД-09-79/02.08.2013г., М. бил подложен на „натиск“, като бил привикван от свои
съпартийци в кафенета и в централата на БСП. Няколкократно му било обяснено и
от А.А. и от К.К. и от Й.Г.
и от З., че не следва да се позволява
„проблема“ между „*****“ АД и „*****“ ЕООД да излиза наяве в медийното
пространство, за да не се стигне до
публичен конфликт на интереси. На някои от срещите участвали и представители на
„*****“ ЕООД свидетелите С. и К., които също се познавали отдавна с М.. В тази
връзка подсъдимия П. М. подал сигнал до Главния прокурор на Република
България, МВР и ДАНС, за отправени му заплахи и оказан натиск върху него от З.С.
И Я.К..
Процесната Заповед била
връчена на свидетеля Г. в деловодството на Областна администрация гр.Б. от
свидетеля Д. срещу подпис, а на „*****“ ЕООД била изпратена с обратна разписка
и получена от тях на 06.08.2013 год.,което обстоятелство било отразено в
деловодната система на ОА Б..
След получаването на
Заповедта, свидетеля З.С. като управител и представляващ „*****“ ЕООД, подал
жалба пред Административен съд гр. Б.,като било образувано адм.д.№2110/2013
год. по описа на същия Съд. С Решение № 251 от 21.02.2014г. по адм. дело № 2110/13г.
на Адм.С–Б., оставено в сила с Решение № 9016
от 27.06.2014г. по адм. дело № 5166/14г. по описа на
ВАС, Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. на Областен управител на Област Б. П.М. е
отменена, като незаконосъобразна. В решението на първата инстанция се приема,
че действително към датата на издаването на Заповедта на М. *** е била
подадена жалба против Заповед
№РД-17-2/31.05.2013 год. и оспорването е постъпило в Съда на 25.06.2013 год., по което е постановен съдебен акт – Определение
№2250/04.11.2013 год., с което производството е било прекратено , оставено в
сила с Определение №623/07.01.2014 год. по адм.д.
№16179/2013 год. на ВАС. При тези фактически данни е било прието, че областния
управител М. е предприел действия по отмяна
на административен акт, който вече е бил предмет на разглеждане от Съд, както и
по отношение на друг административен акт, който е вече влязъл в сила и отмяната на административен акт от органа,който го е
издал е била възможна при спазването на
процедурата по Глава седма от АПК. Изложени са доводи , че развилото се
административно производство пред областния управител не е такова по този ред,
по чл.99 и следв. от АПК. Доводите на Адм. Съд - Б. са приети от касационната инстанция, като се
споделя и приетото , че оспорената пред Адм. Съд, заповед представлява индивидуален административен акт по
чл.21,ал.3 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Според ВАС изписаното от
областния управител правно основание на процесната заповед – чл. 79,ал.3 от ЗДС
е било несъвместимо с хипотезата за отмяна на административен акт, издаден от
същия орган, тъй като споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Прието е, че към датата на издаване на заповедта от М. не са били налице
основанията на чл.99,ал.1 от АПК, поради което и е била отменена, а първоинстанционното
решение оставено в сила.
След придобиването на имота,
още преди да бъдат издадени трите заповеди, за които стана въпрос по –
горе, на 11.03.2013г. свидетелят С.,
като управител на „*****“ ЕООД, сключил
(без да има решение на ОС) предварителен договор на основание чл.19 от ЗЗД с
американската фирма „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ, за покупко
- продажба на недвижимия имот за сумата от 12 900 000 лева, с клауза
за сключване на окончателен договор до 31.12.2013г. Според същия този договор и залегналата в
него чл.4.6. „*****“ ЕООД следвало да плати неустойка по същество при наличие
на съдебен спор относно собствеността върху имота, непозволяващ сключването на
окончателен договор. Във връзка с посочената клауза, интерес представлява и
обстоятелството, че към 11.03.2013 год.
на практика е имало висящ съдебен спор пред БОС по гр.д.№544/2012 год., макар
и купувача да е декларирал, че е бил
наясно със съществуващия спор за част от постройките в имота.
След издаването на Заповед
РД-09-79/02.08.2013г. „*****“ АД депозирали искова молба пред ОС-Б., и
предявили иск по отношение на процесния недвижимия имот на основание
чл.124,ал.1 от ГПК(том 8, л.24-45). При проведеното съдебно производство по
т.д. № 536/2013г. по описа на ОС-Б. и последвалите решения на ОС-Б. и АС-Б.,
исковата молба е бил отхвърлена, като неоснователна. Решението е влязло в закон***
сила на 19.02.2016г.
За подадената искова молба и
образуваното съдебно производство пред
ОС Б., информация била достигнала до *****Ню Йорк, САЩ и „*****“ ЕООД. Същите, чрез своите представители в Протокол от 18.12.2013г.
констатирали, че не могат да сключат окончателен договор, поради наличен
съдебен спор. Според „*****“ ЕООД с образуването на съдебното дело, на
основание чл.4.6. от Предварителния
договор дружеството следвало да заплати неустойка в размер на 50 000 евро (98 492,76лв) на *****Ню Йорк,
САЩ. Посочената по-горе неустойка в размер на 50 000 евро (98 492,76лв) е била преведена по
банкова сметка на *****Ню Йорк, САЩ в Банка ДСК, с оглед представено по делото копие от кредитен превод от
14.03.2014 год. по делото за сумата от 92791,50лв.
Интересен е фактът, че
посочения предварителен договор не е бил депозиран в Областна администрация Б.
при подаваните сигнали, искания и жалби от свидетеля С., нито пък по някакъв
начин е станал достояние на подсъдимия М.. Същият към момента на издаването на процесната
Заповед (въпреки и многото проведени срещи) изобщо не бил уведомен за сключения Предварителен договор от „*****“
ЕООД с американската фирма „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ, за
покупко-продажба на недвижимия имот за сумата от 12 900 000 лева,
респективно не знаел за съществуването на
предвидената в чл.4.6 във вр. чл.4.2. неустойка, в т.ч. ред и основание
за плащането й. Подсъдимият нямал
никаква информация, дори и неофициална относно
тези обстоятелства. Нито свидетеля С., нито свидетеля К. информирали
(писмено или устно) подсъдимия М. за сключения договор, нито пък го представили
в Областна администрация Б. с някоя от входираните жалби, сигнали или искания.
Посоченият договор станал известен на подсъдимия на един много по-късен етап, а
именно в хода на разследването по делото и същият бил представен за първи път
на досъдебното производство на 17.03.2015г., при втория разпит на свидетеля З.С..
В хода на извършеното
разследване, в рамките на досъдебното производство делото са били извършени две експертизи, а
именно:
Компютърна техническа
експертиза (КТЕ) (том 7, л.132-140),по която е изготвено заключение от
23.02.2016 год. от вещото лице В.П.. Предмет на изследване е бил предоставеният
от св. С.Д. с протокол за доброволно предаване от 28.12.2015г. (том 7,
л.77-78), CD-диск, съдържащ файл от електронната й поща (том 7, плик на л.83).
ВЛ сочи, че файлът е получен от електронна поща ****@abv.bg на 22.07.2013г. в 16.23ч. и
същият е бил съставен на компютър носещ инициалите IRS. Вещото лице посочва
също така, че по самия файл не са установени следи от манипулации, както и че
файлът е ставен на същата дата, на която е и изпратен на свидетеля Д., а
именно в 13.21 часа. Според вещото лице,
съдържанието на файла е напълно идентично със съдържанието на Заповед №
РД-09-79/02.08.2013г. на ***.
Разпитан в хода на съдебното
следствие, ВЛ П. заяви ,че поддържа изцяло изготвеното от него заключение по
КТЕ.
Съдът
е приел, че
представената КТЕ от ВЛ П. и
изготвеното от
него заключение е компетентно, ясно, подробно, ВЛ е имало необходимата
квалификация, знания и специалност, като е отговорило на поставените въпроси в пълнота, поради
което и те (отговорите) са приети и се кредитират изцяло от съда. Съдът
намира,че посочената КТЕ кореспондира
със съвкупния достоверен доказателствен материал по делото, поради което и
се кредитира изцяло, цени я и й дава
вяра. Изводите на ВЛ по назначената и приета КТЕ
кореспондират с изводите на съда в тази насока. В тази връзка следва да се посочи, че
заключението по КТЕ изцяло кореспондира с обясненията на подсъдимия М., който
сочи, че е изготвил проекта на процесната Заповед на личния си компютър,както и
че я е изпратил от личната си електронна поща на свидетеля Д. , за да я
разпечата и оформи на бланка на Областна администрация гр.Б.. Последното
кореспондира и с извършената по делото справка от „НЕТ ИНФО“ АД (том 7,
л.145-150), относно потребител ползващ електронна поща ****@abv.bg. Според справката същият се е
регистрирал на 06.06.2004г. в 17:22:44 часа и е
попълнил следните данни: P. /П./, презиме: M. /М./, фамилия: M. /М./, дата на
раждане: ****., пол: мъж, населено място: Б., държава: България.
В хода на разследването по
делото е била назначена и изготвена
Съдебно - икономическа експертиза (том 6, л.262-270). Според
заключението на ВЛ П.А. от 14.05.2015 год. с издадената Заповед №
РД-09-79/02.08.2013г., подсъдимия М. е причинил вреди /неблагоприятни вредни
последици/ на „*****“ ЕООД, в размер на 101 344, 76 лева: в размер на
50 000 евро (98 492,76лв),
които били платени от дружеството по повод платената неустойка от „*****“ ЕООД,
регламентирана в т.4.6. от Предварителния договор на „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню
Йорк, САЩ в резултат на несключения окончателен договор в срок до 31.12.2013г.,
както и
в размер на 2852 лева,
платени от „*****” ЕООД на Областна администрация Б., в резултат на сключено Споразумение
№Д-03-20/10.06.2013 г. между Вр.И.Д областен
управител на Област Б. С. Х. Т. и „*****” ЕООД с управител З.С., за уреждане на
облигационните отношения и касаещи поземлен имот с кадастрален идентификатор
07079.604.195 за общо 17 броя сгради в имота.
Посочената експертиза и съответно
изложеното от ВЛ в заключението
се цени от Съда, дотолкова доколкото
по делото е безспорно, че действително
тези вреди са сумарно изчислени на база представени писмени документи.
Извършените от ВЛ действия по изчисляване на посочените „вредни последици”
представляват прости аритметични сметки и които разследващия орган и Съда биха
могли да направят самостоятелно, тъй като не се изискват специални знания за
това.
Тези аритметични сметки
не водят до направата на безспорни изводи че действително „*****“ ЕООД
са претърпели вредата от в размер на
50 000 евро (98 492,76лв). На
първо място не е установено лицето, представляващо дружеството „*****
КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ за да бъдат проверени показанията на свидетеля С., че
действително посочената сума е постъпила
по тяхната сметка, както и че изложените в
тази връзка твърдения са верни и изобщо основанието за плащането на
уговорената неустойка. В тази връзка
недоумение буди фактът, че още по времето на сключването на
Предварителния договор е имало друг висящ съдебен спор пред БОС по
гр.д.№544/2012 год. На следващо място, без да бъде проведено ОС и без да има
решение и съгласие от собственика на дружеството, на „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню
Йорк, САЩ е била преведена една значителна сума пари. Липсата на информация
относно самоличността на лицето А. А.за което в
предварителния договор се сочи, че представлява „***** КОРПОРЕЙШЪН“,
поставя Съда пред невъзможност да установи, призове и разпита същия в
качеството на свидетел за да провери истинността на фактите относно извършеното плащане.
На следващо място
твърдението, че вредите в размер на 50 000 евро (98 492,76лв) са реално претърпени от „*****“ ЕООД, се
опровергава от изложеното от свидетеля К. при разпита му в хода на съдебното
следствие. Същият заяви пред Съда, че за дружеството „*****“ ЕООД не са
настъпили никакви вреди, с изключение на
„Вреди.... освен загуба на време и разходи по искове, нямам информация
да са настъпили“,както и че няма никакви претенции към издадената Заповед от подсъдимия М. от страна
на „*****“ ЕООД.
На следващо и не на последно
място вредите, които са посочени в експертизата
в размер на 2852 лева (платени от
„*****” ЕООД на Областна
администрация Б., в резултат на сключено
Споразумение №Д-03-20/10.06.2013 г. между Вр.И.Д
областен управител на Област Б. С. Х. Т. и „*****” ЕООД с управител З.С.) е
видно, че също не са реално претърпени. Това следва от обстоятелството, че
Заповедта на подсъдимия М. е била отменена
с Решение № 251/21.02.2014г. по адм. дело №
2110/13г. на Адм. С-Б., оставено в сила с Решение №
9016/27.06.2014г. по адм. дело № 5166/14г. по описа
на ВАС. Т.е. заповедта не е влязла в сила, за да бъде приведена в
изпълнение. Вредите, които се сочат че
са били претърпени от „*****“ ЕООД, всъщност не са в резултат на Заповедта на
подсъдимия М., а същите са били платени и дължими по силата на сключеното Споразумение№Д-03-20/10.06.2013 г. между Вр.И.Д областен управител на Област Б. С. Х. Т. и „*****”
ЕООД с управител З.С.. Освен това и липсват данни посочената сума да е била
върната обратно на „*****“ ЕООД , тъй като процесната Заповед, издадена от
подсъдимия М. реално не е била влязла в сила , респективно липсват
доказателства за извършено обратно плащане от Областна администрация Б. към „*****“
ЕООД. В този случай дори би се поставил въпрос по скоро за обогатяване на последните с посочената сума (ако
им е била върната). С оглед на това не се установява причинно-следствена
връзка между твърдяната „причинена вреда“ в размер на 2852 лева и действията на подсъдимия М..
Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на
увредения – неговите имуществени права. В случая, не е налице такава вреда.
Разпитано в хода на съдебно
следствие, вещото лице А. заяви, че поддържа изцяло изготвената от него
експертиза, като сочи че е изготвил заключението единствено и само на база
представените му писмени документи,приложени по делото.
Макар и вещото лице да
има необходимата специалност и
квалификация, с оглед на изложеното по-горе Съдът не цени изготвената СИЕ от ВЛ
Пл.А., в частта в която сочи че са претърпени имуществени вреди от страна на „*****“
ЕООД в размер общо на 101 344,76лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените по делото писмени
доказателства в хода на досъдебното производство, както и приобщените в хода на
съдебното следствие:
От
досъдебно производство: Заверено копие на заповед №
РД-09-79 от 02.08.2013г. от областния управител на Област Б. П.М. (Стр.19- 22,
том 1) ; Заверено копие на писмо №08-00-806 от 01.08.2013г. до Димитър Н. ***
от П.М. Областен управител на област Б. (Стр.23, том 1); Заверено копие на
искане от „*****“ АД до областния управител на област Б. с №26-00-389/08.07.201
(Стр.24-28, том 1); заверено копие на съдебно удостоверение с №4223/25.07.2013г.
(Стр.29, том 1); Заверено копие на жалба от „*****“ АД до АС Б. чрез Областния
управител на Област Б. (Стр.31- 37, том 1); Заверено копие на акт за държавна
собственост от 07.11.1997г. гр. Б. (Стр.38, том 1); Заверено копие на приложение
към акт №2150/07.11.1997г. (Стр.39, том 1); Заверено копие на заповед РД-10-158
от 25.09.2009г. на К. Г. Областен управител на Б. (Стр.54- 55, том 1); заверено
копие на заповед №РД-10-152 от 17.07.2012г. (Стр.56, том 1); заверено копие на вътрешни правила при
разпореждане с имоти- частна държавна собственост, съставяне на актове за
държавна собственост и отписване на имоти от актовите книги за държавна
собственост (Стр.57-66, том 1); заверено копие на вътрешни правила при управление
на имоти и вещи – държавна собственост (Стр.67-80, том 1); сигнал от „*****“ АД
до Главния прокурор на РБ с изх. №70-90-1479/02.08.2013г. (Стр.86- 89); акт за завземане на недвижим имот за държавен
б. с. на „*****“ от 24.04.1974г. (Стр.90,
том 1); справка за собствените складове и сгради на ДСО „*****“ клон Б. в
складовата база в промишлена зона – гр. Б. (Стр.91, том 1); акт за държавна
собственост на недвижим имот находящ се в гр. Б. ул. Промишлена зона „Север“ издаден
на 07.11.1997г. (Стр.92, том 1); Копие на приложение към акт №
2150/07.11.1997г. (Стр.93, том 1); Копие на разпореждане №36 на Министерски
съвет от 28.05.1993г. (Стр.94, том 1); копие на Решение №952 на ВКС от
05.03.2010г. (Стр.95-9, том 1); копие на
учредителен акт на ЕООД „*****“ ЕООД (Стр.98-106, том 1); копие на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с вх.9985 (Стр.107-114, том 1); заверено копие на искане от „*****“ ЕООД
до РДНСК- ЮИР гр. Б. (Стр.115, том 1); заверено копие на писмо от Георги Г.-
началник на РДНСК до дирекция за национален строителен контрол гр. София и до „*****“
АД (Стр.116-120, том 1); удостоверение
от Дирекция Строителство и архитектура на „*****“ АД (Стр.121, том 1); копие на заявление от „*****“ Б. до Областна
управа гр. Б. с №26-00-171/15.03.2015г. (Стр.122-128, том 1); заповед №РД-17-2
от 31.05.13г. на областния управител К. Г. (Стр.129-131, том 1); копие на споразумение с №Д-03-20/10.06.13г.
между ВР ИД Областен управител С. Х. Т.
и „*****“ ЕООД (Стр.132-133, том 1); копие на заповед на ВР ИД Областен
управител С. Х. №РД-11-246 от 12.06.2013г. (Стр.134-135, том 1);копие на доклад
за приватизационна оценка на „*****“ ЕООД от юни 1999г. (Стр.136-140, том 1);
копие на жалба с вх. №6284 от 03.12.2010г. от К.Х.С. в качеството си на
изпълнителен директор на „*****“ АД до
ОП Б. в едно с копие до ВКП (Стр.141, том 1); копие на договор за
продажба на 2 475 броя дяла, представляващи 73% от капитала на „*****“
ЕООД (Стр.143- 153, том 1); копие на инвентаризационен опис и сравнителна
ведомост (Стр.154-171, том 1); копие на Решение №4938 от 13.09.1993г. (Стр.172
, том 1); копие на писмо от инж. Красимир Петков с изх. №1380-10-410 (Стр.174,
том 1); заключение за извършена съдебно икономическа експертиза от Тонка Жекова
Джалева (Стр.175- 180, том 1) ; копие на жалба от К.Х.С.
до Областна дирекция на МВР БОП (Стр.191, том 1); копие на сигнал от „*****“ АД
с №70-00-1926.05.10.12г. (Стр.182, том 1); копие на сигнал от „*****“ АД до министъра на регионалното развитие и
благоустройството с изх. №70/90/1246/03.10.2012г. с вх. №2949/09.10.2012г.
(Стр.183-188, том 1); копие на уведомление с дата 10.09.2012г. от „*****“ АД до
началника на РДНСК (Стр.189- 190, том 1); копие на заявление с дата
05.10.2012г. от „*****“ АД до Началника на РДНСК (Стр.191-195, том 1); копие на
писмо от Д. Н. *** до Георги Г. началник на РДНСК от 29.09.12г. (Стр.194, том
1); копие на сигнал от „*****“ АД до ОП Б. от 05.10.2012г. (Стр.195, том 1);
копие на писмо № 62-00-33/04.06.10 от инж. К.М. до В. Д. Б. (Стр.197, том 1);
копие на искане от „*****“ ЕООД до Кмета на Община Б. (Стр.198-200, том
1); копие от Постановление от 18.07.2013 год. по пр.пр.№15559/2010
г. по описа на РП-Б.. (Стр. 201-203, том 1); молба от „*****“ с вх. №5223/13г.
до ОП гр. Б. (Стр.204, том 1); копие на Решение на АС Б. №251 от 21.02.2014г.
(Стр.205- 207, том 1) копие на решение №9016 от 27.06.2014г. на ВАС (Стр.212,
том 1); Заповед №РД-09-79 Б. 02.08.2013г. от П.М. областен управител на област Б.,
ведно с придружително писмо (Стр.239, 240-243, том 2); Писмо от областния управител на гр. Б. П.М. до главния прокурор
на РБ гр. София с вх.№ Я-60401 от 05.09.2013г. (Стр.253-254, том 2);
Удостоверение за търпимост от дирекция „Строителство и архитектура“ при община Б.
до „*****“ АД (Стр.269, том 2); Решение
№94-12-145/16/20.01.2014 за прогласяване на нищожността на удостоверение за
търпимост № 94-К-145/13.04.2011 (Стр.270-279, том 2);Болничен лист №***
(Стр.280, том 2); Болничен лист №*** (Стр.281, том 2);Заповед на арх. В. И. на
община Б. № 188/27.01.09 (Стр.287, том 2); Заповед
на Д. Н.-***/22.12.2008 (Стр.288, том 2); Заповед
на гл. архитект В.И. №94/16.01.08 (Стр.289, том 2); Заверено копие на предавателно-приемателен протокол между
РКС „*****“ гр. Б. и Община гр. К. (Стр.291-292, том 2); Заверено копие на
предавателно- приемателен протокол от ЕООД „***“ с. Черни връх и приемане от
РКС „*****“ Б. (Стр.293-294, том 2); Заверено копие на предавателно-
приемателен протокол от „*****“ ЕООД с приемане от РКС „*****“ Б. (Стр.295, том
2);Заповед № РД 16-233 София 11.10.1993г. (Стр.296-297, том 2);Предавателно-
приемателен протокол от „***“ ЕООД и приемане от РКС „*****“ гр. Б.
(Стр.298-299, том 2);Заверено копие на заповед № РД 16-234 София 11.10.1993г.
(Стр.300-301, том 2);Заверено копие на предавателно- приемателен протокол с
предаване от ОФ ХР.стоки и приемане от РКС ***** Б. (Стр.302-303, том 2);
Заверено копие на заповед № РД 16-11 София 18.01.1994г. за връщане на иззето и
одържавено кооперативно имущество след 10.09.1944г. стопанисвано в момента от
„Търговска база“ ЕООД Б.. (Стр.304-306, том 2);
Заверено копие на споразумителен протокол между
„Автомобилен учебен център- ***“ ООД Б. и Районен Кооперативен съюз „*****“ Б. (Стр.307-308, том 2); Заверено
копие на приемателно- предавателен протокол с предаване от АУЦ – ***“ ООД – Б.
и приемане от РКС „*****“- Б.
(Стр.309-311, том 2); Заверено копие на предавателен приемателен
протокол с предаване от Търговка база ООД Б. и приемане от РКС ***** Б. (Стр.312, том 2);Заверени копия на скици
(Стр.313-315, том 2); Заверено копие на заповед №850-11-10 гр. Б.
28.01.1998г.от областен управител Хр. П. (Стр.316, том 2); Заверено копие на
искова молба от адв. М.Г. от БАК против „СЕНТРЪЛ ПАРК Б.“ (Стр.318-320, том 2); Заверено копие на скици (Стр.321-322, том
2);Заверено копие на скица №147/22.04.1997 към акт за държавна собственост
№2150/07.11.1997г. (Стр.324-325, том 2); копие от Искова молба до БОС по гр.д.$536/2013г. от 30.09.2013 год.
(Стр. 318-320, том 2); Заповед № РД-11-246 Б. 12.06.2013г. от вр. ИД областен
управител на област Б. С. Т. (Стр.17-19, том 3); Заповед № РД-17.2 Б., 31.05.13г. на областния
управител К. Г. (Стр.21-26, том 3); Съдебно удостоверение №4223/25.07.2013г. от
ОС Б. на адв. М.Г. процесуален представител на „*****“ АД (Стр.28, том 3);
Заверено копие на искане от „*****“ АД до областния управител на област Б. с
№26-00-389/08.07.201 (Стр.29-33, том 3);Жалба от „*****“ АД до Административен
съд Б. чрез областен управител на област Б. (Стр.34-40, том 3); Писмо до кмета
на Б. от областния управител на Б. с № 0800806/01.08.2013(Стр.41, том 3 ); Протокол на комисия с
№80_00_144/07.06.2013г. (Стр.43, том 3);
Протокол на комисия с № 80_00_139/04.06.2013г. (Стр.44, том 3); Заповед на
областен управител с № РД-06-16/05.06.2013г. (Стр.45-46, том 3); Решение №3/31.01.2008 на АС Б.
(Стр.47-50); Решение
№1111/26.10.2007 на ВКС (Стр.51-56, том 3); Решение №27/20.07.2005 на ОС Б.
(Стр.57-59, том 3); Решение на ОС Б. от 17.09.1993г. (Стр. 60-62, том 3); Заверено
копие на скица от 17.03.1995г.(Стр. 64-65); Заверено копие на схема за
разположение на складови сгради на „*****“ ЕООД (Стр. 63, том 3); Заверено
копие на справка за собствените складове и сгради (Стр.65-66, том 3); Заверено копие на
обяснителна заповед от инж. Ж. Ж. (Стр.67, том 3); Заверено копие на
комбинирана скица на поземлен имот №07079.604.195 (Стр.68-70, том 3); Заверено
копие на скица на поземлен имот №7972/09.03.2010 ПИ с ИДН 07079.604.195
(Стр.71, том 3); Заверено копие от приемно предавателен протокол от 01.06.1995
(Стр.72-73, том 3); Заверено копие от приемно предавателен протокол от
01.03.1994 (Стр.74, том 3); Заверено копие от приемно предавателен протокол от
03.11.1993г. (Стр.75, том 3);Заверено копие на молба от Районен кооперативен
съюз ***** до областна управа служба Държавна собственост (Стр.76, том 3); Заверено
копие на приемно предавателен протокол от 01.12.1993г. (Стр.77-79, том 3); Заверено
копие на писмо до областния управител на Б. от „*****.“ ЕООД (Стр.80-83, том
3); Заверено копие на пълномощно от З.Г.С.,
с което упълномощава Р. Т. (Стр.84, том 3); Заверено копие на допълнително
заключение на съдебно техническа експертиза извършена от инж. И. М.
(Стр.85-87); Заверено копие на заповед № РД-11-10/28.01.1998г. на областния
управител на област Б. (Стр. 89, том 3); Заверено копие на скица от
01.07.1997г. на инж. К. Ч. (Стр.90, том 3); Заверено копие на скица №626
(Стр. 91, том 3); Заверено копие на акт за държавна собственост №411 (Стр.92,
том 3); Заверено копие на акт за държавна собственост №412 в едно с приложение
(Стр.93-94, том 3); Заверено копие на акт за държавна собственост №2191(Стр.95,
том 3); Заверено копие на акт за държавна собственост №2192 (Стр.96, том 3); Заверено копие на акт за държавна
собственост №2193 (Стр.97, том 3); Заверено копие на акт за държавна
собственост №2188 (Стр.98, том 3); Заверено копие на акт за държавна
собственост №3087 (Стр.99, том 3); Заверено копие на акт за държавна
собственост №1240 (Стр.100, том 3); Заверено копие на акт за държавна
собственост №6747 (Стр.101, том 3); Заверено копие на акт за завземане на
държавен б.с. на (Стр.102, том 3); Заверено копие на платежно нареждане за плащане от/ към
бюджет -сума 400 лв. (Стр.104, том 3); Заверено копие на допълнително
заключение на извършена СИЕ (Стр.105-109, том 3); Заверено копие на
допълнително заключение на извършена СТЕ (Стр.110- 113, том 3); Заверено копие на акт за държавна собственост
№2150(Стр.114-115, том 3); Заверено
копие на писмо от Министерство на търговия и туризъм до Председателя на Районен
Кооперативен съюз ***** (Стр. 118, том 3); Заверено
копие на заповед № РД-18-78/10.02.199 на Министерство на търговия и туризъм
(Стр.119-120, том 3); Заверено копие на молба от Н.П.Ш. , управител на „*****“
ЕООД до г-н министъра на търговията и външно икономическото сътрудничество (Стр. 125-126, том 3); Заверено копие на обяснение от Н.П.Ш.(Стр.127-128,
том 3); Заверено копие от Доклад от Н.П.Ш. (Стр. 129-130, том 3); Заверено
копие от Заповед № РД 16-223/11.10.1993(стр. 131, том 3); Заверено копие
от писмо с молба за разрешение за
отдаване под наем на дълготрайни активи от Държавна търговска фирма ***** (стр.
132-133, том 3); Заверено копие от справка за собствените складове и сгради на
ДСО „*****“ (стр. 134-135, том 3); Заверени копие от ЗАПОВЕД №
РД-17-2/31.05.2013 на областния управител на Б. (стр. 137-142, том 3);Заверени
копие от Протокол на комисия с №80-00-134/03.06.2013 (стр.143-148, том 3);
Заверени копие от пълномощно от З.Г.С., с което преупълномощава
адв. Р. Т. (стр. 150, том 3); Заверено копие на платежно нареждане за плащане
от/ към бюджет -сума 2452 лв. (стр.151, том 3); Заверени копие от пълномощно от
З.Г.С., с което преупълномощава адв. Р. Т. (стр. 153,
том 3); Заверено копие от Удостоверение с изх. № 20130610120515/10.06.2013 г.
(стр. 154-162, том 3 ); Заверени копие от ЗАПОВЕД № РД-11-246/12.06.2013 на
областния управител на Б. (стр. 162-164, том 3); Заверено копие от Договор №
Д-02-17/05.06.2013 г.( стр. 165-167, том 3 ); Заверено копие на платежно
нареждане за плащане от/ към бюджет -сума 2452 лв. (стр. 168, том 3); Заверено
копие от Заключение за определяне на размера на парично обезщетение за сгради
по АЧДС №2150/07.11.1997 (стр. 169-172, том 3); – Заверено копие от
доклад-оценка с цел определяне на размера на парично обезщетение за сградите по
АЧДС №2150/07.11.1997 (стр. 173-стр.191, том 3); Заверено копие Сертификат на
дружество на независим оценител рег. №*********/20.07.2010 Х.П.Х ЕООД (стр.
193, том 3); Заверено копие от Сертификат за оценителска
правоспособност на Х.П.Х. (стр. 192, том 3); заверено копие от изчисление на
законна лихва (стр. 194-204, том 3); Заверено копие от протокол от съдебно
заседание от 03.10.1996 г. на ОС Б.
(стр. 205 , том 3); Заверено копие от Решение №27/20.07.2005 на Ос-Б.. (стр.
206-208 , том 3); Заверено копие от Решение №952/05.03.2010 на ВКС. (стр.
209-2011, том 3); Заверено копие от
допълнително заключение на извършена СИЕ (стр. 212-222, том 3);
споразумение от 10.06.2013 г. между ВР.И. Д. ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ Б. и *****
ЕООД (стр.223-224, том 3); заверено копие от заповед № РД-09-79/02.08.2013 г.(
стр.225-228, том 3); заверени копия от документи: Договор за продажба на 2475
броя дяла, представляващи 73% от капитала на ***** ЕООД – страници първа и
двадесета (т.4, Стр.2-3); Актове за
държавна собственост (същите са приложени и в том 3, на страниците от 92 до 97
(т.4, Стр. 4-13); Акт за държавна собственост с № 6774 от 20.03.1983 г. (т.4,
Стр. 14-15); Акт за завземане на недвижим имот от 24.04.1974 (т.4, Стр. 16);
Актове за държавна собственост (същите са приложени и в том 3, на страниците от
99 до 100 (т.4,Стр. 17-21); Правен анализ на ***** ЕООД Б., актуализиран към
28.02.1999 г. (т.4,Стр.22-38); Доклад за приватизационна оценка на ***** ЕООД
гр. Б. (т.4,Стр. 39-43); Заявление от ***** ЕООД до Областната управа гр. Б. с
№26-00-171/15.03.2013 г. (т.4,Стр. 45-47); Учредителен акт на еднолично
дружество с ограничена отговорност ***** ЕООД (т.4,Стр.48-56); Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №104, том 5, рег. № 6863, дело
№715/28.10.2010 г. (т.4,Стр.57-64); Скица на сграда №8861/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.31 (т.4,Стр. 65); Скица на сграда
№8862/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.40
(т.4,Стр. 66); Скица на сграда №8863/14.03.2012 г. с идн.№
07079.604.195.41 (т.4,Стр. 67); Скица на сграда №8864/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.46 (т.4,Стр. 68); Скица на сграда
№8865/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.47
(т.4,Стр. 69); Скица на сграда
№8866/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.48
(т.4,Стр. 70); Скица на сграда №8867/14.03.2012 г. с идн.№
07079.604.195.49 (т.4,Стр. 71); Скица на сграда №8868/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.50 (т.4,Стр. 72 ); Скица на сграда
№8869/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.51 (т.4,Стр.
73); Скица на сграда №8870/14.03.2012 г. с идн.№
07079.604.195.57 (т.4,Стр. 74); Скица на сграда №8871/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.55 (т.4,Стр. 75); Скица на сграда
№8873/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.67
(т.4,Стр. 76); Скица на сграда №8874/14.03.2012 г. с идн.№
07079.604.195.68 (т.4,Стр. 77); Скица на сграда №8875/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.69 (т.4,Стр. 78); Скица на сграда
№8877/14.03.2012 г. с идн.№ 07079.604.195.70
(т.4,Стр. 79); Решение на Народното събрание за спиране актуването на
построените от кооперативните организации недвижими имоти като държавни и
общински имоти (т.4,Стр. 80); страница
от държавен вестник с обнародвано решение на Народно събрание (т.4,Стр. 81);
Справка за дело от 11.09.2013 г. по а.д. 1660/13 г. на АС Б. (т.4,Стр. 82);
Призовка за областния управител на обл. Б. по а.д.
1660/13 г. на АС Б. (т.4,Стр. 83 );
Справка за дело от 11.09.2013 г. по а.д. 2110/13 г. на АС Б.(т.4,Стр. 84);
Жалба от ***** ЕООД до АС Б. чрез областния управител на обл.
Б. (т.4,Стр.87-91); Искова молба от ***** ЕООД срещу ***** АД (т.4,Стр. 92-97);
Удостоверение № 20141015095630/15.10.2014 на Агенция по вписванията (т.4,Стр.
128-130); Удостоверение № 20141015095543/15.10.2014 на Агенция по вписванията
(т.4,Стр. 131-133); Удостоверение № 20141015094855/15.10.2014 на Агенция по
вписванията (т.4,Стр. 134-148); Удостоверение № 20141015095128/15.10.2014 на
Агенция по вписванията (т.4,Стр. 149-168); Писмо от областния управител на обл.
Б. до М. Г. ст. разсл.полицай
(т.4,Стр. 181 – 182); Искане от ***** АД
до Областния управител на обл. Б. (т.4,Стр.183-187);
Съдебно удостоверение с №4223/25.07.2013 г.( т.4,Стр.188); писмо от областния
управител на обл. Б. до кмета на гр. Б. (т.4,Стр.
189); Заповед №РД-09-79/02.08.2013 г. на областния управител на обл. Б. (т.4,Стр.190-193); обратна разписка подписан
получател ***** ЕООД от 06.08.2013
(т.4,Стр. 194); длъжностна характеристика
на началник отдел на дирекция „Административен контрол, регионално
развитие и държавна собственост“ (т.4,Стр. 195-198); Регистрационно контролна
карта (т.4,Стр. 199); Данни от Търговския регистър досежно
***** АД (т.4,Стр. 203); Данни от Търговския регистър досежно
***** ЕООД (т.4,Стр. 204); копие от молба от ЧСИ И. Б. до Агенция по вписванията служба по вписванията
при РС гр. Б. (Стр.1, том 5); копие от
скица на сграда №43498/16.11.2011г. (Стр.2, том 5) ; копие от скица на сграда
№43495/16.11.2011г.( Стр.3, том 5); копие от скица на сграда
№43497/16.11.2011г. (Стр.4, том 5); копие от справка за данни на недвижим имот
от Имотния регистър (Стр.5-6, том 5); копие от справка от служба по вписванията
за лицето „*****“ ЕООД (Стр.7, том 5); заверено копие от гр.д. №5223/2013 на
РС-Б. и Заповед за изпълнение №6162/04.11.2011 год., заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК (Стр.8-12, том 5); заверено копие от
платежно нареждане на Райфаизен банк
на получател Районен съд гр. Б. (Стр.13, том 5); заверено копие от справка от
ТР във връзка с „*****“ АД (Стр.14, том 5); заверено копие на запис на заповед
за плащане на сумата от 40 000 лв. от „*****“ АД на П. К.К. (Стр.15, том 5); заверено копие на заповед №6162 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (Стр.17, том 5);
заверено копие на пълномощно от П. К.К, с което упълномощава Е.М. К. (Стр.18, том 5); заверено копие на
постановление за образуване на изпълнително дело №20118000400344 на ЧСИ И. Б. Б.
(Стр.25, том 5); молба от П. К. К. до ЧСИ И. Б. против „*****“ АД (Стр.26, том
5); заверено копие на изпълнителен лист, с който се осъжда „*****“ АД в ползва
на П. К.К.(Стр.27, том 5); заверено копие на заповед №6162 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с длъжник „*****“
АД и кредитор П. К.К.(Стр.28, том 5); копие на
решение №952 от 05.03.2010г. на ВКС
(Стр.29- 32); копие на скица (Стр.33- 34, том 5); справка от търговския
регистър (Стр.35); копие на акт за завземане на недвижим имот за държавен б.с.
на „*****“ №4299 (Стр.36, том 5); копие на справка за собствените складове и
сгради на ДСО „*****“ клон Б. в складовата база в пром.
Зона гр. Б. (Стр.37- 38, том 5); заверено копие на съобщение от ЧСИ И.Б.Б.за започнато принудително изпълнение срещу длъжника „*****“
АД (Стр.39, том 5); заверено копие на справка от служба по вписванията във
връзка с лицето „*****“ ЕООД(Стр.40-54, том 5); заверено копие от сметка по
чл.79 ЗЧСИ със съставител И.Б.Б.и задължено лице П. К.К.(Стр.55, том 5); заверено копие на приходен касов ордер
(Стр.56, том 5); заверено копие на искане за издаване на скица на недвижим имот
от ЧСИ И.Б. до Агенция по кадастъра (Стр.57, том 5); заверено копие на скица на
сграда №43495/16.11.2011г. с идентификатор 07079.604.195.31 (Стр.58, том 5); заверено
копие на скица на сграда №43497/16.11.2011г. с идентификатор 07079.604.195.48
(Стр.59, том 5); заверено копие на скица на сграда №43498/16.11.2017г. с идентификатор
07079.604.195.67 (Стр.60, том 5); заверено копие на копие от кадастрална карта
с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 (Стр.61, том 5);
заверено копие на справка от Агенция по геодезия, картография и кадастъра
(Стр.62-64, том 5); заверено копие на уведомление от ЧСИ И.Б. до П. К.К.за образуване на изпълнително дело срещу „*****“ АД
(Стр.65, том 5); заверено копие на постановление за налагане на възбрана от ЧСИ
И.Б. върху сгради собственост на „*****“ Ад (Стр.66, том 5); заверено копие на
писмо с изх. №14310/20.11.2011г. от ЧСИ И.Б. до Агенция по вписванията при РС
гр. Б. за вписване на наложена възбрана (Стр.67, том 5); заверено копие на
писмо с изх.№14314/20.11.2011г. от ЧСИ И.Б. до Община Б. Дирекция МПДТР за
дължимите данъци за недвижим имот на „*****“ АД с идентификатор
№07079.604.195.31(Стр.70, том 5); заверено копие на писмо с
изх.№14314/20.11.2011г. от ЧСИ И.Б. до Община Б. Дирекция МПДТР за дължимите
данъци за недвижим имот на „*****“ АД с идентификатор №07079.604.195.48 (Стр.71,
том 5); заверено копие на писмо с изх.№14314/20.11.2011г. от ЧСИ И.Б. до Община
Б. Дирекция МПДТР за дължимите данъци за недвижим имот на „*****“ АД с
идентификатор №07079.604.195.67 (Стр.72, том 5); заверено копие на показа за
доброволно изпълнение с изх. №14309/20.11.2011г. до „*****“ АД (Стр.73, том 5);
заверено копие на разписка за връчена покана за доброволно изпълнение на „*****“
АД (Стр.74, том 5); заверено копие на писмо с изх. №14311/20.11.2011г. до
Агенция по вписванията при Рс гр. Б. за издаване на удостоверение, от което да
е видно какви тежести, възбрани, ипотеки има върху недвижим имот с
идентификатор №07079.604.195.31,
собственост „*****“ АД (Стр.75, том 5); заверено копие на писмо с изх.
№14312/20.11.2011г. до Агенция по вписванията при Рс гр. Б. за издаване на
удостоверение, от което да е видно какви тежести, възбрани, ипотеки има върху
недвижим имот с идентификатор №07079.604.195.48, собственост „*****“ АД (Стр.77, том 5);
заверено копие на писмо с изх. №14311/20.11.2011г. до Агенция по вписванията
при Рс гр. Б. за издаване на удостоверение, от което да е видно какви тежести,
възбрани, ипотеки има върху недвижим имот с идентификатор
№07079.604.195.67, собственост „*****“
АД (Стр.79, том 5); заверено копие на съобщение с изх. №14317/20.11.2011г. от
ЧСИ И.Б. до П. К.К.като взискател
за пристъпване към опис и оценка на недвижими имоти (Стр.81, том 5); заверено
копие на постановление за назначаване на ВЛ с изх. №14696/28.11.2011г. от ЧСИ И.Б.
(Стр.82, том 5); заверено копие на писмо с изх. №14699/28.11.2011г. до П. К.К.за дължими такси и разноски (Стр.83, том 5); заверено
копие на протокол за опис на недвижими имущества от ЧСИ И.Б. (Стр.84- 85, том
5); заверено копие на договор за нае на недвижим имот между „*****“ АД като
наемодател и „И.Г.Г.“ ЕТ- И. Г. като наемател
(Стр.86-87, том 5); заверено копие на договор за нае на недвижим имот между „*****“
АД като наемодател и“ЕТ“ Г.П. Шикови като наемател (Стр.88-89, том 5); заверено
копие на договор за наем на недвижим имот (Стр.90-91, том 5); заверено копие на
договор за нае на недвижим имот между „*****“ АД като наемодател и „***“ като
наемател (Стр.92-93, том 5); заверено
копие на договор за нае на недвижим имот между „*****“ АД като наемодател и „Г.А.“
ООД Б. като наемател (Стр.94-95, том 5); заверено копие на сметка по чл.79 от ЗЧСИ с вписано задължено лице П. К.К.(Стр.96, том 5);
заверено копие на приходен касов ордер с №140 от 28.11.2011г. (Стр.97, том 5 );
заверено копие на разходен касов ордер с №14 от 30.11.2011(Стр.98, том 5);
заверено копие на фактура с получател И.Б., съставена от И.К.(Стр.99); заверено
копие на молба с вх.№11943/30.11.2011 от П. К.К.до
ЧСИ И.Б., с която се моли да не се насрочва публична продан на описаните имоти
по изпълнително дело №344/2011г. (Стр.100, том 5); заверено копие на документ с
вх. №11962/23.11.11 от Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (Стр.101-
102); заверено копие на документ с вх. №11963/23.11.11 от Дирекция Местни
приходи от данъци, такси и реклама (Стр.103-104, том 5); заверено копие на
документ с вх. №11964/23.11.11 от Дирекция Местни приходи от данъци, такси и
реклама (Стр.105-106, том 5); заверено копие на мотиви към заключение №620 за
определяне на справедлива пазарна стойност (Стр.107, том 5); заверени
копия на документи от И.К.– независим
оценител (Стр.108-118, том 5); заверено копие на сертификат за оценителска правоспособност на И.Т.К.за оценка на
недвижими имоти (Стр.119, том 5); копие
на решение на ВКС №952 от 05.03.2010г.
(Стр.120-122, том 5); копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен
имот с идентификатор 07079.604.195(Стр.123, том 5); копие на скица на сграда
№43495/16.11.2011г. с идентификатор 07079.604.195.31 с вх.№11561/17.11.2011г.(
Стр.124, том 5); копие на скица на сграда №43498/16.11.2011г. с идентификатор
07079.604.195.67 с вх.№11563/17.11.2011г. ( Стр.125, том 5); копие на скица на
сграда №43497/16.11.2011г. с идентификатор 07079.604.195.48 с вх.№11562/ 17.11.2011г.
(Стр.126, том 5); заверено копие на удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот от Агенция по вписванията относно сграда с идентификатор
07079.604.195.48 с вх.№11973/30.11.2011г. (Стр.127-130, том 5); заверено копие
на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от Агенция по
вписванията относно сграда с идентификатор 07079.604.195.67 с вх.№11974/30.11.2011г.
(Стр.131-134, том 5); заверено копие на удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот от Агенция по вписванията относно сграда с
идентификатор 07079.604.195.31 с вх.№11975/30.11.2011г. (Стр.135- 138);
заверено копие на удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от НАП с вх.№12312/12.12.2011г.(
Стр.139, том 5); заверено копие на
уведомление от ЧСИ И.Б. до „*****“ АД за конституиране на НАП- ТД – Б. като
присъединен взискател за установени публични задължения (Стр.140, том 5);
заверено копие на лист с изписани ръкописно въпроси към ЧСИ №800 И.Б. (Стр.147,
том 5); заверено копие на становище с
изх.№11223/26.07.2012г. от ЧСИ И.Б. до МВР ГД Криминална полиция (Стр.148, том
5); заверено копие на становище с
изх.№11224/26.07.2012г. от ЧСИ И.Б. до МВР ГД Национална полиция (Стр.149, том
5); заверено копие на опис на изпратените с обратна разписка писма по
изпълнително дело с подател И.Б. (Стр.150, том 5); заверено копие на молба с
вх. №08835/10 -07-2013 от П. К.К.до ЧСИ И.Б. (Стр.153, том 5); заверено копие на писмо с
вх. №16996/03.07.2013г. до ЧСИ И.Б. от зам. директора на ОДМВР Б. (Стр.154);
заверено копие на фактура с получател ЧСИ И.Б. и доставчик*** ООД (Стр.157, том
5); заверено копие на становище в изх. №12182/14.08.2013г. до ОД МВР Б.
(Стр.158, том 5); заверено копие на молба с вх. №02225/06-02-2014 от П. К.К.(Стр. 160, том 5); заверено копие на писмо с вх.
№04090/24.03.2015г. от следовател Д. до
ЧСИ И.Б. (Стр.161, том 5); заверено
копие на писмо с изх. №06279/26.03.2015г. от ЧСИ И.Б. до прокуратурата на РБ
НСЛС гр. София (Стр.162, том 5);
заверено копие на приемо-предавателен протокол
от ЧСИ И.Б.(Стр.163, том 5); предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот по чл.19 ЗЗД между „*****“ ЕООД и „***“- Ню
Йорк(т.6, Стр.113- 117); констативен протокол от Г.Б.- помощник нотариус по
заместване при А. Д. (т.6, Стр.118- 119); покана за добровнолно
изпълнение от ЧСИ Д. Н. *** ЕООД като длъжник (т.6, Стр.120); изпълнителен лист
от 07.02.2014г. от съдия П.А. (т.6, Стр.121); заповед №666 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 07.02.2014г.с
длъжник „*****“( т.6, Стр.122); копие от кредитен превод от Първа инвестиционна
банка- № 7298113 (т.6, стр.123); копие от кредитен превод от Първа
инвестиционна банка- №7321255 (т.6, Стр.124); одиторски
доклад до управителя на „*****“ ЕООД (т.6, Стр.125-129); заповед №6/08.12.1997г. от управителя на „*****“
ЕООД (т.6, Стр.130); заповед №2/28.06.1999г. от управителя на „*****“ ЕООД
(т.6, Стр.132- 134); копие на предложение от Н.П.Ш.- генерален директор на ДТФ
„*****“ гр. Б. до Министерство на
търговията (т.6, Стр.145-146); копие на молба от Н.П.Ш. до господин министъра
на търговията и външноикономическото сътрудничество (т.6, Стр.147- 148); писмо
до министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество от „*****“(
т.6, Стр.149); писмо до синдикалния комитет на
КНСБ при „*****“ ЕООД от 23.05.1997г.( т.6, Стр.151); писмо до синдикалния комитет на КНСБ при „*****“ ЕООД (т.6, Стр.152- 155);
писмо до министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество от „*****“
от 11.04.1997г.( т.6, Стр. 156-157); писмо до министъра на търговията и
външноикономическото сътрудничество от „*****“ от 21.03.1997г.( т.6,
Стр.158-161); писмо до министъра на търговията и туризма от „*****“ от 26.03.1998г.( т.6,
Стр.162-166); молба от К.Х.С. в качеството си на изпълнителен директор на „*****“
АД до община Б. от 02.03.2011г.( т.6, Стр.179); акт №2150 за държавна
собственост на недвижим имот находящ се в гр. Б. промишлена зона Север.( т.6,
Стр.181-182); копие на приложение към акт №2150/07.11.1997г. (т.6, Стр.183);
копие на решение на Б.ки ОС (т.6, Стр.185-186); копие
на решение на ВКС от 05.03.2010г.( т.6, Стр.187- 192); копие на удостоверение
от Дирекция Строителство и архитектура при община Б. на „*****“ АД с
№94-К-145/13.04.2011г. (т.6, Стр.193); искане от „*****“ ЕООД от 17.06.2013г.
до кмета на община Б. (т.6, Стр.194 - 199); писмо от инж. Костадин Марков
заместник кмет до г-н В.Д.Б., председател на РКС ***** от 04.06.2010г.( т.6,
Стр.200);писмо от В.Р. началник на сектор Б. до Районен кооперативен съюз „*****“
от 13.05.2010г.( т.6, Стр.201);писмо № 08-Р-65 от 21.02.2013г. относно издаване
на удостоверение за търпимост (т.6, Стр.202- 203); решение
№94-К-145/10/30.08.2013г. от арх. Д.А. началник отдел КРУП дирекция УТ Община Б.
(т.6, Стр.204- 208); заповед №319 от 03.05.2010г. на Община Б. за
преназначаване на С.Д.Н.(т.6, Стр.229); заповед №616/06.03.11г. на инж. К.М.
(т.6, Стр.230); копие на длъжностна характеристика на Св.Н., изготвена от
секретар Б. К.(т.6, Стр.232); копие на
заповед №569 от 27.03.2001г. за назначаване на С.Д.Ч.(т.6, Стр.233); копие на
акт за завземане на недвижим имот за държавен б.с. на ДСО „*****“ от гр. Б. с
пореден №4299(т.6, Стр.239); съдебно- икономическа експертиза с експерт Пл. А.
(т.6, Стр.263); заверено копие на Заповед № РД-09- 79 от 02.08.2013г. на
областен управител П.М. (Стр.28, том 7); заверено копие на известие за
доставяне (Стр.32, том 7); искане от „*****“
АД до областния управител на Област Б. (Стр.33-37, том 7); копие на извлечение
от деловодна система на Областна администрация Б. (Стр.41- 65, том 7); заверено копие от
тетрадка (Стр.67-69, том 7); заверено копие от регистъра за прием на граждани
при Областен управител Б. от 08.07.2013г. до 03.08.2013г.( Стр.70- 75, том 7);
копие на протокол за доброволно предаване от 28.12.2015, с което лицето С.С.Д. доброволно предава вещи (Стр.77- 78, том 7); копие на
проект на заповед №
РД-09-79/02.08.2013г.( Стр.80-82, том 7); решение №97 на Апелативен съд Б. от 29.09.2015г.( Стр.111-119, том 7); съдебна
компютърна техническа експертиза (Стр.133-136, том 7); приложение към извършена
съдебна компютърно техническа експертиза(Стр.137-140, том 7); препис извлечение
от заявление за регистрация на Абонат с потребително името ****@abv.bg
(Стр.150, том 7); фирмено досие Булстат 21.05.2015г. (Стр.151- 152, том 7);
жалба от П.М.М. до ВКП (Стр.156- 157, том 7); справка
за съдимост на П.М.М. (Стр.171, том 7); искова молба
от адв. М.Г. от БАК против ****. ЕООД (Стр.24- 26, том 8); Решение на Б.ки окръжен съд от 30.04.2015г. (Стр.27-30, том 8); Решение
№97 на Апелативен съд- Б. от 29.09.2015г. (Стр.31- 39, том 8);Определение №85
от 19.02.2016г.на ВКС (Стр.41-45, том 8);
протокол от проведено съдебно заседание на 11,12.2017г. на Б.ки Окръжен съд (Стр.59-61, том 8).
От
съдебното производство: Решение №135/08.02.2018 год. по гр.д.№5116/2016 год. по
описа на ВКС.
Съдът кредитира и дава вяра
на показанията на свидетелите: частично на З.Г.С. (в т.ч. и частично
приобщените от ДП от 18.02.2015 год. , на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.1 и
т.2,пр.2 от НПК), Я.С.К., К.Х.С., Н.П.Ш., П.Н.Ш., частично
на С.С.Д.(частично в посочените по-долу части), М.Б.Д.
(в т.ч. и частично приобщените от ДП от 02.03.2015 год. , на основание
чл.281,ал.5, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК), частично на М.Х. Л. – Т. (в т.ч. и
частично приобщените от ДП от 20.01.2015 год. , на основание чл.281,ал.4, вр.
ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК), Н.Ж.Н., частично на З.М.К., К.Д.В.,
М.В.В., М.Н. К. – М.(в т.ч. и частично приобщените от
ДП от 22.01.2015 год. , на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК), Й.Г.Г.(частично от съдебно следствие и частично приобщените от
ДП от 22.01.2015 год. , на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК), К.Б.К.,
А.Г.А., А.З.З. (в т.ч. и
частично приобщените от ДП от 30.01.2015 год. , на основание чл.281,ал.4, вр.
ал.1, т.2,пр.2 от НПК), М.Д.Г., С. Н. А. , П. К. П. и
обясненията на подсъдимия П.М.М., като
житейски логични, последователни, взаимосвързани и непротиворечащи си.
Действително констатират се някои неточности в показанията на свидетелите, но
съдът ги отчита като дължащи се на изминалия период от време от датата на
извършването на престъплението, а и още повече че тези противоречия не са
съществени и не водят до направата на други изводи и друга фактическа
обстановка. Свидетелските показания на посочените лица,
които се кредитират от съда, не съдържат съществени противоречия по фактите,
попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с
целия останал достоверен доказателствен материал по делото.
Условно свидетелите могат да
бъдат разделени на четири групи:
Първата група свидетели е
тази на представителите на „*****“ ЕООД.
От показанията на свидетеля З.Г.С.
се установява, че същия е управител на „*****“ ЕООД със седалище гр.Б..
Дружеството, като собственик на процесния имот в „Северна промишлена зона” в
гр.Б. с кадастрален идентификатор 07079.604.195 с площ целия от 43036кв.м., ведно
с 66бр. сгради, „наследило“ съществуващия от години спор между РКС „*****”
и „*****“ АД, гр.Б. във връзка с претенции на последните за подобрения върху част от сградите. Според
свидетеля С., спорът с „*****“ АД, гр.Б.
винаги е бил за подобрения. Същият в показанията си подробно разказва каква е била целта на предприетите действия на представляваното от него дружество, а
именно осъществяване на инвестиционни намерения-строителство на офис и др.
сгради,част от които инвестиционни намерения към момента били реализирани.
Именно поради тази причина е бил сключен и предварителния договор между „*****“ ЕООД и американското дружество „*****
КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ, като в договора било изрично записано, че имота не
следва да е предмет на съдебен спор за собственост.
Свидетелят С. не отрича, че
са били провеждани няколко срещи с подсъдимия М., в качеството му на областен
управител и целта на тези срещи е била да се „обсъдят“ действията му във връзка с депозираното от „*****“
АД, гр.Б. Искане
с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г. в Областна администрация Б.. В тази част
показанията му кореспондират с тези на свидетелите Я.К., Й.Г., А.А. и К.К., както и обясненията на
подсъдимия М.. От същите може да се направи извод, че върху подсъдимия М. е бил направен опит за осъществяване на
въздействие (влияние) при решаването на процесната преписка. Показанията на
свидетеля С. кореспондират с приетата от Съда фактическа обстановка досежно това как му е станало известно
издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., а именно научил е от свидетеля
Й.Г., че предстои издаването на същата
във връзка с депозираното в Областна администрация Б. Искане от „*****“
АД, гр.Б.. От ценените от Съда гласни доказателства се установява, че за
въпросната Заповед и официалното й издаване е станало ясно на проведена среща
между подсъдимия, починалия О.К.,
свидетелите А.З. и Й.Г.. Механизмът на издаването на Заповедта, както и от къде Г. е
бил наясно с тези факти и подробности, не са били известни на С.. Не се
ценят показанията на свидетеля С., в частта в която се сочи, че подсъдимия М. е потърсил контакт с него и му
е съобщил за издадената от него заповед , както и че по негова инициатива е
била проведена въпросната среща. Показанията на свидетеля С. в тази част се
опровергават изцяло от показанията на свидетеля Г., К. и А., както и от
приложената по делото обратна разписка, съгласно която Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. им е връчена на 06.08.2013 год.
Според
свидетеля С., в резултат на издаването на Заповедта от подсъдимия М., за
дружеството „*****“
ЕООД са настъпили негативни последици, като същият заяви, че „забави се основно
инвестиционната ни инициатива“. От показанията на свидетеля С. се установява,
че в резултат на издаването на Заповедта и заведеното съдебно дело от страна на
„*****“ АД, гр.Б., инвестиционните им намерения са пропаднали , тъй като съгласно сключения с чуждото
дружество предварителен договор не е следвало да има спор относно собствеността на имота. С. заяви, че от
страна на „*****“
ЕООД е била изплатена изключително голям размер неустойка без консултация с
юрист и
директно въз основа на взето
„устно“ решение, без да е налице официално взето решение страна на съдружниците на дружеството.
Съдът цени показанията на
свидетеля С. и досежно изложеното, че представляваното от него дружество се е
отказало от всякакви претенции за нанесени щети
и вреди от страна на „*****“ АД, гр.Б. и респективно не са
предявили такива и липсват доказателства по делото, които да сочат за
образувани съдебни дела в тази насока. От показанията на свидетеля С. се
установява, че сключения Предварителен договор между „*****“ ЕООД и американското
дружество не е бил официално
входиран и представян в Областна администрация Б.. Същият изобщо не е
бил станал достояние на подсъдимия М., нито преди и към момента на
издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., а в един
значително по-късен момент, в хода на воденото досъдебно производство, когато е
бил представен от свидетеля С.. На нито една от проведените срещи и разговори,
касаещи подаденото Искане с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г. от управителят на „*****“АД,
не се сочи от страна на свидетеля С., или от друг от разпитаните по делото
свидетели, че Предварителния договор е бил обсъждан, или дори споменаван.
Поради , което и Съдът приема че този
договор (и респективно неговото съдържание) не е бил известен на подсъдимия М..
Същият този договор нито е бил с извършена нотариална заверка на подписите,
нито е бил и предмет на вписване в
Службата по вписванията гр.Б..
Съдът
не цени показанията на свидетеля С., в частта относно начина на вземане на
решението и плащането на неустойката на американското дружество, тъй като се
установяват противоречия с ценения доказателствен материал и се оборват
твърденията в тази насока. Свидетелят С. заяви, че неустойката по договора,
която е била платена на американското дружество е била взета устно заедно със свидетеля К.,
като самият той потвърди, че писмено
решение на съдружниците в тази насока няма. Отделно от това показанията на С.
за претърпените вреди от дружеството се опровергават изрично и от показанията
на самия свидетел К., който заяви че реално вреди на „*****“ ЕООД не са били причинени, изключая платените разходи от тях във връзка с водените
съдебни дела. За достоверността на показанията на свидетеля К., се прави извод
и от направените изявления от страна на свидетеля С., че преговорите с
представителя на американското дружество и подписването на Предварителния
договор са били водени изцяло от последния. В рамките на воденото наказателно производство
не са извършени каквито и да е действия
за проверка на показанията на свидетеля С. досежно сключването на
предварителния договор, неговия предмет, цена и съдържание, в т.ч. и установяването на
самоличността на лицето представляващо
американската компания „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ - Алек Арзумян, за да бъде разпитано устно и непосредствено от
Съда.
В
хода на съдебното следствие се установиха противоречия в показанията на
свидетеля С.(с дадените от него на ДП) досежно това дали е имало среща между него и П.Ш., като
представляващ „*****“ АД, гр.Б.. В съдебно заседание свидетелят С. заяви, обстоятелствата, които
са му станали известни от свидетеля Й.Г. във връзка с издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г.,
както и какви „вреди” е претърпяло представляваното от него дружество. Но
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 ,т.1 и т.2, пр.2 от НПК предвид наличието на
формално предвиденото в закона процесуално основание, е било допуснато
прочитането на показанията на свидетеля С., дадени пред орган на досъдебно
производство в хода на воденото досъдебно производство, а именно допуснато е прочитане на протокол за разпит
на свидетел от 18.02.2015г. (л.101 до л.107 от ДП) в частта: на л.105 от
т.6(л.5 от протокола) , ред 5 отгоре надолу от изречението, започващо с думите
„Понеже…“ до ред 11 отгоре надолу, изречението завършващо с думите „…за
процедурата“; ред 15, отгоре надолу ,от изречението започващо с думите „П.Ш.…“
до ред 20 отгоре надолу, изречението завършващо с думите „… за такава сума“;
ред 15 отдолу нагоре, от изречението, започващо с думите „Те чуха…“ до края на
изречението на ред 4 отдолу нагоре, завършващо с думите „…да се срещнат“; както
и на л.107(л.7 от протокола за разпит), ред 9 отгоре надолу от изречението започващо с думите „Тази заповед…“ до ред 13
отгоре надолу до края на изречението, завършващо с думите „… 100 хиляди лева.“.
Съдът анализирайки събраните по делото доказателства, намира че показанията на
свидетеля С. от досъдебно производство се опровергават частично от доказателствата събрани в хода на съдебното
следствие. От нито едно доказателства по делото, ценено от съдебния състав не
се установява, че действително е имало отправено искане от страна на „*****“
АД, гр.Б. за плащания и то в размер около 4 млн. лв. Изложеното в тази насока
от страната на свидетеля С. пред разследващия орган не намира опора нито в гласните, нито в писмените
доказателства по делото. В съдебно заседание свидетеля С. отрече да е имало
такива претенции от свидетеля Ш., както последния също потвърди да е имало
подобни разговори. Поради това и Съдът приема за достоверно изложеното от
свидетелите в хода на съдебното следствие, а именно че разговори в тази насока
не е имало.
На
следващо място във връзка с флашката, на която се твърди от обвинението, че е
било съдържанието на издадената от М. Заповед и че е била предадена от
представители на „*****“ АД, гр.Б.: свидетелят С., както на досъдебно
производство, така и в съдебно заседание потвърди, че е разбрал за
съществуването на същата от свидетеля Г., а лични възприятия относно
физическото и фактическото издаване на самата Заповед от страна на подсъдимия М.
не е имал, както и не е възприел лично съдържанието на въпросната флашка. С
оглед на това, Съдът намира че показанията в тази част на свидетеля С. не си
противоречат и си кореспондират с останалия доказателствен материал, поради
което и се възприемат за достоверни.
На последно място твърденията
от свидетеля С. в хода на досъдебно производство, че в резултат на издаването
на Заповедта на подсъдимия М. се е
стигнало до „разваляне на инвестиционни договори за над 20 млн. лв“, не се
приемат за достоверни, тъй като безспорно е изяснен по делото въпросът за
наличието на сключени договори между „*****“ ЕООД и трети лица във връзка с процесния
имот. Свидетелят С. в съдебно заседание заяви, че освен сключеният
Предварителен договор, за който спомена по-горе, други договори не е имало
сключени от страна на управляваното от него дружество. Съдът в тази насока прави извод, че
изявлението на свидетеля С. по-скоро касае пропуснати бъдещи ползи от
несключването на окончателния договор с *****Ню Йорк, САЩ, които обаче не са
предмет на настоящето обвинение и са
ирелевантни. С оглед на това и Съдът не е събирал доказателства в тази насока.
Ценените от Съда показания на
свидетеля С. (в посочената им част по-горе) кореспондират и с показанията на
свидетеля Я.К. (съдружник в „*****“ ЕООД), разпитан от съдебния състав. Съдът
приема с доверието си изложеното от свидетеля К., което
изцяло кореспондира с кредитираните показания на свидетеля С.. Подобно на
последния и свидетеля К. разказва за проведените срещи с подсъдимия М. по
инициатива на свидетеля Г., който не е бил служител на Областна администрация Б.
и за който е ясно от къде е получавал информация досежно актове, които
предстоят да бъдат издадени от областния управител. В тази насока са
показанията на К., който е възприел лично от Г. и който му е споделил, че същия
е получавал вътрешна информация от свидетеля С.Д. и от която „е научил,че М. ще
издава нова заповед.“. Отделно от това Съдът прави извод въз основа на
свидетелските показания на К. и С., че Г.
е получил посочената информация и същия я е предал с оглед общественото
положение, което е имал - същият е бил сред обществениците в гр.Б. и заедно с М.
били съпартийци. Съдът, приема че това е и основната причина Г. да се е явявал „организатор“
на част от проведените срещи с подсъдимия М. и други политически личности в гр.Б.
- свидетелите К., А. и З.. Поради това и Съдът приема, че по отношение на
подсъдимия М. по-скоро е бил направен опит за натиск да не издава процесната заповед.
Доколко самата заповед е била законосъобразна, то това е отделен въпрос. По
делото няма спор относно въпроса, че и
на К. информацията за подготвяната от М. Заповед, е предадена от свидетеля Г..
Последният дори е заявил, че е била „донесена готова на С.Д.“. От показанията
на свидетеля К. се установява, че действително
М. е издал въпросната заповед, вследствие на проведена среща с
представители на „*****“ АД, гр.Б., които го убедили „в тяхната правота“. Съдът
приема за достоверно изложеното от свидетеля К. относно проведения разговор с
подсъдимия М., с който били приятели от много години. Пред него подсъдимият
споделил, че е издал процесната заповед, но това не е било поради „някакви
интереси“, а затова че е бил „помолен“ , доразвивайки показанията си същия е
посочил, че е бил убеден в „правотата“ на „*****“ АД, гр.Б. с представените
документи. Горното се потвърждава и от обясненията на подсъдимия М., както и от
показанията на свидетелите Ш. и Г.. Както по-горе бе споменато, свидетеля К.
сочи, че издаването на Заповедта от страна на М. е забавило инвестиционния им
процес с година и половина –две. В тази
връзка свидетеля К. на поставен нарочен
въпрос за претърпени вреди от страна на „*****“ ЕООД, същият заяви че „Вреди ..... освен
загуба на време и разходи по искове, нямам информация да са настъпили..... Не
сме искали и не сме получавали обратно
тази сума от 2400лв от общината, тъй като водехме съдебни спорове.“.
Показанията на свидетеля К.
се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал, ценен от
Съда. Същите са логични, последователни,
взаимосвързани и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Не
са установени каквито и да е
доказателства, които да налагат извод, че изложеното от свидетеля е недостоверно. Показанията кореспондират с гласните
доказателства по делото (в частност приетите в посочената част като достоверни
показания на свидетеля С.), но и с
обясненията на подсъдимия М.. Предвид това Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля К. и дава вяра
на изложеното от него в хода на съдебното следствие.
Втората
група свидетели, чиито показания са еднопосочни, са тези на свидетелите Н.П.Ш.,
П. Н. Ш. и М.Д.Г.. В показанията им не се установяват противоречия,
кореспондират с възприетата от Съда фактическа обстановка и са взаимосвързани с
останалите ценени гласни и писмени доказателства.
Показанията на свидетеля С.
са неотносими към предмета на делото, дотолкова доколкото същият е бил изпълнителен директор на „*****“
АД до март месец 2012 год., което значително предхожда инкриминираната дата, за
която е предявено обвинение на подсъдимия М.. В останалата им част досежно
начина на придобиване на въпросните складове, отношенията между „*****“ АД и
РКС „*****”, както и водените съдебни дела между тях се ползват от Съда, като
същите най-общо кореспондират с наличните по делото изобилни писмени
доказателства.
Анализирайки
показанията на свидетеля Н.Ш., се установява че същия е управител на „*****“ АД
от 1989 год. Както свидетелите Ш., така и
свидетеля М.Г. действително потвърждава, че са записали среща при областния
управител М. след като им станало достояние издаването на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. на
предходния областен управител Г. и Заповед № РД-11-246/12.06.2013г. на В.Р.И.Д. областен управител Т.. Н.Ш. сочи в
показанията си, че след издаването на последните две заповеди бил „шокиран” и
това била основната причина, поради която се е състояла срещата с подсъдимия М..
Целта на срещата е била да се изясни „фактическата обстановка”, за което сочи и
свидетеля Г.. Показанията на Н.Ш. кореспондират
с тези на останалите свидетели, а именно че в състоялата се среща е
взела участие и свидетеля С.Д.. На тази среща
свидетелите Г. и Ш. са обяснили своята гледна точка на спора и
отношението си към издадените две заповеди, като нито един от свидетелите по
делото не сочи тогава да е било взето решение от М. за издаването на „неговата”
Заповед, нито пък да е била предавана флашка със съдържанието й от страна на
свидетеля Г.. За тези факти, доказателствата по делото са безспорни и не са установени такива, които да ги
опровергават. Както от показанията на свидетеля Н.Ш., така и от тези на
свидетеля Г. се установява, че
подсъдимия М. не е заел страна в спора, а е заявил че ще бъде извършена
проверка по случая. За това, че свидетеля Н.Ш. като управител на „*****“
АД е целял да охрани интересите на управляваното от него дружество по
предвидения от закона ред, сочат както
свидетеля Г., така и множеството съдебни дела, които са водени в продължение на
години.
Показанията
на свидетеля Н.Ш. кореспондират и с тези на П.Ш., който към инкриминираната
дата е заемал длъжността „Директор инвестиции” в „*****“ АД. И той както и
свидетеля Н.Ш. и М.Г., сочи че срещата с подсъдимия М. е била „назначена”, т.е.
предварително записана и то в сградата
на областната администрация Б.. Показанията на свидетеля П.Ш. кореспондират
изцяло с показанията на свидетелите Н.Ш. и Г. относно случилото се на посочената среща и резултата
от нея, а именно че подсъдимия М. и
свидетеля С.Д. са били запознати със същността на спора между „*****“ АД
и „*****“ ЕООД.
Няма противоречие и относно изявлението на подсъдимия М., а именно че същият е
заявил „че ще провери случая”. Няма спор и относно обстоятелството, че на тази
среща флашка не е била предавана.
Относно това обстоятелство, както и за водения разговор по време на въпросната среща,
няма противоречие и с показанията на свидетеля С.Д..
Кореспондиращи на събрания
доказателствен материал са и показанията на свидетеля М.Г., която към
инкриминираната дата е действала като пълномощник на „*****“АД във връзка с
депозираното в Областна администрация Б.
Искане с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г.
Както от показанията на
предходните двама, така и от депозираното от Г. пред съдебния състав стана
ясно, че подсъдимия М. не е имал никакви
лични, явни или неявни контакти с последната, със свидетелите Ш. или други лица
от търговското дружество „*****“АД. Изложеното от свидетеля Г. в съдебно
заседание изцяло кореспондира с показанията на Ш. досежно смисъла на
проведената среща с подсъдимия М. в кабинета му в областната администрация,
въпросите и фактите около които е протичал разговора, както и че единствената
цел е била Г. да изложи аргументите и
тезата на „*****“АД по повод издадените Заповеди № РД-17-2/31.05.2013г. на Г. и
№ РД-11-246/12.06.2013г. на В.Р.И.Д.
областен управител Т.. Липсва
противоречие в показанията и относно намесата на свидетеля Д. в срещата, която
била повикана от М.. От показанията на свидетеля Г. е видно, че същата е била
убедена в правотата си и поради това е поискала последните две заповеди да
бъдат отменени, тъй като нямало друг
процесуален ред и това била единствената възможност според нея. Нито Г.,
нито някой от присъстващите на срещата лица, не сочи М. да е получил флашка с
готовото съдържание на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., както и същият да е
заявил още тогава, че ще издаде същата. Както и предходните свидетели, така и Г.
е посочила, че е възприела изявление на М., че е юрист и че е работил по правни
анализи в Министерство на икономиката, което отново навежда на извод, че
подсъдимия М. е бил убеден в правотата си, в знанията си и в юридическата си
подготовка за да реши самостоятелно преписката.
Показанията на посочените
свидетели изцяло кореспондират с възприетата от Съда фактическа обстановка. Не
са установени по делото никакви доказателства , които да сочат или да навеждат
Съда на извод, че някой от свидетелите Н.Ш., П.Ш. или М.Г. са предали флашка на подсъдимия М., че проекто
– заповедта е била изработена от Г. или друго лице от „*****“АД. Освен
въпросната среща, Н.Ш., П.Ш. или М.Г. не са имали друга такава с подсъдимия М.
и не са контактували поотделно и насаме, че да може да се обоснове каквато и да е зависимост между
тях или близки отношения. Не са установени
по делото гласни и писмени доказателства, които да опровергават
изложеното от последните и предвид това Съдът цени показанията им в пълнота
като достоверни, последователни и
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се. Напротив, по делото са налични
множество доказателства в обратна насока
за опити за оказване на влияние върху подсъдимия М. от насрещната страна
по процесната преписка, включително и чрез трети лица близки до „*****“ ЕООД.
Третата група свидетели, която
може да се обособи е тази на свидетелите
- служители в Областна администрация Б., заемащи различни длъжности към инкриминираната в обвинителния акт дата.
Същите като цяло си кореспондират и не внасят съществени противоречия в
доказателствения материал. По скоро изводите , които се правят въз основа на
тях се различават от тези на държавното обвинение. Показанията на посочените
свидетели се ценят от Съда (с изключение
на посочените по-долу части) като достоверни,
а именно:
Съдът кредитира показанията на
свидетеля С.Д. (в посочените по-долу части), като логични и достоверни и кореспондиращи с целия
доказателствен материал. Показанията на свидетелката, като цяло следват
хронологията в изложена по-горе фактическа обстановка. Установява се, че същата
е заемалата длъжността „Началник отдел Държавна собственост” в Областна
администрация гр.Б. към инкриминираната
дата, както и към датите на изготвянето
и издаването на заповедите от предходните областни управители Г. и Т.. От
показанията на свидетелката, а и от показанията на останалите служители в Областна администрация гр.Б., е
видно е действала постоянна Комисия, която заседавала ежемесечно по
въпроси свързани с актуване, деактуване
на имоти и разпореждане с имоти държавна собственост. Комисията разглеждала
преписки, вземала решения и предлагала експертна помощ на областния управител,
като коя преписка следва да се разгледа във въпросната комисия се определяло от
утвърдените и действащи Вътрешни правила,
утвърдени със заповед на областния управител.
Показанията на свидетеля Д.
кореспондират с обясненията на подсъдимия М. относно начина на издаването на
процесната Заповед, а именно същият й е заявил че преписката, образувана по Искане с вх.№
26-00-389/08.07.2013г. на представителите на „*****“ АД не
следва да бъде внасяно във въпросната Комисия, тъй като бил „колега юрист и има
достатъчно опит”. Няма спор и относно изнесените факти от свидетеля Д., че
подсъдимия М. е изпратил съдържанието на Заповедта на свидетеля Д. в прикачен файл по електронна
поща, както и че й я е предоставил на носител – флашка, като й казал да я
оформи на бланка на Областна администрация Б. и да му я даде обратно за подпис.
Изложеното от свидетелката кореспондира и с извършената по делото Компютърна
техническа експертиза и за това обстоятелството не се спори. Подсъдимият М. в
обясненията си сочи, че съдържанието на
процесната заповед било написано от него лично на личния му компютър. В този смисъл и показанията на свидетеля Д.
се приемат за достоверни. Съдът обаче,
не може да приеме за достоверни показанията на свидетеля Д., в частта в която
сочи, че е изразила недоволство от
факта, че подсъдимия М. ще издаде процесната заповед . Д. в съдебно
заседание заяви, че е споделила със свидетеля К. притесненията си, че областния
управител няма правомощия да взима решения докато не приключи висящия съдебен
спор и че последната споделяла нейното мнение. Показанията на свидетеля Д. в
тази част се опровергават от изложеното от свидетелите К. и Лакова, според
които позицията на Д. била, че трябва да се напише Заповед, с която да се
отменят издадените от Г. и Т., тъй като
реално Искането
с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г., „*****“ АД е информирало Областна
администрация Б. за наличието на висящ граждански спор със „*****“ ЕООД. В този смисъл
Съдът цени изявлението на свидетеля К.,
която пред съдебния състав заяви: „Ако ни беше известно, че има висящ
съдебен акт, щеше да има промяна на становището, нямаше да има заповед от г-н Г.……
Относно втората заповед, няма как да се стигне до нея, защото тя е последица от
първата. Ние не разполагахме тогава с такава информация, че има висящ съдебен
спор относно собствеността на сградите…...С.Д. и тя каза, че е говорила с
областния управител какво ще се прави и че ще се пише заповед за оттегляне на
предходните две заповеди…….Моето лично становище беше, че трябва да се оттеглят
предходните две заповеди на Г. и Т.. При този наш разговор, нямам спомен някой
да е бил против моето становище за което разказах.” В горния смисъл Съдът не
приема за достоверни твърденията на свидетеля Д. досежно тези обстоятелства и
не ги кредитира. Действията на подсъдимия М.
във връзка с издаването на процесната заповед са логични и
последователни и с оглед Съдебното удостоверение (приложено по делото),
издадено от ОС-Б. във връзка с наличието на висящ съдебен спор по
гр.д.№544/2012 год., а именно към датата на издаването на заповедта на Г., за
което сочи и свидетеля К.а и което е било представено на свидетеля Д..
На следващо
място, следва изрично да се обърне внимание на показанията на свидетеля Д., в
частта в която същата разказва подробно за
причината за полагането на антетка върху процесната заповед, издадена от
подсъдимия М., както и на кои екземпляри от този документ същата се поставя.
Свидетелят Д. сочи, че след като Заповедта е била предадена в деловодството на Областна
администрация Б., същата е била повикана и изпратена от подсъдимия М. да положи антетка – печат,
който съдържа датата, името и длъжността на лицето работило по преписката. От
показанията на свидетеля Д. е видно, че тази антетка се поставя единствено на
екземпляра, който остава в Областна администрация гр.Б. и целта му е да даде
информация за лицето, което фактически е работило по преписката. Т.е. антетка
на останалите екземпляри не се поставя, за което сочи и свидетеля Д.. В този
смисъл показанията на Д. кореспондират с
материалите по делото, че действително екземпляра на Заповедта, който е
получила свидетеля Г. на ръка срещу подпис от свидетеля Д. (за което сочи и
разпечатката от деловодната система в Областна администрация Б.) не е имал
поставена антетка. С оглед на което и показанията на свидетелите относно тези обстоятелства се
ценят.
Няма спорни
обстоятелства и във връзка с кредитацията на показанията на свидетеля Д.
относно проведената среща между
подсъдимия М. и представителите на „*****“ АД. Същата потвърждава изцяло изложеното от останалите свидетели,
участници във въпросната среща, като сочи че е
отишла, след като е вече била
започнала. Няма спор и относно
изявлението на М., в смисъл че ще вземе
отношение по направените възражения от
представителите на „*****“ АД. Показанията на Д. се ценят в тази част от Съда
като достоверни и се ползват с доверие, предвид кореспонденцията им с
показанията на свидетелите Ш., Г. и обясненията на М..
На следващо
място, Съдът цени показанията на свидетеля Д., като достоверни и относно
изложеното от нея във връзка с
отношенията си със свидетеля Г.. От материалите по делото може да се направи
еднозначен извод, че цялата информация, която
Г. е получавал относно предстоящото издаване на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. от М.
я е придобивал от свидетеля Д.. Същата дори разказва, че пред нея Г. е
заявявал, че има „близки отношения с някой от фирмата „*****” и е в „добри
отношения и със З.С. и с Я.К.”. Съдът не
цени обаче показанията на свидетеля Д., в частта в която същата сочи, че не е
казвала на Г. каква Заповед предстои да бъде издадена от М., както и че М. обмисля да промени Заповедта на Г.. В
тази насока има множество гласни
доказателства по делото, че Г. е получавал вътрешна информация от Д., за
което свидетелства и К..
В останалата част, Съдът намира
показанията на свидетеля Д. за достоверни и ги приема с доверието си, като
същите кореспондират със приетата от Съда фактическа обстановка и
доказателствения материал по делото.
Съдът цени показанията на свидетеля М.Б.Д.
като достоверни. Показанията й, като
цяло не се намират в противоречие на възприетата от Съда фактическа
обстановка. Същата поясни
пред съдебния състав, че
освен с обратна разписка,
заповедите на областния управител е имало случай да се връчват и срещу подпис в
Областна администрация гр.Б. и да се получават директно „на ръка” в
деловодството, за което няма спор по делото. Няма спор и относно
обстоятелството, че документите се сканират за деловодната система, както и че
е възможно да има сканирани заповеди или други документи без антетката, за
която стана въпрос по-горе. В този смисъл Съдът цени и прочетените показания на
свидетеля Д. на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (от протокол от разпит на свидетел от 02.03.2015г. - т.6,
лист 170-171, в който са обективирани показанията на свидетелката Д. в частта
от ред 16, изречението започващо с думите „Спомням си ……“ и завършващо с думата „……заповед.“ на ред 19, л.171, т.6 от ДП). Д. сочи, че свидетеля Д. е
предала процесната Заповед в деловодството без антетка, което от своя страна
кореспондира с показанията на
последната, дадени в хода на съдебно следствие, като заявява че
антетката е била положена от нея допълнително впоследствие, след като М. й се е
обадил.
Показанията на свидетеля Д.
кореспондират изцяло и с писмените по делото доказателства - приложената по делото разпечатка от
деловодната система на Областна администрация Б., поради което и се ценят като
достоверни и се кредитират.
Кредитират се и показанията на
свидетеля М.Н. К. – М., за които стана въпрос по – горе. Същата по идентичен
начин, както и свидетеля Д. посочи, че
във връзка с издаването на
Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. от Г., преписката е била разгледана в
постоянно действащата Комисия, подпомагаща дейността на областния управител,
като са били изискани и приложени множество документи, но не и такива от страна
на „*****“ АД или от Съд, удостоверяващи наличието или не на висящ съдебен
спор между страните по самата преписка. Именно поради липсата на подобни
документи се е стигнало до издаването на
посочената заповед и като последица от нея Заповед № РД-11-246/12.06.2013г. на В.Р.И.Д. областен управител Т.. От същите
тези показания става ясно, че значително по-късно на свидетеля К. й е станало известно, че
всъщност към датата на издаването на заповедта на Г. между страните е имало
висящ съдебен спор, както и ако са били известни тези факти е нямало да се
стигне до издаването на посочената Заповед с № РД-17-2/31.05.2013г.
Изложените обстоятелства от страна на свидетеля К. се
ценят от Съда и досежно статута на
действащата в Областна администрация гр.Б. постоянна експертна Комисия. Същата сочи, че лицата , които могат да преценят дали дадена
преписка следва да се внесе за разглеждане в Комисията може да се реши от
областния управител до началника на отдел Държавна собственост. Показанията й
кореспондират и с нормативната уредба на
този въпрос, а именно такава липсва кои лица и кога се преценяват тези
обстоятелства и няма изрично законово задължение, всяка преписка да се
разглежда от Комисията. В приложените по делото Вътрешни правила, действащи към
инкриминираната дата, е видно, че преписките, които се внасят за разглеждане в Комисията по чл.74
от ППЗДС е когато са от фактическа и правна сложност. Очевидно е ,че случаят не
е бил преценен като такъв от подсъдимия М. и поради това се приема, че
процесната преписка не е била разгледана от Комисията.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетеля К., дадени пред съдебния състав като достоверни и кореспондиращи с
възприетата от Съда фактическа обстановка. Ценят се и прочетените показания на
свидетеля от досъдебно производство на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал.1, т. 2, пр.2 от НПК, обективирани в протокол от 22.01.2015 година,
том 6, лист 78 до 81 от ДП, в частта
абзац 3 от показанията - лист 81 от същия том. Не се установяват противоречия
между показанията на К. и останалите свидетелски показания, ценени от Съда,
същите са логични, последователни и взаимосвързани с писмените доказателства по
делото.
От показанията на свидетеля Л.се потвърждава безспорно
установеното от Съда, че преписката образувана в Областна администрация гр.Б.
по Искането с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г. на „*****“ АД не
е разглеждана в действащата постоянна
експертна Комисия по чл.74 о ППЗДС. Същата посочи, че не е работила и не
са й известни факти и обстоятелства във връзка с издаването на процесната
заповед, а името на „*****“ АД й е известно от медийното пространство. В този
смисъл показанията на тази свидетелка се ценят и се приемат за достоверни.
Съдът, обаче не цени прочетените показания на свидетеля Л.от досъдебно
производство на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК ,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 20.01.2015г., т. 6, лист 43-47
от ДП в частта: въпрос и отговор - 2-ри и 3-ти абзац на л.46 до края на разпита
на л. 47. Причината за изключване на посочените показания от доказателствената
съвкупност е обстоятелството, че извършения от нея анализ дали е спазен
„технологичния ред” по издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. касае личното мнение на свидетеля Лакова, което е илеревантно и противоречи на текста на чл.117 от НПК.
Подобно и на свидетеля К. и Л.,
свидетелят Н.Ж.Н., не е взела участие в разглеждането на преписката, образувана
по Искането на „*****“ АД. Същата сочи отново безспорно установеното
по делото, че тази преписка не е разглеждана в Комисия и че Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. на
областния управител Г. й е станала достояние, след издаването й. В хода на
съдебно следствие, заявява че при разглеждането на преписката по която е
издадена Заповед № РД-17-2/31.05.2013г., е останала с убеждението че „*****“ АД не разполагат с
доказателства, удостоверяващи собствеността им върху сградите и сочи за липсата
на установена практика в Областна администрация Б., да се изискват
доказателства за висящи съдебни спорове между страните.
По идентичен
начин стои въпросът и с кредитацията на показанията
на свидетеля З.М. К. – Г.. Същата
заявява, че е била определена за член на Комисията, като в нея са били
разглеждане преписки с фактическа и правна сложност и това се преценява от
резолиращия преписката. Свидетелят няма отношение към процесната заповед, тъй като същата не е
участвала в разглеждането на Искането на „*****“ АД и за издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. от подсъдимия
М. е чула от медиите. Същата единствено е участвала в Комисията, разгледала
преписката във връзка с издадените две предходни заповеди на Г. и Т., като
показанията изцяло се припокриват с изложеното от посочените по-горе свидетели, както и
показанията на свидетеля К.Д.В.. Показанията на последната не касаят факти и
обстоятелства във връзка с издаването на Заповедта на М., но допринасят за
проверка на показанията на свидетелите като цяло, които в основните си части са
еднопосочни и непротиворечиви. Относно възприетото от свидетеля Копринкова от медиите, показанията й не се ценят с оглед
обстоятелството, че показанията й в тази
част не могат да бъдат проверени, тъй като не е ясно от кой източник изхождат,
а и не се касае за нейни лични възприятия относно факти от действителността.
Показанията на свидетеля М.В.В. са логични и подкрепящи се от ценената от Съда
доказателствена съвкупност, поради което и същите се приемат с доверие. Същата
през 2013 год. е заемала длъжността „Главен експерт Държавна собственост“ в
Областна администрация Б. и като такава е била член на действащата Комисия по чл.74 от ППЗДС. Както
и свидетелите посочени по-горе, така и В. заявява, че Комисията е имала изцяло
помощен характер и същата освен да „консултира” областния управител, не е имала други правомощия. Комисията е
разглеждала преписки свързани с актуване или деактуване на имоти държавна
собственост и е подпомагала дейността на областния управител. Показанията на
свидетеля В. изцяло кореспондират и с приложените по делото действащи Вътрешни
правила в Областна администрация Б..
От показанията на свидетеля В., като
и от показанията на останалите по делото разпитани свидетели - заемали различни
длъжности в Областна администрация Б., се установява отново безспорното, че
действително преписката, образувана по Искане с вх.№ 26-00-389/08.07.2013г. от
управителят на „*****“АД, чрез свидетеля М.Г. - упълномощен адвокат на дружеството
до областен управител на Област Б. за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г.
на областен управител на Област-Б. и Заповед № РД-11-246/12.06.2013г. на В.Р.И.Д. областен управител на област Б., не
е разглеждана във въпросната Комисия. Свидетелят В. сочи, че въпросната заповед
не е била съгласувана с нея и няма никакъв спомен и отношение към нея, както и
не й е известно съдържанието й. Същата потвръди, че
свидетеля С.Д. е била неин пряк
ръководител („началник“) и след като не й
е била разпределена, респективно не е съгласувана и не е „работила“ по
нея. Освен това от показанията на свидетеля В., се установява че същата е била
наясно и с обстоятелството , че
специалистите , участващи в състава на въпросната Комисия не могат по свой почин да изработят заповед от
името на областния управител.
Показанията на свидетеля В.
кореспондират изцяло с приетите от Съда като достоверни показания на
горепосочените свидетели, работили към инкриминираната дата в Областна
администрация Б..
Анализирайки показанията на
свидетеля С.В.Ж., Съдът намира, че
изложеното от последната в хода на
съдебното следствие не е относимо към воденото производство и съществото
на делото. Същата, по времето когато
подсъдимия М. е бил областен управител на Област Б., е заемала длъжността „финансов контрольор“ в Областна
администрация Б. и като такова е следвало да съгласува всички задължения в
Областна администрация, финансови отчети, командировъчни, договори, т.е. всички
плащания преди да бъдат извършени. В този смисъл същата не е имала задължение да
съгласува издаването на заповеди от областния управител и респективно не е
съгласувала такива. В този смисъл нито
заповедта издадена от Г. с №
РД-17-2/31.05.2013г., нито Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., издадена от
подсъдимия М. не е била съгласувана с нея, тъй като това не е било нейно
задължение. Ето защо Съдът намира, че показанията на свидетеля Ж. са като цяло
неотносими към съществото на спора и Съдът не ги цени и не ги взема предвид.
Последната група свидетели по делото
включва лицата Й.Г.Г., К.Б.К., А.Г. Арнаудов и А.З.З.. Същите не са свидетели очевидци на съставянето на
процесната заповед от подсъдимия М., но
са взели косвено отношение в съществуващия спор между „*****“ ЕООД и „*****“АД.
Разглеждайки показанията на свидетеля
Г. в съвкупността със събрания доказателствен материал, Съдът намира че същите
кореспондират с приетата от Съда фактическата обстановка и поради това им дава вяра. Свидетелят Г.
познавал отдавна както подсъдимия М., тъй като били съпартийци, така и
свидетелите С. и К., които били едни от известните строители в града и се
знаели отдавна. Отделно от това Г. бил известна обществена личност в гр.Б. и
бил запознат със „създалото се напрежение”
в града. Свидетелят не можа да даде логично обяснения от къде се е
създало това напрежение и поради какви причини е имало такъв шум около
издадената от подсъдимия М. Заповед, в т.ч. не можа да посочи и от къде е
научил за този т.нар „шум”. Същият
посочи, че във връзка с въпросната заповед свидетеля Г. е имал среща със
свидетелите С. и К., които му съобщили че
Заповедта на М. е неправилна и „издаването й е в техен ущърб“. Свидетеля
проявил инициатива и предприел действия по потушаването на създалото се
„напрежение” в града, като решил самоволно да се намеси в решаването на спора.
Същият сочи, че е имало: „голямо напрежение в БСП Б., което ние не можехме да
си позволим-някакви обществени негативи да се черпят от това нещо.“ Според Г., С.
и К. били от най-влиятелните хора в Б.,
които извършвали строителство в големи
мащаби и спонсорирали федерации и гимназии. Последното обяснява поради какви
причини са били организирани последващите срещи във времето и поради какви
причини подсъдимия М. е бил канен за да „обяснява” причините, поради които е издал процесната
заповед. Една от срещите (ден, два след издаването на заповедта на М.) била
организирана в централата на БСП в гр.Б.
и на нея присъствали Й.Г., А.А., З.С.,
подсъдимия М., починалия Калустян и свидетеля Антанас З.. Според Г., целта била да се „потуши
напрежението в БПС“ и да се изслушат аргументите на М. по издаването на процесната Заповед. В този смисъл са и показанията на А. и З.. Както заявил по-рано на свидетеля Д.,
така и на събралите се на срещата лица,
подсъдимия М. обяснил виждането си, че Заповедта е юридически правилна и
законна. Последното кореспондира и с дадените пред съдебния състав обяснения от
М..
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че М. е участвал и в други срещи, като целта е била да се потърсят отговори на въпроса защо е
издал въпросната Заповед и „за да може всяка от страните да изложи своите
виждания”. Самият М. е заявил на Г., че
той „ е 10-тия , който се интересува от тази заповед“.
Предвид това, че свидетеля Г.
в съдебно заседание не можа да си спомни множество детайли и от срещите
- кой ги е организирал, от проведените разговори и начина по който е узнал за
флашката, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК бе
допуснато прочитане показанията на
свидетеля Й.Г.Г., дадени пред орган на ДП на
22.01.2015г. (т. 6, лист 69-73 от ДП). Както показанията , дадени от свидетеля
в хода на съдебното следствие , така и тези от досъдебно производство изцяло
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Показанията на Г.
от досъдебно производство кореспондират с показанията на С., К. и Д.
относно обстоятелството , че флашката е
била предадена на последната, ведно със съдържанието на процесната заповед,
като е следвало да я оформи на бланка на Областна администрация Б.. Както и
по-горе бе отбелязано за Съда няма спор, че информацията си Г. за случващото се
в Областна администрация Б. , я е получавал от свидетеля Д., за която дори е
заявил „да не я намесват“ в така „нашумелия скандал“. От всички тези показания може да се направи
извод, че по отношение на подсъдимия М. са били правени опити за оказване на
влияние при решаване на негови служебни задачи и в тази насока му е „искано
обяснение“ във връзка с действията му по
служба, в т.ч. и С. е твърдял „че има
компрометираща информация в една папка срещу М. и ще я използват“. Именно това
изявление обяснява и подадени сигнал от подсъдимия М. в Прокуратура на
Република България,ДАНС и МВР.
Показанията на Г., освен че изцяло
кореспондират с обсъдените по-горе гласни доказателства, същите са взаимосвързани и с показанията на
свидетеля А.А., който е бил в бизнес отношения със
свидетеля С. и свидетеля К.. А. е присъствал на две от срещите, на които е
обсъждан спора по процесната заповед и издаването й, което кореспондира с
изложеното от Г.. За продължителните опити за оказване на влияние върху М. при
решаването на процесната преписка от него, сочи и свидетеля К.К.. Последният пред съдебния състав заяви, че предвид
дългогодишното си познанство с подсъдимия М. е бил помолен да говори с него за
„разрешаването на някакви спорове“, които
свидетелите С. и К. имали „във връзка с някакви имоти“. Подсъдимият М.,
както заявил на Д. и на Г., така и при едно от телефонните обаждания на К. му
казал, че е „предприел действия, които се изискват по закон и повече нищо от това не може да се направи”. Както на
свидетеля Д., така и на свидетеля К., за подсъдимия М. било известно, че има
юридическо образование и се ползвал с име на специалист в областта на търговското, корпоративното и
икономическо право.
Показанията на горните свидетели
кореспондират и с тези на свидетеля А.З., който към 2013 год. бил член на Комисията за борба с корупцията,
конфликт на интереси и парламентарна етика в 42-рото НС и бил народен
представител от Б.кия район. По идентичен начин,
както бе посочено от свидетеля Г., така и З. потвърждава наличието на партийно
напрежение в централата на БСП във връзка с издадената от подсъдимия М. Заповед. Показанията на
свидетеля З. изцяло са във взаимовръзка с показанията на свидетелите Г., А. и К.
и отново затвърждава
извода на Съда, че по отношение на подсъдимия М. са правени няколкократни опити
за оказване на влияние (въздействие) при решаването на спора и преписката,
образувана по искането на „*****“АД в Областната администрация на гр.Б.,както и
че издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. е довело до „голямо
недоволство“. Както и на останалите свидетели, така и на З., подсъдимият
обяснил, че винаги е бил на страната на закона и е защитавал държавния интерес.
В този смисъл Съдът намира, че
показанията на свидетелите К., А., Г. и З. се намират във взаимовръзка,
кореспондират си, логични и последователни са и поради това Съдът ги приема за
достоверни. Показанията на последните изцяло кореспондират на възприетата от
Съда фактическата обстановка.
В хода на съдебното следствие са били
разпитани свидетели по искане на защитата и подсъдимия М., а именно на две лица
С.А. и П. П. Последните двама не са
възприели пряко факти от действителността във връзка с конкретиката на
спора и издаването на Заповед №
РД-09-79/02.08.2013г. от М.. Въпреки това показанията на свидетеля
Ахмедова(гл.секретар в ОА Б. по времето на М.) внасят светлина в отношенията на
свидетеля С.Д. с Областна администрация гр.Б. и причините, поради които последната е била освободена от заеманата от
нея длъжност, а именно поради множество забавени и нерешени преписки.
Показанията на свидетеля П. допринасят за
изясняване и събиране на данни относно личността на подсъдимия М., които имал
своето добро положение в обществото, ползвал се с добро име и при решаването на
спора е проявил „достойнство и мъжествена позиция“, не се е крил въпреки
множеството публикации в пресата по случая и през цялото време е възприел
поведението му, а именно че М. е бил „убеден в правилността на действията си“.
Предвид обстоятелството, че
показанията на тези свидетели не противоречат на събрания по делото
доказателствен материал, последователни и логични са, няма основание същите да
не бъдат ценени от Съда, поради което и се ползват като достоверни.
От посочените от обвинението свидетели, Съдът в хода
на съдебното следствие разпита същите, с изключение на Оник К.К., който бе заличен, тъй като се установи че е починал,
както и Х.П.Х., за който се установи, че
е с влошено здравословно състояние и отделно от това Съдът прие,че показанията му не биха допринесли за разкриването
на обективната истина. Прие се ,че фактическата обстановка по делото е изяснена
и без разпита на Х. и не се налага
извършване на разпит по делегация, поради което
същия беше заличен от списъка на лицата за призоваване, посочени към
приложението на обвинителния акт.
Анализирайки показанията на разпитаните свидетели по делото, Съдът
намира, че изложената по-горе фактическата обстановка изцяло се подкрепя от тях
и поради това същите се кредитират в
посочения по-долу смисъл и части.
В хода
на съдебно следствие подсъдимия М. даде обяснения по повдигнатото му обвинение
и заяви, че не се признава за виновен.
При преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимия съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради това, във всеки
конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен
анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото.
При
всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимия М. с всички
събрани по делото доказателствени материали Съдът намира, че
те са достоверни и не са изолирани от достоверната доказателствена
съвкупност. Съгласно възприетата съдебна практика, чрез своите обяснения подсъдимият упражнява права, или
като направи самопризнание, или като оборва обвинението. В случая Съдът намира,
че доводите на подсъдимия представляват не само поддържана от него защитна
теза, но и кореспондират с възприетата от Съда фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи.
Съдът
приема с доверието си обясненията на
подсъдимия М. относно същността на спора между „*****“ ЕООД и „*****“АД и процеса на
издаването на инкриминираната Заповед №
РД-09-79/02.08.2013г. Като цяло
обясненията на подсъдимия М. кореспондират с възприетата от Съда фактическа
обстановка, като от същите може да се направи извод за отношението на последния към естеството на
спора, професионалната му подготовка и позицията му по казуса от юридическа
гледна точка. Може да се направи извод, че същият е действал по съвест и
знания, като заявявайки че е проучил изцяло документалната страна на спора е
бил напълно убеден в правотата си, както и че
издадените от предходните двама областни
управителни заповеди са издадени в нарушение на закона, тъй като е имало висящ
съдебен спор по гр.д.№544/2012 год. по описа на БОС във връзка със
собствеността на сградите в собствения на „*****“ ЕООД парцел в Северна
промишлена зона гр.Б.. От обясненията на подсъдимия М. е видно, че същия
действително е бил запознат с естеството на спора с оглед опита , който е мила
в областта на приватизацията и е преценил преписката като такава, която няма фактическа и правна сложност : „… не е необходимо да заседава тази комисия, нещата
могат да бъдат решени направо със
заповед на областния управител, т.е. аз да отменя заповедта на Г.. Няма какво да решава
комисията, при положение, че има висящ спор между страните за същите вещи, за
които е издадена тази заповед.”.
Обясненията на подсъдимия М. кореспондират, както с показанията на свидетелите Г., З., К. и А. във връзка с
оказания му „натиск”, така и писмените
сигнали, които са били последица от това до Комисията по корупцията в
НС, прокуратурата и ДАНС. На следващо
място обясненията на М. кореспондират и с показанията на свидетеля Д. относно
механизма на издаването на процесната заповед и физическото й пренасяне на
бланка на Областна администрация Б.,като липсват доказателства от които да се
направи извод, че проекта на този акт е бил предоставен от трето лице. Относно
тези обстоятелства по делото няма преки доказателства, а се сочат слухове и
предположения, които респективно няма как да бъдат проверени и респективно
върху тях не могат да почиват изводите на Съда.
Съдът цени обясненията на
подсъдимия М. и в частта, в която сочи че не е знаел категорично за сключения
Предварителен договор между „*****“ ЕООД и „***** КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ и
за първи път го е видял в хода на воденото досъдебно производство.
Доказателства, които да оборват изложеното от М. в тази насока в хода на
съдебното следствие по делото не се събраха, както и липсват такива в приложените писмени доказателства.
Ето защо , имайки предвид
изложеното Съдът приема с доверието
си обясненията на подсъдимия М. и ги
намира за достоверни, логични, последователни и взаимосвързани с
целия доказателствен материал по делото.
За
да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се установи по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали:
от гласните доказателствени средства- от свидетелските показания на свидетелите
посочени по-горе, обясненията на подсъдимия М.,посочени по-горе; от ценените от
съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал (включително справки за съдимост); от изготвената по делото КТЕ експертиза
и приетото по нея заключение, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по
делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските
показания на посочените по-горе лица не съдържат съществени противоречия по
фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така
и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази
насока аргументи от Съда.
Кредитираните
свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази
насока аргументи на Съда по-горе.
От
наличните по делото и приети за
достоверни доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени
доказателства, Съдът призна подсъдимия П.М.М. за
невинен и постанови
оправдателна присъда по обвинението, което му у
било повдигнато за престъпление по чл. 282,
ал.3 вр. Ал.2 вр. Ал.1 от НК.
Съдът призна
подсъдимият П.М.М. за невинен в това, че:
На
02.08.2013г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, б. „А“ от НК, заемащо отговорно служебно положение - областен управител
на гр.Б., нарушил и не изпълнил служебните си задължения като:
- Не изпълнил
служебното си задължение, вменено му с чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК: (1)
Административният орган спира производството: т.5. при наличието на образувано
друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне
на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа,
пред който то е образувано, като въпреки наличието на съдебно производство –
административно дело № 1660 по описа за 2013г. на АдмС-Б.,
по оспорване на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. пред Административен съд-Б., не
спрял административното производство пред областен управител -Б. по Искане с
вх. № 26-00-389/08.07.2013г. от „*****“ АД за отмяна на Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. и Заповед № РД 11-246/12.06.2013г. на областен управител
на Област Б.;
- Не изпълнил
служебните си задължения да възложи административната преписка по искане с вх.
№ 26-00-389/08.07.2013г. от „*****“ АД за отмяна на Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. и Заповед № РД 11-246/12.06. 2013г. на областен управител
на Област Б., на назначената комисия по чл. 74 от ППЗДС: Областният управител
може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната
администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите - държавна собственост,
и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност, съобразно
разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешни правила при
разпореждане с имоти-частна държавна собственост, съставяне на актове за
държавна собственост и отписване на имоти от актовите книги за държавна
собственост, утвърдени със Заповед № РД-10-58/31.03.2008г., посл.
изм. със Заповед № РД-10-161/11.07.2011г. на Областен управител на Област Б.,
/чл.5, ал. 2 Назначената със заповед на областния управител комисия по чл.74 от
ППЗДС разглежда образуваните в Областна администрация – Б. преписки по
актуване, отписване, продажба, замяна, делба и други разпоредителни действия и
сделки с имоти – държавна собственост и задължително изразява мотивирано
становище относно законосъобразността и целесъобразността на искането, респ. на
предложението до областния управител, както и свързаните с тях производства по
изразяване на съгласие за изменение на подробни устройствени планове: Чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 Назначената със заповед на областния управител комисия по чл.74
от ППЗДС разглежда постъпилите в Областна администрация – Б. преписки по
актуване, отписване, продажба, замяна, делба и други разпоредителни действия и
сделки с имоти – държавна собственост и свързаните с тях производства по
изразяване на съгласие за изменение на подробни устройствени планове и изразява
мотивирано становище относно законосъобразността и целесъобразността на
искането, респ. на предложението. Ал. 2
В случаите на фактическа и правна сложност на преписките, посочени в
преходната алинея, същите се внасят за разглеждане от Комисията по чл. 74 от
ППЗДС по изрично писмено разпореждане на Директора на Дирекция „***“ или
Началник отдел „ДС“/;
- Нарушил
служебните си задължения, като не е спазил реда и при липса на законови
предпоставки за възобновяване на административното производство по смисъла на
чл. 99, ал. 1 от АПК: Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1. съществено
е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването
на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли
да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по
надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния
представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от
състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на
въпроса - предмет на административното производство;
4.
административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е
признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който
впоследствие е бил отменен;
5. същият
административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по
отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му
противоречи;
6. страната
вследствие на нарушаването на административно-производствените правила е била
лишена от възможността да участва в административното производство или не е
била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или
чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение
на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи,
съставил Заповед № РД-09-79/02.08.2013г., с която въпреки липса на законово
основание, отменил влезли в сила административни актове, които са били оспорени
пред съда - Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. на Областен управител на Област Б. и
Заповед № РД 11-246/12.06. 2013г. на в.и.д. Областен управител на Област Б., с
цел да набави за другиго облага - за „*****“ АД и да причини другиму вреда - на
„*****“ ЕООД, като се отмени извършената с двете заповеди корекция в Акт за
частна държавна собственост № 2150/07.11.1997г. и отписване от регистрите за
държавна собственост в полза на „*****“ ЕООД на имоти, представляващи сгради с
идентификатори по КК и КР на гр. Б., както следва: 07079.604.195.22; 07079.604.195.25;
0709.604.195.31; 07079.604.195.40; 07079.604.195.41; 07079.604.195.47;
0709.604.165.48; 07079.604.195.49; 07079.604.195.50; 07079.604.195.51;
07079.604.195.52; 07079.604.195.54; 07079.604.195.55; 07079.604.195.61;
0709.604.195.67; 07079.604.195.68; 07079.604.195.70, като от деянието са
настъпили значителни вредни последици - за „*****“ ЕООД, в размер на 101 344,
76 лева и същото представлява особено тежък случай , поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 282,
ал.3 вр. Ал.2 вр. Ал.1 от НК.
Съдът зае
становище, че събраните доказателства по
делото не сочат по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия е извършил горното престъпление.
Престъпната злоупотреба със служба в чл.
282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК е налице, когато длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение, наруши или не изпълни служебните си задължения, с
цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са
настъпили значителни вредни последици и
деянието представлява особено тежък случай.
Престъпленията по служба засягат
управлението в законодателната, изпълнителната или съдебната сфера отвътре.
„Престъпният състав на чл. 282 НК защитава вътрешнослужебните
отношения присъщи за всички сфери на държавната власт и управление,
гарантирайки правилното и законосъобразно функциониране на органите в
структурата на държавния апарат” (Решение № 367/2006 г., НД № 996/2005 г., I НО
на ВКС). Обект на престъпленията по служба са онези обществени отношения, които
гарантират нормалната дейност на държавния апарат във всички сфери на
управление. С тези престъпления се посяга върху общи вътрешнослужебни
отношения, независимо дали става дума за законодателна, изпълнителна или
съдебна власт. Тези престъпления имат особени субекти, които са длъжностни
лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК(вж. Тълкувателно решение №
73/23.12.1974 г. по НД № 66/1074 г., ОСНК на ВС, Постановление № 9/10.12.1975 г. на Пленума на
ВС, Решение № 5/1993 на Конституционния съд на Р България по КД № 6/1993 г.,
Решение № 276/2013 г., НД № 834/2013 г., IIНО на ВКС).
В случая по настоящето дело е
безспорно, че подсъдимия М. е имал качеството на „длъжностно
лице“ по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК, а именно лице което е възложено да
изпълнява със заплата, служба в държавно учреждение (вж.Решение № 498/2011 г. по НД №
488/2010 г., II НО на ВКС) - заемал е длъжността „областен
управител на област Б.“ (назначен е бил на длъжността с Решение на Министерски
съвет № 369/20.06.2013г.) в инкриминирания от държавното обвинение период и
като такъв, с оглед възложените му властнически правомощия, е заемал отговорно
служебно положение (както бе посочено по-горе в мотивната част) .
Правомощията
му като областен управител са нормативно регламентирани в чл.143, ал.3 от Конституцията на Република
България, в чл.31, ал.1 от Закона за администрацията (ДВ, бр. 99 от 2001 г.) и чл.7 от Устройствения правилник на
областните администрации (подробно изписани по-горе).
По своята същност разпоредбата на чл. 282 НК, представлява
бланкетна наказателно правна норма, като съставът на престъплението се допълва
с норми от други закони и подзаконови актове (вж.Постановление № 1/1977 г. на
Пленума на ВС). В тези нормативни актове
следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване,
превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанията за
наказателната отговорност от извършилия престъпление. Тези нормативни актове
следва да са действащи към момента на извършеното престъпление, да създават
конкретни права и задължения, да са издадени от компетентен орган и тяхното
нарушаване (респективно неизпълнение или превишаване на създадени от тях права)
да е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици (по чл.282, ал.2 и
ал.3 от НК) или с евентуално възможните такива (чл. 282, ал. 1 от НК).
Известно е, че за осъществяването на престъплението е необходимо изпълнителното
деяние на виновното длъжностно лице да се е изразило в нарушение или
неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.282,ал.1 от НК, може да се осъществи
в някоя от следните три форми: нарушаване на служебните задължения,
неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.
Длъжностното лице нарушава служебните
си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на
възложените задачи и функции извършва дейност, която не с съобразена с
установените изисквания на заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение
на службата. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не
предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в
нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба,
постановление, разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни
задължения, т. е. за бездействие по служба. Длъжностното лице превишава властта
или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на своята
компетентност. Превишение на власт или правата се изразява в извършването на
различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от
друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършват само при
строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди
властнически правомощия или функции. В случая представителя на държавното
обвинение е повдигнало и предявило
обвинение на подсъдимия М. за първите две форми на изпълнителното деяние -
нарушаване на служебните задължения и неизпълнение на служебните задължения.
На подсъдимия М. е предявено
обвинение , че не е изпълнил служебното си задължение, вменено му
с чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК: (1) Административният орган спира производството
по т.5. при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта
не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява
след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство,
издадено от органа, пред който то е образувано. Твърди се , че въпреки
наличието на съдебно производство – административно дело № 1660 по описа за
2013г. на Адм.С-Б., по оспорване на Заповед №
РД-17-2/31.05.2013г. пред Административен съд-Б., подсъдимия М. не е спрял
административното производство пред областен управител Б. по Искане с вх. №
26-00-389/08.07.2013г. от „*****“ АД за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г.
и Заповед № РД 11-246/12.06.2013г. на областен управител на Област Б..
От материалите по делото не се
установява, да е било представено на подсъдимия М. изискуемото
в закона удостоверение за наличие на образувано производство,
издадено от органа, пред който то е образувано във връзка с действията му при
решаването на преписката по Искането на „*****“ АД. По делото е безспорно
установено, че Съдебно удостоверение е било представено от „*****“ АД, но във връзка с друго висящо съдебно
производство към датата на издаването на Заповедта на Г., а именно по отношение
на гр.д.№544/2012 год. по описа на ОС-Б.. Доколко това е извършено съзнателно
от страна на последното дружество, в случая
не води до автоматичен извод за съзнателно нарушение на посочената разпоредба от страна на
подсъдимия. Не се установява по безспорен начин, че подсъдимия М. е знаел или
че му е било представено Удостоверение за
висящ съдебен спор по административно дело № 1660 по описа за 2013г. на Адм.С-Б.. В приложения към делото обвинителен акт се сочи,
че подсъдимия е бил длъжен(макар и Закона да не вменява такова задължение) да
изиска информация в тази насока, което сочи че действително същия не е бил
наясно с наличието на висящия съдебен
спор. За висящността на посоченото дело не се сочи и
в депозираното Искане от свидетеля Г. с
№26-00-389/08.07.2013 год. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице
от обективна страна неизпълнение на служебно задължение. Напротив същият е
изпълнил служебните си задължения и в дълбочина е проучил преписката, за което
сочат както гласните , така и писмените доказателства по делото. Изискал е
цялата преписка, проучил е събраните материали и се е произнесъл със съответния
за това акт.
На следващо място на подсъдимия М. му
е предявено обвинение за неизпълнение на служебните задължения да
възложи административната преписка по искане с вх. № 26-00-389/08.07.2013г. от
„*****“ АД за отмяна на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. и Заповед № РД 11-246/12.06.
2013г. на областен управител на Област Б., на назначената комисия по чл. 74 от
ППЗДС: Областният управител може да назначи постоянна комисия от длъжностни
лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и
замяна на имотите - държавна собственост, и дава становище по тяхната
законосъобразност и целесъобразност, съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 2,
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешни правила при разпореждане с имоти-частна
държавна собственост, съставяне на актове за държавна собственост и отписване
на имоти от актовите книги за държавна собственост, утвърдени със Заповед №
РД-10-58/31.03.2008г., посл. изм. със Заповед №
РД-10-161/11.07.2011г. на Областен управител на Област Б., /чл.5, ал. 2
Назначената със заповед на областния управител комисия по чл.74 от ППЗДС
разглежда образуваните в Областна администрация – Б. преписки по актуване,
отписване, продажба, замяна, делба и други разпоредителни действия и сделки с
имоти – държавна собственост и задължително изразява мотивирано становище
относно законосъобразността и целесъобразността на искането, респ. на
предложението до областния управител, както и свързаните с тях производства по
изразяване на съгласие за изменение на подробни устройствени планове: Чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 Назначената със заповед на областния управител комисия по чл.74
от ППЗДС разглежда постъпилите в Областна администрация – Б. преписки по
актуване, отписване, продажба, замяна, делба и други разпоредителни действия и
сделки с имоти – държавна собственост и свързаните с тях производства по
изразяване на съгласие за изменение на подробни устройствени планове и изразява
мотивирано становище относно законосъобразността и целесъобразността на
искането, респ. на предложението. Ал. 2 В случаите на фактическа и правна сложност
на преписките, посочени в преходната алинея, същите се внасят за разглеждане от
Комисията по чл. 74 от ППЗДС по изрично писмено разпореждане на Директора
на Дирекция „*******“ или Началник отдел „ДС“/.
Безспорно е
установено от кредитирания доказателства материал, че след депозирането на Искането от страна на „*****“
АД, подсъдимия М. е проучил спора от фактическа и правна страна, запознал се е
със събраните материали по преписката, изискал е същата от свидетеля С.Д., която
също е изразила становището си, след което е издал процесната Заповед № РД-09-79/02.08.2013г.
Безспорно е по делото , че преписката не е била внесена за разглеждане в
постоянно действащата Комисия в Областна администрация Б.. Посочената Комисия, съобразно
действащите към инкриминираната дата Вътрешни правила, на първо място има
единствено и само помощен характер и няма задължение, въведено императивно за областния управител дадена преписка да
бъде внесена за разглеждане и респективно същия да се съобрази със становището
й. За това сочат не само действащата нормативна уредба, но и показанията на
свидетелите, работещи в Областна администрация Б. към инкриминираната дата. По
аргумент на същите тези Вътрешни правила – чл.19,ал.2, в Комисията се внасят за
разглеждане, преписки от фактическа и правна сложност и същата изразява мотивирано становище
относно законосъобразността и целесъобразността на искането. В този смисъл областният
управител се явява и органът, който може да прецени дали една преписка е от
фактическа и правна сложност или не, както и дали да се съобрази със
становището на Комисията или не.
С оглед на
горното настоящият състав не може да приеме , че подсъдимия М. от обективна
страна не е изпълнил служебните си задължения.
Като трето по
ред, на подсъдимия М. е повдигнато и предявено обвинение, че е нарушил
служебните си задължения, като не е спазил реда и при липса на законови
предпоставки за възобновяване на административното производство по смисъла на
чл. 99, ал. 1 от АПК: Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1. съществено
е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по
надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния
представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от
състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на
въпроса - предмет на административното производство;
4.
административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е
признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който
впоследствие е бил отменен;
5. същият
административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по
отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му
противоречи;
6. страната
вследствие на нарушаването на административно-производствените правила е била
лишена от възможността да участва в административното производство или не е
била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или
чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение
на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи.
На първо
място така формулирано обвинението сочи, че
чл.99, ал.1 от АПК предвижда една възможност (използва се думата
„може“), но не и конкретно задължение, което да вменено с нормативен акт и чието нарушаване би
могло да доведе до възникване на основанията за наказателната отговорност от
подсъдимия М..
В случая не
може да се приеме, че подсъдимия М. е
нарушил задълженията си. Безспорно е установено, че издадената Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. е последица на издадените преди това Заповеди
№ РД-17-2/31.05.2013г. на областен управител на Област-Б. Г. и №
РД-11-246/12.06.2013г. на ВР.И.Д. областен управител на Област Б. Т.. Както и
свидетелите по делото обясниха, в случай че е било известно че е бил налице
висящ съдебен спор между „*****“ АД и „*****“ ЕООД, то не би се стигнало до
издаването на първата по време Заповед на Г.. Видно е по делото , от събраните
доказателства –гласни и писмени, че
такъв съдебен спор е бил налице (по гр.д. №544/2012 год. по описа на БОС) и
молбата на „*****“ ЕООД е следвало да се
остави без уважение, като не се допусне извършването на промяна в акта за частна държавна собственост (АЧДС) №
2150/07.11.1997г., относно текста в графа 15. Обстоятелството, че жалбата на „*****“
АД е била
оставена без разглеждане с Определение № 2250/04.11.2013г. на Адм. съд - Б. и Определение № 623/17.01.2014г. на ВАС,
жалба № 26-00-351/18.06.2013г., в случая е ирелевантно, тъй като произнасянето
е значително след инкриминираната дата. От материалите по делото не се
установява на подсъдимия М. да му е било известно образуваното административно
дело № 1660 по описа за 2013г. на Адм.С-Б. във връзка
с обжалване на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г. на областния управител Г. от „*****“АД. По
преписката липсват данни подсъдимия М. да е бил уведомен за това обстоятелство
официално. В този смисъл и не може да се приеме , че М. умишлено е нарушил
чл.99,ал.1 от АПК. Извод за това обстоятелство може да се извлече и от самото
Определение №251/21.02.2014 год. по адм.д №2110/2013 год. на Адм.С Б..
В същото се сочи, че за наличието на съдебно
производство във връзка с обжалването на Заповед № РД-17-2/31.05.2013г.
е била извършена служебна проверка (което сочи, че по делото не е имало данни в
тази насока) и било установено, че оспорването е постъпило в Съда на 25.06.2013
год.
Ето
защо имайки предвид горното, с оглед събрания по делото доказателствен материал
може да се приеме от обективна страна, че подсъдимия М. не е нарушил служебните
си задължения, тъй като разпоредбата на чл.99,ал.1 от НПК следва да е била
нарушена съзнателно. Действително съдебните инстанции произнесли се по
законосъобразността на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г, отменена с Решение №
251/21.02.2014г. по адм. дело № 2110/13г. на Адм.С–Б., оставено
в сила с Решение № 9016/27.06.2014г. по адм. дело №
5166/14г. по описа на ВАС са посочени чисто процесуални причини, а именно
наличието на висящ съдебен спор – Заповед № № РД-17-2/31.05.2013г. е била
обжалвана пред Съда по жалба от 25.06.2013 год. и с Определение $623/07.01.2014
огд. По адм.д.№16179/2013
год. на ВАС, производството по делото е било прекратено, като е прието че към
02.08.2013 год. не са били налице предпоставките на чл.99,ал.1, от АПК
заповедта да бъде отменена.
На следващо място престъплението по чл.282,ал.3
вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК е резултатно, като престъпния му резултат е именно
настъпването на значителни вредни последици. Значението на вредните последици
се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението,
предприятието, кооперацията, дружеството, както и от степента на увреждане
нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществените
организации, сериозното накърняване на техния авторитет и решителното
разколебаване доверието на работещите в тях (вж. ППВС № 2/1980). Въпросът за
немаловажността на вредните последици трябва да се изясни щателно и задълбочено
по делото, защото се касае не само за обективен признак без наличието на който
не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак
служи за обективен разграничителен критерий между това престъпление по служба и
редица административни, дисциплинарни и други простъпки. Според
наказателно-правната теория и съдебна практика основен разграничителен критерий
между административната и наказателната отговорност е степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Престъпление ще има, когато деянието е
общественоопасно. При липса на минимално изискуемата степен на обществена
опасност, деянието не може да съставлява престъпление (вж. ТР № 29/1984 г.,
ОСНК).
От
субективна страна съставът на престъплението по служба чл. 282 НК, се
характеризира с два признака: а) пряк умисъл и б) специална цел. Длъжностното
лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения
или че превишава властта или правата си. Необходимо е още то да предвижда, че
от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК че са настъпили значителни вредни последици. За субективната страна на
престъплението по чл. 282 НК е типична и специална цел, която длъжностното лице
преследва да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму
вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза и изгода. Касае
се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго
лице, при което се набавя облага. Под причиняване на вреда трябва да се разбира
неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди.
Преследваната облага или вреда може да бъде за сметка на държавното учреждение,
предприятие, организация или отделни граждани.
Съдържанието на прекия умисъл на дееца изисква знание за
всички правнорелеванти обстоятелства. Следва да е
налице връзка между изпълнителното деяние, изразяващо се в нарушаване на
конкретни разпоредби от АПК, ППЗДС и Вътрешни правила на Областна администрация
Б. и целта за набавяне на облага, което да е довело и до настъпване на вредните
поледици. Престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК е типично корупционно
престъпление, което изисква сериозни усилия за доказване на връзката между
дееца – длъжностно лице и получилия облагата, вследствие на което е настъпила и
вредата при разпореждането с публично имущество. Невъзможността по убедителен
начин да бъде разкрита тази връзка, без да се разчита на общи предположения за
съществуването й, изводими единствено и само от характера на извършените
нарушения, при това ако действително е установено, че те са били допуснати, води до извод за
липса на доказателства за наличието на специалната цел.
По делото липсват доказателства , които да подкрепят
направения от прокурора извод за обвързаност на действията на подсъдимия М., т.е. инкриминираното поведение, с настъпилите
вредни последици и с целта за набавяне на облага за фирмата „*****“ АД.
Съгласно Постановление № 2/1980 на Пленума на ВС съставът на престъплението по
чл. 282, ал. 1 от НК е осъществен, когато от посоченото поведение на
длъжностното лице (нарушение или неизпълнение на служебни задължения, или
превишаване на власт и права) настъпват немаловажните вредни последици, както и
че то трябва да съзнава това, осъществявайки изпълнителното деяние с пряк
умисъл и специална цел – да набави облага, както е обвинението в случая.
По настоящето дело, с предявеното
обвинение на подсъдимия М., му е вменено че същият вследствие на умишленото неизпълнение и
нарушаване на служебните си задължения е действал с цел да набави за другиго облага – на „*****“ АД и
да причини другиму вреда – на „*****“ ЕООД и от това за последното дружество са настъпили
значителни вредни последици в размер на 101344,76 лева.
От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, по никакъв начин
не може да се обоснове, респективно не може да се направи извод ,че подсъдимия М.
е целял набавянето на облага за „*****“ АД, било то от имуществен ,
било то от неимуществен характер. Съгласно трайната практика на ВКС облагата по смисъла
на чл.282 от НК, представлява създаване на благоприятно изменение на
положението на дееца или на друго лице като например създаване на предимство,
привилегия улеснение с цел получаване на материална придобивка, която не се
следва. Отделно от това, за да се приеме тезата на прокурора, следва да се даде
еднозначен отговор на въпроса (да се разреши по недвусмислен и
категоричен начин както във фактически, така и в правен аспект) ,че подсъдимия не само е съзнавал, че нарушава
или не изпълнява конкретните разпоредби, но и че от това му поведение ще
последват вредните последици, а също и че то е мотивирано от желанието да
облагодетелства дружеството „*****“ АД. Видно е, че по делото не са установени
никакви факти и обстоятелства, които да
сочат каквато и да е пристрастност или необективност при решаването на
преписката от последния и издаването на процесната Заповед. По-скоро са налични
данни в обратна посока, такива които сочат, че върху подсъдимия са правени
опити за оказване на влияние да се произнесе в полза на другата спореща страна,
за което сочат множеството свидетелски показания за проведените срещи със С., К.,
А., З., Г. и К.. Липсват данни за проявен интерес от страна на подсъдимия М.
към представители на дружеството „*****“
АД и каквато и да е била свързаност с
тях и респективно да е бил целен резултат – облагодетелстване по какъвто и да е
начин. Липсват доказателства за каквито и да е близки отношения, познанства,
други обвързаности между М. и представители, та дори и други близки лица до „*****“
АД. Отделно от това с издадената от М. Заповед , реално е възстановено фактическото положение, което е съществувало
преди 31.07.2013 год., когато е била издадена Заповедта на Г.. С оглед и на което по делото не може да се приеме, че М. е действал с цел да набави облага на „*****“
АД при издаването на Заповед № РД-09-79/02.08.2013г.(в
този смисъл е Решение №594/10.03.2014 по н.дело №2150/2013 на ВКС, II н.о).
За съставомерността на деянието от субективна страна е необходимо, както
бе посочено по – горе , подсъдимия М. да е целял причиняването на вреда, а
именно на „*****“ ЕООД, което изисква
същият да е съзнавал това и като резултат да са настъпили значителните вредни
последици. От цялата доказателствена съвкупност по делото, не се установява по
какъвто и да е начин, че подсъдимия М. е
бил наясно и е знаел, че „*****“ ЕООД на 11.03.2013г. са сключили Предварителен
договор (на основание чл.19 от ЗЗД) с американската фирма „*****
КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ, за покупко-продажба на недвижимия имот за сумата от
12 900 000 лева, с клауза за сключване на окончателен договор до
31.12.2013г., в частност и за залегналите в него клаузи в чл.4.6 във вр. чл.4.2. Посоченият Предварителен договор за първи
път е бил представен от свидетеля С. в хода на воденото досъдебно производство,
при извършения му пореден разпит на свидетеля С. на 17.03.2015 год.(приложен в
т. 6,л.113-117 от ДП). Освен това последния, в хода на съдебното следствие
заяви, че сключения Предварителен
договор не е бил известен на подсъдимия М. и респективно няма как да му се
вмени във вина настъпването на вредни последици, след като не е безспорно
установено, че той действително е знаел за съществуването на този договор и
вписаната в него клауза за неустойка, както и че вследствие на издадената от него Заповед за „*****“ ЕООД
са настъпили твърдените по-горе имуществени вреди в размер на 50000евро или
98492,76 лева. От приложените по делото
документи, съдържащи се в преписката, образувана в Областна администрация Б., е
видно че копие от Предварителния договор липсва и такъв изобщо не е представян
нито от свидетеля С., нито от свидетеля
К.. Отделно от това няма как да
бъде вменено във вина на подсъдимия М. знанието и умисълът за настъпването на
тези вредни последици, след като самият Кеаровски не
сочи настъпването на такива по отношение на управляваното от него дружество,
освен разходите за съдебни дела. Ето защо Съдът приема ,че доказателствата по
делото не дават отговор за причинната връзка между инкриминираните с
обвинителния акт нарушения и настъпилите вреди.
На следващо място не следва
да се подминава и фактът , че като вредна последица е вменена и сумата в размер на 2852 лева, представляваща
стойността на уговореното паричното обезщетение, платено на Областна
администрация Б. от „*****” ЕООД. Посочената сума е била платена на основание
Споразумение №Д-03-20/10.06.2013 г. между Вр.ИД
областен управител на Област Б. С. Х. Т. и „*****” ЕООД с управител З.С., във
връзка с експертна оценка за определяне на парично обезщетение за сгради
описани в АДС №2150/07.11.1997 г. и предходен АДС №4299/24.04.1974г., касаещи
поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.604.195 за общо 17 броя сгради
в имота/описани/ и за уреждане на облигационни отношения по повод заплащане
стойността на подобренията, извършени с държавни средства. С издадената Заповед
№ РД-09-79/02.08.2013г. от подсъдимия М., се отменяли
предишните две заповеди: № РД-17-2/31.05.2013г. на областен управител на
Област-Б. и № РД-11-246/12.06.2013г. на ВР.И.Д. областен управител на Област Б.,
както се нареждало да се възстанови на „*****“
ЕООД заплатената от тях сума във връзка с процедурата по ПМС №
192/91г. Възстановяването на посочената
сума в размер на
2852 лева на последната дружество и
връщането й в патримониума на дружеството, не може да се приеме като вредна
последица. В този смисъл не се приема от
настоящия състав и направения извод от вещото лице по извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза, според която
връщането на посочената сума обратно на „*****“ ЕООД представлява за тях
неблагоприятна вредна последица. В тази връзка следва да се има предвид, че
Заповед № РД-09-79/02.08.2013г. е била обжалвана пред Съда и не е влязла в
сила, респективно и предвиденото по нея плащане не е било реализирано.
На последно място не може да
се приеме, че е налице и квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“
по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, а именно
„когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на
престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства,
значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието по
обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление.“ (вж. Решение
№ 76/2000 г., НД № 564/1999 г., II НО на ВКС) . Видно е ,че за да се приеме че
е налице този признак, представителят на
държавното обвинение на първо място е приел, че той се обуславя от имуществения
характер на „настъпилите имуществени вредни последици“, които обаче за Съда е
безспорно ясно , че знанието за тях не може да бъде вменено на подсъдимия М..
На следващо място във връзка с
посочената квалификация, прокурорът е посочил че с деянието са били нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се „в създаване на недоверие в дейността на областната
администрация гр.Б., ръководена към момента на деянието от М., доколкото с
поведението си е създал правна несигурност в търговските отношения между „*****
КОРПОРЕЙШЪН“-Ню Йорк, САЩ и „*****“ ЕООД“(цитат). В случая намирам, че така
направения извод е неправилен и субективен, без да се вземат в предвид всички
релевантни факти и обстоятелства довели до издаването на процесната Заповед от
страна на подсъдимия М.. Не са събрани по делото никакви доказателства, които
да сочат, че се е стигнало до уронване
престижа на областната администрация чрез
действията на подсъдимия М.. Дори обратното, в случая на първо място е
стоял въпросът по-скоро с „потушаване на напрежението“ в политическата партия,
чийто представител е бил последния, а от друга страна разпитаните от Съда
свидетели – служители на Областна администрация Б. към инкриминираната дата,
сочат че Заповедта на Г. (респективно и на Т.) е нямало да бъде факт, ако е
било известно обстоятелството, че е бил налице висящ съдебен спор между
страните по гр.д. №544/2012 год. по описа на БОС. От там следва и изводът , че
и в този смисъл Заповедта на М. е в
причинно-следствена връзка с първите две и е последица от тях, но в никакъв
случай не може да се приеме , че с издаването й е бил уронен престижа или
авторитета на Областна администрация Б..
Съдът положи максимални
усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата по обвинението, но не успя да
събере доказателства за обективната и субективната страна на деянието, за което
е повдигнато и предявено обвинение.
С оглед горното, в настоящото
производство, доказателствата по делото не сочат подс. П.М.М. да е осъществил състава на соченото от
представителя на Специализирана прокуратура престъпление чл. 282 от НК - нито по
основния състав на текста, нито по квалифицираните му състави по ал.2 и ал.3 от
НК. Не се установява от обективна страна подсъдимия М. да е нарушил или да не е
изпълнил служебните си задължения, да е
целял набавянето на облага на „*****“ АД и причиняването на вреда на „*****“
ЕООД и да са настъпили значителни вредни последици, както и да е налице особено
тежък случай. Освен това от субективна
страна не бе доказано подсъдимия М., че е действал умишлено – т.е. съзнателно да е нарушил или
да не е изпълнил служебните си задължения
и да е имал специалната цел - причиняването на имуществена вреда в
посочения от обвинението размер на „*****“ ЕООД, да е целял настъпването на
същата и едновременно с това да е целял набавяне на облага на „*****“АД.
По делото от съвкупния
доказателствен материал не бе установено подсъдимият М. от обективна и субективна страна да е
осъществил състава на престъплението по чл. 282,
ал.3 вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК.
По делото от съвкупния
доказателствен материал не бе установено подсъдимият П.М.М. от обективна и субективна
страна да е осъществил състава на престъплението по чл. 282,ал.3
вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира
претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.
Присъдата не може да почива
на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите
констатации за инкриминираното деяние и липсата на категоричност относно
авторството му водят до единствения възможен изход, а именно Съда да оправдае
подсъдимия за деянието. Писмените и гласните доказателства, взети предвид при
установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102,
т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за
обосноваване на осъдителна присъда. Налице е предположение за извършване от
подсъдимия на престъпление по чл.302 т.1 предл.2 във вр.
чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Разпоредбата на чл.303 от НПК вменява задължение на Съда да признае подсъдимия за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна. В конкретният случай, престъплението не е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна за подсъдимия М..
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изходът на делото, като
призна подсъдимите за невинни по повдигнатите обвинения, Съдът на основание чл. 190 НПК
присъди направените по делото разноски в досъдебното производство в размер
на 415.00 лева,както и направените
разноски в съдебното производство в размер на 669,79 лева да останат за сметка на Държавата.
Така
мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи, воден от
върховенството на закона, Съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ :