Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
06.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Елена Пенова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 969 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-004449 от 09.01.2019 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП на К.И.В. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.145, ал.4, вр
ал.2 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от К.И.В.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на постановлението, като се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище се
иска потвърждаване на НП.
Съдът, като съобрази доводите
изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 27.08.2018 г. в с жалбоподателят се явил в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик за регистрация на придобито на
19.06.2018 г. МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“. На същата дата му
бил съставен фиш от свидетеля С.Л. за неизпълнение на задължението за
регистрация в едномесечен срок. Жалбоподателят възразил срещу фиша, като
последният бил върнат от РС Пазарджик на сектор „ПП“ за съставяне на АУАН. На
27.12.2018 г. свидетелят С.Л. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и
получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
По делото е разпитан като свидетел С.Л.. В
показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава
и от събраните писмени доказателства по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице, което има правен интерес от
обжалването, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН: „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението“. Налице са две равностойни
хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно
производство. Безспорно е установено в конкретния случай, че жалбоподателят е извършил
нарушение към момента на изтичане на срока за регистрация към 20.07.2018 г.,
което нарушение и нарушителя са били открити към 27.08.2018 г. от контролните
органи. Следователно е следвало АУАН да бъде съставен най-късно до
27.11.2018 г., което не е сторено. АУАН е съставен едва на 27.12.2018 г., което
е нарушение на първата хипотеза на чл.34, ал.1 ЗАНН - не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС сроковете по чл.
34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни. „Давността
е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно
право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. В
наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака:
позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на
деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. По
подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир“.
Това е достатъчно основание за отмяна на атакувано НП,
поради което съдът счита, че не следва да излага други доводи по същество на делото.
Само за допълнение следва да се отбележи и, че е налице разминаване в датата на
извършване на нарушението в АУАН и НП. В АУАН като време на извършване на
нарушението е посочена именно дата 27.08.2018 г. В НП обаче е посочено, че
нарушението е извършено на друга дата - 27.12.2018 г. Датата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за
издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което посочването
на различни дати за извършване на нарушението е в противоречие с императивните
разпоредби на чл.42,
т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН
определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда
императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.3 и т.4
и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото
на извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които
е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП
накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна
води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на
проведената административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с
оглед формалния характер на административнонаказателното производство
институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от
законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да
променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен
съд Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
18-1006-004449 от 09.01.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП на К.И.В. с ЕГН: ********** *** за нарушение
на чл.145, ал.4, вр ал.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: