Решение по дело №2269/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 03.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2269 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от Профикредит България ЕООД против Е.А.Р..

В исковата молба се сочи, че на 09.01.2013 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, Д. Н. Д. - длъжник и Е.А.Р. като солидарно задължено лице.

Договорът бил сключен при посочени от ответника параметри, а общото задължение включвало: Сума на кредита: 1500лв.; Срок на кредита: 48 месеца; Размер на вноска: 70лв.; дата на погасяване: 15 ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 58.31; годишен лихвен процент: 47.22; лихвен процент на ден: 0.13; сума на всеки револвинг - 1184лв.; договорно възнаграждение при револвинг – 1336 лв.; и общо задължение при по револвинг - 2520 лв.

Договорът бил подписан при Общи условия (ОУ), предадени на клиента при подписването му. Бил предоставен безвъзмездно и формуляр на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр, в който били упоменати всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следвало да се заплати по кредита. Още на този предварителен етап длъжникът бил запознат с цената на кредита, а Е.А.Р. в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отогваря за задължението на Д. Н. Д. при условията, посочени в договора

На 09.01.2013г. сумата в размер на 1500 лв. била преведена от ищеца по посочена от длъжника Д. Н. Д. банкова сметка.

***.07.2014 г. тя депозирала молба за безплатно отлагане на три погасителни вноски, съгласно т. 7.5 от Общите условия, като на 07.08.2014 г. бил сключен Анекс № 1 в т. см., като били отложени вноски № 18,19,20. Така се задължила да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, който бил неразделна част от подписания анекс. ГПР след сключването на анекса бил равен ан 46.39%. Годишният лихвен процент бил равен на 47.34%, а останалите клаузи на ДПК № ********** не били засегнати от анекса.

На 20.05.2015 г. Д. Д. подавла нова молба за отлагане на една погасителна вноска, заради което на 01.06.2015 г. между страните бил сключен Анекс № 2 за отлагане на  вноска № 29. С това клиентът се задължил да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, неразделна част от подписания анекс. Старните се споразумели договорното възнаграждение за периода на отложените вноски да се капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвявала с посочения в анекса годишен лихвен процент. Годишният процент на разходите след сключването на анекса бил равен на 73.21%. Годишният лихвен процент бил равен на 46.55%. Останалите клаузи на ДПК № ********** не били засегнати от анекса.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, като направил 39 пълни погасителни вноски по погасителен план и една непълна, последната от които с дата 24.10.2016 г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от ОУкъм Договора за потребителски кредит, договорът бил прекратен от ищеца на 13.12.2016 г.

На 14.12.2016 г. на ответника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по договора обявено за предсрочно изикуемо.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение било в общ размер на 2790.10 лева, с които била погасена главница 2747.19 лева, 42.91 лева лихва за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ.

Така ответникът дължал сума в размер на 694.47 лева по Договор за потребителски кредит № **********.

Поради неизпълнението на договорното задължение било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 909/2018 г., а с оглед постъпило възражение в срок била депозирана и настоящата искова молба.

В настоящето производство не се претендира лихва за забава в размер на 11.21 лева поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на изложеното се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в общ размер на 694.47 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 909/2018 г. от описа на КРС.

Претендират се и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В писмено становище обаче (погрешно прието от съда като постъпил отговор в срок), сочи, че искът е неоснователен, т.к. дългът бил погасен от неговата майка и длъжник по договора.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено станавище поддържа молбата си.

Ответната страна оспорва исковата молба.   

             

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за револвиращ заем № ********** ищцовото дружество отпуснало паричен кредит на Д. Н. Д. - длъжник и Е.А.Р. като солидарно задължено лице, в размер 1500 лв., Срок на кредита: 48 месеца; Размер на вноска: 70лв.; дата на погасяване: 15 ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 58.31; годишен лихвен процент: 47.22; лихвен процент на ден: 0.13; сума на всеки револвинг - 1184лв.; договорно възнаграждение при револвинг – 1336 лв.; и общо задължение при по револвинг - 2520 лв.

Видно от платежия документ за кредитен превод от 09.01.2013 г. на ответницата била преведена сумата по договора.

Приложено е извлечение от сметката на кредита, в което са отразени извършенитее от ответната страна плащания.

Не е спорно между страните, че ответницата заплатила част от дължимите погасителни вноски – 43 такива, но преустановила плащането на 15.10.2016 г., като са останали дължими исковите суми.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 909/2018 г. на КРС, ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като въз основа на него била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 425/11.05.2018 г., съгласно която длъжникът Донка Найденова Димитрова и длъжникът Е.А.Р., следва да заплатят солидарно на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сумата в общ размер на 705.68 лева, включваща: главница в размер на 694.47 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лева, начислени за периода 16.03.2013г. (дата на изпадане в забава) до 13.12.2016г. (дата на прекратяване на договора), и неустойка в размер на 0 лева, 11.21 лева законна лихва за забава от 16.03.2013г. (дата на изпадане на длъжника в забава по Договор за потребителски кредит №**********/09.01.2013г. до 13.12.2016г. (дата на прекратяване на договора), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника Д. Н., която в срока по закон не е депозирала възражение и по разпореждане на съда е бил издаден изпълнителен лист за процесното вземане. На длъжника Е.А.Р. тя е била връчена в хипозата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си досежно този длъжник. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е прието заключение по допесната съдебно-счетоводна експертзиа, което приема, че задълженията са в размер на 487,03 лв. – главница и 207,44 лв. лихва.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.

По допустимостта: Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК контсатира, че е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. срещу двама солидарни длъжници. По отношение на единия от тях издадената заповед е влязла в законна сила е и ездаден изпълнителен лист. Предмет на установителния иск в случая е претенцията против длъжника Е.Р., на който издадената заповед е била връчена в хипотезата на чл. 47 от ГПК. Солидарността дава възможност на кредитора да поиска и да получи изпълнение на една и съща престация от всеки от длъжниците. Същевременно кредиторът се намира в отделни облигационни връзки с всеки от солидарните си длъжници, в които всеки от тях разполага с редица лични възражения, които само той може да релевира. Различното материално – правно положение в отношения с кредитора, обуславя процесуалното качество на солидарните длъжници на обикновени другари. Ето защо връчването на заповедта в хипотезата на чл. 47 от ГПК не представлява юридически факт, който настъпва и в правната сфера на невъзразилата страна. По отношение главния длъжник издадената заповед за изпълнение се е стабилизирала след изтичане срока по чл.414, ал.2 ГПК. Досежно солидарния длъжник са налице основанията на чл. 415 от ГПК, а указанията на заповедния съд до заявителя по този ред са съобразени с изискванията на закона, като срокът за предявяване на установителния иск е спазен. При тези обстоятелства претенцията е допустима.

По основателността: Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец в случая няма статут на банка по смисъла на чл.2 ЗКИ, но представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради това съдът е приел, че правното основание на исковете, предавени по реда на чл. 422 от ГПК е по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, (а не само по чл.417 ГПК) следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (в т. см. Решение №123/09.11.2015 по т.дело № 2561/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.).

При горните пояснения по делото не са представени  доказателства, от които да се установява, че е налице изявление на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до длъжниците преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Не може да се приеме, че такова уведомяване може да се извърши чрез заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл, като в случая тя пък е била връчена при удловията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба може да има подобен характер и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, но това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице константна съдебна практика, обективирана в Решение №114/07.09.2016 г. по т. дело №362/2015  г. на ВКС, II т.о., Решение №77/10.05.2016 по т.дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Поради изложеното не може да се приеме за доказано основанието, на което се позовава ищецът.

Наред с това с процесния договор за потребителски кредит е била предоставена в заем сума от 1500 лв., при уговорен ГЛП  в размер на 47,22 и ГПР  в размер на 58,31%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали  с  клаузата за уговорената лихва  е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като  максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 47,22 %  надхвърля  значително размерa на законната такава за периода от 10,22 %, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и  е нищожна. Съотнесени тези критерии  и  към клаузата с уговорения ГПР от 58,88 %, също обосновават нейната  нищожност. Посочените клаузи от процесния договор  нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника и налагат връщане на повече от няколко пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит. В същото време са договорени допълнителни плащания – сума за всеки револвинг от 1184 лв. и договорно възнаграждение при револвинг от 1336 лв., без да е ясно дали изобщо услугата по тях е ползвана, а чрез възнаграждението за допълнителни услуги кредитът се е завишил почти два пъти - със сумата от 2520 лв., поради което следва да се приеме, че то е уговорено във вреда на потребителя. Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които, както е и в този случай, сделката е НИЩОЖНА. В този смисъл е Решение № 4/2009 г, по т. д. № 395/2008 г, Решение № 1270/2009 г. по д. 5093/2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662/2012 г, Решение № 202/27. 02. 2015 г. по д. 4123/2013 г. и др. на ВКС.

При този извод следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в процесния договор,като нищожни не пораждат правно действие, то договорът на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“. И т.к. по делото е установено, че длъжниците са изплатили 2790.10 лева, следва де се приеме, че претнцията е изцяло неоснователна.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото няма искане в т.см. съдът не дължи произнасяне

Съгласно задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното производство. В случая на ответника се дължат такива, но  искане в т.см. също не е заявено.

Водим от гореизложеното, съдът

                                            Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против Е.А.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, за признаването за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в общ размер на 694.47 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и седем ст.), представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 909/2018 г. от описа на КРС, като неоснователна и недоказана.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: